Доказване на предаването на кредитна карта при спор за дълг към банка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50178
гр. София, 13.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3410/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Д. срещу въззивно решение № 154/22.04.2021 г. по в. гр. д. № 1359/2020 г. на Благоевградски окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че И. Й. Д. дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 9433,33 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2017 г.; сумата от 1577,43 лв., представляваща договорна лихва за периода 11.03.2016 г. – 24.02.2017 г.; сумата от 837,86 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. – 24.02.2017 г., 39,95 лв. - такси за периода 11.04.2016 г. – 24.02.2017 г.

В касационната жалба са посочени следните основания за неправилност на въззивното решение: въззивният съд не е взел предвид възраженията на касатора, че ищецът не е представил доказателства за предаването на картата на кредитополучателя, както и автентичността на платежните операции, тяхното точно регистриране и осчетоводяване; поради това необосновано е прието за доказано предаването и ползването на картата за теглене на суми в брой и за плащане на стоки и услуги;

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните по него доказателства, доводите и възраженията на страните, като изложи собствени мотиви за това.

По отношение на формулирания въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното: Съдът има процесуално задължение да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, преди да направи фактическите си изводи по делото. В този смисъл е трайната съдебна практика- решение №89/20г. на ІV ГО, решение №113/19г. на ІІ ТО и др.).При неизпълнение на това задължение е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възраженията на касатора, които не са обсъдени от въззивния съд са относими към предмета на делото, защото предаването на банковата карта е уговорено в договора за предоставяне на револвиращ потребителски кредит като отлагателно условие за пораждане действие на договора. Сбъдването на условието е факт, чиято доказателствена тежест носи банката. Доказването се извършва с всички допустими доказателствени средства, като може да се осъществи и чрез косвени доказателства. А по отношение на второто възражение съгласно чл. 56 от Закона за платежните услуги и платежните системи банката носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежните операции, тяхното точно регистриране и осчетоводяване. В този смисъл има формирана практика на ВКС с решение №10/16г. на І ТО.

В случая въззивният съд не е обсъдил възраженията на ответника и по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това нарушение, необосновано и в противоречие с правилата на формалната логика е прието от въззивния съд, че предаването на кредитната карта се установява от съдебно- счетоводната експертиза, която е установила, че кредитния лимит е 10000лв., като вещото лице е работило само по представените месечни извлечения на банката (компютърни справки), които са оспорени от ищеца. Не съществува връзка на следствие и причина между двата факта. Необосновано е прието, че месечните извлечения доказват и ползването на кредитната карта, при положение, че те са оспорени като неавтентични, извлеченията не са били получени от ответника, и съгласно чл. 56 от ЗПУПС банката носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежните операции, тяхното точно регистриране и осчетоводяване.

По съществото на спора, настоящият състав на ВКС приема за установено следното от фактическа и правна страна: Банката и ответника И. Д. са сключили на 22.02.2012г. договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се усвоява чрез издадена кредитна карта (видно от клаузата „Предмет и дефиниции“ към Общите условия на договора). В самото „Заявление- договор за издаване на кредитна карта страните са уговорили, че кредитният лимит ще бъде определен допълнително от банката в зависимост от кредитоспособността на кредитоискателя, като това изявление ще се осъществи с предаването на кредитната карта. Тази клауза от договора по правната си същност представлява уговаряне на отлагателно условие, доколкото договорът не може да породи действие до определянето на кредитния лимит (размерът на кредита е съществена характеристика на договора) и предаването на кредитната карта. Действието на банката е бъдещо несигурно събитие. Не съществува спор в практиката, както и в доктрината, че бъдещото несигурно събитие може да включва както събитие, така и действие.

В случая банката не е представила доказателства за предаването на кредитната карта. Дори в исковата молба няма наведени фактически твърдения за това обстоятелство. Ищецът е длъжен да твърди и докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи правата си. В случая сбъдването на отлагателното условие е факт, който има правопораждащо значение за правата на ищеца по делото, доколкото действието на договора е отложено до извършването на процесното бъдещо и несигурно действие на банката. В този случай дори не е необходимо ответникът да направи оспорване или възражение в срока за отговор на исковата молба. Правото да се оспорват представените от ищеца доказателства, както и възражението, че с тях не се доказват фактите от хипотезата на правната норма, от която ищецът извлича правата си, не се преклудират до края на съдебното производство във всички инстанции. Освен това изявленията на банката относно съществуването на протокол за предаване на кредитната карта са противоречиви. Пред първата инстанция е заявено, че банката не разполага с кредитно досие и първични счетоводни документи, а пред втората инстанция банката е заявила, че съществува кредитно досие и протокол за предаване на кредитна карта, но не са в нейно държане. Самата банка като кредитодател не е сигурна за съществуването на този факт, а тя следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване.

Банката не е ангажирала никакви доказателства за предаването/получаването на кредитната карта, а месечните извлечения и компютърните справки на банката не са доказателство за установяването на този факт, поради формално- логическия довод, че месечните извлечения на името на ищеца и компютърните справки, изготвени от банката не са необходима, закономерна и единствена последица от предаването/получаването на кредитна карта. Хипотетично е възможно тези извлечения и справки да са изготвени за самия процес, или кредитната карта да е била предадена на друго лице, а не на ответника лично (както е уговорено в ОУ).

При положение, че банката не е доказала получаването на кредитната карта от ответника, то искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, банката дължи разноски на ответника в размер на 277лв., платени държавни такси, а на адв. А. Б. сумата от 2660,36лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв..

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 154/22.04.2021 г. по в. гр. д. № 1359/2020 г. на Благоевградски окръжен съд, трети въззивен граждански състав, в обжалваната част, с която е уважен иска по чл. 422 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България“ АД за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, че И. Й. Д. дължи на банката сумата от 9433,33 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2017 г.; сумата от 1577,43 лв., представляваща договорна лихва за периода 11.03.2016 г. – 24.02.2017 г.; сумата от 837,86 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. – 24.02.2017 г., 39,95 лв. - такси за периода 11.04.2016 г. – 24.02.2017 г. и 39,95лв. такси за периода 11.04.16г. -24.02.2017г..

ОСЪЖДА ищеца „Юробанк България“ АД да плати на ответника И. Й. Д. 277,77лв. разноски, направени пред настоящата инстанция, както и да плати на адв. А. Б., пълномощник на ответника, сумата от 2660,36лв., представляваща адвокатско възнаграждение за трите инстанции на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: