Обезщетение за трудова злополука при липса на груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

София, 30.12. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.,в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 591 по описа за 2020 год. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Обединена млечна компания“ЕАД [населено място] против решение № 1344 от 20.11.19г. по в.гр.дело № 1888/19г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2516 от 17.06.19г.по гр.дело № 1498/19г.на Пловдивския районен съд в осъдителната част.С него жалбоподателят е осъден да заплати на К. О. Т. сумата от 35 134.64 лв- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания вследствие трудова злополука,станала на 16.05.18г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.05.18г. до окончателното изплащане.

Постъпила е касационна жалба и от ищеца К. О. Т. срещу въззивното решение в частта,с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен е отхвърлен за сумата 4500 лв,поради прието съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10%.

С определение № 411 от 14.05.20г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, както и по въпроса :Допустимо ли е да се намалява обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност от страна на работника, при условие,че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд.

На първия въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – решение № 532 от 24.06.10г.по гр.дело № 1640/09г.на Трето г.о.; решение № 377 от 22.06.10г.по гр.дело № 1381/09г.на Четвърто г.о.; решение от 26.05.10г.по гр.дело № 1273/09г.на Трето г.о. и др.Прието е ,че съгласно трайно установената практика на ВКС,размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дифинитивно определен в чл.52 ЗЗД,спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти, относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди / болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.

Отговор на втория въпрос е даден в практиката на ВКС/ решение № 977 от 14.01.10г.по гр.дело № 298/09г.на Четвърто г.о.; решение № 60 от 5.03.14г.по гр.дело № 5074/14г.на Четвърто г.о./ Посочено е, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема,че злополуката се дължи на груба небрежност.При обичайна практика,нарушаваща изискванията за безопасна работа,пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяка нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът К. Т. е работил като „складов работник“.На 16.05.18г.е претърпял трудова злополука, призната за такава с разпореждане № 5104-15-159/1.06.18г.на ТП на НОИ – П.. Установено е,че когато е изваждал от склад палет с готова продукция посредством транспалетна количка, е бил блъснат и ударен по десния крак от движещ се на заден ход електрокар, управляван от електрокарист Н. Гърков.Ищецът бил незабавно приет в болнично заведение, където е бил опериран, било е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с метален винт,поставена била остеосинтеза,тибия и фибула, както и гипсова имобилизация,като в болничното заведение ищецът е пролежал 17 дни. От съдебно-медицинската експертиза било установено,че е настъпило счупване на вътрешния израстък на дясната голямопищялна кост в областта на глезенната става, разкъсно –контузна рана по задната повърхност на дясна подбедрица и дясно ходило,след хирургичната обработка на разкъсно-контузните рани и поставяне на гипсова ботушна шина била проведена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия, изписан на 1.06.18г.с указание за ходене с две патерици, без да стъпва на оперирания крак ; на два пъти – на 9.08.18г.и на 9.10.18г.е хоспитализиран отново поради продължаващи оплаквания; бил е в отпуск по болест 180 дни.След преглед от вещото лице на 22.03.19г. било констатирано,че лицето се придвижва самостоятелно, без помощни средства, без накуцваща походка, като при изследване движението на двете глезенни стави се установява единствено намалена дорзална флексия /естенция – движение нагоре/ на дясната глезенна става, с оплаквания на пострадалия при болка от продължително стоене прав и ходене в дясна глезенна става.

При тези данни по делото съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за успешното провеждане на предявения иск.Обсъдил е възражението на ответната страна за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, като го е определил в степен 10%.При определяне на общия размер на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца -32 години, силната степен на физическите болки и страдания в резултат на травматичното увреждане,както и настъпилите последващи психо-емоционални негативни преживявания и е преценил,че сумата от 45 000 лв е справедлив размер по критериите, заложени в чл.52 ЗЗД.При така определения размер съдът не е включил удължения, извън обичайния от 6-7 месеца период на възстановяване, предвид наличното у ищеца вродено заболяване, което е допринесло и за допълнителната хипотрофия в областта на подбедриците на двата крака.От тази сума е приспаднал 4500 лв с оглед приетото съпричиняване и 4503.74 лв – изплатено на ищеца обезщетение от ДОО и като краен резултат е присъдена сумата 35 134.64 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Касаторът поддържа,че в нарушение на материалния закон съдът не е отчел наличието на предходно /по рождение/ общо заболяване, което е допринесло за причинената от трудовата злополука неработоспособност и претърпените от работника вреди.Счита,че при определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост не са съобразени всички обективни критерии и факти.Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се намали размера на обезщетението.

Касаторът К. Т. счита,че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано.Поддържа,че изводът на въззивния съд за наличие на груба небрежност от негова страна, е формиран в противоречие със закона и практиката на ВКС, поради което неправилно е намалено обезщетението с 10 %.В този смисъл моли да бъде постановено решението на ВКС.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:

В нарушение на материалния закон /чл.201 ал.2 КТ/ въззивният съд е приел,че ищецът К. Т. е съпричинил вредоносния резултат в степен от 10% ,съответни на проявената небрежност от негова страна в условията на компенсация на вини,като е отчел и установеното неизпълнение на определени задължения от страна на работодателя.Съгласно чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Правнорелевантна за компенсацията на вини обаче не е всяка форма на вината,а само грубата небрежност. Груба е небрежността тогава, когато работникът не е положил грижата, която и най-небрежният не би положил.

От установения механизъм на злополуката не може да се направи извод,че ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ.Проявеното невнимание за оглеждане само наляво, както и задвижването на транспалетната количка с гръб към коридора към коридора за електрокари,може да се квалифицира като обикновена небрежност, която не е основание за намаляване размера на обезщетението за претърпените вреди. Същевременно от данните по делото е видно, че работодателят не е изпълнил задълженията си да монтира на процесния електрокар устройство за звукова сигнализация при движение на заден ход; конкретно за ищеца не е установено да му са предоставени работни дрехи и обувки,което в случая би оказало влияние за омекотяване удара на електрокара.

Следва да се отбележи,че оплакването на касатора „Обединена млечна компания“ ЕАД ,че съдът не е отчел общото заболяване на ищеца, което е допринесло за претърпените от работника вреди,е неоснователно.При определяне размера на обезщетението въззивният съд не е взел предвид усложненията във връзка с вроденото му заболяване,а е съобразил обичайния възстановителен период от 6-7 месеца.

В нарушение на материалния закон обаче / чл.52 ЗЗД/ въззивният съд е определил обезщетение в размер на 45 000 лв.Настоящият съдебен състав намира,че този размер е завишен с оглед характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди.Като взе предвид възрастта на ищеца – 33г., претърпяните от него болки и страдания и прогнозата за възстановяване, намира,че сумата 20 000 лв е достатъчна да репарира причинените вреди.От тази сума следва да се приспадне сумата 4500 лв,изплатени от ДОО, или следва да се присъди сумата 15 000 лв.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът по чл.200 ал.1 КТ е уважен за разликата над 15 000 лв до 35 134.64 лв.

В останалата обжалвана част следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв.Красен П. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1183.50 лв адвокатско възнаграждение за трите инстанции съобразно уважената част на иска /15 000 лв/, а ищецът следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска / 65 000 лв/сумата 1566.33 лв.

Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1344 от 20.11.19г.по в.гр.дело № 1888/19г.на Пловдивския окръжен съд в частта,с която искът по чл.200 ал.1 КТ е уважен за разликата над 15 000 лв до 35134.64 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от К. О. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място] против „Обединена млечна компания“ЕАД [населено място] за сумата 20 134.64 лв / разликата над 15 000 лв до 35134.64 лв/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.05.18г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Обединена млечна компания“ЕАД [населено място], [улица] да заплати на адв.Красен А. П. от САК ,със съдебен адрес :гр.София, [улица], сумата от 1183.50 лв /хиляда сто осемдесет и три лв и петдесет ст/ адвокатско възнаграждение за три инстанции, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА К. О. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място],ЖК“Т.“ бл.279 вх.Б ап.6 да заплати на „Обединена млечна компания“ЕАД [населено място], сумата от 1566.33 лв /хиляда петстотин шестдесет и шест лв и тридесет и три ст/ разноски за три инстанции,на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.