Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025
Осъждане за причиняване на смърт по непредпазливост след нанесена телесна повреда
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдимият е признат за виновен в това, че при спречкване е скочил върху крака на пострадалия и му е причинил умишлено средна телесна повреда, довела по непредпазливост до неговата смърт. Защитата пледира за неизбежна отбрана, процесуални пороци при анализа на доказателствата и за по-леко наказание. Върховният касационен съд оставя в сила въззивната присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок, като намира доказателствата за безспорни, а отбраната — за неприложима.
Какво приема съдът
Не е налице неизбежна отбрана или превишаване на пределите ѝ, когато липсва непосредствено противоправно нападение срещу подсъдимия и той пръв е проявил физическа агресия, като в такива случаи деянието правилно се квалифицира като непредпазливо причиняване на смърт вследствие на умишлена средна телесна повреда.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
смърт по непредпазливостсредна телесна повреданеизбежна отбранаусловно осъжданеиндивидуализация на наказанието
Текстът на акта
Ключови фрази Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * липса на неизбежна отбрана * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * индивидуализация на наказание Р Е Ш Е Н И Е № 569 гр. София, 19 декември 2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора А. Г., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 964 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.Х. Б., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Н. С., против въззивна присъда № 9/26.02.2025 г., постановена по внохд № 1372/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата са наведени доводи в подкрепа и на трите заявени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Твърди се, че събраните по делото доказателства са тълкувани превратно, единствено и само с цел да се обоснове неправилния извод за наличието на противоправно действие от страна на подсъдимия. Според защитника въззивният съд безкритично е възприел изцяло за достоверни показанията св. П. П., въпреки непреодолимите пороци при приобщаването им. Напълно са игнорирани обясненията на подсъдимия, въпреки че С. също е възприел описаните обстоятелства под стрес, както горепосочения свидетел. Посочено е, че празнота в мотивите представлява липсата на описание какво е правил свидетелят докато пострадалият - неговият баща, е бил удрян, ритан, съборен на земята, при „явно надмощие на подсъдимия“. Неизяснен останал механизмът на травмиране на крака, довел впоследствие до смъртта на пострадалия, като не е взето предвид заявеното от експертите, че при ограничената повърхност няма как да се скочи с два крака върху коляното на пострадалия, още повече че подобно скачане от страна на човек с възрастта на подсъдимия било много спорно. Неправилният подход на въззивния съд при анализа на доказателствената съвкупност довел и до неправилно приложение на материалния закон, дори да се приемело, че С. е съпричастен към причиняването на телесната повреда. При определяне на наказанието съдът не е изложил доводи защо не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК и защо отегчаващите отговорността обстоятелства имат превес над смекчаващите. При условията на алтернативност се претендира да се отмени или измени обжалваната присъда, като съответно делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или се намали размера на наложеното наказание или да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. В съдебно заседание подсъдимият А. С. и защитникът адв.Х. Б. поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена, съобразно изложените в нея и в представените писмени бележки доводи. В последната си дума подсъдимият акцентира върху желанието си да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Частните обвинители С. М. и С. П., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Повереникът им адв.П. К. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице твърдените нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 33/11.03.2024 по нохд № 874/2022 г., постановена от Софийски градски съд подсъдимият А. Н. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.124, ал.4 /погрешно изписано ал.3/, вр. с ал.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“, вр. с чл.42а, вр. с чл. 42б, ал.1 и ал.2 от НК е осъден на „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете с продължителност от по шест месеца. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, от които - 4339,68 лв., платими по сметка на СДВР и 4495,50 лв. - по сметка на СГС. По жалба на частните обвинители С. М. и С. П., чрез повереника им адв.П. К. и жалба на подсъдимия, е образувано внохд № 1372/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото присъда № 9/26.02.2025 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 и т.6 вр. с чл.336, ал.1, т.1 от НПК е отменена първоинстанционната и е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. Н. С. е признат за виновен в това, че на 15.02.2020 г., около 14:40 ч., пред входа на жилищен блок, находящ се в гр. София, ул. „Балша“ № 5, скачайки с крака върху левия крак на М. П. М., умишлено му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява подбедрица с масивен подкожен хематом и многофрагментно, вътреставно в /коленна става/ счупване на малкопищялната кост, което травматично увреждане е реализирало медико - биологичния признак - трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта му, настъпила на 25.02.2020 г. във Военномедицинска академия - София, поради което и на основание чл.124, ал.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.338 от НПК първоинстанционната присъда е потвърдена в частта относно присъдените разноски, като допълнително подсъдимият е осъден да заплати направените пред въззивния съд разноски в размер на 1 000 лв. Прегледът на атакувания съдебен акт води до извода, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат неговата отмяна. След като е провел въззивно съдебно следствие, контролираният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като доказателствената съвкупност е преценена по отношение нейната допустимост, относимост и валидност, а отделните доказателства и доказателствени средства са подложени на внимателен и детайлен анализ, като те са обсъдени както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието им или част от него да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика, както се твърди в жалбата. Няма как да се сподели оплакването на защитника, че безкритично са кредитирани „изключително противоречивите“ показания на сина на пострадалия - св.П. П. и напълно са игнорирани обясненията на подсъдимия. Принципно доказателствените източници са игнорирани само ако всички или някой от тях не е изобщо обсъден, каквото в случая липсва. За разлика от първоинстанционния състав, апелативният съд изцяло се е доверил на показанията на формираната група от близки роднини на пострадалия, между които са и тези на неговия син - св.П. П.. С основание информацията в заявеното от него е възприета като обективна и логична, тъй като кореспондира с другите доказателствени източници и се намира в синхрон приетите заключения на тройната и петорната съдебно-медицински експертизи, като е отчетено, че той не само е очевидец на случилото се, но е и заинтересуван от изхода на делото, доколкото М. М. е негов баща. След съпоставяне на експертните становища с показанията на св.П. е изяснен и механизмът, по който са причинени настъпилите травматични увреждания. Не е останало извън вниманието на въззивната инстанция и въпроса кой от двата крака на пострадалия - левият или десният е счупеният в действителност. Така констатираното разминаване в показанията, дадени в различните фази на процеса, е подробно обследвано, като е прието, че се дължи на изключително бързото развитие на конфликта и стресиращата за свидетеля обстановка, предвид личното му участие и неуспешният от негова страна опит да предотврати нанасянето на удари по отношение на своя родител, включително ритници, но най-вече на осъщественото скачане с двата крака в областта на лявото коляно, когато кракът на М. е бил разположен напречно на стълбите, в резултат на което му е причинена венозна тромбоза на дълбоките вени, довела до белодробната тромбоемболия. Обстойно са обсъдени и обясненията на самия подсъдим, като са изложени аргументирани съображения в коя част те се възприемат, в коя не се кредитират. С оглед изложеното се налага извода, че вътрешното убеждение на въззивния съд е основано на всички събрани по делото доказателства, които са тълкувани според действителното им съдържание, което не сочи да са допуснати нарушения в процесуалната дейност на съда по установяване на възприетите и включени в предмета на доказване факти и обстоятелства. При отсъствието на процесуални нарушения от категорията на съществените, правилно е приложен материалният закон с признаването на подсъдимия за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление по чл.124, ал.1 вр. с чл.129, ал.1 от НК. Законосъобразна е преценката на въззивния съд, че при така установена фактическа обстановка, липсват основания за приложението на привилегирования състав по чл.124, ал.4 от НК, до който правен извод е достигнал първоинстанционният състав. Съобразно приетата от въззивния съд фактология в момента на причиняване на инкриминираното счупване на долния ляв крайник на пострадалия, по отношение на подсъдимия не е осъществявано нападение, още повече че С. пръв е посегнал на св.П., като го е хванал за гушата, след което е насочил физическата си агресия спрямо пострадалия, поради което правилно е прието, че той не е действал при условията на неизбежна отбрана. Действително самият подсъдим е понесъл описаните в СМУ и СМЕ телесни увреждания, но спрямо него не е имало непосредствено и противоправно нападение, срещу което да се защити или неговата отговорност да бъде облекчена с приложението на привилегирования състав на чл. 124, ал. 4 от НК, каквато е основната претенцията на защитата. При индивидуализацията на наказанието са отчетени всички определящи отговорността обстоятелства и правилно наложеното наказание от три години лишаване от свобода е определено при условията на чл.54 от НК. Оценените като смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и инцидентния характер на извършеното от 72 годишния С. не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. Същевременно те не могат да мотивират приложението на чл.55 от НК най-вече доколкото предвидено в закона най-ниско наказание от две години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко с оглед извършеното деяние. В този смисъл касационният състав счита, че наложеното наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение правилно и законосъобразно е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от пет години, е справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на деянието, на дееца, съответно е на извършеното престъпление и в максимална степен ще съдейства за постигане на целите по чл.36 от НК. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 9/26.02.2025 г., постановена по внохд № 1372/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.