Срок за възражение за погасителна давност срещу граждански иск в наказателния процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 498

гр. София, 17.11.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Вероника Трифонова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 499 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на гражданският ищец – Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор И. И., чрез гл. юрисконсулт С. Г., против въззивно решение № 66/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1497/2024 г. в гражданско-отхвърлителната му част.

В тази част Софийският апелативен съд е изменил присъда № 151/30.09.2024 г. по НОХД № 3921/2024 г. на Софийски градски съд и е отхвърлил като неоснователен предявения от Държавен фонд „Земеделие“ граждански иск за сумата от 463 676, 21 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. Първоинстанционната присъда е отменена и в частите ѝ относно осъждането на подсъдимия да заплати на гражданския ищец законна лихва по уважения граждански иск, считано от датата на увреждането – 13.12.2017 г., както и да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за гражданския иск.

В касационната жалба са изтъкнати доводи за нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че възражението за изтекла погасителна давност по претенцията за обезвреда е направено едва пред въззивната инстанция. Сочи се, че гражданският иск е отхвърлен след неправилна преценка относно началния момент, от който тече давността. Развита е тезата, че като начален момент за течение на погасителната давност за вземането от деликт следва да се приеме датата 23.07.2024 г. – моментът, в който ощетеното юридическо лице е получило съобщението по реда на чл. 247в от НПК за насрочване на разпоредителното съдебно заседание. Изложени са съображения относно момента, в който на Фонда като граждански ищец е станал известен деецът делинквент, като се изразява несъгласие с изводите на въззивния съд по този въпрос.

Претендира се отмяна на решението в гражданската му част и уважаване на гражданския иск за сумата от 463 676, 21 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2017 г. (датата на увреждането) до окончателното ѝ изплащане.

В писмено становище защитникът на подсъдимия отчита жалбата за неоснователна. Оспорва, че началото на погасителната давност за вземането е от внасяне на обвинителния акт в съда. Солидаризира се с изводите на въззивния съд, че деецът е бил известен на гражданския ищец още от момента на подаване на сигнала до правоохранителните органи, откогато последният е имал възможност да защити правата си, но като не е сторил това в продължение на 5 години, давността е изтекла. Претендира за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноски.

Подсъдимият и неговият защитник не се явяват в с. з. пред ВКС.

Гражданският ищец Държавен фонд „Земеделие“ се представлява от юрисконсулт Г.. Същият поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли за изменение на обжалвания съдебен акт.

Европейският делегиран прокурор изразява позиция за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, които обхващат само гражданско-отхвърлителната част на въззивното решение, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

За да отхвърли предявения от Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Д. П., граждански иск срещу подсъдимия А. М. (за сумата от 463 676, 21 лв.), Софийският апелативен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС и конкретно на приетото, че „ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай“ . Развил е съображения, че давността за погасяване на правото на иск за обезвреда е започнала да тече в по-ранен момент, значително предхождащ полученото от гражданския ищец съобщение по чл. 247в, ал. 2 от НПК, както и привличането на подсъдимия М. като обвиняем. Приел е, че за ощетеното юридическо лице деецът е бил известен („открит“ по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД) още към момента на подаване на сигнал (жалба) към органите на МВР, в който са описани (и в този смисъл били известни на администрацията на Фонда) фактите, които по-късно са инкриминирани в процесния обвинителен акт и в който намира отражение увреждащото поведение на подсъдимия и причинената на юридическото лице вреда, въздигнати впоследствие и в наказателно обвинение.

Затова и след като пред въззивния съд защитата на подсъдимия е направила възражение за изтекла 5-годишна давност, съдът се е произнесъл по него, приемайки го за основателно – защото от момента на подаване на сигнала до МВР на 20.02.2018 г. до момента на предявяване на иска през м. август 2024 г. (приет за съвместно разглеждане в разпоредителното заседание на 09.09.2024 г.) посоченият срок вече е бил изтекъл, поради което и гражданският иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Този състав на ВКС припомня постановките на Тълкувателно решение № 1/04.02.2013 г. на ОСНК и конкретно на т. 3 от него, че „възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД по отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска, ако са налице условията за това“ .

Съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по реда на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. В НПК липсват изрични правила, относими към момента, в който е възможно да се правят възражения за погасяване на правото на иск, които след това да бъдат обсъждани по същество. Отбелязването в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/04.02.2013 г., че въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска, също не предоставя отговор в тази насока. Съответно, при липсата на правила в НПК или тълкувателна практика, субсидиарно приложим е ГПК. В текста на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК е уредена изричната хипотеза, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти. В тази категория попадат и възраженията за погасителна давност, както е прието в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

В наказателния процес липсва уредена процедура за размяна на книжа и възражения, относими към гражданския иск. Единствената разпоредба, имаща отношение към въпроса, е тази на чл. 85, ал. 3 от НПК, съобразно която гражданският иск се предявява най-късно до започване на разпоредителното заседание (при дела от общ характер, какъвто е случаят). Този състав на ВКС намира, че това е моментът, когато най-късно могат да се правят и възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД (Решение № 270/11.06.2025 г. по н.д. № 199/2025 г.; Решение № 437/06.08.2024 г. по н.д. № 856/2023г.; Решение № 20/11.02.2015 г. по н.д. № 1833/2014 г.) .

По настоящото дело подсъдимият, респ. неговият защитник, са пропуснали да направят възражение за изтекла погасителна давност, поради което тази възможност да сторят това по-късно (направено във въззивното производство) е преклудирана. Затова и при решаване на въпроса по същество апелативният съд е следвало служебно да констатира недопустимостта на това процесуално действие на страната и да откаже да разглежда възражението.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че освен недопустимо, възражението е и неоснователно.

Мотивите на атакувания съдебен акт в гражданско-осъдителната част се дистанцират от постановките на цитираното от самия въззивен съдебен състав ТР № 5/05.04.2006 г. по т. д. № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК относно това, че въпросът за началния момент на давностния срок е фактически и се решава според всеки конкретен случай. В обсъжданото съдебно решение не е отчетено, че сигналът на ощетеното юридическо лице преимуществено акцентира върху задълженията на собствените му служители във връзка с проверката на представяните от кандидатите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ документи и едва в края на сигнала без всякаква конкретика се споменава хипотетичната възможност да са налице противоправно поведение и причинени вреди във връзка с деятелността на въпросните кандидати.

Не се държи сметка и за обстоятелството, че досъдебното производство е било образувано 2019 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК. Разследването е продължило близо 5 години, като част от материалите са били отделени в друго производство за престъпление по чл. 248а от НК срещу друго лице. Извършени са множество процесуално-следствени действия, а обемът на материалите от досъдебното производство наброява близо 90 тома. Подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем по текущото обвинение на 12.01.2024 г.

От посоченото е видно, че се касае за казус с фактическа и правна сложност, изясняването на който е отнел 5 години на компетентните органи за формулиране на окончателно обвинение срещу подсъдимия. Несъвместимо с правото на увреденото лице да търси обезщетяване на причинените му с престъплението вреди е при подобен казус да му се възлага изискване да формира познание за всички относими обстоятелства, изграждащи фактическия състав на деликтната отговорност и в този смисъл да предяви годна искова претенция в толкова ранен момент от развитието на наказателното производство, какъвто е приет от въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Още повече, че в хода на досъдебното производство ощетеното юридическо лице, за разлика от пострадалия, има ограничен кръг от процесуални възможности, сред които не е предвидено да му се предявяват материалите от разследването.

В обобщение, началото на давността е свързано със знанието, т.е. с известността на дееца. Това означава, че пострадалият следва да познава всички обстоятелства, които трябва да са налице за един успешен иск. В този смисъл чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се тълкува разширено, а именно, че на увреденото лице трябва да е известен не само деецът, но той трябва да има знание за съществуването на вредата, както и за нейния размер” (Решение № 58/08.06.2020 г. по н.д. № 155/2020 г.) . Извод за горното следва да се прави само след като се вземат предвид особеностите на престъпната дейност, усложненията в нея, необходимостта от извършване на проверки, а в някои случаи дори провеждане на разследване до изясняване на относимите и към гражданската отговорност обстоятелства.

ВКС не може да отстрани очертаните процесуални недостатъци на атакувания съдебен акт, които имат значение за правилното приложение на материалния закон, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в гражданско-отхвърлителната му част и делото да се върне за ново разглеждане на Софийския апелативен съд в същата част от друг съдебен състав.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 66/17.02.2025 г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1497/2024 г. в гражданско-отхвърлителната му част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.