Опит за теглене от предварително блокирана банкова карта не е престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * платежен инструмент * негоден опит * оправдаване от касационната инстанция

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. София, 20.02.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илиана Рангелова

в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 26/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимата Е. Е. С. чрез защитника й – адв. Д. М., срещу решение № 357 от 24.10.2023 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 854/2023 г.

В жалбата се сочи касационното основание нарушение на материалния закон и се иска Върховният касационен съд да отмени атакуваното решение, с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд, с която подсъдимата е призната за виновна и осъдена по обвинение по чл. 249, ал. 1 от НК и да оправдае подсъдимата или да отмени кумулативно наложеното й наказание „пробация“.

Твърди, че апелативният съд не се е произнесъл по направеното от защитата възражение, че в случая не е налице използван „платежен инструмент“ по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. Настоява, че от доказателствата по делото и от признатата от подсъдимата фактическа обстановка се установява, че към момента, в който тя е въвела банковата карта в А. устройството, същата е била неактивна. Сочи, че от момента, в който банковата институция по заявка на картодържателя е блокирала нейното действие, банковата карта е престанала да бъде платежен инструмент и не може да послужи като средство за разплащане и транзакции. В този смисъл е налице негоден предмет на престъплението. Поради това счита, че деянието не е общественоопасно, защото от момента на блокирането на банковата карта тя престава да материализира правоотношението между банката и титуляра. Затова смята, че в рамките на признатата от подсъдимата фактическа обстановка липсва съставомерно нейно поведение.

На следващо място, намира за незаконосъобразно в конкретния случай съвместното налагане на наказание пробация.

В съдебно заседание преупълномощеният защитник на подсъдимата С. – адв. Б., поддържа жалбата. Пледира за оправдаването на подзащитната му или отмяна на наложеното й наказание пробация.

Прокурорът от Върховна прокуратура счита, че апелативният съд не е допуснал сочените нарушения на закона, като смята, че жалбата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на апелативен съд – София. Намира, че макар и блокирана банковата карта на пострадалата не престава да бъде годен обект на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. За съставомерността на деянието не е от значение дали деецът е получил средства или не след използването на картата, като е достатъчно дори само да е проверявана наличността по нея. Акцентира, че обект на защита са не само парите на титуляра, но и съответната банкова информация. Блокирането на възможността от отнетата банкова карта на пострадалата да се теглят пари не я превръща в негоден предмет на престъплението. Намира за неоснователно и оплакването за допълнително наложеното наказание пробация на подсъдимата С., вземайки предвид степента й на образование и данните, с които тя е станала известна на правоохранителните органи.

Подс. С. иска да й бъде отменено наказанието пробация.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 99 от 07.06.2023 г., постановена по НОХД № 2677/2023 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата Е. Е. С. за виновна в това, че на 23.08.2022 г. за времето от 11:56:11 ч. до 11:56:42 ч. в гр. София е използвала платежен инструмент – дебитна карта № ************, издадена от Банка Д. на името на Г. К. И., без нейно съгласие - престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК и я осъдил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на девет месеца лишаване от свобода, като я оправдал да е осъществила две самостоятелни деяния в 11:56:11 ч. и в 11:56:42 ч., представляващи продължавано престъпление.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК постановил отлагане изтърпяването на наказанието с три годишен изпитателен срок.

Със същата присъда на основание чл. 67, ал. 3 от НК е постановил спрямо подсъдимата С. прилагането през изпитателния срок на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК – включване в програми за обществено въздействие.

Подсъдимата С. е осъдена да заплати направените по делото разноски.

С решение № 357 от 24.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 854/2023 г., Софийският апелативен съд потвърдил атакуваната пред него от подсъдимата С. чрез упълномощения й защитник присъда.

Депозираната жалба е основателна.

Производството по делото пред първостепенния съд е образувано по внесен срещу привлеченото към наказателна отговорност лице обвинителен акт за това, че на инкриминираната дата използвала платежен инструмент без съгласието на титуляра. Същото протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата Е. С. признала изцяло фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тях. На тази база била постановена осъдителна спрямо нея присъда за използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра.

В случая няма спор, че у подсъдимата С. е попаднала издадената от Банка Д. на името на Г. К. И. дебитна карта, че привлеченото към наказателна отговорност лице не е имало съгласието на свид. Г. И. да оперира с нея, както и че на посочената дата подсъдимата С. е използвала пластиката в продължение на 31 секунди, а именно за времето от 11:56:11 ч. до 11:56:42 ч. в А. устройство № 537, собственост на О. АД на бул. "Л. ш." № ** в гр. София, като направила опит за теглене на сума от 100 лв. и опит проверка на баланс по сметка.

Не е спорно, че след откриване липсата на портфейла, в който свид. Г. И. съхранявала дебитна карта № ************, издадена от Банка Д., заедно със записания ПИН код, свид. И. подала сигнал за това и банковата й карта била блокирана на 23.08.2022 г. в 11:53:28 ч. от Банка Д.. От извършените операции с пластиката от подсъдимата С. – опит за теглене на сума от 100 лв. и опит за проверка на баланс по сметка, и двете неуспешни, за свид. Г. И. не са настъпили имуществени вреди.

Верни поначало са разсъжденията на инстанциите по фактите и прокурора от Върховна прокуратура, че „за общественоопасно и наказуемо е обявено самото ползване на платежния инструмент без съгласието на титуляра, като неправомерният отдалечен достъп до съответната платежна сметка и/или до предварително определения кредитен лимит не е свързан задължително с реално прехвърляне на пари или парични стойности, както и че използването на платежен инструмент може да се изрази във всяка употреба на платежния инструмент без съгласието на титуляра, включително и само за проверка наличността по сметката, както и неуспешни опити за транзакции“ – Р № 25-2013-II н.о. ВКС, като настъпването на имуществена вреда за лицето, чиито платежен инструмент е използван не е елемент от обективната страна на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.

Единственият спорен момент, върху който не е разсъждавал правилно контролираният съд, въпреки изрично направеното пред него от защитата възражение в тази насока, е дали след блокирането на банковата карта на свид. Г. И. от издателя й, по искане на правоимащото лице, тя продължава да бъде платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. Тъкмо отговорът на този въпрос е определящ за съставомерността на деянието и оттам за правилното решаване на делото. В случая, въззивният съд безкритично се е съгласил с извода на първостепенния, че макар и блокирана банковата карта на свид. И. остава годен предмет на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.

От легалната дефиниция на понятието „платежен инструмент“ е видно, че той е веществено или невеществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Следователно, инкриминираната банкова карта след блокирането й е престанала да бъде платежен инструмент, защото е отпаднала възможността картодържателят да задължава банката да извършва транзакции от негово име и за негова сметка. Видно е от доказателствата по делото, че пластиката, с името на банката – издател и титуляр на сметката Г. И. несъмнено е била използвана от подсъдимата С., но след като картата вече не е отговаряла на определението за платежен инструмент.

Предмет на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК може да бъде само платежен инструмент, който е истински, редовен, активен, т. е. притежаващ възможността титулярът да задължава банката да извършва банкови операции от негово име и за негова сметка. С блокиране на банкирането с тази карта, тя губи качеството си на платежен инструмент и не може да послужи като средство за разплащане, транзакциии и справки. Затова, независимо, че подсъдимата С. си е служила с пластиката и е оперирала с нея, деянието й е несъставомерно, т. к. към момента, в който тя е въвела банковата карта в А. устройството, същата е била неактивна. В настоящия случай, стореното от дееца с намерение да осъществи престъплението не е достатъчно, поради което се касае до негоден опит. В този смисъл, контролираният съд е приложил неправилно материалния закон по отношение подсъдимата С., квалифицирайки извършеното от нея като престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен неправилно от долустепенните инстанции и са налице основания за признаване на подсъдимата С. за невиновна, поради липса на осъществен престъпен състав по чл. 249, ал. 1 от НК.

Този изход на делото прави безпредметно обсъждането на аргументите на защитата на подсъдимата за необходимост да отмени кумулативно наложеното й наказание пробация.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 99 от 07.06.2023 г., постановена по НОХД № 2677/2023 г., Софийски градски съд и решение № 357 от 24.10.2023 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 854/2023 г., като

ПРИЗНАВА подсъдимата Е. Е. С. за невиновна в това, че на 23.08.2022 г. за времето от 11:56:11 ч. до 11:56:42 ч. в гр. София е използвала платежен инструмент – дебитна карта № 4748360023524900, издадена от Банка Д. на името на Г. К. И., без нейно съгласие, като на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението да е осъществила престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.