Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Септември 2025

Кражба или присвояване на намерена вещ при забравено портмоне в казино

Върховен касационен съд · 06 Септември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият взел забравено върху игрален автомат портмоне с 300 лева, докато собственикът му играел на друга машина в същото казино. Защитата твърди, че вещта е намерена (загубена), а не открадната, което изисква друга квалификация. Върховният касационен съд потвърди осъдителната присъда за кражба, тъй като забравената вещ остава във владение на собственика.

Какво приема съдът

Вземането на забравена на обществено място вещ съставлява кражба, а не присвояване на намерена вещ, защото лицето не е прекъснало фактическата си власт над нея.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

кражбазабравена вещзагубена вещказиновладениепряк умисъл

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 382

гр. София, .18.09.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Весислава Иванова

Пламен Дацов

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 360 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346,т.2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия С. М. М. срещу присъда № 71 от 17.10.2024г., постановена по ВНОХД № 1584/24г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с която е отменена изцяло оправдателната присъда № 24 от 25.06.2024г. по НОХД № 616/23г. на Районен съд – Асеновград, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 28.11.2022г. в Асеновград отнел чужди движими вещи – сумата от 300 лева, от владението на Ю. Р. Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, и на основание чл.194 ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за тригодишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия е намерил за необходимо да изложи обстойно в жалбата си установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателствата. По отношение на предвидените в закона касационни основания, от съдържанието й може да се направи извод, че се позовава на това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излага доводи, че деянието следва да се квалифицира като такова по чл.207, ал.1 от НК. Иска отмяна на присъдата и оправдаване на М..

В съдебно заседание назначеният служебен защитник поддържа касационната жалба. Намира деянието за несъставомерно, тъй като от обективна страна не е осъществено изпълнителното деяние на престъплението кражба, а от субективна страна липсва изискуемият от закона пряк умисъл.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Самият подсъдим не се явява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на делото.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

И двете предходни съдебни инстанции са установили идентични факти, неоспорени от страните. Изясняването на относимите към обвинението обстоятелства е било значително улеснено от наличието на видеозаписи и направените от подсъдимия признания. Установената по надлежния процесуален ред фактическа обстановка, възпроизведена в резюме е следната:

На инкриминираната дата пострадалият Р. отишъл в казино „М.” и седнал да играе на една от машините. Оставил портмонето си с 300лв. на плота на машината, а 10-15лв. сложил в джоба си, за да играе с тях. След известно време се преместил на друга машина в дъното на салона, като взел със себе си чашата си, но не и портмонето. Когато подсъдимият М. пристигнал в казиното, седнал на игрална машина от ляво на тази, на която преди това играл Р.. Когато забелязал портмонето, го взел. Скоро след това си тръгнал, като преди да напусне казиното, извадил парите и ги прибрал, а портмонето хвърлил на пода. Бил пристрастен към хазарта и отишъл в друго казино, където проиграл сумата. Известно време след като напуснал игралната зала, пострадалият установил, че е забравил портмонето си и го потърсил, но не го намерил. Попитал крупиетата и другите клиенти дали не са виждали портмонето му, но никой не знаел нищо. Непозната жена намерила портмонето, хвърлено на земята, под една от машините, но сумата от 300 лева липсвала в него. Видеозаписите от охранителните камери били предоставени на полицията и самоличността на подсъдимия била установена. След образуване на наказателното производство той възстановил 150лв. на пострадалия.

Поддържаната от касатора теза е идентична със становището на районния съд в Асеновград, който е приел, че вещта не е открадната, а изгубена по смисъла на чл.207 от НК, но осъждането на М. по посочения текст е процесуално недопустимо без изменение на обвинението от прокурора, тъй като датата на деянието би се променила /престъплението би било осъществено една седмица след намирането на вещта/, а това обстоятелство е съществено. Пловдивският окръжен съд е изложил подробни мотиви, с които е аргументирал решението си да отмени оправдателната присъда, и които настоящата съдебна инстанция напълно споделя. В теорията и съдебната практика, включително и в задължителната такава, цитирана във въззивния акт, последователно се поддържа необходимостта от разграничаване на загубената движима вещ от забравената такава. Докато първата категория вещи са възможен предмет на престъплението по чл.207 от НК, отнемането на вещ от втората категория представлява кражба. За да упражнява фактическа власт върху вещта, не е необходимо владелецът да я пази постоянно. Когато тя е забравена в превозно средство, чакалня, заведение или на друго обществено място, лицето, което я е забравило не е прекъснало владението си върху нея, за разлика от загубената вещ, при които владението е прекъснато. В конкретния случай пострадалият Р. се е намирал само на няколко метра от мястото, на което е оставил портмонето си, и е вън от съмнение, че би го прибрал, в момента, в който установи, че го е забравил, ако подсъдимият не го беше присвоил.

Възражението за липса на пряк умисъл също е неоснователно. Подсъдимият М. е манифестирал ясно намерение да се разпореди с вещта като със своя. Не е потърсил управителя и друг служител, за да му предаде вещта, не се е поинтересувал дали не е на някого от играещите на близките автомати. Вместо това е извадил само парите, изхвърлил е портмонето, веднага е напуснал казиното и се е преместил в друго, където ги е проиграл.

Изтъкнатите в касационната жалба положителни характеристики на подсъдимия, както и възстановяването на част от сумата, представляват смекчаващи обстоятелства, които са отчетени от съда при определяне минимално наказание и отлагането му за минимален изпитателен срок.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила присъда № 71 от 17.10.2024г. по ВНОХД № 1584/24г. на Пловдивския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.