Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди след тежка катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50109
гр. София, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 септември , две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1235/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на П. Д. В. от [населено място], общ. Л., срещу решение № 260000 от 04.01.2021 г. по в.т.д. № 629/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е било частично отменено в осъдителната му част първоинстанционното решение № 108 от 13.08.2020 г. по т.д. № 86/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд, и вместо отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Л. В. И. К. Л.“ ООД („L. V. I. C. L.“) - Обединено Кралство Великобритания и С. И. и съдебен адрес: [населено място] 1000, бул. „К. Д.-К.“№11, ет.6, офис 602-адв. Т. И. Т. от САК, предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в частта за разликата над сумата от 40 000 лева до 80 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания), настъпили от ПТП, реализирано на 11.03.2018 г., с делинквент П. С. Б.-Туллетт, управлявал МПС марка „Джип“, модел „Ч.“, рег. № GP 03 XMC, ведно със законната лихва за забава върху тази главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, постановено по жалба от страна на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС, относно преценката за размера на присъденото обезщетение с оглед установените факти по делото. Твърди се, че приетият от съда размер не съответства на интензивността и продължителността на действително претърпените, вследствие на процесното ПТП, болки и страдания на пострадалия. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло, ведно със законните последици.

Ответникът по касационната жалба – „Л. В. И. К. Л.“ ООД („L. V. I. C. L.“), Англия, изпраща писмен отговор, изготвен от процесуален представител, със становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част до 40 000 лева и се ползва със сила на пресъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинените телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Не се спори, че в следствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени следните травматични увреждания: фрактури на 5 ребра – 5,6,7,8 и 9-то ребро в дясно по аксиларната линия, а също така му е причинено и счупване на 5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб. Съшият е претърпял и травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема и плеврален излив по малкия интерлоб в дясно и малък плеврален излив вляво. Възстановяването на ищеца, съгласно заключението на СМЕ, е продължило общо около 6 месеца при нормално протичащ оздравителен процес. Лечението на счупването на ребрата е изисквало приемане на лекарства за премахване на силната болка, като неусложнените счупвания на ребра зарастват за около 3-4 до 8 седмици. Ищецът е претърпял една операция, на 19.03.2018 г., на петия прешлен на гръбначния стълб, като му е направена вертебропластика, при което фрактурните линии са запълнени с костен цимент. При ищеца счупването на поясния прешлен е причинило само локална болка и затруднена походка, не се налага носенето на корсет, а само при ходене за период от 8 месеца се препоръчва носенето на стабилизиращ еластичен пояс. Травмата на интраабдоминалните органи в корема е предизвикала малки или по-големи кръвонасядания по тях без усложнения, като тази травма отзвучавала бързо, за около 7-8 дни. Малкият плеврален излив по малкия интерлоб в дясно, както и малкият плеврален излив в ляво, представляват кръвонасядания по париеталната плевра, които не представляват опасност за живота и здравето на пострадалия, посочените изменения в белия дроб търпят обратна редукция за около 10 дни, без последици. Ищецът е търпял най-силни болки в момента на ПТП, при оказването на първа помощ, при транспорта до болницата, при медицинската обработката при приемането му. Освен това ищецът е чувствал болки и при инвазивните мероприятия по време на болничния престой, като впоследствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на проведената медикаментозна, обезболяваща терапия до към края на третата седмица. Възстановителният период за фрактурата на ребрата е с продължителност около 8 седмици, болката е била силна в гръдния кош при всяка промяна на положението на гръдния кош, при всяко вдишване, а при опит за изкашляне става още по-силна, като тя води до нарушения в дишането, което става повърхностно. Гръдната и коремната травма на ищеца са отзвучали напълно без остатъчни изменения. Прогнозата за развитието на уврежданията е липса на очакване ищецът да страда от болков синдром или други оплаквания в гръдния кош и корема като последица от получената травма, освен от преходни болки при промяна на времето ниско в кръста, ще има преходни болки и лесна умора в кръста при продължително ходене и стоене прав и при навеждане, от време на време ще получава изтръпване на двата долни крайника, няма да може да извършва тежка физическа работа. Съгласно показанията на свидетелката - съпруга на ищеца, причинените на същия тежки увреждания са му причинили силни болки и мъчителни затруднения във физически и битов план за значителен период от време от 4 месеца, в който период той е лежал вкъщи неподвижен, без да може да става и сам да се обслужва.

Въззивната инстанция е приела за установено, че ищецът се е възстановил бързо от двете по-леки увреждания, а от получените увреждания-счупвания се е възстановявал продължително, като възстановяване на физическото му състояние в предишния, преди катастрофата, вид е настъпило в рамките на 6 месеца, а в бъдеще са очаквани преходни болки ниско в кръста и лесна умора в кръста при продължително ходене и стоене прав и при навеждане с възможно изтръпване от време на време на двата долни крайника, поради което няма да може да извършва тежка физическа работа. Съдът е отчел и обстоятелството, че ищецът в един дълъг период от около 4 месеца въобще не е могъл да става и да ходи, което несъмнено му е причинило сериозен дискомфорт, променило е начина му живот, ежедневието му, влошило е качеството му на живот.

За да намали размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд (80 000 лева), въззивният съд се е позовал на следното: към момента на ПТП ищецът е бил на 56 години, мъж над средна възраст, активен, семеен, работещ. Получените увреждания не са засегнали неговата трудоспособност и не са се отразили на възможността му да продължи да се издържа, като полага труд на същото работно място, като след възстановяването си той е продължил да работи така, както преди увреждането, а именно като оператор на командно табло във ВЕЦ, която работа не изисква вдигане на тежести. Налице е настъпване на промяна относно неговото ежедневие в насока невъзможност да вдига тежки неща в домашната работа. Несъмнено е, че един толкова продължителен и болезнен процес на възстановяване след счупванията и операцията от 6 месеца, през който трайно и необратимо е променен изцяло начинът му на живот, се е отразило тежко и на емоционалното и психологично състояние на ищеца, поради което съдът е кредитирал показанията на свидетелката, че той се е затворил в себе си. Според въззивния съд обаче няма необходимост и не е търсена психологична помощ, както и занапред не е необходимо медикаментозно лечение, както и няма настъпили външни дефекти. Решаващият състав, посочвайки, че взима предвид: характера на деянието (нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар по вина на водача на другото МПС, в автомобила, чийто водач е ищецът, и причиняване на тежки физически увреждания на пострадалия под формата на средна телесна повреда), степента на увреждането (причинени силни физически болки и страдания и обездвижване за период от, съответно, 4 и 6 месец, настъпило към момента пълно възстановяване), последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от 4 месеца, възстановена възможност за полагането на труд както преди ПТП, липса след възстановяването на влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца, понастоящем на 59 години, към момента на ПТП на 56 години, възможност да изпитва преходни болки в кръста и лесна умора при продължително ходене и стоене прав и при навеждане), е приел, че е справедливо при условията на чл. 52 ЗЗД обезщетение за ищеца в размер на 40 000 лева.

С определение № 243 от 21.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по обобщения правен въпрос за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/ , с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :

Касационната жалба е основателна.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия и по специално данните от експертното заключение на в.л. по КСМАЕ за това, че се касае за особен вид фрактури/ такива на пет ребра/, което не позволява имобилизация, от което следва изключително висока степен на търпените от пострадалия болки и страдания за един дълъг период от 4 до 6 месеца. Не са взети в предвид и интензивността и продължителността на страданията след проведената операция по вертеропластика на прешлен с поставяне на костен цимент.

При това положение и с оглед възрастта на пострадалия към датата на настъпване на процесното ПТП / 56 години/, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 80 000 лева , поради което и решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 40 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 40 000 лева. Така определеният размер е съобразен и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК за сравнително подобни случаи на телесни увреждания /напр. Р №248/02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора.

По отношение на разноските :

Ответникът по касация следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.в размер на 800 лева, както и сумата 2 076 лева - възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред ВКС на касатора , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260000 от 04.01.2021 г. по в.т.д. № 629/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Л. В. И. К. Л.“ ООД („L. V. I. C. L.“)- Обединено Кралство Великобритания и С. И. и съдебен адрес: [населено място] 1000, бул. „К. Д.-К.“№11, ет.6, офис 602-адв. Т. И. Т. от САК, да заплати на П. Д. В. от [населено място], общ. Л. сумата от още 40 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания), настъпили от ПТП, реализирано на 11.03.2018 г., с делинквент П. С. Б.-Туллетт, управлявал МПС марка „Джип“, модел „Ч.“, рег. № GP 03 XMC, ведно със законната лихва за забава върху тази главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Л. В. И. К. Л.“ ООД („L. V. I. C. L.“)“)- Обединено Кралство Великобритания и С. И. и съдебен адрес: [населено място] 1000, бул. „К. Д.-К.“№11, ет.6, офис 602-адв. Т. И. Т. от САК, да заплати на Адв. дружество „ Д. и Х.“ [улица] лева- възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на касатора П. Д. В. в производството пред ВКС , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „Л. В. И. К. Л.“ ООД („L. V. I. C. L.“)“)“)- Обединено Кралство Великобритания и С. И. и съдебен адрес: [населено място] 1000, бул. „К. Д.-К.“№11, ет.6, офис 602-адв. Т. И. Т. от САК, да заплати държавна такса в размер на 800 лева по сметка на ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.