Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2023

Строителство в сервитутната зона на подземен водопровод и отстраняване на пречките

Определение №303/2023 · Върховен касационен съд · 01 Януари 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Държавно предприятие иска премахване на сграда, построена в нарушение на аварийния сервитут върху подземен напоителен тръбопровод. Долните съдилища отхвърлят иска, тъй като тръбопроводът работи и не е доказано реално смущение. Върховният касационен съд отменя решението, като приема, че самото нарушение на забраната за строителство създава пречка, но връща делото, за да се изясни дали трябва да се събори цялата сграда или само част от нея.

Какво приема съдът

При нормативно забранено строителство в сервитутната зона на подземен водопровод не е необходимо ищецът да доказва допълнителни пречки за упражняване на правото си, но съдът трябва да прецени дали е нужно събаряне на целия строеж или само на част от него съобразно тежестта на нарушението.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

сервитутводопроводнегаторен искпремахване на строежавариен сервитутчл. 109 ЗС

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50115/2022

София, 26.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 307/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 303 от 30.06.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 138/20.10.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на Разградския окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената от касатора искова претенция бъде уважена.

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация Л. Ю. А. и „Арслан 2001“ ООД - гр. Лозница в отговорите на касационната жалба оспорват същата. В съдебно заседание не са изразили становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу Л. Ю. А. и „Арслан 2001“ ООД - гр. Лозница за осъждане на ответниците да преустановят всякакви строителни дейности и да премахнат строителството върху изградения тръбопровод и законовия сервитут към съоръжението на разстояние от 6 м. /по 3 м. от двете страни/ в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Ищецът е претендирал преустановяване на всякакви строителни дейности и премахване на строителството върху изградения тръбопровод и законовия сервитут към съоръжението на разстояние от 6 м. /по 3 м. от двете страни/. Твърдял, че строежът е изграден върху съществуващия тръбопровод и че по този начин му се пречи да упражнява сервитутното си право на водопрекарване. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, сервитутът е „авариен“.

Ответниците са възразили, че са извършили строителството в съответствие с отреденото предназначение на имота и разрешеното право на строеж.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е счел, че в полза на ищеца не е доказано съществуването на сервитутно право.

Въззивният съд е приел, че правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в имоти, които са били държавна собственост, но впоследствие са били реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на ВиК дружествата, по силата на самия акт на реституция. Правоприемниците на държавата /конкретно общините, ВиК дружествата, а в конкретния случай и ищцовото дружество/ имат право да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, ако те са изградени от държавата преди възстановяването на собствеността върху имота на бившите собственици. Ищецът е установил правото си на собственост върху процесното съоръжение. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ съоръжението се е включвало в активите на държавна фирма “Хидромелиоративни системи“. През 1993 г. същата е преобразувана и правоприемник на активите й е „Напоителни системи“ ЕАД с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието. Доказано е и обстоятелството, че като собственик на процесния, обслужващ сервитута имот, ответницата е осъществила застрояването му в съответствие с отреденото предназначение на имота и с оглед разрешеното право на строеж. Ищецът не е ангажирал доказателства установяващи, че предприетите и осъществени от ответниците строителни дейности създават пречки за ползването на притежавания от него сервитут по предназначението му. Премахването на построената сграда би довело до невъзможност за ползване на имота по предназначение и би ограничило недопустимо и в значителна степен правото им на собственост.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: при нормативно установена забрана за строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, необходимо ли е ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:

При нормативно установена забрана за строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, не е необходимо ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право. С нормите на чл. 58, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, законодателят е определил, че при главна тръбна мрежа се осигурява авариен сервитут от 3 м. плюс диаметъра на тръбопровода и в него не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения. Поради това самото нарушение на тези норми води до извод за създаване на пречки при упражняване на сервитутното право. Горното се извежда от постановките на тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и е възприето в решение № 46/04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, второ г. о., решение № 40/31.01.2011 г. по гр. д. № 296/2010 г. на ВКС, първо г. о., решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 115/30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. и решение № 197/29.01.2020 г. по гр. д. № 1047/2019 г. на ВКС, първо г. о.

По касационната жалба.

По делото е установено, че процесният тръбопровод е напоително съоръжение, преминаващо подземно през имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], идентичен с част от нива, цялата от 21,188 дка, имот № * по плана за земеразделяне.

Същият е възстановен с решение № 114В/04.06.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Лозница в полза на М. А., като са установени ограничения при ползването му, изразяващи се в забрана за разполагане на трайни и временни постройки, и трайни насаждения върху преминаващата през него главна водопроводна мрежа- над водопровода и на 3 метра от двете му страни. През 2009 г., по искане на наследниците на собственика на реституирания имот, е открита процедура по промяна на предназначението му. С решение № 3/29.05.2009 год. на Министерство на земеделието и храните същото е променено от поливна земеделска площ в неземеделски имот с производствено-стопанско предназначение /птицеферма/. Видно от удостоверение от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Търговище, имот № * в землището на [населено място], с площ 21,188 дка, с начин на трайно ползване-нива, представлява поливна земя. Съседните му имоти не са изгубили предназначението си на поливна земеделска земя.

Ответницата Л. А. е придобила имота с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 184/08.07.2009 г. В договора не са възпроизведени описаните по-горе ограничения при ползването на имота.

Допуснатата от въззивния съд комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза е установила, че в имота на 1 708 кв. м. застроена площ е изградена масивна едноетажна страда с бетонна конструкция, функционираща по предназначението си като птицеферма. Сградата е построена върху тръбопровода, който се експлоатира по предназначение, като захранва земеделския масив. Процесният тръбопровод е със статут на съоръжение за водопрекарване, въведен е в експлоатация през 1963 год. Същият е част от напоителна система, свързана с язовир “Бели Лом“. Дължината на тръбопровода, разположен под сградата, е 21,80 м., а площта на подземния сервитут - 74,12 кв. м. Експертите са направили извод, че извършеното строителство не оказва влияние върху нормалното функциониране на тръбопровода и той може да се използва по предназначение. При евентуални аварии по протежение на трасето на тръбопровода в частта под сградата са възможни затруднения по отстраняването им и съответно за нормалната експлоатация на съоръжението по предназначението му. В съдебно заседание вещите лица са дали обяснения, че такава пречка ще възникне, ако под основите на сградата настъпи авария. Такава може да се избегне, при положение, че в частта, където минава тръбопровода, се направи охранителен бетонов канал.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че с изграждането на процесната сграда върху тръбопровода са създадени пречки за упражняване на сервитутното право на ищеца. В хипотеза като настоящата обаче, за да се прецени съответствието на търсената защита с тежестта на нарушението, е било необходимо да се изследва и въпросът подлежи ли на премахване цялата сграда или е достатъчно да се премахне част от същата. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъде изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на която да се установи достатъчно ли е да бъде премахната част от постройката или е необходимо цялостното й премахване, за да може да се упражнява пълноценно сервитутното право на ищеца.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 138/20.10.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на Разградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.