Изчисляване на обезщетение за имуществени вреди при трудово увреждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 740

гр. София, 12.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4548/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6640 от 21.08.2023 г. на Областна дирекция на МВР - Пловдив, чрез юрисконсулт И. П., и касационна жалба вх. № 6856/31.08.2023 г. на В. С. К., чрез адвокат Н. С., срещу въззивно решение № 140 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 252/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Жалбоподателят В. К. е починал на 20.12.2023 г. и на основание чл. 227 ГПК негов правоприемник в процеса е С. Л. К..

С определение № 3537/09.07.2024 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която след частична отмяна на решение № 278/06.03.2023 г. по гр.д. № 2955/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. С. К. против ОД на МВР-Пловдив искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съответно: за първия иск - над уважения размер от 20 417.01 лева до предявения размер от 25 283, 62 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от инцидент от 10.05.1995 г., изразяващи се в разликата между нетната стойност на заплатата, която В. К. би получавал като полицай, и реално получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в Бюрото по труда, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., и за втория иск – над уважения размер от 4 061,49 лева до предявения размер от 5 029,59 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба. Обжалването е допуснато по въпроса при определяне на обезщетението за имуществени вреди, като разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал на длъжността, която би заемал ищецът, и получаваната пенсия, следва ли да се вземе предвид нетният, а не брутният размер на трудовото възнаграждение. Касационната проверка е за съответствието с практиката на ВКС /решение № 335/10.01.2012 г. по гр. д. № 1230/2010 г., ВКС, IV г.о./ на приетото от въззивния съд при определяне на дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разликата между нетната стойност на заплатата, която ищецът В. Калканов би получавал, и реално получената от него пенсия.

В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касация ОД на МВР-Пловдив в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 278/06.03.2023 г. по гр. д. № 2955/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която ОД на МВР – Пловдив е осъдена да заплати на В. С. К. сумата над размера от 20417,01 лева до присъдения размер от 25283,62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от инцидент от 10.05.1995 г. (прострелване в главата по непредпазливост от служител на МВР), изразяващи се в разликата между нетната стойност на заплатата, която К. би получавал като полицай и реално получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в Бюрото по труда, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., както и в частта, с която ОД на МВР е осъдена да заплати на В. К. сумата над размера от 4061,49 лева до присъдения размер от 5029,59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба. Постановено е друго, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на В. К. за осъждане на ОД на МВР – Пловдив, да заплати на К. сумата над размера от 20417,01 лева до присъдения размер от 25283,62 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, и сумата над размера от 4061,49 лева до присъдения размер от 5029,59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба. В останалата част решението е потвърдено.

Въззивният съд е приел, че с присъда № 350/18.10.1996 г., постановена по НОХД № 350/1996 г., Г. А. е признат за виновен за това, че на 10.05.1995 г. е причинил средни телесни повреди на В. К. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по време на обучение в Полицейска школа на МВР. След настъпилия инцидент, ищецът е бил уволнен от МВР поради здравословни причини със заповед от 06.05.1996 г. Вследствие на него, той е загубил работоспособността си, а ответникът многократно е бил осъждан да заплаща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между възнаграждението, което ищецът би получавал като полицейски служител, и реално получаваната от него пенсия. От представени удостоверения от 12.10.2020 г., 08.02.2021 г., 16.11.2020 г., издадени от ТП на НОИ–Пловдив, е установен размерът на получаваната от ищеца пенсия през процесния период, както и обстоятелството, че лицето няма други декларирани доходи. Според приложени експертни решения на ТЕЛК–Пловдив от 10.05.2014 г., от 22.11.2017 г. и от 03.11.2020 г. процентът на трайно намалена работоспособност на К. се увеличава прогресивно до 87 %. От служебна бележка от 08.02.2021 г. на Агенция по заетостта се установява периодът на регистрация на К. като безработен в Дирекция „Бюро по труда“. Бившият служител на МВР не е бил регистриран като лице, търсещо работа за периода от м. януари до м. декември 2017 г., месеците януари, февруари, март, ноември и декември 2018 г., от м. януари до м. юни 2019 г. включително. Свидетелските показания на бащата на ищеца са в смисъл, че за сина му е търсена подходяща работа, но различни работодатели са отказвали да го наемат с такова заболяване. От заключението на медицинската експертиза е установено, че В. К. страда от GRAND MAL припадъци, неуточнени, последици от вътречерепна травма, неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Припадъците са следствие от настъпилата трудова злополука през 1995 г. и се намират в пряка причинно-следствена връзка с нея. Диагнозата на ищеца води до нарушен сън, безсъние, колебания в настроението, улеснена дразнимост, избухливост, на моменти агресивни прояви, снижен интелект и памет за фиксация и репродукция. Въззивният съд е проследил водените между страните граждански дела след инцидента през 1995 г., при който ищецът е бил прострелян, и е била ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като възложител на работата на делинквента. Взел е предвид, че поради влошеното здравословно състояние, ищецът е пенсиониран по болест през 1996 г. и уволнен по здравословни причини на основание решение на ЦЕЛК – МВР. Въззивният съд е посочил, че основанието за ангажиране на отговорността на ответника, както и причинната връзка между увреждащото събитие и настъпилата първоначална неработоспособност на лицето, са установени. Приел е, че ответникът следва да репарира претендираните и причинени за последващ период /процесния/ имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатата, която ищецът би получавал като полицай и получаваната от него пенсия за инвалидност, намалена с минималната работна заплата за месеците, през които не е бил регистриран в „Бюро по труда“, установена и от заключението на счетоводната експертиза. Съдът е приел, с оглед приложението на чл. 51, ал. 1, изр. първо ЗЗД, че пряката и непосредствена последица от увреждането в настоящия случай е разликата между нетната стойност на заплатата и получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в Бюрото по труда.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

В практиката на ВКС, обективирана в решение № 335/10.01.2012 по гр.д. № 1230/2010 г., IV г.о., е прието, че определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза се извършва на базата на брутното трудово възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване, доколкото данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение /като сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер/ и се удържат от него, но едва при плащането му. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. От значение при изчисляване на дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени вреди от непозволено увреждане, като разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал на длъжността, която би заемал, ако беше здрав, и получаваната пенсия, е размерът на брутното трудово възнаграждение, а не нетното такова.

По основателността на касационната жалба:

Предвид влязлата в сила част на въззивното решение по така предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, следва да се приемат за установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за понесените от Калканов вреди за исковия период. Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение и начина на неговото изчисляване. Съобразно изложеното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението, направените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон, са основателни. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в периода от м. януари до м. декември 2017 г., месеците януари, февруари, март, ноември и декември 2018 г., от м. януари до м. юни 2019 г., включително, В. К. не е бил регистриран като търсещо работа лице в бюрото по труда. В установената съдебна практика /решение №85 от 21.06.2019 г. по гр. д. №2456/2018 г., ВКС, III г.о. и цитираните в него съдебни актове/ с оглед на справедливостта и правната симетрия, както и с правилата на чл. 82 и чл. 83, ал. 2 ЗЗД, е прието, че лице с трайно нарушена работоспособност е длъжно да прояви грижа за своите работи и да намери работа, подходяща според предписанията на здравните органи. Трудоустроеният следва да си потърси сам работа, като най-малкото, трябва да се регистрира в бюрото по труда. Ако не го е сторил, тогава има основание да търси обезщетение за разликата между загубеното трудово възнаграждение и сбора от получаваната пенсия и минималното възнаграждение за работата, която би могъл да изпълнява съобразно предписанията на ТЕЛК, съответно – минималното трудово възнаграждение за страната. В съответствие с цитираната практика и при липсата на такава регистрация въззивният съд правилно е приел, че дължимото обезщетение на К. следва да бъде намалено с размера на минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в бюрото по труда. Неправилен е изводът на въззивния съд, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид нетната стойност на заплатата, която би получавал на длъжността „полицай“. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че размерът на дължимото обезщетение на В. К. се изчислява като разлика между брутното трудово възнаграждение, което пострадалият би получавал на длъжността, която би заемал като полицейски служител, и получаваната пенсия за инвалидност, намалена с размера на минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в бюрото по труда, за исковия период. В тази връзка трябва да се съобрази заключението на приетата по делото счетоводна експертиза, според което дължимото обезщетение на ищеца за претърпените от него имуществени вреди е в размер на общо 25 283,62 лева, а обезщетението за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на иска /01.07.2021 г./ е в размер на общо 5029,59 лева.

По тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която след частична отмяна на решение № 278/06.03.2023 г. по гр.д. № 2955/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. С. К. /починал, заместен в процеса от С. Л. К./ против ОД на МВР- Пловдив искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съответно: за първия иск - над уважения размер от 20 417.01 лева до предявения размер от 25 283, 62 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от инцидент от 10.05.1995 г., изразяващи се в разликата между нетната стойност на заплатата, която В. К. би получавал като полицай и реално получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в Бюрото по труда, за период от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., и за втория иск – над уважения размер от 4 061,49 лева до предявения размер от 5 029,59 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба, и в тази част бъде постановено друго по същество на спора, с което претенциите на В. С. К. /починал, заместен в процеса от С. Л. К./ за тези разлики бъдат уважени в пълния предявен размер.

Съобразно изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на общо 1383,47 лева - адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адвокат Н. Д. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 140 от 19.07.2023 г. по в.гр.д. № 252/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 278 от 06.03.2023 г. по гр.д. № 2955/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. С. К. /починал, заместен в процеса от С. Л. К./ срещу ОД на МВР-Пловдив искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съответно: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от увреждане, настъпило на 10.05.1995 г., за сумата над 20 417,01 лева до 25 283,62 лева, изразяващи се в разликата между нетната стойност на заплатата, която ищецът би получавал като полицай и реално получената пенсия, намалена с минималната работна заплата за месеците, в които не е бил регистриран в бюрото по труда, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 01.07.2021 г. до изплащането й; за заплащане на сумата над 4061,49 лева до 5029,59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължение до завеждане на иска – 01.07.2021 г., както и в частта относно присъдените в полза на ОД на МВР – Пловдив разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив, със седалище гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди № 7, да заплати на С. Л. К., [населено място],[жк], вх.В, ет.1, ап. 1, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, още 4 866,61 лева - обезщетение за имуществени вреди от увреждане на В. С. К., настъпило на 10.05.1995 г., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2021 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив, със седалище гр. Пловдив, ул. Княз Богориди" № 7, да заплати на С. Л. К., [населено място],[жк], вх. В, ет.1, ап. 1, на основание чл. 86 ЗЗД още 968,10 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко задължението до датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2021 г.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Пловдив, със седалище гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7, да заплати на адвокат Н. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1383,47 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: