Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 763

гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1602 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК .

Образувано е по молба на Д. К. З., за отмяна на влязло в сила решение № 4140/21.07.2023 г. по гр.д. № 7168/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20225657/29.12.2021 г. по гр.д. № 6295/2020 г. на Софийски районен съд, с което Д. К. З. е осъден да заплати на К. С. Б. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 6030 лв., получена от ответника, в качеството му на процесуален представител на наследодателя на ищеца С. Б., починал на 17.12.2016 г., по изпълнителен лист издаден по гр. д. № 75544/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 06.02.2020 г. до окончателното погасяване, като иска е отхвърлен за горницата над 6030 лв. до пълния предявен размер от 8890 лв., като погасен по направено възражение за прихващане от Д. З. срещу К. Б., в качеството му на наследник на С. Б. за вземания за възнаграждения за оказана правна помощ и съдействие по н.ч.х д. № 6457/2015 г. на СРС и гр. д. № 75544/2015 г. на СРС, определени с решения на Софийски адвокатски съвет по Протокол № 26/01.09.2021 г. и Протокол № 29/29.09.2021 г.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора. Твърди се, че на 18.11.2024 г. молителят е бил призован като свидетел по н.о.х.д. № 5120/2024 г. по описа на СРС, когато разбрал, че делото е образувано срещу лицето П. М. за престъпление обсебване с пострадал К. Б. относно същата сума от 8890 лв. предмет на предявения срещу молителя иск. Твърди се, че К. Б., чрез своя процесуален представител, както пряко, така и с конклудентни действия по н.о.х.д. № 5120/2024 г. по описа на СРС е потвърдил действителността на сключените между Д. З. и лицето П. М. договор и приемо - предавателен протокол от 19.04.2017 г., което било противоположно на становището му изразено по гражданското дело между страните. Според молителя прокуратурата разполагала с „правно валидни документи, които идентифицират П. М. като законен приносител – на базата на действително учреден договор – процесната по делото парична сума“. Сочи също, че по н.о.х.д. № 5120/2024 г. били събрани гласни доказателства, че със сумата П. М. е погасил съществуващи задължения на С. Б., което означавало, че К. Б. можело да се е възползвал от погасяване на задълженията, което според молителя, правело неговото задължение за плащане на сумата изпълнено.

В открито съдебно заседание, молителят редовно уведомен се явява лично и претендира уважаване на молбата му за отмяна.

Ответникът по молбата К. Б., чрез своя пълномощник претендира молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

Третите лица помагачи на страната на молителя Д. К. З. - ответник в инстанционното производство: ЗК“ЛЕВ ИНС“ [населено място], Б. С. И. и ЧСИ У. К. Д. с рег. №858, не изпращат представител и не вземат становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

С потвърденото от Софийски градски съд решение на Софийския районен съд, е прието, че исковата претенция на К. Б. против Д. З. е била основава на твърдения за неотчетени суми, получени от ответника, в качеството му на пълномощник на неговия наследодател С. Б. по изпълнително дело № 2017858400144, които обстоятелства обосновавали правна квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, според който довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Прието е за безспорно установено, че ответникът е бил надлежно овластен от починалия наследодател на ищеца да извършва правни действия от негово име и за негова сметка, както и че между наследодателя на ищеца и ответника е сключен валиден договор за поръчка. Установено е също, че длъжникът по изпълнително дело № 20178580400144 е заплатил сумата от 8890 лв. по сметка на довереника адв. З., т.е. че последният е действал като пълномощник на наследодателя на ищеца и е получил вместо него процесната сума по изпълнителното дело.

Прието е, че след смъртта на С. Б. /починал на 17.12.2016 г./ е бил сключен договор № 01/19.04.2017 г., между С. Б., представляван от адв. З. с пълномощно № 3007, заверено на 06.12.2016 г. от нотариус рег. № 380 на НК, в качеството на възложител и П. М., в качеството на изпълнител, с който изпълнителят се задължил да получи парична сума от 8890 лв. от адв. З., изплатена на същия към момента на сключване на договора по спогодба по изпълнително дело № 20178580400144, която сума в 10-дневен срок от получаване й да предаде изцяло на възложителя. Бил съставен и приемо - предавателен протокол от 19.04.2017 г., че в изпълнение на договора за изработка № 01 от същата дата ответникът предал на М. сумата от 8890 лв., която следвало да бъде предадена от приемащия на С. Б.. По отношение на договора от 19.04.2017 г., съдът е приел, че мандатното правоотношение между наследодателя на ищеца и адв. З. е било прекратено по силата на закона със смъртта на доверителя, като била прекратена и представителната власт на пълномощника, учредена с пълномощното от 06.12.2016 г. С оглед на това адв. З. не е бил упълномощен да прави волеизявление от името на починалия С. Б. и за негова сметка, включително и да подписва договор с трето лице. Ответникът не бил упълномощен да прави волеизявление и от името и за сметка на ищеца - правоприемник на имуществените права по договора за поръчка на своя наследодател. Посочено е, че за ищеца К. Б. сключеният договор за изработка не е проявил целеното правно действие. Съдът се е позовал на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че в случая договорът за изработка 19.04.2017 г. не обвързва страните по него, тъй като с позоваването пред съда, от универсалния правоприемник на мнимо представлявания на недействителността на договора по см. на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, окончателно отпадала възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици.

Ответникът дължал отчетна сделка, включително - предаване на получената сума, която е била преведена по негова сметка. Това имуществено право на наследодателя преминало в патримониума на ищеца- негов единствен наследник по закон. В случая отчетна сделка или предаването на процесната сума не било доказано да е извършено спрямо ищеца. Предприетите от адвоката действия след прекратяването на поръчката и пълномощията му /по предаване на сумата на трето за спора лице и подписването на договора за изработка/ не били действия, извършени в изпълнение на поръчката, тъй като по делото липсвали данни страните да са уговорили изрично отчета да се извърши на трето лице. По делото липсвали доказателства и за наличие на недвусмислени обстоятелства, че П. М. е овластен от С. Б. или от ищеца да получи процесната сума, а отношенията между наследодателя и посоченото трето лице били извън процесните. По този начин, като се разпоредил с получената сума в полза на неовластено лице, ответникът като довереник не се е освободил от задължението си. Отсъствието на отчетна сделка предоставяла на законния наследник възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска предаване на получените от доверителя суми.

Молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Новото обстоятелство следва да е от значение за решаване на делото по същество, т. е. ако е било известно на съда, той би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. То следва да е съществувало към деня на формиране на силата на присъдено нещо, но да не е било включено в делото и този пропуск да не се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.

За да са основание за отмяна новооткритите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото, а съобразяването им от съда следва да води до различно по съдържание съдебно решение, а в настоящия случай това не е така. В настоящия случай, в хода на инстанционното производство са били въведени доводи от страните касаещи валидността на договора от 19.04.2017 г. сключен между молителя З., като пълномощник на С. Б. и лицето П. М., които доводи заедно с представените в първоинстанционното производство писмени доказателства в тази насока, са били съобразени и разгледани от съда по същество на спора, с оглед и на направеното от ищеца изрично позоваване на недействителността на договора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че след позоваване /извънсъдебно или пред съда/ от страна на мнимо представлявания /респ. на негов наследник/ на недействителността, тя от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици. В тази връзка сочените от молителя обстоятелства касаещи валидността на договора от 19.04.2017 г. не попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Както се посочи, уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани. ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания /в т. см. т.4 от ППВС № 2/77г./. Поради което и твърдяното от молителя, че е узнал за показания на свидетели дадени по друго дело, не обосновава наличието на годно основание за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 ГПК. От друга страна, в случая по отношение на твърденията на молителя, че в наказателното производство са били събрани гласни доказателства, че със сумата П. М. е погасил съществуващи задължения на С. Б., не се касае до ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото знание за този факт е било обективирано още в депозираната от З. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото /във връзка с направено от него особено искане/, както и в депозираните пред въззивния съд молби от 11.11.2022 г. и 30.01.2023 г., с които са били направени доказателствени искания, имащи за цел да се установи за какво е била разходвана получената от П. М. сума.

Изложеното налага извод, че молбата за отмяна, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В отговора на молбата за отмяна, адвокат М. Е. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за оказана безплатно адвокатска помощ в настоящото производство по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. на ответника по молбата за отмяна К. Б.. Претенцията е неоснователна поради липса на доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство. Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга такива доказателства могат да представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, а в случая е представено само пълномощно без договор за правна помощ или изрично изразено волеизявление от упълномощителя.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. З., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 4140/21.07.2023 г. по гр.д. № 7168/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20225657/29.12.2021 г. по гр.д. № 6295/2020 г. на Софийски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.