Погасителна давност за вземане по запис на заповед с изпълнителен лист

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 438

София, 03.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 1639 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. С., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез адвокат Ж. И., против въззивно решение № 81 от 18.01.2023 г. по в.гр.д. № 1444/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260253 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 10127/2020 г на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Б. Б. С. отрицателен установителен иск срещу „Мегатек“ ЕООД, [населено място], че не дължи сумата 16 370 лв. - главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г. и сумата 327,40 лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден въз основа Запис на заповед от 19.10.2007 г., както и сумата 9000 щатски долара - главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г., и сумата 9720,00 щатски долара, представляваща лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2007 г. до 04.02.2008 г., по изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден въз основа Запис на заповед от 19.10.2007 г., за които вземания е образувано изпълнително производство. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по реда на чл. 439 ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнително дело № 20209210400465 на ЧСИ С. П., като ищецът се позовава на изтекла погасителна давност. Установено е, че по молба на „Мегатекс“ ЕООД на 22.06.2010 г. срещу ищеца първоначално е образувано изп. дело № 20108440401690 на ЧСИ С. Я. въз основа изпълнителен лист от 02.04.2008 г. и изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издадени на основание чл. 237, б. „е“ ГПК/отм./ за събиране на парични задължения, дължими по Запис на заповед от 19.10.2007 г. – главници, лихви и разноски, а именно: сумата 16 370,00 лв. главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г., както и сумата 327,40 лв., представляваща разноски, по първия изпълнителен лист; сумата 9000,00 щатски долара главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г., както и сумата 9720,00 щатски долара, представляваща лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2007 г. до 04.02.2008 г., по втория изпълнителен лист. По делото са извършени следните изпълнителни действия по искане на взискателя: на 11.02.2014 г. е депозирана молба за налагане на възбрана с вх. № 7561/11.02.2014 г.; на 13.04.2014 г. и 06.10.2014 г. са наложени запори; на 09.03.2016 г. е извършен въвод във владение в имота, върху който е насочено изпълнението. От постановление от 22.05.2019 г. е видно, че изп. дело № 20108440401690 на ЧСИ С. Я. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. На 10.02.1016 г. е осъществена цесия за вземанията по двата изпълнителни листа с цедент „Мегатекс“ ЕООД и цесионер „Мегатек“ ЕООД, като въз основа на молба на новия кредитор на 26.05.2020 г. за същите вземания е образувано изп. дело № 20209210400465 на ЧСИ С. П. и е направено искане след проучване на имуществото на длъжника да бъде наложен запор на вземанията, движимите вещи и дяловете, собственост на длъжника, както и да възбрана върху недвижимите имоти. Като неоснователно е отхвърлено възражението за нищожност на първоинстанционното решение, като съдът е посочил, че решението съдържа точна дата на изготвянето му и същото е постановено след проведено открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година. Прието е, че посочването в мотивите, че делото е разгледано във въззивното производство, е резултат от техническа грешка, която не води до порочност на същото. По делото е изготвен пълен и точен доклад съгласно чл. 146 ГПК, като в съдебното заседание на съдът е докладвал и всички уточняващи молби на ищеца с направени уточнения за тригодишен срок на погасителна давност, поради което възраженията в този смисъл също са отхвърлени. Установено е, че последното предприето действие, прекъсващо давността, по изп. дело № 20108440401690 на ЧСИ С. Я. е въвод във владение на 08.03.2016 г., поради което е прието, че перемпцията по изпълнителното дело е настъпила на 09.03.2018 г., и делото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, независимо, че производството е прекратено от ЧСИ с постановление от 22.05.2019 г. Съдът е посочил, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на постановяване на ТР, като новото разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, поради което е направен извод, че доколкото прекратяването на изп. дело № 20108440401690 на ЧСИ С. Я. е настъпило през 2018 г., то е било висящо към датата на постановяване на тълкувателното решение. С оглед действието на ППВС № 3/1980 г. давността е била спряна до 26.06.2016 г., след което е започнала да тече нова петгодишна давност. Прието е, че с оглед образуваното на 26.05.2020 г. ново изпълнително дело при ЧСИ С. П., с молбата за което е направо искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, давността не е изтекла. Възраженията, че следва да се отчита тригодишен давностен срок, а не петгодишен, са отхвърлени като неоснователни с аргумент, че вземането по запис на заповед се погасява с изтичането на тригодишен срок, но само в случай, че в продължение на три години кредиторът не е предприел действия по принудително изпълнение за сумата по записа. Съдът е установил, че и двата записа са издадени на 19.10.2007 г., предявени са за плащане на 29.02.2008 г., въз основа на тях са издадени изпълнителни листове по ч. гр. д. № 8630/2008 г. и по ч. гр. д. № 8631/2008 г. на Софийския районен съд, като делата са образувани на 7.03.2008 г. В заключение съдът е посочил, че при влезли в сила заповеди на незабавно изпълнение, поради неподадени възражения по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение срокът на погасителната давност е винаги пет години.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него съдът неправилно е приел, че в случая не е приложима 3-годишната давност, а 5-годишната не е изтекла, тъй като въводът във владение на третото лице купувач на публична продан съставлява изпълнително действие прекъсващо давността, както и че последната спира да тече докато трае изпълнителното производство до датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Мегатек“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. Е., я оспорва. Поддържа, че за вземанията му срещу касатора, произтичащи от договори за заем от 02.09.2004 г. и 04.04.2007 г., за които суми са издадени и записи на заповед от 19.10.2007 г. и впоследствие 2 бр. изпълнителни листове, са приложими нормите на чл. 110 ЗЗД и чл. 117, ал. 2 ЗЗД и съответно 5-годишна погасителна давност. Твърди, че същата е започнала да тече на 26.06.2015 г., като е последователно прекъсвана през 2016 г. с извършване на въвод във владение и през 2020 г. с образуване на ново изпълнително дело, въз основа на същите изпълнителни титули, поради което същата не е изтекла към момента на завеждане на настоящия иск.

С определение № 93 от 09.01.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 81 от 18.01.2023 г. по в.гр.д. № 1444/2022 г. на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос, касаещ давността, с която се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед /тригодишна или петгодишна/, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, и дали в този случай е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

По силата на чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях, подлежат на принудително изпълнение, като за целта кредиторът следва да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК /отм./. Производството по издаване на изпълнителния лист започва по молба на кредитора въз основа на посочените актове, като съдът проверява дали несъдебният акт, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, и се произнася с определение, с което молбата се отхвърля или уважава изцяло или отчасти и съответно се разпорежда издаването на изпълнителен титул. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, и решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, посочени и от касатора, определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. „в“ - б. „л“ ГПК /отм./ се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. По силата на изпълнителния лист кредиторът инициира образуването на изпълнително производство за принудително събиране на вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от длъжника - относно редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК /отм./ и относно съществуването на вземането - чрез възражение по чл. 250 ГПК /отм./ или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че принудителното изпълнение срещу Б. Б. С. е предприето въз основа на изпълнителни листове от 02.04.2008 г. и 05.06.2008 г., издадени по реда на чл. 242 ГПК /отм./ въз основа на извънсъдебни изпълнителни основания по чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ – 2 бр. записи на заповед от 19.10.2007 г. По молба от 22.06.2010 г. на кредитора „Мегатекс“ АД е образувано изпълнително дело № 1690/2010 г. на ЧСИ С. Я.. Ако се приеме, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от момента на обявяване на ТР, с което Постановлението е обявено за загубило сила, а не още от 1991 г., то погасителната давност за вземанията по образуваното изп. дело № 1690/2010 г. не е текла до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че след 26.06.2015 г. за вземанията по изпълнителните листове е започнала да тече 3-годишна погасителна давност на основание чл. чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ. На 10.02.2016 г. между взискателя „Мегатекс“ ЕАД и „Мегатек“ ЕООД е извършена цесия на процесните вземания, за която длъжникът е уведомен на 24.01.2017 г., видно от представените по изпълнителното дело товарителница и обратна разписка от „Еконт експрес“ ООД. От представените преписки на изпълнителните производства се установява, че след посочената дата по изп. дело № 1690/2010 г. на ЧСИ С. Я. е извършен въвод във владение на трето лице, купувач по публична продан на имот на длъжника, на 08.03.2016 г., а на 22.05.2019 г. делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция. След прекратяването новият взискател „Мегатек“ ЕООД е изискал изпълнителните титули, въз основа на които на 26.05.2020 г. е образувано ново изпълнително дело № 465/2020 г. на ЧСИ С. П., като в т. 10 от същото постановление е постановено налагането на запори върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, за което са изпратени запорни съобщения на 14.07.2020 г., получени на 17.07.2020 г. Видно е, че между 2016 г. и 2020 г. е изминал период значително по-дълъг от три години. Съобразно изложеното по-горе неправилен е изводът, че исковете са неоснователни.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Доколкото се установи, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла, исковете трябва да се уважат изцяло, като бъде признато за установено, че длъжникът Б. Б. С., не дължи на „Мегатек“ ЕООД сумите по изпълнителни листове 02.04.2008 г. и 05.06.2008 г., а именно: 16 370 лв. - главница по запис на заповед от 19.10.2007 г. и 327,40 лв. – разноски, както и 9000 щатски долара - главница по запис на заповед от 19.10.2007 г., и 9720 щатски долара – лихва за периода от 20.10.2007 г. до 04.02.2008 г.

Във връзка с направеното в касационната жалба искане за присъждане на направените разноските, на касатора трябва да се присъдят 6254,44 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 81 от 18.01.2023 г. по в.гр.д. № 1444/2022 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, че Б. Б. С., със съдебен адрес [населено място], не дължи на „Мегатек“ ЕООД, [населено място], 16 370 лв. - главница по запис на заповед от 19.10.2007 г. и сумата 327,40 лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден въз основа запис на заповед от 19.10.2007 г., както и сумата 9000 щатски долара - главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г., и сумата 9720,00 щатски долара, представляваща лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2007 г. до 04.02.2008 г., по изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден въз основа Запис на заповед от 19.10.2007 г., за които вземания е образувано изпълнително производство, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА „Мегатек“ ЕООД, [населено място], да заплати на Б. Б. С., със съдебен адрес [населено място], 6254,44 лв. деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.