Обезщетение за бавно разследване по делото за „възродителния процес“

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 3717 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Я. М., подадена чрез пълномощника му адв. Е. Ф. от САК, срещу въззивно решение № 556 от 17.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1783/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, в която е потвърдено решение от 04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 17172/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Я. М. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 781-П/1998 г. по описа на ВОП-София и ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението за уважаване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ до размера на сумата от 5000 лв.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в претендирания размер. В открито съдебно заседание не се явява представител и са представени подробни писмени бележки.

Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание прокурор Раева заявява становище, че постановеното решение следва да се потвърди.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1528 от 07.06.2023 г. в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер за обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. Обжалването е допуснато по въпроса относно критериите за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ с оглед принципа на справедливост, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с ППВС № 4/1968 г. и цитираните в изложението решения на ВКС.

Обжалваното не е допуснато в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете на А. Я. М. по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 90 000 лв., предявен като частичен, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неговото незаконно задържане и лишаването му от свобода за 48 месеца в периода от 02.01.1985 г. до 31.12.1988 г., както и сумата от 26 550 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да реализира трудови доходи и съпътстващите ги трудови и социално-осигурителни права за периодите от 02.01.1985 г. до 10.04.1987 г. и от 12.10.1988 г. до 31.12.1988 г. поради незаконното му задържане и лишаване от свобода.

По поставения правен въпрос съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. По смисъла на чл. 52 ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. Когато се установи, че е извършено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, следва да се вземат предвид примерно изброените от законодателя критерии, които съвпадат с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, § 1 ЕКЗПЧ: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Следва да се вземат предвид и всички други обстоятелства от значение за спора: конкретните болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. От значение за определяне на размера на обезщетението са и обществено-икономическите условия в страната. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези, като обезщетението при сходните случаи да не се различава съществено, а не да е еднакво.

Следва да се отбележи, че според съдебната практика на ВКС неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. В този смисъл са решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017г., решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. и др.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Ищецът е сред български граждани, върху които е била упражнена принуда за насилствена промяна на имената им. За постигане на целта е имало лишаване от свобода и въдворяване в лагер „Белене“, като ищецът за периода 02.01.1985 г.-31.12.1988 г. е бил първоначално в Белене, а в последствие преместен и въдворен в [населено място], общ.Лом. По повод на тези действия на 30.01.1991 г. е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 781/98 на СВОП, а понастоящем с №II-048-99 по описа на ВОП, придобило обществена известност като делото за „възродителния процес“. Към датата на предявяване на исковата молба производството за наказване виновниците за възродителния процес е било все още в досъдебна фаза.

Установено е, че ищецът е разпитван по процесното следствено дело като свидетел, изявил е желание да предяви граждански иск в съдебната му фаза, както и да му бъдат предявени материалите по делото, за да се запознае с тях, подал е молба за ускоряване на наказателното производство. В този смисъл въззивният съд е приел, че ищецът притежава качеството пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК като лице, претърпяло вреди от престъпление. С оглед изключително дългия период от време – над 27години, в който наказателното производство не е приключило и е все още висящо в своята досъдебна фаза, съдът е счел за основателни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

От показанията на свидетелите М. и Д. се установява, че след освобождаването си ищецът е бил с влошено здравословно състояние, очаквал е справедлив процес срещу виновните за осъществяваната репресия и че те ще понесат своята отговорност, но впоследствие загубил надежда това да се случи.

От правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2б ЗОДОВ и е обсъдил приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е приел, че ищецът е понесъл тежки страдания от лишаването му от свобода и принудителното му изселване в [населено място], а след това и принудителното му напускане на страната. Това обосновава повишена чувствителност към развитието на процеса за съдене на виновниците за репресиите, а липсата на възмездие за виновните лица води до негативни психически изживявания за пострадалия, изразяващи се в чувство за несправедливост и ненаказаност. Според съдебния състав обаче няма доказателства емоционалният дискомфорт на ищеца да е бил с твърдяната висока интензивност и да е продължил през цялото време на протичане на следственото дело.

Настоящият състав на съда намира, че в случая присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства по делото и е занижено. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. Независимо от това упражнената срещу ищеца тежка репресия по време на „възродителния процес“, с която са накърнени негови основни права (правото на име, на самоопределение, на труд, на свободно придвижване, избор на начин на живот), има значение при преценката в каква степен той е засегнат от забавянето на наказателното производство, тъй като за него изходът от това производство е имал съществена важност. Действително образуваното досъдебно производство се отличава с висока фактическата и правна сложност, доколкото обхваща множество деяния, представляващи репресивни мерки спрямо голям брой лица и е водено срещу лица, заемащи високи длъжности, което също е затруднявало разследването. Въпреки това обаче високата фактическа и правна сложност не може да оправдае продължилото повече от 27 години досъдебно производство. Житейски логично и обосновано е, че през цялото това време ищецът е търпял негативни емоционални преживявания, свързани с безпокойство, несигурност, чувство за липса на справедливост, разочарование от държавните институции и притеснение, че виновните лица за извършените спрямо него репресивни действия няма да бъдат наказани. Конкретното отражение на забавеното производството върху психиката на пострадалия е установено чрез събраните гласни доказателства по делото и сочи за чувство на потиснатост и трайно разочарование у ищеца от липсата на развитие по досъдебното производство.

С оглед на изложеното, при преценка на ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната и съдебните решения по сходни случаи съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв. и в останалата част претенцията за разликата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли. Неоснователни са доводите на касатора, че по подобни дела се присъждат значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди след като обезщетението се определя по справедливост, като всеки случай е индивидуален и различните субекти могат да бъдат засегнати неблагоприятно от едно и също събитие в различна степен.

Въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата над 5000 лв. до 15 000 лв. и в тази част искът се уважи, като се присъди още сумата от 10 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се остави в сила отхвърлителното решение за разликата над 15 000 лв. до претендирания размер на обезщетението от 100 000 лв.

С оглед на изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за внесените държавни такси пред всички съдебни инстанции по делото в общ размер от 50лв.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 556 от 17.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1783/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 17172/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Я. М. срещу Прокуратура на Република България иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата над уважения размер от 5 000 лв. до сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780-П/1998 г. по описа на ВОП-София и ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, [населено място], [улица], да заплати на А. Я. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата от още 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., преобразувано в сл.д. № 780-П/1998 г. по описа на ВОП-София и ДП № ІІ -048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 556 от 17.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1783/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, [населено място], [улица], да заплати на А. Я. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ сумата от 50лв.-разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: