Недопустимост въззивният съд да реши спор по същество след отмяна на прекратяване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

София, 23.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 156/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3474/13.11.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 195, постановено на 01.06.2022 г. по в. гр. д. № 120/2022 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решението (с характер на определение) на първоинстанционния съд за прекратяване като недопустимо на производството по делото и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявените от касатора отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците С. З. С. и С. З. Б., че към момента на сключване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том 2, рег. № 2639, дело № 232/08.10.2019 г., не са били собственици, а по отношение на ответника „Ая груп 2015“ ЕООД - гр. Смолян, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], представляващ нива в местността „Е.“, с площ 3 196 кв. м., при описани граници.

Жалбоподателят – ищец по исковете, твърди, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, респективно - да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците по касационна жалба не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. На мястото на починалата ответница С. З. С. са конституирани наследниците й по закон: З. С. Й. и С. С. К..

В писмена защита, чрез процесуалния си представител, ответникът по касационна жалба „Ая груп 2015“ ЕООД - гр. Смолян изразява становище за допустимост и правилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът В. Я. М. е наследник по закон на Р. Я. М., която през 1997 г. е сключила предварителен договор с ответницата С. С. за покупко-продажба на процесния имот. Владението му е било предадено към момента на сключване на договора /в устна форма/. Придобил е имота на основание давностно владение, упражнявано от 1997 г.

Ответниците – физически лица са оспорвали иска с твърдението, че са притежавали право на собственост на основание наследяване от З. Ф. Б. и възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция от 01.07.1996 г.

Ответникът – юридическо лице е оспорил иска с твърдението, че се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2019 г., сключен със собствениците на имота. Владението му е било предадено към момента на подписване на договора.

Първоинстанционният съд след преценка на събраните доказателства, обосноваващи правния интерес, е приел, че ищецът не е доказал фактите, от които произтича неговото право, с което е обосновал процесуална недопустимост на претенцията, заявена при липса на правен интерес. Прекратил е производството по делото.

Въззивният съд е обсъдил съществуването на правен интерес от предявените искове, като е извел изводите си от постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, според което правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Приел е, че в настоящата хипотеза ищецът е доказал наличието на правен интерес. Съобразил е, че същият е изложил фактически твърдения, че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност. Права върху имота са били заявени и от ответниците С. С. и С. Б., които са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по реда на ЗСПЗЗ, като същите са се разпоредили в полза на ответника-дружество. Обосновал е извод за допустимост на производството. Разгледал е по същество предявените искове и е отхвърлил същите, като е изложил подробни и аргументирани съображения за тяхната неоснователност.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Обжалваният акт пред въззивната инстанция е решение (с характер на определение) за прекратяване на производството по делото, а въззивният съд е решил спора по същество.

Следва да се приеме, че е недопустимо въззивният съд да реши правния спор със същия акт, с който отменя определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото. Мотивите за това са следните:

С обжалване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете пред въззивния съд се провежда „процес относно процеса“. Неговата цел е да се установи налице ли са процесуални пречки, които не допускат решаването на правния спор по същество. При това тази проверка се извършва без ограничения, които да следват от конкретните оплаквания в частната жалба или да са в зависимост от процесуалната пречка, която първоинстанционният съд е констатирал с обжалваното определение. При такава частна жалба „процесът относно процеса“ има за предмет компетентността на сезирания районен съд да разгледа и реши по същество правния спор.

Съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК, въззивният съд „сам решава въпросът по жалбата“. Той потвърждава преграждащото развитието на делото първоинстанционно определение, когато намери, че искът е недопустим поради абсолютна пречка, включително каквато не е изтъкната от първата инстанция или от страните, или поради относителната, изтъкната по отвод от ответника. Въззивният съд отменя определението, когато намери, че искът е допустим, защото са налице всички процесуални предпоставки (условия на процеса). В такава хипотеза делото се връща на първата инстанция, която е длъжна да разгледа спора по същество (чл. 278, ал. 3 ГПК).

Правилата на производството, което се развива по частна жалба, изключват компетентност на въззивния съд след отмяна на определението, което прегражда развитието на делото, да реши спора по същество. Такава компетентност въззивният съд има едва след постановяване на първоинстанционното решение по съществото на правния спор, когато бъде сезиран с редовна и допустима въззивна жалба. Производството по въззивната жалба е уредено в глава ХХ ГПК и предвижда т. нар. „ограничен въззив“. По него въззивният съд решава (повторно) правния спор според конкретните оплаквания в жалбата, като следи служебно само за правилното приложение на императивни материалноправни норми или за интереса на лица в случаи, изчерпателно посочени в закона. Производството по глава ХXI ГПК, което се развива пред въззивния съд при обжалване на определение за прекратяване на производството поради недопустимост и това, което се развива по глава ХХ ГПК при обжалване на решението по съществото на правния спор, са с различен предмет, характеристики и компетентност на въззивния съд. Правилата в глава ХXI ГПК не допускат след отмяна на определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд да реши спора по иска по същество.

Решението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, е с характер на определение. Основателната частна жалба предполага неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния състав за разглеждане и решаване на спора по иска, чиято допустимост е незаконно отречена.

В обобщение, в настоящата хипотеза въззивният съд е упражнил компетентност, каквато производството по глава ХXI ГПК не предвижда. Обжалваното въззивно решение подлежи на обезсилване, в частта, с която правния спор е решен по същество. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който дължи разглеждане на предявените искове по същество. При положение, че се приеме, че фактите, пораждащи правото на собственост в полза на ищеца, не са установени, исковете ще подлежат на отхвърляне.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 195, постановено на 01.06.2022 г. по в. гр. д. № 120/2022 г. по описа на Смолянския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от В. Я. М. отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците С. З. С. (починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон З. С. Й. и С. С. К.) и С. З. Б., че към момента на сключване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том 2, рег. № 2639, дело № 232/08.10.2019 г., не са били собственици, а по отношение на ответника „Ая груп 2015“ ЕООД - гр. Смолян, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], представляващ нива в местността „Е.“, с площ 3 196 кв. м., при описани граници.

Решението е влязло в сила в частта, с която е отменено първоинстанционното решение (с характер на определение) за прекратяване на производството по делото.

ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за постановяване на решение по същество по предявените искове.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: