Срок за иск срещу длъжника и отпадане на отговорността на поръчителя

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. София 25.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 856/2026г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. К. против решение № 657/11.11.2024г. по т.д. № 528/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е осъдена, солидарно с „Алексленд Проперти„ ЕООД, да заплати сумата от 30 000 лева, като част от дълг в общ размер от 246 000 лева, в качеството й на поръчител по договор от 28.06.2011г., сключен между ищеца „Дитсманн“АД и ответника „Алексленд Проперти„EООД, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017г.. Поддържа довод за недопустимост на въззивното решение, като разгледало непредявен иск – за връщане на получена в заем сума, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 240 ЗЗД. Намира неправилно и в разрив с принципите на чл. 20 ЗЗД, извършеното от въззивния съд тълкуване на договора, в частност на уредените изрично в чл. 2 основания за връщане на предоставената от ищеца на ответното дружество сума от 246 000 лева. Оспорва приложимост на последици, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД, поради установена недобросъвестност на ответното дружество, за каквато въззивното решение не съдържа мотиви. Поддържа, че сключеният между страните договор урежда изрична хипотеза, при която не се дължи връщане на сумата – чл. 2, ал. 4 – и точно тя се е реализирала. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по всички нейни защитни доводи, нито в съответствие с указанията на касационната инстанция. Оспорва се и отхвърлянето на възражението й за погасяване на поръчителството, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД , съгласно задължителните постановки на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС – т. 4б. Изхождайки именно от съображението на ищеца, че основанието за връщане на сумата от ответното дружество е възникнало с реализиране на продажбата на акциите от 27.02.2013г., страната поддържа, че от тази дата следва да се съобрази и изтичането на 6 - месечния срок за предявяване на иск срещу длъжника, съответно изтекъл преди предявяването на настоящите искове срещу длъжника и поръчителя. Позовавайки се на чл. 69, ал. 1 ЗЗД и неприложимост на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, страната намира, че разрешението на въззивния съд - за начален момент на срока подаването на исковата молба по настоящото дело, не може да бъде споделено, тъй като води до недопустим резултат: кредиторът да отлага неограничено във времето предявяването на иска срещу длъжника, обвързвайки неограничено времево и поръчителя, в противоречие с преклузивния характер на срока, защитната функция на поръчителството и принципа на правната сигурност. Преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на възникване на задължението, когато е без срок, защото от този момент може да се иска изпълнение от кредитора. Касаторът претендира обезсилване на въззивното решение, в частта му, с която е присъдена законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба. В първоинстанционното решение няма произнасяне по претенция за законна лихва, а ищецът не е поискал допълване, по реда на чл. 250 ГПК. Така законната лихва върху претендираните главници не е била предмет на първото въззивно и касационно производства и следователно, при повторното разглеждане на спора във въззивна инстанция, съдът не е имал основание да присъди такава.

Въззивното решение, в частта му с която длъжникът „Алексленд Проперти„ ЕООД е осъден да заплати на „Дитсманн„ АД / с предходно наименование „Енергомеронт холдинг„АД / пълния размер на дълга от 246 000 лева, ведно с обезщетение за забава, считано от 02.05.2017г. /исковата молба/, на основание договора от 28.06.2011г., изменен с анекси от 09.09.2011г. и 03.05.2012г., по който Г. К. има качеството на поръчител на „Алексленд Проперти„ ЕООД, е влязло в сила , с недопускане на касационното му обжалване по касационната жалба на дружеството, с определение № 2788/06.10.2025 г.. по настоящото дело.

Със същото определение касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на Г. К., по правния въпрос: От кой момент тече срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решението по гр.д. № 4850/2008г. на ІІ г.о. на ВКС, в което, независимо че се преценява начален момент на давностен, а не на срок по чл. 147 ЗЗД, съставът е разграничил приложението на чл. 84, ал. 2 ЗЗД спрямо това на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, според която разпоредба ако задължението е без срок кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ответната страна - „Дитсманн“АД - оспорва касационната жалба, като акцентира на вече изложените от настоящия състав съображения, в определението по чл. 288 ГПК, за неоснователност на поддържаното възражение за недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск. По възражението за погасяване на поръчителството на ответницата К., на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, страната се позовава на обстоятелството, че същото не е направено с отговора на исковата молба от К., а с отговора на исковата молба от ответника „Алексленд Проперти„ЕООД. Бидейки обикновени другари в процеса, всеки от двамата - длъжник и поръчител - действа самостоятелно и процесуалните му действия или бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Позовава се и на чл. 120 ЗЗД, според който давността не се прилага служебно.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, без да дължи произнасяне по основанието за отговорността на главния длъжник, с оглед влязлото в сила съдебно решение срещу същия , но доколкото приетото правно основание и обстоятелствата по същото са от значение за определяне началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за да се произнесе съобрази следното:

„Енергоремонт холдинг„ АД, с настоящо наименование „ Дитсманн„ АД е предявил срещу „Алексленд Проперти„ ЕООД иск за връщане на сума от 246 000 лева, а при условия на пасивна солидарност между дружеството и ответницата Г. К. - осъждане на последната, в качеството й на поръчител за дълга на дружеството, да плати сума от 30 000 лева / част от дълга в размер на 246 000 лева /, на основание договор от 28.06.2011г. и сключени към същия анекси от 09.09.2011г. и 03.05.2012г.. Ищецът твърди, че е предоставил на „Алексленд Проперти„ ЕООД сумата, за изпълнение на поети от дружеството подготвителни действия за осъществяване на сделка, по силата на която ищецът да закупи от същото дружество поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„АД, към момента на договора притежание на „Ж.С.Груп“ООД, кредитор на което е „Алексленд Проперти„ЕООД. Поради това, подготвяното закупуване е предвидено в две самостоятелни възможни хипотези: покупко - продажба сключена директно с „Алексленд Проперти„ ЕООД, действащ от свое име и за своя сметка, като притежател на акциите / след съответно придобиване от притежателя им и негов длъжник „Ж.С.Груп„ООД / или по реда на ЗОЗ, след пристъпване на „Алексленд Проперти„ ЕООД към изпълнение, в качеството на заложен кредитор на „Ж.С.Груп„ ООД, обезпечен с особен залог върху същите акции. Съгласно процесния договор, по който страните са титулувани съответно - „Енергоремонт Холдинг„АД / понастоящем „Дитсманн“АД / - „купувач“, а „Алексленд Проперти„ ЕООД - „продавач“, същите / чл. 1 / „ поемат взаимни задължения за извършване на подготвителни действия, даващи възможност за осъществяването на сделка, с която, спазвайки изискванията на ЗППЦК, купувачът да закупи от продавача - действащ от свое име и за своя сметка или за сметка на „Ж.С.Груп„ ООД, съгласно ЗОЗ, 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„АД, на определена цена. Като се позовава на предприетото от „Алексленд Проперти„ ЕООД изпълнение по реда на ЗОЗ и обявена продажба на акциите през 2013г., съответно - на закупуването им от трето за спора лице - „Джи Си Ар„ ЕООД, респ. осуетено закупуване от ищеца, последният счита, че за „Алексленд Проперти„ ЕООД е възникнало задължение за връщане на предоставената сума от 246 000 лева.

В чл. 2 от договора ищецът се задължава в определен срок да преведе по сметка на ответното дружество сума от 180 000 лева, която, в по-голямата си част - 145 000 лева, да се предостави, въз основа на отделно споразумение с „Ж.С.Груп„ ООД / чл. 2, ал. 2 / като обезпечение пред съд, съгласно чл. 180 – чл. 181 ЗЗД, в производство по иск срещу „Ж.С.Груп„ ООД, с цел вдигане на наложен запор върху процесните акции. Съгласно чл. 2, ал. 4 купувачът се задължава, спазвайки всички законови изисквания, в двумесечен срок от вдигането на запора / обезпечителния /, да публикува търгово предложение за закупуване на всички акции от капитала на "Енергоремонт Бобов дол„ АД, като цената не трябва да е по-ниска от 21,50 лева на акция. Съгласно чл. 2, ал. 5 от договора, ако продавачът, действащ от свое име и за своя сметка или от свое име за сметка на „Ж.С.Груп„ ООД / при продажба по реда на ЗОЗ / не приеме търговото предложение на купувача, му дължи връщане на получената по ал. 1 сума, ведно с 12 % годишна лихва. Връщане, ведно с лихва в същия размер продавачът дължи и в случай, че, без да се е отказал изрично от договора, не осигури ефективно прехвърляне на акциите в полза на купувача, в срока и по реда на приложимите нормативни актове / чл. 2, ал. 6 / .

Отговорността на ответницата К. се претендира в качеството й на поръчител на „Алексленд Проперти„ ЕООД по договора и сключените към него анекси.

Ответниците са се защитавали с тезата, че само ако ищецът би отправил търгово предложение, което продавачът приеме и само ако би платил цената на закупуваните акции, за ответното дружество би възникнало задължение за връщане на предоставената от купувача сума, усвоена и като парична гаранция за вдигане на изпълнителен запор, наложен в полза на „Деметра Гея„ ООД - друг кредитор на „Ж.С.Груп“ООД. Търгово предложение на купувача - ищец, обаче, е публикувано едва на 03.06.2015г., към който момент акциите вече са притежание на третото лице – „Джи Си Ар„ ЕООД. Твърди се точно изпълнение от ответника „Алексленд Проперти „ ЕООД на възложеното от ищеца: целево усвояване на предоставената сума от 246 000 лева - за изплащане дълга на „Ж.С.Груп„ООД към кредитора „Деметра Гея„ ООД и като последица - вдигане на наложения в изпълнителното производство от същия взискател срещу „Ж.С.Груп„ООД запор върху процесните акции; вдигане на наложен по молба за обезпечаване на бъдещ иск запор върху същите, след замяната му със залог на парична сума; пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху поименните безналични акции, притежание на „Ж.С.Груп„ООД, междувременно обявено в несъстоятелност, поради което хипотезата за директното им придобиване от „Алексленд Проперти„ ЕООД се явява обективно изключена.

Ищецът не оспорва, че на 27.02.2013г. процесните акции са закупени от трето лице - „Джи Си Ар“ЕООД, чрез депозитаря на заложния кредитор „Алексленд Проперти„ЕООД, от което последващо ги е закупил. Оспорва волята на страните да е била: предоставената от ищеца сума, за вдигане на обезпечителния и изпълнителния запори върху акциите, да остане за негова сметка, независимо от последващото развитие на правоотношението . Предоставянето на сумите е било „с временен характер“. След продажбата, във всички уговорени варианти за извършването й, сумата е подлежала на връщане на ищеца. „Алексленд Проперти„ ЕООД е следвало да договори възстановяване на сумите от „Ж.С.Груп„ ООД, чрез споразумение, по силата на суброгация или по друг начин, който е извън обхвата на процесното договаряне. Надлежно изпълнение на възложеното би било само такова изпълнение от ответното дружество, което би осигурило прехвърлянето на акциите по визирания в договора ред - чрез закупуване от ответното дружество и последваща продажба на ищеца или чрез продажба по реда на ЗОЗ, на определена цена. С оглед продажбата им на трето за спора лице, изпълнението на ответника с така договореното съдържание е станало невъзможно.

Първоинстанционният и въззивният съд са отхвърлили исковете . Въззивното решение е отменено от касационна инстанция, с решение №77/20.06.2024г. по т.д.№ 2734/2022г. на ІІ т.о. на ВКС, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъдени въззивни доводи на ищцовото дружество относно: 1/ обстоятелството, че изпълнителният запор в полза на взискателя „Деметра Гея„ ООД е вдигнат на 04.02.2013г. и от тази дата започва да тече двумесечния срок за отправяне на търгово предложение от ищеца и 2/ обстоятелството, че продажбата на акциите в полза на третото лице е извършена от ответното дружество на 27.02.2013г., т.е. преди изтичане на уговорения двумесечен срок, с оглед което е налице хипотезата на чл. 2, ал. 6 от договора - невъзможност за ищеца да отправи търгово предложение в уговорения срок .

При новото разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор има смесен характер: подготвителен / предварителен за покупко - продажба на въпросните акции, договор за заем и за поръчка. Приел е, че сумата от 246 000 лева е предоставена от ищеца на ответното дружество в заем и подлежи на връщане на основание чл. 2, ал. 6 от договора. Като изхожда от обслужваните с договора интереси: на „Алексленд Проперти“ ЕООД - да получи цената на акциите / да се удовлетвори като кредитор на „Ж.С. Груп„ ООД от продажната им цена /, а на „Дитсманн“ АД - да придобие същите, въззивният съд е приел, че невъзможността на ищеца да придобие акциите, по реда и условията, предвидени с договора, с оглед закупуването им от третото лице, е основание да получи обратно предоставената в заем - за подготвяне придобиването им, в интерес и на ответното дружество - сума. Съдът е приел за лишено от правна логика положение, в което ищецът осигурява средства за погасяване задълженията на длъжника на ответното дружество – „Ж.С.Груп„ООД, към конкуриращ „Алексленд Проперти„ ЕООД взискател, без да получи нищо като насрещна престация. Очевидно подобно съглашение нарушава принципа за равнопоставеност на страните в едно правоотношение.

Срещу поръчителя искът за солидарното му осъждане с главния ответник до размера на сума от 30 000 лева, като част от общо претендираните 246 000 лева, е уважен, като последица от уважаването на главния иск и отхвърляне възражението на ответницата за неспазен преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на иска срещу длъжника . За начален момент на същия е приета датата на исковата молба, с характер на покана за изпълнение, доколкото претендираното вземане не е уговорено със срок / чл. 84, ал. 2 ЗЗД / .

По същество, въззивният съд е разгледал възникналото по договора правоотношение като комплексно и в аспект на интереса на всяка от страните от сключването му, такъв какъвто се следва от цялостното му съдържание: ответното дружество да съдейства за вдигане на обезпечителен, а последващо и на изпълнителен запори върху въпросните акции, за които действия да се обезпечи със средства от страна на ищеца, но подлежащи на връщане. Съдържанието на договора изключва предназначението на предоставената сума, като средства за изпълнение на поръчка, усвояването на които, съгласно чл. 280 ЗЗД, винаги остава за сметка на възложителя, при точно изпълнение на насрещната страна

По правния въпрос:

Видно и от титулуването на разпоредбите, чл. 69 ЗЗД определя момента на изискуемост на задължението на длъжника за кредитора - момента от който кредиторът може да търси изпълнение от длъжника, когато то е без срок - веднага / ал. 1 /, а чл. 84 ЗЗД определя падежа на задължението за длъжника , след който последният изпада в забава, когато то е без срок - след покана от кредитора / ал. 2 /. Всяка от разпоредбите има различен адресат, с оглед последиците от приложението й: чл. 69 ЗЗД - кредитора / погасителна давност, прехвърляне на риска /, а чл. 84 ЗЗД - длъжника / последици от забавата му /. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД изхожда от дължимо поведение на кредитора и следователно релевантен би следвало да е целия времеви период, в който това негово поведение е било възможно, сиреч - от момента, от който е могъл да иска изпълнение, вкл. чрез предявяване на иск срещу длъжника.Самото съдържание на чл. 147, ал. 1 ЗЗД предпоставя съпоставянето на два различни момента / макар възможно и да съвпадат - при задължение със срок /: падежа на задължението / какъвто, при задължение без срок, ще настъпи след поканата до длъжника / и след който поръчителят ще остане задължен, но само ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в 6-месечен срок, респ. началния момент на този срок , който разпоредбата не упоменава, но определянето му от момента на изискуемост на задължението за кредитора е логично и оправдано. Прилагането на чл. 84, ал. 2 ЗЗД при задължение без срок, за определяне както падежа на задължението, така и началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, обезсмисля защитната за поръчителя - във времеви аспект - функция на нормата.

По съществото на касационната жалба:

За допустимостта на въззивното решение настоящият състав препраща към мотивите си в определението по чл. 288 ГПК.

Неоснователен е довода за недопустимост на въззивното решение, с оглед присъдена законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба, с която такава лихва е претендирана. Отхвърлянето на исковете от първоинстанционния съд не предполага изричен диспозитив за отхвърляне и на претенция за законна лихва върху главниците, за период от исковата молба насетне . За този период законната лихва не съставлява самостоятелна претенция, а законна последица от уважаването на иск с предмет парична престация / арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК / . За ищеца не е възникнало потестативно право да претендира допълване на първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК, нито задължение да поддържа с въззивната си жалба изрично присъждане на законна лихва, в случай на уважаване на претенциите му. Предвид това, с присъждане на законна лихва върху главницата, като последица от уважаване на исковете, въззивният съд не се е произнесъл недопустимо - свръх петитум.

Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че ответницата К. не се е позовала своевременно на погасяване на поръчителството си, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С отговора на исковата молба същата е препратила към отговора на „Алексленд Проперти„ ЕООД, изрично поддържайки съдържанието му в частите, които я ползват с оглед процесуалната й позиция в спора. Наред с това, константната съдебна практика, а и задължителната такава (т.4 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС) приемат, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. За преклузивните срокове съдът следи и служебно, а чл. 120 ЗЗД е неприложим.

Видно от споделените мотиви на въззивното решение, влязло в сила по уважените срещу „Алексленд Проперти„ ЕООД искове, основанието за задържане на сумата от 246 000 лева от ответното дружество е отпаднало с отпадане възможността на „Дитсманн“АД ефективно да упражни правото си на търгово предложение за закупуване на акциите по реда на ЗОЗ, при договорените с ответното дружество - с качество на заложен кредитор спрямо притежателя им - условия, т.е. с покупката им от третото лице - на 27.02.2013г.. От този момент ищецът е могъл да иска връщане на сумата, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, при липса на изрично уговорен срок, считано от реализирането на фактически състав - основание за връщане, съобразно договорните клаузи. Спрямо този начален момент, 6-месечният срок за предявяване на иск срещу длъжника е изтекъл на 27.08.2013г., при подадена искова молба на 02.05.2017г.. Следователно, поръчителството на Г. К. е погасено и исковете срещу същата се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора и влязлото в сила въззивно решение срещу длъжника „Алексленд Проперти„ ЕООД, не подлежат на коментар останалите касационни доводи на страната.

Като е приел за начален момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД датата на исковата молба, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон и решението му, в тази част, следва да се отмени.

При този изход на спора следва да се възмездят направените от касатора К. разноски за всички инстанции. Съгласно представения списък се претендират разноски от платени адвокатски възнаграждения, както следва : 1 000 лева - за защита в първоинстанционното производство; 1 500 лева - за защита при първото въззивно разглеждане; 2 300 лева - за защита в първото касационно производство; 3 050 лева - за второто въззивно разглеждане и 3 050 лева - за настоящото касационно производство, както и разноски от заплатени държавни такси за настоящото производство, в размер на 630 лева. Ищецът е възразил за прекомерност на договореното от ответницата К. адвокатско възнаграждение единствено за защитата й в настоящата касационна инстанция. Следователно, договореното и заплатено от К. адвокатско възнаграждение, за защитата на страната във всички останали инстанции, следва да бъде възмездено изцяло, с корекцията, че за първото касационно производство не е договорено и заплатено възнаграждение от 2 300 лева, а 750 лева. Спрямо така договорения от страната и процесуалния й представител предходен размер на адвокатско възнаграждение - 750 лева, очевидно възприет от същите за кореспондиращ на спецификите на касационното производство, фактическата и правна страна на спора, както и спрямо защитения материален интерес от 30 000 лева, договореното възнаграждение от 3 050 лева, равностойни на 1 559,44 евро, според настоящия състав се явява прекомерно и следва да бъде намалено, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Справедлив и обоснован се явява размер от 600 евро или общо възмездимите на страната разноски от платено адвокатско възнаграждение възлизат на 4 486 евро, а от платени държавни такси - 322 евро или общо подлежи на възмездяване сума от 4 808 евро.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 657/11.11.2024 г. по т.д. № 528/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му , с която Г. В. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], бул. „ Патриарх Евтимий„ № 23, е осъдена, солидарно с „Алексленд Проперти„ ЕООД, да заплати на „Дитсманн„АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 30 000 лева, като част от дълг в общ размер от 246 000 лева, на основание договор от 28.06.2011г., сключен между „Енергоремонт холдинг„ АД, с настоящо наименование „Дитсманн„ АД и „Алексленд Проперти„ ЕООД, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017г., както и в частта по присъдени в тежест на Г. К. разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дитсманн“АД против Г. В. К. иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД, за осъждане Г. К. да заплати сума от 30 000 лева / част от общо задължение в размер на 246 000 лева /, в качеството й на поръчител по договор от 28.06.2011г., сключен между „Енергоремонт холдинг„ АД, с настоящо наименование „Дитсманн„АД и „Алексленд Проперти„ ЕООД, поради отпадане на поръчителството, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Дитсманн“ АД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Г. В. К. разноски за всички инстанции, в размер на 4 808 / четири хиляди осемстотин и осем / евро.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: