Отказ за признаване на маловажен случай при държане на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 404

Гр. София, 10 октомври 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Е. Михайлова и в присъствието на прокурора Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 592/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Р. – защитник на подсъдимия А. А. К., против въззивна присъда № 55 от 05.05.2025 г. по в.н.о.х.д. №5061/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 16. въззивен състав.

В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с неправилното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. Твърди се, че приетата по делото фактология, липсата на вредни последици и наличните смекчаващи обстоятелства показват по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и налагат приложението на чл. 354а, ал. 5 НК. С оглед неправилното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, се твърди, че наложеното му наказание лишаване от свобода е явно несправедливо. Отправеното искане е за изменение на обжалвания акт, за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 НК и за осъждане на дееца на наказание глоба.

Преди даване ход на делото защитникът Д. Р. е депозирал допълнение към касационната жалба, в което доводите се преповтарят. Добавено към тях е твърдение за влошено здравословно състояние на подсъдимия. Изтъква се, че то е било документирано по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода по влязла в рамките на този процес осъдителна присъда, по която наказанието е било прекъснато, а впоследствие деецът е бил и условно предсрочно освободен.

В съдебно заседание пред ВКС защитниците адв. Д. Р. и адв. Г. В. поддържат касационната жалба, допълнението към нея и отправените с тях искания. Акцентират върху влошеното здравословно състояние на подсъдимия.

Подсъдимият А. А. К., редовно призован, не се явява.

Представителят на ВКП намира доводите на защитата за несъстоятелни. Смята, че без основание се смесват въпроса с вярната правна квалификация на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, с въпроса за изтърпяване на наказанието, което следва да му бъде наложено. Твърди, че обществената опасност на деянието и дееца са завишени. Позовава се на обремененото съдебно минало на подсъдимия и на осъжданията му за престъпни деяния, свързани с употреба на наркотични вещества. Пледира присъдата на СГС да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

По обвинителен акт срещу подсъдимия А. А. К., внесен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, в Софийски районен съд е било образувано н.о.х.д. № 3840/2024 г., поверено за разглеждане на 129. наказателен състав.

След като подсъдимият е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, производството по делото се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие в неговата алтернатива по чл. 371, т. 2 НПК.

По това дело с присъда №278 от 30.04.2024 г. подсъдимият К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

С присъдата подсъдимият е оправдан за квалификацията по алинея 3 на чл. 354а НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, като е извършено произнасяне по веществените доказателства и по разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е бил подаден въззивен протест от прокурор при СРП, въз основа на който в СГС е било образувано в.н.о.х.д. №5061/2024 г.

По това дело, при наличие на съответен протест, с нова въззивна присъда от 05.05.2024 г. първоинстанционната присъда е била отменена, като подсъдимият А. К. е бил признат за виновен в това, че в периода 28.06.2023 г. – 06.07.2023 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, без надлежно разрешение по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от същия закон, държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 83.18 лева, както следва:

- на 28.06.2023 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „Любен Каравелов“ и ул. „Граф Н. П. Игнатиев“ държал високорисково наркотично вещества – метамфетамин с нетно тегло 3.26 грама и с процентно съдържание на наркотичния компонент от 64 % - на стойност 81.50 лева и

- на 06.07.2023 г. в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 42, в сградата на ОСИН - гр. София, държал високорисково наркотично вещество – коноп с нетно тегло 0.28 грама и с процентно съдържание на наркотичния компонент от 27 % - на стойност 1.68 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 26 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим, както и на наказание глоба в размер на 3 000 лева.

В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Новата въззивна присъда е предмет на касационен контрол – първи по своя ред.

Касационната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.

По същество жалбата е неоснователна .

По твърдението в касационната жалба за нарушение на материалния закон

Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е обоснован от защитата с твърдение за неправилно приложение от въззивния съд на нормата на чл. 354а, ал. 3 НК, ерго с отказът този съд да възприеме позицията на първата инстанция за маловажността на случая и за приложението на чл. 354а, ал. 5 НК спрямо конкретния подсъдим.

Съгласно чл. 93, т. 9 НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (вж. Тълкувателно решение № 23/1981 г. на ОСНК).

В настоящия случай въззивната инстанция е приела за неспорни фактите по доброволното предаване на забраненото за държане без разрешение вещество, предмет на първото деяние от продължаваното престъпление, неголямото количество и стойност (общо 83.18 лева) на предмета на цялото престъпление и наркотичната зависимост на подсъдимия, която след деянието той е положил усилия да овладее, подлагайки се на специална терапия. Всъщност точно тези факти, наред с малкото количество държан наркотик по второто деяние – 0.28 грама марихуана на стойност 1.68 лева – са дали основание на районния съд да приеме, че извършеното от К. следва да бъде подведено под нормата на чл. 354а, ал. 5 НК.

В мотивите си въззивният съд е утвърдил наличието на тези обстоятелства, но е приел, че в конкретния случай и по отношение на конкретния подсъдим те не са достатъчни, за да се приеме, че извършеното от него представлява маловажен случай.

Тази констатация се приема за правилна и от касационната инстанция.

Макар че посочените обстоятелства са факт, извън тях са налице и други, които оказват влияние върху преценката за наличието на маловажен случай.

В тази връзка следва да се посочи, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд е за продължавано престъпление - форма на усложнена престъпна дейност, която по дефиниция увеличава обществената опасност на извършеното, тъй като включва повече от едно отделни деяния, осъществени по повтарящ се начин, при един и същ престъпен план и решение. Следва да се подчертае, че процесното второ деяние е извършено в изключително кратък период (осем дни) след първото. Този близък интервал обективно увеличава степента на обществена опасност, тъй като утвърждава престъпното поведение като повтарящо се, разкрива липса на разкаяние след първото деяние и снижава възможността за вътрешна преоценка на действията между двете деяния от самия подсъдим.

При преценката дали случаят е маловажен не може да бъде подминато и обстоятелството, че подсъдимият е държал наркотични вещества от два различни вида – метамфетамин и канабис, като първото от тях е високоопасен синтетичен стимулант с утвърден потенциал за зависимост и с възможност за нанасяне на тежки психоорганични последици.

Извън това – количеството на наркотичното вещество по първото деяние – 3.26 грама метамфетамин със съдържание на активно вещество от 64%, не е пренебрежимо малко. Това количество неколкократно надвишава дозата за еднократен прием, което наред с високия процент на активно вещество в него, подчертава завишената степен на обществена опасност на самото деяние.

Обстоятелството, че второто деяние от продължаваното престъпление е осъществено в следствения арест и във време, в което по отношение на подсъдимия е прилагано процесуално ограничение, е особено укоримо, тъй като е извършено в контролирано и изолирано от външната среда място, което изключва случайното попадане на наркотика там и показва, че престъплението е планирано. Такова поведение недвусмислено демонстрира пренебрежение към закона и показва липса на респект към институциите. Не е за подценяване обстоятелството, че второто деяние е извършено в период, в който срещу подсъдимия вече е било образувано наказателно производство за първото деяние и той е бил привлечен като обвиняем за него.

От значение при преценката за липса на маловажност на случая е и обстоятелството, че подсъдимият К. е осъждан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №729/2021 г. на СРС за идентично престъпление (по чл. 354а, ал. 3 НК) на лишаване от свобода с отложено изтърпяване, като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на това предходно условно осъждане. Условното наказание цели да постигне поправянето и превъзпитанието на дееца, без да се пристъпва към реално изтърпяване на лишаването от свобода като му предостави възможност за поправяне чрез самодисциплина и поведение в обществото без реална изолация от обичайната му среда. Изпитателният срок се дава като своеобразна превенция и наличието му би следвало да действа на дееца като стимул за законопослушие – нещо, което в конкретния случай очевидно не е било постигнато. Това на собствено основание свидетелства за по-висока степен на рецидивна опасност и липса на превъзпитателен ефект от предходната наказателна санкция, която - следва да отново да се подчертае - е била наложена за деяние, съответно на процесното.

Доколкото пред касационния съд защитниците сами акцентират върху осъждането на подсъдимия по н.о.х.д. № 344/2024 г. на РС-Царево, по което претендират лицето да е било условно предсрочно освободено заради влошено здравословно състояние, съдът отбелязва, че деянията по тази последна към момента влязла в сила присъда също са две - по чл. 343в, ал. 3 НК /за управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества/ и по чл. 354а, ал. 3 НК /за държане без разрешение на наркотични вещества. Тези деяния също са извършени в изпитателния срок на коментираната вече условна санкция, а и във време, в което подсъдимият е бил предаден на съд за друго престъпно деяние по чл. 354а, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

При съвкупната преценка на всички относими обстоятелства – естеството на наркотичните вещества, броя и характеристиките на отделните деяния, мястото на извършване на второто деяние, високият процент активно вещество в метамфетамина, своеобразната повторност на престъплението, предходната осъдителна присъда, както и поведението на подсъдимия в хода на предходното условно осъждане, съдът приема, че деянието в своята цялост не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК. Правната преценка на въззивния съд, че то следва да се подведе под текста на чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по който подсъдимият е бил предаден на съд, е вярна.

Върху различната правна оценка на извършеното от подсъдимия деяние не може да повлияе доводът на защитата пред въззивния съд, че по други дела ВКС е приемал наличието на маловажен случай при подобни количества и стойност на наркотичното вещество. Преценката за маловажността на случая се изгражда върху индивидуализиран и конкретен подход за всяко отделно дело. Извън това, че правната квалификация на други случаи (извън тълкувателната дейност) не обвързва съда в настоящия казус, е недопустимо тя да се извършва механично и единствено с оглед количеството и стойността на държаното наркотично вещество. Съществените елементи на аргументацията, с която доводът на защитата за маловажност на случая бе отхвърлен, се основават на изброените по-горе обстоятелства, които отличават процесния случай от случаите, по които са били издавани съдебните произнасяния, посочени от защитата.

Изводите за невъзможност за приложение на чл. 354а, ал. 5 НК не биха могли да бъдат променени от информацията за здравословното състояние на подсъдимия, върху която защитата акцентира в тази инстанция. Здравословните проблеми на подсъдимия, настъпили след ставни фрактури на двете тибии и претърпяно оперативно лечение, нямат пряко отношение към правната квалификация на деянието. Здравословното състояние на дееца е фактор, който би могъл да бъде взет предвид при индивидуализацията на наказанието – включително при преценка за приложимост на чл. 55 НК, или при обсъждане на алтернативни на лишаването от свобода санкции, ако са допустими. То обаче не може да се релевира при извършване на квалификационна преценка относно степента на обществена опасност на самото деяние, която, както беше посочено, се определя от множество обективни и субективни фактори, сред които водещо значение имат: естеството и характеристиките на престъпното поведение, вида, броя и количеството на държаните наркотични вещества, наличието на повторност, както и данните за личността на дееца, включително предходни осъждания и поведение в изпитателен срок. В този контекст, позоваването на здравословни проблеми, възникнали след извършване на престъплението и нямащи пряка връзка със самото деяние, не може да обуслови извод за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното, нито на собствено основание да мотивира прилагането на привилегирования състав по чл. 354а, ал. 5 НК. Такъв подход би представлявал неправомерно разширяване на обхвата на понятието „маловажен случай“, в противоречие със създадената съдебна практика и с Тълкувателно решение № 23/1981 г. на ОСНК.

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание

Доводът на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с неправилното приложение на материалния закон и с невъзприемане на довода за маловажност на случая, които вече бяха приети за несъстоятелни. Поради неприложимостта на чл. 354а, ал. 5 НК обаче, за което вече бяха изложени подробни съображения, е невъзможно и налагането на глоба като основно и единствено наказание, каквото е искането на защитата.

От друга страна - в санкционната част на нормата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, по която подсъдимият е бил осъден от въззивната инстанция, е предвидено наказание лишаване от свобода със специален минимум от една и максимум от шест години, както и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Отчитайки това, че производството се е развило по реда на глава Двадесет и седма от НПК – съкратено следствие по чл. 371, т. 2 НПК, и съобразявайки обстоятелствата от значение за деянието и личността на подсъдимия, въззивният съд му е определил крайно (след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК) наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, както и глоба в размер на 3 000 лева. Кумулативното наказание е справедливо. То илюстрира класическа форма на комбинирано наказване, прилагана за престъпления с по-висока обществена опасност, каквото е и процесното, като що се отнася до размера на всяко от отделните наказания – то той е съобразен, както с пределите, предвидени в закона, така и с особеностите на конкретния случай. На подсъдимия са наложени наказания в размер, близък до минималния - една година и три месеца лишаване от свобода (преди редукцията) и глоба от 3 000 лева.

Предвид вече изложеното по-горе по делото правилно не са констатирани множество смекчаващи или изключителни обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения в санкцията минимум. Здравословното състояние също не може да бъде прието за такъв фактор, защото на първо място липсва актуална информация за здравния статус на подсъдимия, още по-малко пък за такъв, който да е животозастрашаващ и несъвместим с изтърпяване на наказанието. На следващо място, следва да се има предвид, че медицинската помощ в затворите и арестите се осъществява по реда на Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, като в случай на нужда лишените от свобода се настаняват в граждански болници при спазване на режим на охрана и сигурност. При необходимост от това и при наличие на предпоставките по чл. 447 НПК за прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода този институт също би могъл да бъде активиран.

С оглед всички тези съображения съставът на първо наказателно отделение прие, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 55 от 05.05.2025 г. по в.н.о.х.д. №5061/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 16 въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.