Обезщетение за адвокатски хонорар при оправдателна присъда по ЗОДОВ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60267

гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА АНДОНОВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Кристина Първанова и прокурор Раева като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 480 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Р. срещу въззивното решение № 12166 от 22.10.2020 г по гр.дело № 5371/2019 г на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 4200 лв до претендирания размер от 11 000 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди-разходи за заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото от Р. наказателно дело и искът е отхвърлен неоснователен за сумата 6800 лв.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на имуществени вреди бъде уважен в предявения размер от 11 000 лв, като на касатора бъде присъдена още сумата 6800 лв-или пълния размер на заплатеното от него в наказателното производство адвокатско възнаграждение.Счита, че при извършване на горните разноски касаторът е положил дължимата грижа за договаряне в разумен размер на адвокатския хонорар с оглед тежестта на обвинението, интензитета на процесуалната принуда и усилията и труда, които се е очаквало да положи в случая процесуалния му представител.
Ответникът Прокуратура на РБ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание от представляващия го-прокурор Раева. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, тъй като наказателното дело, водено срещу касатора не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което присъдения от САС размер на адвокатско възнаграждение напълно му съответства.
С определение № 60499 от 17.6.2021 г, постановено по гр.дело № 480/21 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „може ли съдът по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по–малък от заплатения в наказателния процес.“
Отговор на поставения въпрос е даден с решение № 167 от 22.7.2019 г по гр.дело № 3502/16 г на ВКС, Четвърто ГО и ТР № 1/11.12.18 г на ОСГК на ВКС, с които е прието, че преценката доколко уговореното възнаграждение е над разумната и нормална за пазарните условия цена, с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да изхожда само от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9.7.2004 г.При възражение на ответника, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, съдът по иска за обезщетение за вреди изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, то тези разходи остават в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като са в причинна връзка с неговото поведение или по иск с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от заплатения в наказателния процес.Преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е на разумна и нормална за пазарните условия цена с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да се изхожда единствено от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В Наредбата не е определен обичайния размер на възнагражденията, а минималният такъв – съгласно чл. 1 от Наредбата, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Свободният избор на защитник е не само с оглед отношенията на доверие между доверителя и адвоката, но и предвид възможността на клиента да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита в наказателното производство – защита, при възнаграждение с оглед очаквания резултат и действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при възнаграждение, което обичайно не може да бъде в рамките на предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, но трябва да е разумно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с икономическата обстановка в страната към момента на договарянето му.
С обжалваното въззивно решение е прието, че с постановление от 24.6.2008 г Л. Д. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.211 ал.2 вр.чл.209 ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20 ал.4 от НК.Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 5 000 лв и е наложена мярка за принуда забрана да напускане пределите на РБ без разрешение на прокурора или съда.Допуснато е обезпечение на наказанието „конфискация“, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на ищеца недвижим имот, изграден в груб строеж.С присъда от 3.2.2014 г, постановена по н.о.х.д № 1446/2009 г на СРС, НО, 103 състав ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 5 години и е осъден солидарно с другата подсъдима да заплати на конституирания по делото граждански ищец- „Център за развитие на човешките ресурси“ сумата 71 241, 10 лв.Тази присъда е отменена от СГС и с присъда № 111 от 13.3.2015 г, постановена по в.н.о.х.д № 452/15 г подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения, а гражданския иск е отхвърлен като неоснователен.Оправдателната присъда е отменена с решение № 27 от 22.4.2016 г по н.д. № 56/16 г на ВКС, поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато на СГС за ново разглеждане.С присъда № 107/13.4.2017 г по в.н.о.х.д № 2000/2016 г СГС, НО, 9 въззивен състав е отменена присъда № 111 от 13.3.2015 г по н.о.х.д. № 452/15 г по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, а гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.Оправдателната присъда е влязла в сила на 5.8.2017 г.За осъществената защита в наказателното производство ищецът е заплатил възнаграждение, което общо за всички инстанции възлиза на сумата 11 000 лв.Прието е, че ищецът Л. Р. е обвинен в извършването на престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години, т.е същото е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е взета предвид възрастта на ищеца, обстоятелството, че е повдигнато обвинение само за едно тежко престъпление, продължителността на наказателното производство от 24.6.08 г-5.8.2017 г-9 г и 1 месец, взетата мярка за неотклонение-парична гаранция, наложената мярка за процесуална принуда-забрана за напускане на страната, обстоятелството, че наказателното производство, според съда не е повлияло негативно върху професионалната сфера на пострадалия, както и върху неговото физическо и психическо здраве и му е присъдено справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 400 лв, а за имуществени вреди в размер на 4 200 лв, определено по чл.13 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отговора на въпроса, по който въззивното решение е допуснато до касационен контрол и по оплакванията в касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира следното :
Наведените от касатора оплаквания са основателни.
В противоречие с цитираната по-горе съдебна практика, въззивният съд е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди, което е обосновал само и единствено с размера на минималните адвокатски възнаграждения, уредени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
От представените в първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства се установява, че заплатеното от Р. на „Адвокатско дружество Д., А. и съдружници“ възнаграждение за процесуално представителство по н.о.х.д. № 56/16 г по описа на ВКС е в размер на 2000 лв плюс 400 лв ДДС или общо 2400 лв ; по н.о.х.д № 452/15 г по описа на СГС-НО, 9 състав е в размер на 3000 лв плюс 600 лв ДДС или общо сумата 3 600 лв, а възнаграждението заплатено на адв.С. Д. за процесуално представителство пред СРС, НО по н.о.х.д. № 1446/09 възлиза на сумата 5 000 лв.
Уговореното и заплатено от ищеца възнаграждение в размер общо на 11 000 лв за всички инстанции : за процесуално представителство пред първоинстанционния и касационния съд, както и двукратно пред въззивната инстанция е близко до предвидения в Наредбата минимум и по никакъв начин не надвишава обичайния или разумния размер на дължимото възнаграждение.Преценката за действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, вида и тежестта на обвинението и очакваните усилия и труд, които адвокатите е следвало да престират, налагат извода, че ищецът е уговорил адвокатско възнаграждение, полагайки дължимата грижа за защита в наказателното производство.Проведени са множество процесуални действия-приемане на съдебни експертизи–съдебно икономическа и графологическа и допълнителна такава, разпитани са множество свидетели.Повдигнатото обвинение е предвиждало наказание лишаване от свобода до 15 години и конфискация на имуществото на лицето, което предполага анажирането на квалифицирана адвокатска защита във връзка със спора за защита както на личните така и на имуществените си права на подсъдимия.Ангажираните адвокати реално са осъществили процесуалната защита-участвали са по делото във всяко проведено съдебно заседание и за извършвали многобройни процесуални действия като положените усилия и труд отразяват професионализъм.
Поради това предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен до предявения размер, като на касатора бъде присъдена още сумата 6 800 лв или разликата над присъдения от САС размер от 4200 лв до пълния предявен от 11 000 лв.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът дължи на касатора на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски, съобразно крайния изход на спора в размер на 30 лв.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 12166 от 22.10.2020 г по гр.дело № 5371/2019 г на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, като искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 4200 лв до претендирания размер от 11 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Л. Д. Р. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 6 800 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото наказателното дело във всички инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.8.2017 г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ да заплати на Л. Д. Р. разноски в размер на 30 лв, представляващи заплатена държавна такса, с оглед крайния изход на спора пред ВКС.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.