Валидност на нотариално завещание при сгрешен адрес на съставяне

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 119

София, 28.02. 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 500/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С. С., чрез пълномощник адв. Г. Г., срещу решение № 169 от 25.10.2023 г. по в. гр. д. № 341/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 103 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 702/2021 г. на Хасковския окръжен съд за обявяване нищожността на нотариално завещание.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Я. Д. Д., при условията на обективно евентуално съединяване, облигационни искове: по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 2 ЗН - главен; и евентуални както следва: по чл. 576 ГПК вр. чл. 578, ал. 4 ГПК и чл. 579, ал. 1 и ал. 2 ГПК; по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН; по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Във връзка с главния иск са наведени твърдения за нищожност на съставеното от нотариус М. М., вписан под № 420 в регистъра на НК, нотариално завещание № 3 от 16.10.2021 г., том 1, рег. № 5165, дело № 7/2021 г., поради нарушаване формата на завещанието, а именно непосочване мястото на неговото съставяне съобразно изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН.
По делото не е било спорно, че ищцата Я. Д. Д. е единствен наследник по закон на завещателя Д. Я. Д., починал на 19.10.2021 г. По показанията на изслушаните трима свидетели: А. Д., Д. Н. и М. М. - нотариусът, съставил завещанието, в деня на изготвяне на завещанието Д. Д. не е бил в състояние да посети кантората на нотариуса, бил е на легло, чувствал се е слаб физически, поради което нотариусът бил поканен в дома му в [населено място]. При посещението си нотариус М. донесъл предварително съставена молба за започване на нотариалното производство и след като Д. Д. многократно пред него обяснил, че желае да завещае цялото си имущество на „жена му“ Л. С. С., нотариусът се отправил към кантората си. Там, на служебния си компютър, изготвил и разпечатал оспореното нотариално завещание, след което се върнал в дома на Д. Д., отново на няколко пъти проверил действителната му воля и способността да я формира и изрази, накарал го да подпише значително повече от необходимите екземпляри от завещанието - отново за да се убеди, че болният може да се подписва и е убеден в това, за което изразява воля. Според св. М., при изпълнение на текста на завещанието той е допуснал фактическа грешка, като вместо да запише, че мястото на съставяне е домът на завещателя, е записал (по-точно пропуснал да поправи този реквизит в използваната от него бланка) неговата кантора на нотариус. В този смисъл относно мястото на съставяне на завещанието са и показанията на св. Д. З. - адвокат, която била натоварена от Д. и от ответницата по исковете със задачата да осъществи връзка с нотариус М. и да уговори домашно посещение в събота на 16.10.2021 г.
Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е приел за установено, че завещанието не е съставено на мястото, посочено в него - в кантората на нотариуса, а на друго място - в дома на завещателя, без това да е изрично упоменато в него. Съгласно мотивите му, дори и да бъде прието условно, че се касае за техническа/фактическа грешка, без същата да е поправена по съответния ред (чл. 579, ал. 3 ГПК), порокът на завещанието не може да бъде саниран. По своя характер завещанието е строго формален акт, за чиято действителност законът поставя изисквания, завишени спрямо други нотариални удостоверявания. Когато направеното в акта отбелязване на мястото на съставянето му е опровергано, съдържанието на нотариалното завещание е невярно, съответно - не е изпълнено формалното изискване на чл. 24 ЗН - не е посочено мястото на съставяне на нотариалното завещание, което от своя страна обосновава прогласяването на нищожността му на основание чл. 42, б. „б“ ЗН.
С тези мотиви апелативният съд е споделил изводите на окръжния съд за основателност на предявения главен иск и е потвърдил постановеното първоинстанционно решение, с което завещанието е обявено за нищожно, без да се произнася по евентуалните искове.
Според жалбоподателката правните изводи на съда противоречат на материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК. Поддържа се становище, че въвеждането на мястото на съставяне на едно нотариално завещание като изискване за неговата редовност от формална страна, е направено от законодателя с определена цел - да се прецени дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. С оглед на това счита, че формалното изискване на закона ще е нарушено, само когато от текста на завещанието не може да се направи извод за това къде то е съставено и дали нотариусът е бил компетентен. Всеки друг недостатък не е толкова съществен, че да доведе до нищожност на цялото нотариално действие.
Ответницата по касация - ищцата Я. Д. Д., представлявана от адв. Т. К., оспорва жалбата по съображения за неоснователност. Претендира разноски пред касационната инстанция.
С определение № 5261 от 19.11.2024 е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса: Посочването на наименованието на населеното място при съставяне на едно нотариално завещание от нотариус, който има компетентности в този район, представлява ли достатъчен реквизит на завещанието по смисъла на чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН, без да е конкретизиран адресът на съставяне, съответно непосочването на точния адрес (улица, номер) в този случай или посочването на грешен такъв (при вярно населено място), съставлява ли достатъчна причина по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН нотариалното завещание да се приеме за нищожно.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Последователно се приема в практиката на ВКС, че нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав включва следните елементи: устно изявяване на волята на завещателя; записване на изявената воля от нотариуса; прочитане на записаното; отбелязване изпълнението на тия формалности, означаване на мястото и датата на съставянето му и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Липсата само на някой от тези елементи на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН (решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4176/2017 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.). Изискването в завещателния акт, изготвен от нотариуса, да бъде посочено мястото на съставяне на завещанието, е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в границите на своя нотариален (териториален) район. Действително, съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, т. е. могат да се извършват от всеки нотариус независимо от местонахождението на недвижимия имот, предмет на завещанието, но нотариусът не може да отиде в района на друг нотариус и там да извърши завещанието, тъй като това би нарушило разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ГПК, според която нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район, и би довело до недействителност на нотариалното завещание съгласно чл. 576 вр. чл. 573, ал. 1 ГПК (нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши). Точното описание на мястото, където завещанието е извършено (ако не съвпада с кантората на нотариуса), в смисъл на конкретизиран административен адрес, и пълното му и вярно обозначаване, обаче, няма значение, щом населеното място е в териториалния район на нотариуса. Ако отбелязването на населеното място не е достатъчно за преценка на местната компетентност, е необходимо да се отбележи и общината (решение № 103/06.06.2011 г. по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.).
Приема се в практиката на ВКС и това, че нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на установените законна форма и ред. Не при всяко обаче погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Примери в това отношение в съдебната практика са разглеждани относно индивидуализацията на лицата, които участват в производството, както и относно елементите от датата на съставяне на акта - ден, месец или година. В тези случаи се приема, че изводът следва да се формира при преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт, а не от записаното в отделни негови части (решение № 233 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.). Същото принципно разрешение следва да се приложи и когато при съставяне на нотариално завещание извън кантората на нотариуса не е означен точният административен адрес на мястото на съставяне, като улица и номер, или пък е означен погрешен адрес при вярно посочено населено място. В този случай посочването на населеното място, което е в границите на териториалния район на нотариуса, съставил нотариалното завещание, следва да се счете за достатъчен реквизит на завещанието по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2 изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН и причина същото да не бъде обявявано за нищожно, щом от съдържанието на акта може да се установи мястото на съставянето му и то е в границите на териториалния район на съставилия го нотариус. Спазването на законовите изисквания следва да се тълкува в полза на действителността на акта.
По касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Порокът му произтича от неправилното становище на въззивния съд, че не е изпълнено формалното изискване на закона да се посочи мястото на съставяне на нотариалното завещание, което от своя страна е довело до прогласяване на нищожността му на основание чл. 42, б. „б“ ЗН. Както е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради физическата немощ на завещателя нотариусът го е посетил в дома му, където завещателят устно, в присъствието на свидетелите, е изразил волята си пред нотариуса, а последният я е записал в кантората си, след което отново в дома на завещателя са изпълнени останалите изискуеми от закона елементи от фактическия състав на завещанието. По делото не е въведен спор, че нотариусът не разполага с компетентност в населеното място, записано в завещанието, както и че домът на завещателя, в който завещанието е извършено, не се намира в границите на териториалния район на нотариуса, поради което погрешното отразяване в текста на завещанието на мястото на съставянето му - кантората на нотариуса, а не домът на завещателя, не се отразява върху валидността на завещанието и не съставлява порок, водещ до неговата недействителност.
Като постановено в нарушение на материалния закон, обжалваното решение е неправилно и при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК то следва да бъде отменено, а предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен от касационната инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по останалите, предявени като евентуални, искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 169 от 25.10.2023 г. по в. гр. д. № 341/2023 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него потвърдено решение № 103 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 702/2021 г. на Хасковския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Д. Д. срещу Л. С. С. иск за обявяване нищожност на нотариално завещание № 3 от 16.10.2021 г., том 1, рег. № 5165, дело № 7/2021 г., съставеното от нотариус М. М., вписан под № 420 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие: Районен съд - [населено място], на основание по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН, поради невярно означаване в текста на завещанието на мястото на съставянето му.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по останалите искове, предявени от Я. Д. Д. срещу Л. С. С..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: