Обезщетение от Прокуратурата за прекратено производство след фалшив полеви тест

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. София, 16.02.2026 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурора Станева

изслуша докладваното от съдията Томов гр.д № 1912/2025г и съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. И. И. ,чрез адв. Д. М. срещу решение №27 от 30.01.2025г по в.гр.дело № 584/2024г. на Апелативен съд Велико Търново ,потвърдил в обжалваната от касатора част първоинстанционното решение №343 от 25.07.2024г по гр.д № 586/2023г на Окръжен съд – Велико Търново с което е присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и отхвърлянето на иска за разликата до размера на сумата 10 000 лева срещу ответник.Прокуратурата на Р. България.Отговорността на държавата в лицето на привлечения ответник не е предмет на спор при настоящето обжалване,след като в осъдителната част първоинстанционното решение не е обжалвано от Прокуратурата на Р. България и е влязло в сила.Като необжалвано от ищеца , решение №343 от 25.07.2024г по гр.д № 586/2023г на Окръжен съд – Велико Търново е влязло в сила и в частта, с която са отхвърлени предявените в обективно съединение срещу Прокуратурата на РБ искове за обезщетение на имуществени вреди, причинени от наложените принудителни административни мерки.

Касационна жалба съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност,поради занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди ,в резултат на неправилно прилагане на закона при оценката на вредоносните за ищеца последици при водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.343б,ал.1 НК за това ,че на 15.08.2022г в [населено място] е управлявал МПС,лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,82 на хиляда ,както и по чл.343б,ал.3 НК при същите обстоятелства ,заради употреба на наркотични вещества –метамфетамин , счетени за установени с техническо средство от служители на МВР при полеви тест,от наложените и търпени в тази връзка принудителни мерки,като наказателното производство е прекратено с постановление от 25.04.2023г на прокурор при РП Велико Търново след като токсико- химическа експертиза на дадените от водача проби е установила ,че на посочената дата ищецът не е употребил нито алкохол , нито наркотични вещества .В касационната жалба се иска и присъждане на разноски . По същество се пледира ,че обезщетението следва да се завиши за да се постигне целта на закона,включително да се осигури възпиращо действие от незаконни действия на правоохранителни органи.

Отговор от Прокуратурата на Р. България не е постъпил. Участващият в настоящото производство представител на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна като изтъква, че вредите са пряк резултат от действия на органи на МВР и провеждането на неточен тест за наркотици и алкохол, като действията на органи на Прокуратурата са били своевременни и въз основа на съответните данни.
С определение № 4714 от 21.10.2025г е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за съдържането на понятието „справедливост” и критериите,които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства,които обуславят неимуществените вреди в тяхната взаимовръзка .
По въпроса ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане е формирана практика на ВКС,която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС формирана в решение №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, решение №70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о , решение № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о,решение №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно,а въз основа на конкретните обстоятелства,които задължително собствено преценява като решаващ съд.В отговор на поставения правен въпрос е и посоченото в решение №182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о и решение №158/2019г по гр.д № 299/2018г ІІІ г.о на ВКС ,че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД е решение на въззивен съд , при което решаващият мотив не е израз на конкретна преценка на относимите обстоятелства и как са се отразили тези обстоятелства на личността.За случаи на образувани наказателни производства, водени срещу водач на МПС за престъпления по чл.343б,ал.1,чл.343б,ал.3 НК въз основа на данни от техническо средство при полеви тест, впоследствие прекратени без да е повдигнато обвинение,с прилагане на основанието за отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на III ГО . ,решение №45/2025 по гр. д.№ 242/2024г на III ГО и решение №232/2025г по гр. дело № 2516/2024г ,Четвърто г.о на ВКС е разяснено ,че обезщетението за неимуществени вреди обхваща преценка за степента на вредите от неоснователно упражнените мерки за процесуална принуда срещу лицето , както и принудителните административни мерки (ПАМ), наложени при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, като се съобразява времето през което лицето е понесло последиците им без законно основание за това , отражението им върху личността и начина на живот на ищеца в конкретна степен.
Касационната жалба е частично основателна по същество, тъй като неправилно е приложен критерия на чл.52 ЗЗД поради неоценяване на всички относими обстоятелства от въззивния съд в указаната насока .
По делото е установено и безспорно,че при управление на личния си автомобил на 15.08.2022г, в [населено място] ищецът А. И. И., тогава на 30 години,е бил спрян за проверка от полицейски служители и след изпробване с технически средства/Дрегер-тест/,са отчетени високи показатели както на алкохол, така и на метамфетамини, поради което същият ден била образувана ДП №306/2022г по описа на РБ на МВР –Свищов и прокурорска преписка по описа на РП Велико Търново,водена срещу неизвестен извършител /чл.212, ал.2 НПК/ за деяния по чл.343б, ал.1 и чл. 343б, ал.3 НК.Снети са регистрационните табели на автомобила и са иззети документи.Съставени са били два АУАН с дата 15.08.2022г, за две нарушения по чл.5, ал.3 ЗДвП.Срещу ищеца са издадени четири заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.171 ЗДвП – за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, като СРМПС е иззето , за временно отнемане на свидетелство за управление на МПСдо решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.Цялото производство е продължило осем месеца, без ищецът да е привлечен в качество на обвиняем ,да е вземана мярка за неотклонение и да са извършвани процесуално-следствени действия с негово участие. Изчакван е резултат от дадените проби на кръв и урина, изследвани по възложената химико-токсикологична експертиза , изготвена от ЦЕКИ към НИК –МВР на 03.04.2023г. Постановлението на РП-Велико Търново за прекратяване е изготвено на 25.04.2023г, при констатация на въззивната инстанция че същото е постановено без забавяне след резултата от назначената токсико-химическа експертиза на контролните проби ,който е бил отрицателен за наличие на алкохол и наркотични вещества.Въззивният съд е приел, че от ангажираните гласни доказателства при ищеца не се установяват вреди,надхвърлящи обичайните, характерни за всяка личност,подложена на незаконно наказателно преследване – притеснение, тревожност и „ограничаване възможността да упражнява професията си на шофьор”. Към 15.08.2022г. ищецът е бил назначен по трудов договор на длъжност „шофьор на микробус”,като поради отнемането на свидетеството за управление на МПС се е стигнало до прекратяване на трудовото му правоотношение с работодател „Ем Джи Джи Констракшън”, Л., Великобритания, считано от 18.08.2022г. Не е могъл да си намери работа известно време,бил е угнетен ,според показанията на доведените свидетели от това ,че не може да шофира,че е злепоставен и в [населено място] е станал обект на подигравки,задето шофирал пиян и дрогиран/св.Р./. Срещу ищеца не са водени други наказателни производства,той не е осъждан и както са посочили свидетелите в показанията си, до този момент не е имал проблеми с властите,спазвал е закона и се е ползвал с добро име в обществото.
При тези обстоятелства, следвало е въззивният съд да оцени негативния ефект от наложените принудителни административни мерки по двата АУАН,последиците за ищеца от отнетото свидетелство за управление на МПС и огорчението от това ,че в неговото социалното обкръжение след този случай са го сметнали за наркоман.Поради отнетото макар и временно свидетелство за управление на МПС /ПАМ по чл.171,т.1 б.”б” ЗДвП/ищецът не е можел да шофира, изпитал е огорчение и затруднения след освобождаването му от работа като „шофьор на микробус”.Ищецът И. е претърпял негативни психоемоционални преживявания вследствие на процесното наказателно производство, които с оглед неговата възраст ,трудова ангажираност и чистото му съдебно минало значително са накърнили чувството му за справедливост.Касационният съд съобразява обстоятелството, че до повдигане на обвинение спрямо ищеца не се е стигнало, поради което търпените неимуществени вреди са с по-нисък интензитет от тези при лице, придобило качеството „обвиняем“ в престъпление.Не се твърди , нито има данни спрямо ищеца да е упражнявано принудително 24-часово задържане от органите на реда,но независимо от това определеното от въззивния съд обезщетение е неоправдано занижено.При съобразяване с всички горепосочени обстоятелства от значение при конкретното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 2 500 лв./понастоящем равняващи се на 1278,23 евро/предвид въвеждането на еврото като платежно средство в страната/ , като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното противоправно наказателно преследване, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД,за която сума следва да бъде уважен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното преследване 25.04.2023г, както правилно са съобразили съдилищата в необжалваната част на решението Засягането на правата на ищеца от наложените принудителни админостративни меркии, установената по делото степен на злепоставяне на личен и социален план , при така водено наказателно производство за деяния по чл.343б, ал.1 и чл. 343б, ал.3 НК за срок от осем месеца , не обосновава претендираното при касационното обжалване по-високо обезщетение за неимуществените вреди , до размера на сумата 10 000 лева.Следва да се отчита както социално- икономическата обстановка в страна,така и обстоятелството, че осъждането на държавата да заплати обезщетение също има ефект на репарация предвид моралния характер на вредите.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението,определено по справедливост, въззивното решение следва да се отмени в една част ,като се присъдят още 766,94 евро/равностойни на 1500 лева/, дължими с лихва от 25.04.2023г. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се потвърди.
При въззивното и касационно обжалване ищецът не е установил разноски за адвокатска защита.Не е представен договор при какви условия упълномощеният адв.Д. М. е поел защитата,пред инстанциите и понастоящем не е приложен и списък.Ответникът не е заявил претенция за разноски
Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №27 от 30.01.2025г по в.гр.дело № 584/2024г. на Апелативен съд Велико Търново в частта,с която е отхвърлен иска на А. И. И. срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди от водено и прекратено наказателно производство по ДП №306/2022г на РУ на МВР Свищов ,пр. пр. № 5772/2022г на РП Велико Търново за размера над присъдената сума от 1 000 лева до размера на сумата 2 500 лева,понастоящем равностойна на 1278,23 евро и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на А. И. И. от [населено място], [улица],ЕГН [ЕГН] още 766,94 евро /равностойни на 1500 лева /обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по ДП №306/2022г на РУ на МВР Свищов ,пр. пр. № 5772/2022г на РП Велико Търново,водено за престъпления по чл.343б, ал.1 и чл. 343б, ал.3 НК и прекратено , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2023г.до окончателното изплащане.

Оставя в сила решение №27 от 30.01.2025г по в.гр.дело № 584/2024г. на Апелативен съд Велико Търново в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: