Неуважена молба за отмяна на решение за собственост на имот на Рилския манастир

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60145/21 г.

София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ : ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1667/2021г.

Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г., постановено по гр. д. №192/2016г. по описа на ВКС. С посоченото решение е обезсилено решение № 1399/29.06.2015 г. по гр. д. № 1317/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 28.07.2003 г. по гр. д. № 844/1996 г. на Окръжен съд - Кюстендил за отхвърляне на предявения от Рилска света обител - Рилски манастир, [населено място], против молителите иск за обявяване нищожността на възлагането на недвижим имот на В. Н. К., извършено на основание чл. 717, ал. 2 ТЗ с постановление от 10.04.1996 г. по гр. д. № 565/1993 г. на Кюстендилския окръжен съд. Въззивното решение е отменено в останалата част като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на настоящите молители, че Рилска Света обител - Рилски манастир е собственик на недвижим имот: почивна станция „Пчелина - Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ от 284 кв.м., ведно с дворното място, в което е построена, с площ от 620 кв.м., при съседи: шосе Р. – Рилски манастир, черен път и от две страни имот на Рилския манастир. Отменен е констативен нотариален акт № .../18.02.1997 г., том ..., дело № ..../1997 г. на нотариус А. Р. с район на действие Районен съд - Дупница, с който В. Н. К. е признат за собственик въз основа на покупко-продажба чрез публична продан - постановление за възлагане по чл. 717 ТЗ от 10.04.1996 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 565/1993 г. на процесния недвижим имот.

Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите твърдят, че на 21.01.2021 г. В. И. К. е получил писмо изх. № 9400 – 6608/21.01.2021 г. от Министерството на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство, съгласно което сградата със застроена площ 231 кв. м., на два етажа, находяща се в Метох „П.“, е „магерница“, отбелязана под № 4 в Опорно-аналитичния план на Метох „П.“, изготвен в НИПК /сега НИНКН/ през 1985 г. Съгласно протокол на междуведомствената комисия от 07.05.1992 г., одобрен от министъра на културата, сградата попада в границите на груповата архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – Комплекс Метох „П.“, като същата е с идентификатор ...........по КККР. Сградата „Почивна станция П.“ с идентификатор ...........по КККР се намира в непосредствена близост до комплекса Метох „П.“. Молителите сочат, че посоченото писмо представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като същото променя фактическата обстановка относно спора за идентичността на претендирания от ищеца имот и опровергава изводите на съда, че сградата Почивна станция „П.“ е идентична с описаната под № 65 в Протокол № 8 от 1961 г. сграда, че същата е построена от Рилския манастир и впоследствие е била одържавена. От писмо изх. № 9400-6608/21.01.2021 г. се установява, че претендираната сграда не се намира в Метох „П.“, а в близост до него, поради което следва да се приеме, че тя е различна от описаната под № 65 в протокол-опис № 8 отчуждена сграда. След като тази сграда не е отчуждена от ищеца и не е предадена с протокол-опис № 8/1961 г. на Министерството на културата, не може да се претендира и да се постанови реституция на основание Закона за отмяна на Указ № 403/1961 г. Молителите посочват, че писмо изх. № 9400-6608/21.01.2021 г. на Министерството на културата, НИНКН представлява ново доказателство, с което същите не са могли да се снабдят своевременно. Видно от писмо изх. № 68852/22.10.2002 г. и уведомление изх. № 97-00-41/28.10.2020 г. до В. К. непосредствено до неговото издаването на писмо изх. № 9400-6608/21.01.2021 г. Министерството на културата и НИНКН са твърдели, че не разполагат с информацията, съдържаща се в писмото. В молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на процесното съдебно решение Рилска Света обител е подала данъчна декларация за имота, като в таблица 3 на стр. 4 сградата е декларирана с дата на построяване 1958 г. Следователно в декларацията ищецът е направил извънсъдебно признание, че процесната сграда не е построена през 1805 г., както това е посочено в протокол – опис № 8/1961 г. Тази декларация представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че същата е станала известна на молителите на 16.03.2021 г. по повод тяхно искане за издаване на данъчна оценка и запитване на служител от [община]. Тъй като кметът на [община] отказал да им предостави копие от нея, молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване от [община] със заверено копие от данъчната декларация.

Ответникът по молбата за отмяна Рилска Света обител-Рилски манастир, чрез пълномощниците си адвокат В. Б. и Р. М., поддържа становище, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че основателността на молбата за отмяна, съгласно цитираната разпоредба, изисква наличие кумулативно на трите предпоставки. За да обоснове отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК представеното писмено доказателство /документ/, трябва да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която да се формира фактическа констатация за релевантни за делото обстоятелства. Новите обстоятелства, респ.новоткритите юридически или доказателствени факти трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение.

Настоящата молба по чл.303,ал.1,т.1 ГПК е трета по ред за отмяна на решението на ВКС с твърдение, че са налице новооткрити обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение на делото. Представените в случая към молбата за отмяна писмени доказателства не могат да се приемат като нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Писмо изх. № 9400 – 6608/21.01.2021 г. от Министерството на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ не дава информация за новооткрито обстоятелство. То е свидетелстващ документ, който възпроизвежда информация и позиция на института относно факти, които са изследвани по делото при инстанционното му разглеждане чрез обсъждане на писмените /официални документи/ и гласни доказателства, вкл. и чрез съдебно-технически експертизи. Цитираният в писмото протокол на междуведомствена комисия от 07.05.1992г. е цитиран и в удостоверение на НИНКН, представено още с молба за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, по която е било образувано предходно гр.д.№3651/17г. , ВКС, Іг.о., като молбата е оставена без уважение с решение № 4/13.06.2018г. Информацията в писмото за различни номера по КК на отделни сгради, попадащи в буферната зона „Б“ на Рилския манастир няма характер на нова и е достъпна при изследване на кадастралната карта и кадастралния регистър. Не може да се приеме, че за молителите е представлявало особено затруднение да се снабдят с информацията на института и да представят такава в течение на исковото производство, в т.ч. при предходно производство за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, по което молбата им е била уважена с решение №345/2015г. по гр.д.№2482/2014г. За установяване на обстоятелството, че още преди приключване на съдебното производство молителите са направили неуспешни опити за снабдяване от Министерството на културата и НИНКН с посочената информация, са събрани гласни доказателства в настоящото производство. Но и от показанията на свидетеля Ф. /ангажиран от молителите да им съдейства при събиране на информация от НИПК/ не може да се направи извод, че при полагане на дължимата грижа молителите не са могли да се снабдят с информацията. В тази връзка следва да се има предвид, че за попълването на делото с доказателства е предвидена и процедура по чл.153 ГПК /отм./, по който се е развило производството/, както и възможност чрез възлагане на задачи и проверки на вещите лица по допуснатите технически експертизи. Цитираните в писмото проект за реставрация и консервация се е съхранявал в НИНКН, както и информацията, изложена в писмото и при полагане на грижа за добро водене на процеса молителите са могли да се снабдят с тях. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК като макар да е самостоятелно съдебно производство, не е съдебна инстанция на исковия процес.

Освен това може да се обоснове извод и за неотносимост на посоченото писмо към изхода на делото.С него молителите се стремят да опровергаят фактически извод на съда, че процесната сграда е идентична с описаната под №65 в протокол-опис 8 в метох „П.“ от 1961г. и отнета от ответника по молбата /ищец по делото/ на основание Указ №403/1961г., респ. че е собственост на ищеца на основание реституция по ЗВСОНИ. В атакуваното решение, постановено по съществото на спора, съставът на ВКС е изложил съображения, че спорът между страните относно тази идентичност е преклудиран и е приел фактическите изводи, направени в отменителното касационно решение №241/2008г. по гр.д.№ 769/2007г. на ВКС, ІІ г.о. въз основа на писмени /официални документи/ и гласни доказателства, както и експертни заключения, решение на ОСЗ, скица към него, постановление за възлагане по реда на чл.717 ТЗ, а именно че сградата, придобита от ответниците в производство по несъстоятелност на „Т.“ Е. /правоприемник на прекратеното предприятие „Р.“/, е идентична с имот, измежду принадлежалите на Рилския манастир, отнети и обявени за общонародна собственост /а той за национален музей/, съгласно Указ №403 от 1961г., ПМС 109/1961г. и А. №940/1968г. Приети са за неоснователни възраженията на настоящите молители за липса на идентичност между претендирания имот и придобития в процедурата по чл.717 ТЗ с оглед и описанието в А. №940/1968г., с който процесният имот е предаден за оперативно управление на ДЗС „Р.“ с отбелязване, че е на Рилския манастир.

Представената данъчна декларация на Рилска Света обител също не е ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, което е от съществено значение за изхода на делото и което може да промени изводите в атакуваното решение, че ищецът е собственик на процесния имот. Тази декларация не касае правния спор, подадена е в изпълнение на задължение от публичен характер към фиска и посочената в нея година на построяване на сградата /1958г./ не може да рефлектира върху изводите в атакуваното решение за одържавяване имуществото на манастира, вкл.процесната сграда, през 1961г. с цитираните актове. В тази връзка е и безпредметно обсъждането на свидетелските показания за установяване на момента, в който молителите са научили за данъчната декларация на Рилска Света обител и отказа да им бъде предоставено копие от същата.

С оглед изхода на производството, на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съгласно представените доказателства, те са в размер на 5000 лева, заплатени на адвокат Б.. Молителите са направили своевременно възражение по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на тези разноски поради прекомерност. Молбата следва частично да се уважи като се отчете фактическата и правна сложност на делото, разпоредбата на чл.9, ал.4 вр.чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2014г на ВАдвС, но и обстоятелството, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, основана на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, е трета по ред и поставя ответника в процесуално положение, изискващо организиране на защита срещу нея. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника, следва да бъдат намалени до 3500 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 192/2016 г. по описа на ВКС.

ОСЪЖДА В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., [населено място], да заплатят на Рилска Света обител-Рилски манастир сумата 3500 лева – разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: