Законосъобразност на оглед в хотелска стая без съдебно разрешение

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * оглед * протокол за оглед * процесуална годност на доказателствен източник * допустимост на свидетелско показание от полицейски служител * презумпция за невиновност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 577

гр. София, 22 декември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛ ЛУКОВ

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Илияна Петкова и

с участието на прокурора от ВКП Калин Софиянски,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 614/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Б. Б. К. –адв. М. Д. срещу решение № 161 от 16.04.2025 г. постановено по внохд № 589/24 г. на Апелативен съд – София.

В жалбата на адв. Д. са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се, че решението на САС почива на негоден доказателствен материал – на показанията на полицейските служители, участвали в наказателното производство и показанията на св. Ц., която е следвало да бъде предупредена за възможността да откаже да свидетелства, тъй като е съжителствала с подсъдимия. От съдържанието на съдебния акт не ставало ясно какви са били съображенията за осъждането на подсъдимия, порок който следва да се приравни на липса на мотиви. Защитникът възразява срещу размера на наказанието, който счита за висок, с оглед отдалечения период от извършване на деянието, поради което моли то да бъде намалено. Алтернативно- въззивното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан от ВКС, тъй като обвинението срещу него не е доказано.

В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към жалбата от адв. П. К., в което касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК са доразвити : атакуваният съдебен акт е постановен при едностранчив и необективен анализ на доказателствата, при допуснати съществени процесуални нарушения на доказателствените материали, събрани в разрез с изискванията на НПК, а извода за вина се основава на предположения. Оспорва се становището на съда, че огледа е извършен законосъобразно и без одобрение на съдия в частта, в която са иззети наркотичните вещества. От това следвало, че те не са надлежно инкорпорирани към доказателствената съвкупност и от там, че изготвените експертизи следва да бъдат изключени. На следващо място се твърди, че огледа не е бил извършен в присъствието на две поемни лица, тъй като едното от тях- Б. е останало неразпитано по делото и съдът го е заличил като свидетел. Съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, а неустановените факти са запълнени с недопустими предположения, като не е съобразено, че от СДЕ не се установявало върху изследваните обекти да има оставени годни дактилоскопни следи или ДНК от подсъдимия. Не е доказано също така, че белият полиетиленов плик, с който подс. К. е бил заснет да влиза в хотела е същият, в който са открити наркотичните вещества. Неправилното приложение на материалния закон се поддържа като пряка последица от допуснатите съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал, като осъждането на подс. К. е на базата на негодни доказателствени материали и негоден обект на изготвените експертизи. Подсъдимият не е осъществил държане на намерените в хотелската стая наркотични вещества, тъй като е бил нарушен реда за приобщаване на веществените доказателства и връзката му с тях не е доказана. За това се настоява за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно, ВКС да направи нова преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца и да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК като намали размера на наказанието лишаване от свобода и да не налага по- леко предвиденото -глоба.

В съдебно заседание пред ВКС подс. К. се яви редовно призован и поддържа касационната жалба.

Адв. К. в своята пледоария, акцентира на допуснатите съществени процесуални нарушения, подробно посочени в допълнението и настоява, че съдът е приложил неправилно закона като е потвърдил осъдителната присъда при положение, че не е доказана връзката на подс. К. с наркотичните вещества. Наказанието намира за прекомерно високо и моли да бъда намалено.

Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея нарушения на закона, поради което предлага ВКС да остави в сила решението на САС. Счита, че съдът е дал отговори на направените възражения от страните, като е отхвърлил оплакването им, че осъдителното решение се основава на предположения и недопустими доказателствени източници. Наказанието намира за справедливо и в съответствие с целите на закона.

ВКС след като изслуша доводите на страните, в рамките на поискания касационен контрол и съобразно правомощията си намери следното :

Жалбата на адв. Д. е неоснователна.

С присъда № 35 от 13.03.2024 г. постановена по нохд № 3793/21 г. СГС е признал подс. Б. Б. К. за виновен в това, че на 12.02.2020 г. в [населено място], [улица], в хотел /име/, ет./етаж/, стая /номер/, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- кокаин, коноп метамфетамин, амфетамин на обща стойност 10 189, 30 лв., като на основание чл. 354а ал. 1, изр.1 и във вр. чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лв.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК зачел времето, през което подс. К. е бил „задържан под стража“ по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски.

По въззивна жалба на адв. Д. в САС е образувано внохд № 589/24 г. С решение № 161 от 16.04.2025 г. присъдата е потвърдена изцяло.

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения,с които се поддържа наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 2 от НПК следва да бъдат разгледани най- напред от ВКС, тъй като тяхното евентуално наличие, би дало основание за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се обсъждат оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Обективният прочит на проверявания въззивен съдебен акт не дава основание да бъдат споделени оплакванията на защитата, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, с които е изпълнил със съдържание претендираното касационно основание и които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Аналитичната дейност на въззивния съд е извършена при спазване на процесуалните стандарти разписани в чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК за всестранно и пълно разкриване на обективната истина по делото. Пред въззивния съд страните не са направили искания за събиране на нови доказателства и делото е решено въз основа на доказателствата от досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред и тези събрани от първоинстанционния съд. Не търпи критика решението на съда да постави в основата на своите фактически изводи показанията на св. Ц., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на производството по реда на чл. 281 от НПК, протокола за оглед и заключението на Съдебно техническата експертиза, които еднопосочно установяват авторството на деянието, предмета на престъпление и връзката на подсъдимия К. с него.

Значима част от възраженията залегнали в допълнението към жалбата на адв. К., засягат процесуалната законосъобразност на извършения оглед на помещение, като според нея, съставения въз основа на него протокол е следвало да бъде изключен от доказателствената маса, тъй като не е бил одобрен в частта с която са иззети наркотичните вещества. Вместо да стори това, съдът го е ценил като годен източник на факти, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на негоден доказателствен материал, събран в нарушение на НПК, въз основа на ненадлежно инкорпорирани веществени доказателства.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира тези възражения за неоснователни, тъй като те не отчитат конкретните факти по делото, както и различните цели, които законът преследва при огледа, претърсването и изземването - като способи за доказване в наказателния процес. Протоколът за оглед на помещение, в частта, с която са иззети наркотичните вещества, не се е нуждаел от нарочна санкция на съдия, тъй като такава не е необходима по силата на чл. 155, ал. 1 от НК. За да обоснове разбирането си по този въпрос, ВКС спря вниманието си на установените фактически положения, които дават основание да се поддържа становището на въззивния съд за законосъобразност на проведения оглед на помещение в стая 501 в хотел /име/ и за процесуална пригодност на съставения за него протокол. Съдебните състави по същество са приели, че на 12.02.2020 г. в 05, 00 ч. св. Х. наел стая /номер/ в хотел /име/ до 12,00 ч. на същия ден и заплатил за това 59 лв. Той взел секретен ключ за сейфа, магнитна карта за достъп стаята, до асансьора и стълбището на хотела, които предал на подс. К.. В 06,57 ч. на 12.02.2020 г., св. Ц., св. Ч. и подс. К. влезли в хотела, като само Ц. и Ч. се регистрирали, а подсъдимият с ключа, картата и бял полиетиленов плик в ръка се насочил към асансьора. Те се качили в стая 501, където употребили наркотик. Неизползваната част оставили в стаята, в металната каса без да я заключват. В 08,57 ч. тримата напуснали хотела, без да връщат магнитната карта и ключа, тъй като мислели, че стаята е наета за по-дълго време. Около 12 часа св. Б. Р. - камериерка в хотела- влязла за да почисти стая 501 и още преди да започне усетила остра миризма и видяла оставените наркотични вещества, за което сигнализирала на администраторката. Тя заключила стаята и се обадила в 4-то РПУ на МВР. Служители от 4 РПУ на МВР извършили оглед на помещението, в присъствието на две поемни лица, като в хода на проведеното действие иззели полиетиленови пликове със суха зелена тревиста маса, четири броя бучки бели на цвят, бучка от бяло твърдо вещество, бяло прахообразно вещество, 10 броя хапчета лилави на цвят от твърдо вещество, бяло прахообразно вещество в кутийка, полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество, два броя везни, и други обекти оставени върху масата и плота на масата в стаята. Всички те били описани, опаковани, запечатани и в последствие предадени за изследване с ФХЕ.

Следователно огледът е извършен непосредствено след откриване на забранените от закона вещества от св. Р., като с него са иззети множество опаковки съдържащи хапчета и тревиста маса и др. имащи значение за изясняване на случая. Съгласно чл. 155, ал. 1 от НПК съдът и органите на ДП извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица, с цел да разкрият непосредствено, да изследват и да запазят по реда установен в НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Липсата на одобрение, в частта с която са иззети наркотичните вещества, не е в колизия с изискванията на закона, разписани в чл. 155, ал. 1 от НПК, съгласно който, когато се извършва оглед, който е на място, където вече е констатирано престъпление, дори това да в помещение, не е необходима съдебна санкция. / в този смисъл Решение № 73 от 25.02.2013 г. по н. д. 2324/ 12 г. на 2 НО на ВКС/.

Съдебната санкция е необходима, когато за доказване на престъпление, /чрез предвидените в чл. 136 НПК способи за доказване/ се засягат конституционно гарантирани права на гражданите – правото на неприкосновеност на личността, на жилището, офиса и т. н. Посегателство на коментираните лични права е налице в случаите на претърсване /обиск на лице/ и изземване и др., и НПК разграничава хипотезите на засягане на тези права, като поставя различни изисквания за провеждането им, които се различават същностно от огледа по целите, които законът преследва и по правилата за законосъобразното им провеждане. Съгласно чл. 160, ал. 1 от НПК, когато има основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото се извършва претърсване и изземване и за тях именно е необходимо одобрение/разрешение от съдия. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като полицията не е имала основание да предполага, че в стая в хотел /име/ ще се извърши криминално деяние, не е осъществявала оперативно наблюдение на гостите на хотела, нито е проследявала лице - участник в инкриминираните събития и т. н. за да се твърди, че не е спазен реда за доказване на престъпната дейност - чрез извършване на претърсване и изземване в помещението, за които е необходима съдебни санкция.

Освен това с провеждането на огледа на помещението не са засегнати конституционно гарантираните права на неприкосновеност на личността, на жилището, офиса и др., тъй като стаята в хотела съгласно вътрешните правила се е считала за освободена след 12 часа, поради което и на това основание не следва да се оспорва законосъобразността на извършения оглед. В допълнението към жалбата, в подкрепа на тезата за необходимост от съдебна санкция в частта, в която се иззема наркотичното вещество е цитирано решение № 101 по н. д. № 296/2016 г. на 3 НО на ВКС, което обаче се отнася до различна фактология. Съгласно нея огледа по съществото си е представлявал претърсване, тъй като е извършен в гараж, ползван от подсъдим, който вече е бил заподозрян в извършване на престъпление и спрямо, когото преди това са били предприети действия по задържане, с цел разкриване на престъпна дейност. Изложените в решението разсъждения не са в противоречие с направените по- горе разяснения за това в кои случаи се извършва оглед на помещение, в кои претърсване, какви са изискванията за провеждането им и от какво са породени различните им режими.

На следващо място, огледът на помещението не е проведен в отклонение на изискванията на закона, разписани в 156 от НПК, защото на него са присъствали две поемни лица. Обстоятелството, че съдът не е успял да намери второто поемно лице няколко години след 12.02.2020 г. и да го разпита не е основание да се твърди, че то не е присъствало на огледа, тъй като гласните доказателствени средства установяват безпротиворечиво обратното. Освен това следва да се има предвид, че разпита на поемните лица, не е задължителен за валидиране на огледа, а има значение, тогава когато съществува съмнение, че действително на отразените в протокола време и място са били намерени описаните вещи. В случая, фактът на намиране на наркотичните вещества в стая /номер/ в хотел /име/ е безспорно установен от всички доказателствени източници по делото и между страните не съществува спор по този въпрос. Именно поради това разпита на второто поемно лице не е бил необходим и заличаването му като свидетел по делото не е в отклонение от изискванията за обективност и пълнота, нито дискредитира законосъобразността на извършения оглед.

За това не може да се сподели възражението на защитата, че съдът е ценил в разрез със закона негоден протокол за оглед на помещение и изземване, поради неспазване на начина на провеждане на огледа, респ. поради нарушение в процедурата за неговото одобрение, както и че иззетите посредством него веществени доказателства не са били инкорпорирани по делото, тъй като не е спазен реда за това. В заключение протокола за оглед е годен да послужи за нуждите на наказателното производство и иззетите посредством него обекти представляват веществени доказателства по делото, които са приобщени по предвидения процесуален ред, поради което резултатите от изготвената ФХЕ установяваща техния вид, количество, активен компонент и др. правилно са били ценени от съда.

Незаслужени са критиките срещу използването на показанията на св. Ц. депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, поради това, че тя не е била предупредена по чл. 119, чл. 122 от НПК да откаже да свидетелства срещу подс. К.. Съдът е отделил подчертано внимание на нейните показания, съпоставил ги е с показанията на св. Х., св. Ч., св. М., св. Д., св. Д., св. Г., св. Ц., със заключението на СТЕ по протокол № 256/20 г. и др. и приел, че съобщеното от св. Ц. на досъдебното производство е ценен източник на факти, който заслужава доверие, поради корелацията му с изводите на назначената СТЕ, съгласно, която подсъдимият е лицето държало белия найлонов плик при влизането им в хотела, оставен и в последствие открит в наетата стая. С основание съдът е отхвърлил показанията на св. Ц. дадени пред първоинстанционния съд, като противоречащи на логиката и здравия разум за начина, по който тя твърди, че е придобила лично инкриминираното наркотично вещество от неустановено лице „М.“ като изложените съображения за това заслужават касационна подкрепа и не налагат подробно обсъждане.

Лишено от основание е и второто възражение срещу законосъобразното използване на показанията на св. Ц. от ДП, където тя е уличила подс. К. в участие в престъпна деятелност. Твърди се, че тогава, тя не е била предупредена, че може да откаже да свидетелства срещу него. Това оплакване не намира опора в материалите по делото, от които се установява, че преди разпита пред съдия по нчд № 2055/20 г. в производство по реда на чл. 223 от НПК са й били разяснени правата като свидетел. Същите възраженията касаещи използването на показанията на св. Ц. от ДП са направени пред САС и въззивният съд им е дал изчерпателни отговори, съобразявайки, че в НПК няма легално определение за „фактическо съжителстване“. За това е използвана дефиницията съдържаща се в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно която „фактическото съжителство“ се отнася до трайно свързани лица в общо домакинство и грижа, един за друг, повече от две години. Сведенията на св. Ц. касаещи „връзката“ й с подсъдимия К. не покриват предложените в закона критериите за трайност и грижа. На последно място, съдът законосъобразно е ползвал информацията съдържаща се в показанията й от ДП, тъй като не се установява при депозирането им да й е оказан натиск от разследващите.

В жалбата на адв. Д. се възразява срещу използването на показанията на полицейските служители, „които са участвали в наказателното производство“, като не се уточнява показанията на кои свидетели има предвид защитата. Общо се твърди, че показанията на полицейските служители следва да се подлагат на критичен анализ, тъй като те били заинтересовани от изхода на производството. Това принципно вярно съждение, обаче е лишено от конкретика, което затруднява даването на конкретен отговор по въпроса. Проверката му позволява да се обобщи, че съдът е подходил с особено внимание към информацията съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители и тъй като те са еднопосочни и синхронизирани по отношение на значимите за предмета на доказване факти, основателно са били кредитирани. В частта от показанията на св. Г. и св. Ц., в която те възпроизвеждат информация станала им известна от проведени от тях оперативни беседи със св. Ц. и св. А., те са били изключени от доказателствената маса, тъй като съгласно чл. 118, ал. 2 от НПК /ДВ бр. 18/2024 г./ не могат да бъдат свидетели лица, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. Решението на съдебният състав да не ползва показанията на полицейските служители в тази част, почива на правилно разбиране на закона и съдебната практика, поради което оплакването в жалбата е неоснователно. /Д. М. срещу България ЕСПЧ по жалба №34779/09 г., Р 591/14 по н. д. 1902/13 г. , Р 290/16 по н. д. 956/6 г. Р 26/18 г. по н. д. 1011/17 г. /

Въззивният съдебен акт не страда от липса на мотиви, като поддържаното недоволство на касаторите се състои в това, че САС е възприел фактическите положения, описани от първия съд, без да се съгласи с наведените от тях съображения за недопустимо използване на част от доказателствени материали, въз основа на които е приел доказателствена обезпеченост на обвинението срещу подс. К.. Фактическите и правни констатации на въззивния съд не се дължат на механично пренасяне на съдържанието на първоинстанционната присъда, а са резултат от задълбочена и внимателна интерпретация на всички гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х., Ц., Ч., М., Д. , Д., Б. Р. / част от тях от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им /, писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед изземване, протоколи за обиск, протокол за претърсване и изземване на л. а., протокол за доброволно предаване, извлечения от система УСТИ за стая /номер/, протокол за предаване на наркотични вещества, както и заключенията на назначените ФХЕ и СТЕ. Претендираното нарушение, което е от категорията на абсолютните процесуални нарушения би било налице, ако съдът е игнорирал съществена част от възраженията, като по този начин не е дал възможност на страните да разберат какви са били съображенията за потвърждаване на осъдителната присъда срещу подс. К.. В конкретния случай волята на съда е обективирана по ясен и недвусмислен начин в атакувания съдебен акт. САС е направил самостоятелен прочит на събраните доказателствени материали, обосновал е правния извод за доказано по несъмнен и категоричен начин обвинение и е изложил е съображения по вида и размера на наказанието, съобразявайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не се е отклонил от заложения в чл. 339 от НПК стандарт и е постановил законосъобразен съдебен акт, който в пълнота изпълнява предназначението си. Наред с това ВКС винаги е застъпвал разбирането, че след като въззивната инстанция възприема същите фактически констатации, тя не е длъжна в решението си да преповтаря всичко, което първият съд е длъжен да обсъди, когато постановява присъда, но при всички положения, дължи отговори на възраженията на страните. /Р 181/12 г. по н. д. 468/12 г. на 1-во НО и др. / и в случая това изискване е изпълнено безусловно, поради което не поражда необходимост от отменителна касационна намеса.

Защитата обосновава неправилното приложение на материалния закон като пряка последица от неправилната аналитична дейност на съда, довела до описаните в решението факти. Липсата на процесуални нарушения при осъществяването й, налага преценката за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК да се направи въз основа на тези факти. Те правилно са били субсумирани в състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, в извършването, на което подс. К. е признат за виновен. Претенцията на защитата, че подсъдимият е осъден въз основа на недопустими предположения и неизяснена фактическа обстановка, без да е съобразено, че върху инкриминираните обекти не са открити негови дактилоскопни следи или ДНК не отчита съществуващата стройната система от доказателствени факти, установяващи по несъмнен начин авторство на деянието в лицето на подс. К. и връзката му с намерените в стаята наркотични вещества.

Наведените в допълнението съображения за неправилно осъждане на подс. К., без да е доказана неговата съпричистност не се основават на материалите по делото и на закона, като оспорените фактически положения и твърденията за недоказаност на обвинението не отразяват обективния прочит на материалите по делото и тъй като същите касаят обосноваността на съдебния акт, те няма да намерят отговор, тъй като необосноваността на съдебния акт не е предвидена като касационно основание. В жалбата липсват конкретни съображения, а искането за оправдаване на подс. К. не може да провокира отменителна намеса на касационната инстанция, тъй като при възприетите факти, законът е приложен правилно, като следва да се посочи, че ВКС може да оправдае подсъдим, само тогава, когато възприетите факти сочат изначално на липса на престъпление, какъвто настоящия случай не е.

Въззивният съдебен състав е изложил ясни съображения по въпроса за вида и размерите на наложеното от Окръжния съд кумулативно наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лв. като не се е съгласил с преценката, че наказанието отразява степента на обществена опасност на дееца и на деянието, защото наказанието е занижено, но поради липсата на протест не е могъл да коригира присъдата в тази й част. САС е констатирал несъответствие в направената от първия съд преценка, че наказанието следва да бъде отмерено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а реално наложеното от него наказание е под средния размер. Тези обстоятелства са в полза на подсъдимия К., като липсата на протест не може да предизвика утежняване на наказателното положение на подсъдимия К..

В светлината на коментираните несъвършенства в съдебния акт, които не са повод да се приеме, че волята на съда е неясна, ВКС прие за вярна оценката на отегчаващите отговорността обстоятелства -обремененото съдебно минало на подсъдимия / осъден за същото по вид престъпление/, високата стойност на предмета на престъпление, неговото разнообразие като видове наркотични вещества. Несполучливо към тях съдът е добавил, че лошите характеристични данни за подсъдимия се извеждат от факта че той е бил задържан под стража по друго дело за същото по вид престъпление. ВКС не може да приеме, че този факт е третиран правилно от съда, тъй като всеки обвиняем следва да се счита за невинен до доказване на противното, а и задържането под стража е станало след извършване на настоящото деяние.

Неоснователна е претенцията за това, че съдът не е съобразил продължителността на водене на наказателното производство и не му е отдал необходимото значение като смекчаващо отговорността обстоятелство. Напротив срокът на продължилото наказателно производство / под пет години/ е бил на вниманието на съда и той не го е счел за прекомерно дълъг, поради което с основание не е приложил чл. 55 от НК. Обмисляйки искането на защитата за нова преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца ВКС счете, че в жалбата не се съдържат конкретни аргументи, които да наложат изменителна касационна намеса в посока допълнително намаляване на наказанието, тъй като определеното е балансирано отмерено и справедливо.

Всичко изложено до тук сочи на неоснователност на депозираната касационна жалба, поради липсата на релевираните в нея касационни основания, поради което атакувания съдебен акт на САС като правилен и законосъобразен следва да остане в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 16.04.2025 г. по внохд № 589/24 г. по описа на САС.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.