Доказване на лично имущество при делба след развод

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 481

София, 29.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 578/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. И. срещу решение № 170/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 261/2023 г. на Разградския окръжен съд.

С решение № 170/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 261/2023 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 448/17.07.2023 г. по гр. д. № 1669/2022 г. на Разградския районен съд в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], местност „М.“, с площ 11 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при посочени съседи, между А. М. К. и касатора, при равни квоти по 1/2 ид. ч.

Касаторът е обжалвал въззивното решение като недопустимо, евентуално като неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

Ответницата по касация - ищца по делото, е подала писмен отговор със становище, че счита жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си, прекратен с развод, са придобили делбения недвижим имот чрез покупко-продажба с н. а. № 128/16.10.2003 г. на името на касатора И..

По предявения от ищцата К. иск за делба на имот - съпружеска имуществена общност, при равни квоти, ответникът И. е противопоставил възражение за изключителна собственост поради трансформация на лично имущество, съставляващо дарена лично на него от неговия баща сума, с която закупил имота, като по волята на дарителя, който се споразумял с продавача Х. Х. (Х. А. Х.) - братовчед на майката на ответника, само последният бил записан като собственик на имота; в нотариалния акт била вписана данъчната оценка, но действителната цена била 1 150 лева, предвид уговорката за заплащане на 100 лева за декар площ.

Въззивният съд е посочил, че ответникът следва да обори презумцията на чл. 21, ал. 1 СК и да докаже основанията за признаване на пълна трансформация на твърдяно лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК, като установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот, т. е. необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване. Фактите относно произхода на средствата, с които е заплатена действителната цена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В тази насока съдът е обсъдил показанията на свидетелите С. М. Б. и Н. М. Х., които сочат, че ответникът - техен брат, купил нивата - собственост на братовчед на баща им от Турция, с дарени от баща им парични средства в размер на 1 500 лв. Св. М. Х. Н. - майка на ищцата, сочи, че страните закупили нивата с техни спестени пари, като парите стоели в свекървата. Въззивният съд е посочил, че показанията на свидетелите, които са изцяло в интерес на страната, в чиято полза са изложени фактите, следва да се ценят съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид тяхната заинтересованост, доколкото от признаването на трансформацията евентуално биха черпили имуществени права за себе си. В случая от тези показания не може безспорно да се установи дали сумата от 1 500 лв. е дарена на ответника от неговия баща преди придобиването на имота на 16.10.2003 г., тъй като няма конкретика кога точно е станало дарението, както и че целта е била с дарената сума да бъде закупен имот лично за ответника, а не за неговото семейство, и това, че именно с тази сума той е заплатил продажната цена. Не са представени каквито и да било доказателства именно дарената сума да е действително вложена в покупката, т. е. не е проведено доказване за характера на средствата за придобиване именно като дарени на съделителя- ответник. Единствено твърдението, че с тези пари братът на св. Б. и св. Х. е закупил нивата, не е достатъчно за доказване влагането им в придобиването на имота. Освен това тези показания се разминавали с твърденията в отговора на исковата молба по отношение размера на паричната сума, тъй като те сочат, че баща им дал 1 500 лв., а ответникът сочи, че сумата е 1 150 лв. На последно място въззивният съд е намерил за необходимо да отбележи, че ако бащата на ответника е дарил сумата, с която е придобит имотът, с намерение да е лично негов, то не е имало пречка този факт да бъде отразен в нотариалния акт за придобиването. По тези съображения въззивният съд е намерил, че не е оборена презумпцията за съвместен принос при придобиването на имота, щом не е установено пълно преобразуване на лично имущество на съпруга, поради което делбата следва да бъде допусната при равни квоти.

С определение № 6011 от 20.12.2024 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: следва ли съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, и по-конкретно какви са задълженията на съда при обсъждане на свидетелски показания.

В практиката на Върховния касационен съд се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими и допустими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича от разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба. В този смисъл са например решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г. о., решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV-то г. о., решение № 44/10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на II-ро г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на II-ро г. о., и цитираните в тях, и др.

По прилагането на чл. 172 ГПК в практиката на Върховния касационен съд се приема, че възможни заинтересовани свидетели са тези, които имат интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност и задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната - решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV-то г. о., решение № 100/08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г. на IV-то г. о., решение № 131/12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV-то г. о., и др.

По настоящото дело въззивният съд правилно е приел, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК при преценка на показанията на св. С. М. Б. и св. Н. М. Х., които са сестри на ответника, но е изхождал от позицията, че не може да им се довери, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са преценявани едностранчиво. Не може да бъде споделен мотивът на съда, че казаното от свидетелките е повлияно от евентуален личен интерес, тъй като при признаване на трансформацията в полза на ответника те „биха черпили имуществени права за себе си“. Липсва обективна база за такъв извод, тъй като ответникът има деца, което изключва възможността от евентуален личен материален интерес на свидетелките да изнасят пред съда неистина. От друга страна само фактът, че казаното от тях е в полза на брат им, не може да изключи възможността да казват истината. Обстоятелствата, за които те свидетелстват, обичайно се случват в тесен семеен кръг, тъй като засягат парични отношения между родители и деца. Много често няма как тези отношения да се разкрият от незаинтересовани свидетели, защото в повечето случаи външните лица нямат лични впечатления от тези отношения. Нормално е когато бащата прави дарение на едното си дете, да иска и другите деца да знаят волята му, за да не възникнат недоразумения между децата. Затова казаното и от двете свидетелки, че пред тях баща им е дарил на брат им сумата от 1 500 лв. за закупуване на процесната нива, отразява обичаен начин за обективиране на дарението на бащата.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелките схематично, не е навлязъл в детайли, не ги е съпоставил. Свидетелките разкриват, че баща им ги е събрал една вечер и е заявил, че желае да дари на брат им сумата от 1 500 лв. за закупуване на процесната нива от негов братовчед, който се е преселил в Турция. Установяват, че парите са дадени лично на брат им и че те са били съгласни. По тези въпроси няма разминаване в казаното от двете. Св. Б. установява, че парите били преброени пред тях - 1 500 лв. в банкноти по 20 лв., като и тя, и св. Х. твърдят, че с тези пари брат им купил нивата. Обстоятелството, че според твърденията на ответника той е закупил нивата за 1 150 лв. (цената по нотариалния акт от 1 296.10 лв. е симулативна), а свидетелките говорят за 1 500 лв., не разколебава обективността на дадените показания, тъй като ако свидетелките желаеха непременно да услужат на брат си, те биха казали точно сумата, която той твърди. От друга страна е обяснимо даряването на по-голяма сума, тъй като закупуването на нивата е свързано с допълнителни разходи по прехвърлянето на собствеността. Напълно формален е мотивът на съда, че не е установено дарението на сумата да е станало преди придобиването на имота на 16.10.2003 г. - смисълът на свидетелските показания е точно такъв. Неправилен е и другият мотив на съда - че не е доказано дарението да е за закупуване на имот лично за ответника, а не за неговото семейство, както и че именно с тези пари е закупен имотът. Този извод противоречи на казаното и от двете свидетелки, че парите са били дарени на брат им, а също и на посоченото от тях, че с тези пари брат им купил нивата. Макар да се е позовал на решение № 75/05.06.2018 г. по гр. д. № 3178/2017 г. на ВКС, II-ро г. о. (неточно е посочено „гр. д. № 6178/2017 г.“), въззивният съд неправилно го е приложил, тъй като в него ВКС е приел, че обичайно намерението на родителите е да дарят своето дете, но не и неговия съпруг, като е изтъкнал допълнителен аргумент, че ако договорът е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, не може да се приеме, че и другият съпруг, който не е страна по договора, придобива подареното. В настоящия случай няма данни съпругата да е присъствала при дарението и да е била страна по договора за дарение, макар той да е неформален. И на последно място - извън общия контекст на свидетелските показания е приетото от съда, че ако намерението на бащата е било нивата да е лична на ответника, не е имало пречка това да бъде отразено в нотариалния акт.

По изложените съображения следва да се приеме, че възражението по чл. 23, ал. 1 СК е доказано и делбената нива е лична собственост на ответника, тъй като е закупена с негови лични средства, подарени от баща му. Не може да бъде споделена тезата на ищцата, че бащата на ответника се е разпоредил с пари на младото семейство, които се съхранявали при него. В подкрепа на тази теза са показанията на майката на ищцата - св. М. Х. Н.. Тя обаче няма никакви лични впечатления по този въпрос и затова съдът не може да се довери на казаното от нея, че нивата е закупена със спестявания на семейството (които според свидетелката стояли в свекървата). От всички свидетелски показания, обсъдени в тяхната съвкупност, следва, че младото семейство е живяло в дома на родителите на ответника и двете семейства са имали общо домакинство. Това обаче не означава, че бащата е разполагал със спестяванията на младото семейство, извън средствата, необходими за общите разходи за ток, вода, храна и др.

Като е приел, че възражението по чл. 23, ал. 1 СК е недоказано, въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционното решение, с което е допусната делба на спорната нива между бившите съпрузи. Искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като нивата е лично имущество на ответника по чл. 23, ал. 1 СК.

При този изход на делото А. М. К. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за всички инстанции в размер на 360 лв., съгласно приложения списък и доказателствата за извършването им.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 170/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 261/2023 г. на Разградския окръжен съд и потвърдено с него решение № 448/17.07.2023 г. по гр. д. № 1669/2022 г. на Разградския районен съд в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], местност „М.“, с площ 11 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***и ***, между А. М. К. и И. М. И., при равни квоти по 1/2 ид. ч., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. К. срещу И. М. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], местност „М.“, с площ 11 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***и ***.

ОСЪЖДА А. М. К. с постоянен адрес: [населено място], [община], [улица], да заплати на И. М. И. от [населено място], [община], [улица], разноски по делото за всички инстанции в размер на 360 (триста и шестдесет) лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: