Определяне на обезщетение за незаконно обвинение и продължителност на разследването

Текстът на акта

Ключови фрази

1

8

страница към решение по гр.дело №880/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК Р Е Ш Е Н И Е

№ 527

гр.София, 14.08.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №880 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

/2004 год., ОСГК, доколкото наказателно-процесуалното право не допуска в тези случаи 6 Актът е постановен на 19.08.2024 производството да бъде възобновено служебно от по-горестоящ прокурор. В случаите, когато наказателното производство е било прекратено и след съобщаването му на засегнатите лица не е било обжалвано пред съответния първоинстанционнен съд, остава открита възможността за служебна отмяна на постановлението. В тези случаи, ако е последвала служебна отмяна на постановлението, прокурорският акт за прекратяването не е довел до окончателно приключване на производството, поради което той няма за последица нито завършването на фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, нито поставя началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД. Срокът, през който поради отмененото впоследствие прекратяване не са били извършвани процесуално-следствени действия, води до увеличаване във времето на общата продължителност на наказателния процес, която величина следва да се има предвид при преценката дали тази обща продължителност се вмества във разумните срокове за провеждане на наказателното производство или не. Общата продължителност на наказателното производство има значение и при определяне размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди, което означана, че такова значение има и времето, през което макар да не са били извършвани процесуално-следствени действия, като краен резултат е поддържана висящността на производството поради последващата служебна отмяна на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство по чл. 24 НПК. Така приетото в горепосочените две решения на ВКС изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Въззивният съд неправилно е определил продължителността на воденото срещу ищцата наказателно производство, респективно – в нарушение на материалния закон е приел, че релевираните в исковата молба неимуществени вред, настъпили преди датата на повдигане на обвинението срещу ищцата /26.01.2018 год./, не следва да се имат предвид при определяне на размера на процесното обезщетение, както и че релевантният за това начален момент на развитието на наказателното производство е постановлението на СГП от 23.10.2017 год. След като ищцата е страна по сключения договор за финансов лизинг от 18.06.2007 год., който има за предмет процесния лек автомобил /чуждата движима вещ, по отношение на която е вменено осъществяване на признаците на обсебване/, то единствено тя би могла да извърши престъплението по чл. 206, ал. 1 НК и следователно същата е търпяла основателни притеснения и неудобства още от момента, в който е дала обяснения на 20.02.2013 год. по пр. пр. №22868/2012 год. по описа на СРП, когато е узнала и за образуваното, макар и срещу неизвестен извършител към този момент, наказателно производство за това престъпление. В този смисъл, макар въззивният съд в съответствие с трайно установената практика да е приел, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е от значение продължителността на наказателното производство, вследствие на което ищцата търпи вреди, неправилно не е взел предвид при определяне на размера на процесното обезщетение търпените от ищцата вреди през периода от 20.02.2013 год. до датата на повдигане на обвинението срещу нея – 26.01.2018 год. /около 5 години/. Тъй като нарушението на материалния закон и необосноваността на въззивното 7 Актът е постановен на 19.08.2024 решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция. Ищцата е била обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 206, ал. 1, предл. 1 НК. Към момента, в който е узнала за образуваното наказателно производство ищцата е била на 56 год., а към момента на влизане в сила на оправдателната присъда е била на 62 години – която възраст предполага по-ниска устойчивост на стреса; същата е неосъждана. Наказателното производство е продължило около 6 години и 4 месеца, който срок е неразумен. Поддържаното незаконно обвинение е оказало негативно отражение върху ищцата, изразяващо се в притеснение, страх, тревожност, стрес, накърнено достойнство, промяна в психо-емоционалното й състояние и негативни изживявания; то се е отразило и общото й здравословно състояние. Тези обстоятелства и тяхното конкретно проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение. От друга страна, ищцата е взела лично участие при извършване на 6 процесуални действия в досъдебното производство и се е явила в 2 съдебни заседания по НОХД № 5234/2018 год. по описа на СРС, НО, 97 с-в и 1 съдебно заседание по ВНОХД № 2318/2019 год. по описа на СГС, НО, V въззивен състав. Била й е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Повдигнатото срещу нея обвинение не е било публично оповестено от страна на Прокуратурата и разследващите органи, като неговото негативно отражение върху доброто име на ищцата в обществото и върху социалните й контакти не е по-голямо от обичайното в подобни случаи и не е с траен характер. Няма доказателства за изолиране на ищцата от нейния приятелски и семеен път, за съществена промяна на начина й на живот, за препятстване на по-нататъшната й личностна, обществена и професионална реализация и както вече бе посочено по-горе не са установени болестни прояви. Ищцата е била оправдана още на първа инстанция, а представителят на ответника е подал протест срещу оправдателната присъда, но не го е поддържал пред въззивната инстанция. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-нисък размер на дължимото от ответника обезщетение. Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, при съобразяване на обичайния характер на претърпените негативни емоции и промени в поведението на ищцата, но при превес на продължителността на процесното незаконно наказателно производство, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда /съгласно официалните данни на НСИ, през 2019 год. средния общ годишен доход за едно лице възлиза на 6 592 лв., а минималната месечна работна заплата през 2019 год. е в размер на 560 лв./, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по размер обезщетение, което се репарира процесните неимуществени вреди, търпени от ищцата и същевременно не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, възлиза на сумата от 6 000 лв. При определянето на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на П.та на Република 8 Актът е постановен на 19.08.2024 България да заплати това обезщетение има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта му, в която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000 лв. до размера от 6 000 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска в тази му част, ведно с претендираната законна лихва, считано от 14.06.2019 год. В останалата обжалвана част, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 6 000 лв. до размера от 50 000 лв., въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 и 2 ЗОДОВ дължимите разноски за въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 73.64 лв., както и направените разноски в касационното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 63.83 лв. /или общо 88.83 лв./. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1180 от 12.09.2022 год., постановено по в.гр.дело № 3673/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявения от П. К. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 14.06.2019 год. до окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. К. А. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ разликата над 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 14.06.2019 год. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1180 от 12.09.2022 год., постановено по в.гр.дело № 3673/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана част, в която е отхвърлен предявения от П. К. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до сумата от 50 000 лв. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. К. А. на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 и 2 ЗОДОВ направените разноски във въззивното производство в размер на 73.64 лв., както и направените разноски в касационното производство в размер на 88.83 9 Актът е постановен на 19.08.2024 Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/