Увеличаване на обезщетението за загуба на зрение след нанесен побой

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 540

София,01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА К.

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2551 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Р. срещу решение № 1453 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 1860/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 278 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 558/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което предявеният от него срещу М. И. А. и Р. Х. К. иск по чл.45 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв.

Жалбоподателят се позовава на практика на ВКС по чл.52 ЗЗД и счита, че в случая въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем установените по делото обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на нанесения му побой от страна на ответниците. Иска присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение от 100 000 лв.

Ответниците М. И. А. и Р. Х. К. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно.

С определение № 1859 от 14.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какво представлява понятието „справедливост“ и какви са конкретните обстоятелства, които следва да бъдат констатирани и съобразени от съда, разглеждащ спор за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно приетото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. , понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като при телесните увреждания те могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че за да бъде справедливо, обезщетението за неимуществени вреди трябва да съставлява паричен еквивалент на понесените физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в резултат на конкретни увреждания, при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат - решение № 72 от 21.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2252/2017 г., II т. о., решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о. Съдът следва да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, за да определи точен стойностен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице вреди - решение № 215 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г., I т. о. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства - решение № 237 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2023 г., III г. о.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 1453 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 1860/2023 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 278 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 558/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, са осъдени М. И. А. и Р. Х. К. да заплатят на Х. Х. Р. на основание чл.45 ЗЗД още 20 000 лв., над присъдените от първата инстанция 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деликт, извършен на 04.11.2020 г. и изразяващ се в нанесен побой, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното плащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

Въззивният съд е приел, че ищецът Х. Х. Р. е пострадал вследствие на нанесен му на 04.11.2020 г. побой от ответниците М. И. А. и Р. Х. К..

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил ППВС № 4/23.12.1968 г. и съдебната практика на ВКС относно начина на определяне на справедливия размер на обезщетението. Кредитирал е приетата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза, според която в резултат на нанесения му побой ищецът е получил множество фактури на костните стени, изграждащи очната кухина, „орбита“ на лявото око с придружаващи кръвоизливи около и в орбиталното пространство, причинили компресия на левия зрителен нерв. Тази компресия /притискане/ на зрителния нерв е довела до атрофията му и се изразява в пълна и необратима загуба на зрение, слепота с лявото око. Слепотата с едното око е съпътствана и от загуба на двуочното зрение, стереопсиса, което пречи при преценка на отстояния между предмети, дълбочината на зрението, както е налице и наполовина стеснено полезрение. Поради загубата на зрение с лявото око, то вторично се отклонява встрани, което има и известен допълнителен естетичен характер. Получената увреда препятства пострадалия да извършва определени професии, напр. професионален превоз на пътници, кранист, водач и т. н. Получените увреди са довели до болки и страдания за период от 2-3 седмици, но загубата на зрението с лявото око е необратимо.

Съдът е съобразил и съдебно-психологична експертиза, която установява, че вследствие на настъпилото внезапно стресогенно събитие при пострадалия е настъпило разстройство на адаптацията. Това е разстройство на психичната дейност, което е възникнало вследствие съчетаването на два фактора – изключително стресово житейско събитие и значима житейска промяна, като загубата на зрение с едното око, водещи до продължителни неприятни обстоятелства. Вследствие на това пострадалият е станал несигурен, тревожен, уплашен, налагащо приема на антидепресанти.

Обсъдени са и свидетелските показания, които съдът е ценил при условията на чл.172 ГПК. Свидетелката З. П., сестра на пострадалия, установява, че в деня на деликта намерила брат си на земята пред къщата, бил целият в кръв, имал видими рани по главата и множество охлузни рани. В болницата се наложило да бъдат хирургически обработени нараняванията по главата. Тъй като имал множество счупвания в областта на носа, му направили ринопластика. Вследствие получените тежки увреди и най-вече поради загубата на едното око, психическото състояние на брат й било засегнато драстично и той тотално се променил. Започнал да пие антидепресанти, да получава паник атаки, престанал да води социален живот и станал овчар. Свидетелката Р., съпруга на пострадалия, установява, че вследствие на побоя, съпругът й е изцяло променен, пие антидепресанти, станал е „половин човек“ и не може да работи в строителството, където преди това се е препитавал, а е станал овчар.

Прието е, че показанията на свидетеля Х. К. не установяват релевантни факти и обстоятелства във връзка с размера на претендираното обезщетение, а установяват механизма на деликта, който не е спорен пред въззивния съд, поради което не следва да се обсъждат и ценят.

Като е съобразил тежестта на деянието, телесните увреди, тежките последствия от него за пострадалия ищец, изразяващи се в загуба на лявото око, икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта, възрастта на пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, съдът е приел, че сумата от 70 000 лева адекватно ще обезщети причинените неимуществени вреди.

Решението е неправилно в обжалваната част.

Макар да е обсъдил всички доказателства по делото, установяващи промените в здравословното състояние и в начина на живот на ищеца след процесния деликт, въззивният съд не е оценил в достатъчна степен настъпилите последици от увреждането и неоснователно е занижил справедливия размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди. Не е оценено, че към момента на увреждането ищецът е бил на 35 години, във възраст, в която е могъл да осъществява дейност като строител, включително и в чужбина, с която е осигурявал на семейството си по-високи доходи. Настъпилата пълна слепота на едното око препятства възможността за в бъдеще той да извършва тежък физически труд заради риск от увреждане и на здравото око. Силно занижена е и възможността му да шофира с едно око, както и да извършва други специализирани трудови дейности, които изискват нормално зрение и на двете очи. Недооценена от съда е и промяната в психическото здраве на ищеца, която влошава възможността му да се адаптира към своя недъг и да се справи с предизвикателствата, които той поставя пред него. По-голямата част от професионалния живот на ищеца ще протече при ограниченията, които слепотата на едното му око създава. Неминуемо, поне през първите години след инцидента, ще бъде влошено и качеството на семейния му живот, тъй като той няма да може да се чувства пример за двете си деца, момчета, които се намират в юношеска възраст по време на настъпване на увреждането и които имат нуждата от пример за един силен баща, на когото да разчитат. Присъденото от предходните инстанции обезщетение в размер общо на 70 000 лв. не отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, поради което то следва да бъде завишено до размер на търсената сума от 100 000 лв.

При този изход на делото на пълномощника на жалбоподателя – адв. К. Ш.-Ш. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 900 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1453 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 1860/2023 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 278 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 558/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което предявеният иск по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА М. И. А. и Р. Х. К., двамата от [населено място], [община], обл. Б., да заплатят солидарно на Х. Х. Р. от [населено място], [община], обл. Б., още 30 000 лв., над присъдените от първите две инстанции общо 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деликт, извършен на 04.11.2020 г. и изразяващ се в нанесен побой, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. И. А. и Р. Х. К., двамата от [населено място], [община], обл. Б., да заплатят на адвокат К. Н. Ш.-Ш. разноски по чл.38 ЗА в размер на 900 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: