Уволнение поради престой при извънредно положение за конкретен служител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр.София 07.07.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2271 по описа за 2021 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. А. М., чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 18/31.03.2021 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 130/2021 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос:

Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни, със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него, до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

В чл. 120в КТ са уредени две хипотези на преустановяване на работа при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Общото е, че за времето, упоменато в заповедта, съответно издадена от работодателя или от държавен орган, което време може да обхваща целия или част от периода на обявеното извънредно положение или обявената извънредна епидемична обстановка, не се полага труд. Работниците не се допускат до работните места и на тях не се възлагат за изпълнение други задачи, вкл. надомно или от разстояние. Различното е, че в хипотезата на ал. 1 преустановяването на работата е възможност, а не задължение за работодателя и той може да я обяви, както за цялото или за част от предприятието, така и само за отделни работници или служители. В хипотезата на ал. 2 работодателят не разполага с право на преценка, а е длъжен, при издадена заповед на държавен орган, да не допуска работниците до работните им места за периода, определен със заповедта, като е възможно преустановяването на работата да се обяви за предприятието или част от предприятието, но не и за отделни работници или служители.

Работодателят разполага с няколко мерки при преустановяване на работата в някоя от хипотезите на чл. 120в КТ: предоставяне ползването на платените годишни отпуски и без съгласие на работника/служителя; едностранна промяна в характера и мястото и на работата, вкл. възлагане на надомна работа и/или работа от разстояние; установяване на непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време; кандидатстване и получаване помощ от държавата по ПМС № 55/20020 г., при положение, че не прекратява трудовите договори по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ за периода, за който се изплащат компенсации (чл. 2, т. 6 от Постановлението). Работодателят може да вземе и решение да прекрати трудовите правоотношения с работниците и служителите поради преустановяването на работата, като изчерпването на гореизброените други възможности не е условие за това.

И двете хипотези, уредени в чл. 120в КТ, не създават ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а могат да послужат като причина, довела до уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, което значи, че работодателят отправя писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и спазва допълнителните условия и закрила при уволнение, доколкото такива са предвидени за съответния състав.

Когато, в резултат на заповеди по чл. 120в КТ, работата в цялото предприятие или в обособена негова част пълно и обективно не се извършва за повече от 15 дни, налице е форма на спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Пълно и обективно дейността не се извършва, ако това се отнася до всички работници и служители, съответно в цялото предприятие или в обособената негова част.

Това разбиране по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е в пълно съответствие с тълкуването, застъпвано в доктрината и съдебната практика. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание с работник/служител нужно е само фактическо състояние на престой на работниците и служителите в цялото предприятие или в обособено негово звено, което състояние да е резултат от спирането на работата, и да е продължило повече от срока, упоменат в правната норма. Няма значение дали спирането на работа е предвидимо или непредвидимо; може и да е отрано планирано. Причината, поради която работодателят е преустановил работата, е от негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност, следователно може да се дължи и на заповеди по чл. 120в КТ. Определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си. Смисълът на това основание за прекратяване на трудовия договор е работникът да не стои в бездействие, предприятието да не плаща трудово възнаграждение, без да може да използва работната сила на работника.

По-различно е положението при преустановяване работата само на определен работник или служител по чл. 120в, ал. 1 КТ, защото в тази хипотеза обективно дейността, която осъществява този работник или служител е възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието – да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. Възможно е работодателят да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 или 3 КТ, щом преустановяването на работата, в резултат на извънредното положение и възникнали от това икономически или организационни затруднения, е довело до закриване на предприятието, до закриване на част от предприятието, до съкращаване на щата до намаляване на обема на работа. Възможно е, също така, работодателят след изтичане на 15 дни от преустановяване на работата на конкретния работник или служител да го уволни по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, но в този случай е нужно още персоналната заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ действително да е резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването й. Противното, да се изключи съдебният контрол на заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ, с която се прекратява дейността на конкретен работник или служител, при преценка законосъобразността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, би означавало признаване право на работодателя своеволно да избира работник или служител, с когото желае да прекрати трудовия договор, обявявайки персонално, че преустановява работата му, т.е. уволнението да е основание за прекратяване на работата му, а не обратното. Така, би могло в предприятие, което не преустановява дейността си, а запазва обема на работа и дори го разширява, работодателят по време на обявено извънредно положение, само с издаване на персонална заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ и преустановяване работата за 15 дни, да прекрати трудовото правоотношение само с избрания работник/служител. Възможно е да бъде избран работник, на когото да бъде обявено, че се прекратява работата му, въпреки че е в изпълнение на длъжност в интерес на обществото към съответния момент и дори при недостиг от работна сила (напр. санитар в болнично заведение по време на обявена извънредна епидемична обстановка) и така заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ няма как да бъде свързана именно с преследваната с нея цел. Със създаването на чл. 120в, ал. 1 ГПК законодателя не е създал облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя или възможност за заобикаляне на предвидените в закона основания за това. Една от легалните цели на уредбата в КТ е осигуряване закрилата на труда (чл. 1, ал. 3), израз на констутиционната защитата на труда от държавата (чл. 13 от Конституцията) и проява на социалния характер на държавата (преамбюла на Конституцията). Закрилническата и икономическата функции на трудовото право взаимно се допълват, а не се противопоставят; законодателният подход е балансираното прилагане и на двете.

В заключение, при издадена заповед по чл. 120в КТ, по време на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, преустановяването на работата е временно спиране на работата по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Трудовото правоотношение с работник или служител може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ при преустановяване работата на предприятието или на част от предприятието, вкл. по силата на заповед по чл. 120в, ал. 1 или ал. 2 КТ, щом обективно фактически работа не е полагана (спряна е) за срок по-дълъг от 15 последователни дни. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение.

По касационните оплаквания:

Касаторът Х. А. М. излага доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени.

Насрещната страна “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, представлявана от управителя С.Р., чрез адвокат С. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:

Въззивният Сливенски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Сливенски районен съд, отхвърлил исковете на Х. А. М. против “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик – облекчен режим“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 5593 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020 г. до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Осъдил ищеца Х. М. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Х. М. е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжност “водопроводчик – облекчен режим“ с място на работа – [населено място]. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 50/31.07.2020 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - поради спиране на работата за повече от 15 дни. Преди тази заповед работодателят е издал други, свързани с въведеното в страната извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и с въведените със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение мерки, а именно – заповед от 27.03.2020 г., издадена на осн. чл. 120в КТ за преустановяване на работа и спиране изпълнението на трудовите функции и дейността на всички работници и служители във “Водомерно звено“ при работодателя, считано от 30.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на територията на Република България; заповед от 30.04.2020 г. за преустановяване на работа и спиране изпълнението на трудовите функции и дейността на работници и служители от район Котел, конкретно - на Х. М., считано от 04.05.2020 г.; заповед от 14.05.2020 г., издадена на осн. чл. 120в КТ и във връзка с решение № 325/14.05.2020 г. на МС за обявяване на извънредна епидемична обстановка, с която е преустановена/спряна работата и изпълнението на трудовите функции на работници и служители от район Котел, конкретно – на Х. М., считано от 14.05.2020 г. Съдът изяснил, че за да бъде извършено уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ императивно е поставено условие в рамките на 15 последователни работни дни работникът или служителят да не е осъществявал трудовите си функции. Посочил, че в случая са налице условията на закона: престой – преустановяване работата на Х. М., продължителност повече от 15 дни – въведено със заповедта от 30.04.2020 г., считано от 04.05.2020 г., продължено със заповедта от 14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г. и продължаващо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 31.07.2020 г. Като тълкувал чл. 120 в КТ, съдът изложил съображения, че по време на извънредното положение, респ. извънредната епидемиологична обстановка, работодателят може да обяви престой, да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, без да е нужно да доказва наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество на престоя. Приел още, че с въведения в Кодекса на труда нов чл. 120в, ал. 1 се установява право на работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. При сравняване на разпоредбата на чл. 120в КТ със завареното законодателство съдът стигнал до извод, че текстът установява нова форма на престой или спиране на работата на работодателя в сравнение с тези, установени в завареното законодателство ( чл. 120 , чл. 176, ал. 4 , чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ ). Особеното в нововъведената мярка е, че може да обхване не само цялото предприятие или част от него (цех, звено, отдел, засегнат от мерките, установени при извънредното положение), но и отделен работник или служител. Посочил, че единственият обективен критерий, който трябва да е налице в случая, за да е законосъобразно уволнението, е престой – спиране на работата за повече от 15 работни дни. Според съда, това на практика означава, че на 16-тия работен ден работодателят вече има основание за прекратяване на трудовите правоотношения, като освен това, без правно значение е дали към момента на прекратяване на договора работата е била възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовия договор работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността. Приел още, че при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е без значение причината за спиране на работата – проблеми в доставките на суровини, невъзможност за реализация на продукцията или издадена заповед на контролен орган (вкл. за въвеждане на противоепидемични мерки). Спирането от работа предполага за това време работникът или служителят да не изпълнява трудовите си задължения и работодателят да не е предприел действията, съгласно възможностите, предоставени му от КТ, да промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя. Допълнил, че причини, които са мотивирали работодателя да спре работа, имат автономен характер и не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност. В заключение намерил, че заповедта за уволнение е законосъобразна и отхвърлил исковете.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото тълкуване по реда на чл. 290 ГПК от настоящия състав на ВКС. Въззивната инстанция правилно е приела, че преустановяването на работата поради заповед по чл. 120в ГПК е вид спиране на работата, но е трябвало да установи дали в случая заповедта по чл. 120в, ал. 1 КТ спрямо Х. М. е в действителност породена от обявената извънредна епидемиологична обстановка и свързаните с това затруднения за предприятието, предвид длъжността на уволнения служител, т.е. спрямо него осъществен ли е фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.

Необоснован се явява изводът на окръжния съд за това, че Х. М. не е изпълнявал трудовите си задължения през процеснитете дни именно в резултат на двете поредни заповеди по чл. 120в, ал. 1 КТ, чийто адресат е той.

При така изложените съображения въззивното решение се явява неправилно, поради противоречие с материалния закон – чл. 344, ал. 1, т. 4, вр. чл. 120в, ал. 1 КТ. То следва да бъде касирано, а спорът разрешен от състава на ВКС.

Х. А. М. е в безсрочно трудово правоотношение с „ВиК – Сливен“ ООД по силата на трудов договор от 12.10.1988 г., като заема длъжността „водопроводчик – облекчен режим“ в район Котел.

В задълженията по длъжността работникът участва в укрепването на изкопите при аварии с по-голяма дълбочина и сриващи се земни маси, като изпълнява обслужващите дейност, т.е. подава необходимите инструменти, по-леки подпори или конструкции, подпира, придържа, прикрепва и др. при монтажа и демонтажа на повредените водопроводни съоръжения, без да слиза в изкопа; участва при свалянето и монтирането на водомери и извършва пломбиране на холендри, също поддържа изправността на ПХ и СК по мрежата; участва в периодичната профилактика на съоръженията – водоеми, шахтни зони, също като обслужващ на основните работници.

По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността „водопроводчик – инкасатор“, чиито трудови функции съществено се отличават за длъжността „водопроводчик – облекчен режим“. Допълнително споразумение по чл. 119 КТ за изменение на трудовото правоотношение няма. Не е издавана и заповед по чл. 120 КТ – преди или по време на обявената в страната извънредна епидемична обстановка.

Ищецът в исковата молба твърди, че фактически не изпълнява трудови функции като „водопроводчик – облекчен режим“, а от средата на 2018 г., по устно нареждане, изпълнява фактически трудовите функции на длъжността „водопроводчик – инкасатор“.

В открито съдебно заседание на 14.01.2021 г. ответникът признава, че още преди издаване на заповед РД07-218 от 30.04.2020 г. М. извършва отчети на водомери по устно разпореждане на ръководител – район Ж. К. с цел уплътняване на работното време, защото предвид длъжностната характеристика на „водопроводчик – облекчен режим“ съществуват много ограничения относно дейността, която може да изпълнява работника и, поради тази причина, за да му се уплътни работното време, бил натоварен с отчет на водомери. В същото време поддържа, че е преустановена работата му на длъжността „водопроводчик – облекчен режим“, като единствено ищецът, сега касатор – Х. М., е заемал същата в предприятието за район Котел.

Ж. К., като свидетел, заявява, че работата на Х. М. е „водопроводчик – облекчен режим“. Работата е доста тежка, а работникът - с телково решение, което не позволява да участва в трудовия процес по отстраняване на аварии. През годините му предложил да го направи инкасатор, но той отказал. За да му уплътни работното време, впоследствие му възложил да отчита водомери в малките населени места в община Котел. Когато се е налагало да демонтира водомери, доста пъти е отказвал, защото шахтите са дълбоки и за него се явява трудност, понеже му ставало лошо.

Всички сочат – и страните, и свидетелите, че М. фактически е изпълнявал функции на инкасатор, вкл. по време на обявената извънредна епидемиологична обстановка, като е отчитал показанията на водомерите в определения му район.

С писмо от министъра на РРБ, на ВиК операторите е указано до 29.05.2020 г. да преустановят снемане на показания от водомери на потребителите чрез инкасатор, а само чрез самоотчет, а при липса на такъв, да се заложи служебен резултат, основавайки се на предходен отчет или средномесечно потребление на абоната.

В резултат на това е издадена заповед № РД-07-135/17.03.2020 г. от управителя на ВиК – Сливен, с която се преустановява обхода на инкасаторите по домовете за визуално отчитане на всички измервателни устройства; преустановява се работата на останалите работници и служители по установен график; временно (без уточнен период) се преустановяват всички организирани външни посещения на обектите и съоръженията на дружеството; силно се ограничават всички услуги с пряк контакт с индивидуални клиенти – подмяна и ремонт на водомери, поставяне на пломби и др. Изрично е записано, че експлоатационната дейност на дружеството, отстраняването на аварии по мрежата и изграждане на нова инфраструктура ще продължи да се изпълнява при осигурени предпазни средства. Т.е. работата на водопроводчиците не е преустановена, а на инкасаторите е възложена работа от разстояние по чл. 120б, ал. 1 КТ.

Със заповед РД–07– 55 от 27.03.2020 г. управителят е наредил, считано от 01.04.2020 г., до отмяна на извънредното положение на територията на страната, в посочени звена и районни, вкл. район Котел, да се премине към работа на непълно работно време с продължителност на работния ден от 4 часа за работниците и служителите, работещи на пълно работно време. Относно „отчетниците измервателни уреди“ и „водопроводчик – инкасаторите“ е възложено извършване на работа от разстояние, с местонахождение на работното място – домовете на работниците и служителите за попълване на данни в отчетни книги и приемане на показания по телефон за отчет.

Идентична по съдържание заповед е издадена н 14.05.2020 г. за период на действие от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г.

Със заповед РД-07-156 от 27.03.202 г. , управителят на дружеството е наредил, считано от 30.03.2020 г., на осн. чл. 120в КТ, до отмяна на извънредното положение, преустановяване на работа и дейността на всички работници и служители във „Водомерно звено“, които да получават уговореното трудово възнаграждение. Според свидетелката Д. И. А., експерт-управление в „Човешки ресурси“ във ВиК – Сливен, „Водомерното звено“, към което са инкасаторите, било спряно от работа – стаята им била запечатана; всички работници и служители, още от месец март работили от домовете си, на четиричасов работен ден.

От съвкупната преценка на доказателствата следва, че реално преустановяване на работа в звеното няма – фактически работата се е осъществявала, но с намалено работно време и от друго място. Забраненият достъп до работното място не е равнозначно на преустановяване (спиране) на работа, ако реално трудовите функции са извършвани, дори и в намален обем.

Със заповед от 30.04.2020 г., издадена по чл. 120в, ал. 1 КТ, работодателят обявил, считано от 04.05.2020 г., до отмяна на извънредното положение на територията на страната, преустановяване на работа и изпълнение на трудовите функции на Х. А. М. като водопроводчик – облекчен режим в район Котел при ВиК – Сливен, ООД. Със следваща заповед от 14.05.2020 г., с идентично съдържание, работодателят продължил действието на първата, считано от 14.05.2020 г., без краен срок.

Свидетелката Д. И. А., експерт-управление в „Човешки ресурси“ във ВиК – Сливен, заявява, че М. „поради здравословното му състояние, го ограничихме от работа; повече от 15 дни беше спрян от работа“, считано от 04.05.

Работникът е бил в отпуск по болест в периода от 01.06 до 23.06.2020 г. и от 24.06. до 23.07.2020 г.

Работникът е с трайно намалена работоспособност от 2011 г., с водеща диагноза „емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. С ЕР № 840 от 05.09.2019 г. му е определена 91% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.

С предизвестие от 29.07.2020 г., връчено на 30.07.2020 г. при отказ, е уведомен, че считано от 31.07.2020 г. се прекратява трудовото му правоотношение, съгласно заповедите от 30.04.2020 г. и 14.05.2020 г. (тези по чл. 120в, ал. 1 КТ, чийто единствен адресат е). Издадена е заповед № 50/31.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, поради спиране на работа за повече от 15 работни дни.

При така установеното, съдът приема, че заповедите от 30.04.2020 г. и 14.05.2020 г. за преустановяване работата на Х. М. като „водопроводчик – облекчен режим“ не са издадени действително поради обявената извънредна епидемична обстановка в страната. Длъжността, която заема и по отношение, на която е наредено преустановяване на работа, по естеството си е такава, че е съществена за поддръжката и изправността на ВиК мрежата – за общо ползване и частна; по вида си е такава, че при изпълнението й не се поставя в риск общественото здраве; обявената извънредна обстановка не влияе върху обема на работата. Именно поради това и изрично е наредено от работодателя дейността да не се преустановява, а да се извършва при спазване на мерки за безопасност; за тази категория работници няма и обща заповед дори за намаляване на работното време с оглед ограничаване разпространението на заболяването. Следователно заповедите по чл. 120в, ал. 1 КТ, издадени спрямо М. не могат да имат за последица уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Нещо повече, от гласните доказателства се установява, че те са издадени с оглед здравословното състояние на работника. Ако то не позволява да изпълнява трудовите функции по длъжността, която заема, работодателят има други способи за реакция.

Освен изложеното не се установява и фактическо спиране на работата като водопроводчик от работника по силата на горните заповеди. Това реално е станало още в средата на 2018 г.; към момента на изготвянето им той фактически от близо две години вече не работи по длъжността.

Изпълнението на трудови функции по друга длъжност в случая е възложено не по предвидения формален ред от законодателя, а и със заповедите по чл. 120в, ал. 1 КТ на М. е наредено да преустанови работата като водопроводчик – облекчен режим и трудовото правоотношение с него е прекратено за тази длъжност. Също така, той фактически е работил като инкасатор с намалено работно време и от дома до издаване на заповедите по чл. 120в, ал. 1 КТ, а с тях пък не се преустановява трудовата му дейност като инкасатор.

В заключение, заповедта по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е незаконна – по отношение на Х. М. не е налице персонално спиране на работа по смисъла на цитираната разпоредба, във вр. с чл. 120в, ал. 1 КТ. Уволнението следва да бъде отменено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а работникът - възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „водопроводчик – облекчен режим“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Последното брутно трудово възнаграждение, получено от работника преди уволнението му, е в размер на 932,18 лв. Няма спор, че след уволнението не е получавал доходи по трудово правоотношение, вкл. и в хода на съдебното дирене. Работодателят дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5593,08 лв., поради което искът в размер на 5593 лв. е основателен и следва да бъде уважен, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

На осн. чл. 86, а. 1 ЗЗД работодателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2020 г. до окончателното издължаване.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по иска следва да заплати на ищеца сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски в размер на 1200 лв. общо, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, както следва – 600 лв. в първа инстанция, по 300 лв. във въззивна и в касационна инстанция.

Работодателят следва да заплати дължимите по делото държавни такси в полза на съдебната власт, както следва: 383,72 лв. по сметка на Сливенския районен съд, 191,86 лв. по сметка на Сливенския окръжен съд и 221,86 лв. по сметка на Върховния касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 18/31.03.2021 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 130/2021 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ заповед № 50 от 31.07.2020 г., издадена от управителя на „ВиК – Сливен“ ООД, като признава за незаконно уволнението на Х. А. М. по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и ВЪЗСТАНОВЯВА Х. А. М. ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик – облекчен режим“ в район Котел, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД да заплати на Х. А. М. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 5593 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД да заплати на Х. А. М. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], сумата в размер на 1 200 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД да заплати дължимите по делото държавни такси в полза на съдебната власт, както следва: 383,72 лв. по сметка на Сливенския районен съд, 191,86 лв. по сметка на Сливенския окръжен съд и 221,86 лв. по сметка на Върховния касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: