Укриване на данъци чрез фиктивно отчитане на приходи като вноски от съдружници

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване и неплащане на данъчни задължения * оценка на доказателства * продължавано престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр. София, 06 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Максим Колев

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 505 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. К. Ч. срещу решение на Софийски апелативен съд № 40 от 8.02.2024 г, по ВНОХД № 87/23, с което е потвърдена присъда на Благоевградски окръжен съд № 903042 от 6.07.2020, по НОХД № 750/18.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 13.01.2009 г до 30.03.2011 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на представител и управител на дружество /фирма/, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно: в размер на 70 649, 59 лв, от които дължим ДДС, в размер на 51 333, 33 лв, и дължим корпоративен данък, в размер на 19 310 лв, като затаил истина за пълния размер на получените приходи в подадените справки декларации по ЗДДС, като допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на Закона за счетоводството, довело до попълване на касата, без да е извършена счетоводна операция по осчетоводяване на постъпленията от реални приходи и получени от клиенти парични средства, в резултат на което през финансовите години: 2008 г, 2009 и 2010 г, не били осчетоводени 308 000 лв, довело до осуетяване установяване на дължимия ДДС и дължимия корпоративен данък за отчетния период от 13.01.2009 г до 30.03.2011 г, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Неправилен е изводът на съда, че през инкриминирания период за дружеството са възникнали данъчни задължения. Невярно е становището, че подсъдимият е осуетил установяване и заплащане на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Не е взето предвид, че сумата 308 000 лв е внесена в касата на дружеството от съдружниците, а по преценка на счетоводителя паричните средства са отнесени в определена счетоводна сметка. Липсват доказателства, че вноските на съдружниците са неосчетоводени приходи от продажби, върху които се дължат данъци. В инкриминирания период не е правена проверка на място в търговските обекти на дружеството. Приетите от съда факти са базирани на експертното заключение на ССчЕ, което механично е пренесло сумите от графа „допълнителни вноски“ от съдружници в графа „приходи от продажби“. САС е приел, че изводите на Счетоводната експертиза, приета във въззивното производство, не влизат в противоречие с изводите на първата счетоводна експертиза, без да бъде направен подробен анализ на двете заключения. Не е направена задълбочена оценка на показанията, депозирани от св. К.. Липсват доказателства, че съдружниците не са разполагали с процесните суми, както и това, че по този начин са прикрити доходи от продажби. Съдът не е коментирал обстоятелството, че счетоводството в дружеството е водено лошо, както и това, че са липсвали необходимите за отчитане на дейността документи, което има отношение при преценката на субективната страна / дали се касае за умисъл или непредпазливост/.В мотивите на решението липсват разсъждения относно субективната страна на състава на данъчното престъпление. Материалният закон е приложен неправилно / липсва данъчно престъпление /. Наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбата се прави искане за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Представителят на Върховната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Въззивният съд е изпълнил в цялост задължението си да извърши собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, при което е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Съдът е изследвал задълбочено тезата на защитата, че сумата, в размер на 308 000 лв, е внесена в касата от съдружниците / братята Ч. /, и правилно е приел, че произходът на тези средства е от реализирани продажби, които не са надлежно осчетоводени като приход. Изводът на съда се базира на обективни данни, изводими от счетоводните документи, съпътстващи дейността на търговското дружество /фирма/, които са послужили за изготвяне на ССчЕ-зи, чиито заключения са приети по делото без възражения на страните. Съдът е обсъдил обстоятелството, че процесните парични средства, общо в размер на 308 000 лв, фигурират в хронологичната ведомост, в сметка „499 Други кредитори“, като внесени на каса в течение на три календарни години, а именно: на 31.12.2008, 25 000 лв, на 31.12.2009, 164 000 лв, и на 31.12.2010, 119 000 лв, а в същото време, в отчета за паричните потоци за същите календарни години, са отразени като паричен поток, внесен от клиенти на дружеството, във връзка с приходи от дейността на юридическото лице. При съпоставяне на тези данни е изведен верния извод, че целта на отбелязването в сметка „501 каса“, е да се прикрие действителния произход на паричните средства / такива, реализирани от дейността на дружеството /, и да се създаде привидност, че се касае за „вноски от съдружници“. Извън наличието на противоречие в счетоводните документи относно действителния източник на паричните средства, възлизащи на 308 000 лв, по делото са налице и две други обстоятелства, установяващи, че се касае за укрит доход, целящ да осуети определяне на размера на дължимите данъци по ЗДДС и ЗКПО, а именно: Първо, от счетоводните данни е видно, че в течение на календарните години: 2008 г, 2009 и 2010 г, приходите спрямо разходите са били отрицателна величина, тоест, дружеството е разполагало с по-малък размер на приходи, а е осъществявало регулярно плащане на своите задължения. Следователно, за да осъществи такива разплащания, следва, че дружеството е разполагало с нужните за целта парични средства, а декларираният недостиг не е отговарял на фактическото положение. С оглед на изложеното, верен е извода на съда, че към инкриминирания период, доходът, в размер на 308 000 лв, е бил на разположение на дружеството и тези средства са били включени в търговския оборот, от което следва, че те са били налични през течение на съответните календарни години, а не са „внасяни“ поетапно в последния ден от годината. На второ място, установено е, че съдружниците в дружеството / подсъдимият и неговия брат: св. Ч./и техните близки/ съпругите им и родителите на братята Ч./ обективно не са разполагали с паричните средства, които фигурират като „вноски от съдружници“. В тази насока са налице писмени доказателства, изводими от данъчните ревизии на лицата в качеството им на физически лица по ЗОДФЛ / ЗДФЛ, че те не са декларирали вземания по договори за заем към дружеството, нито са декларирали придобит доход през съответните години. С оглед на изложеното, верен е изводът на съда, че съдружниците или техните близки, не са разполагали с такива суми, а отразяването в сметка „501 каса“, е имало за цел да прикрие действителния произход на паричните средства като реализиран приход от продажби. Вярно са оценени показанията на св. К., външен счетоводител на дружеството, заявила, че е работила единствено по документи, представени й от подсъдимия или от неговата майка / св. В. Ч. /, като счетоводството на юридическото лице се е базирало само на представените от тях сведения. Обстоятелството, че счетоводството е водено в разрез на изискванията на закона, има отношение към субективната съставомерност на инкриминираното деяние, в какъвто аспект е оценено от съда. Подсъдимият е лицето, което е имало грижата да представи необходимите сведения, а св. К. е имала ангажимента да ги осчетоводи. В решението се съдържат верни съображения за субективната страна на деянието, като са обсъдени действията на подсъдимия, с които е създал привидност за произхода на внесените суми, с цел да осуети определяне размерите на дължимите данъци. Неоснователно се сочи, че липсата на ревизия в обектите на дружеството и на касата са попречили за установяване на релевантните факти. Това е така, защото действителното фактическо положение е изяснено чрез анализ на счетоводните записвания, правени от самото дружество, в контекста на извършваната в инкриминирания период търговска дейност. Не може да бъде споделено оплакването, че съдът е пропуснал да отбележи наличието на противоречие в експертните изводи на ССчЕ-зи, каквото не е налице. Експертите са имали различни задачи и са дали заключение по поставените им въпроси, като между техните отговори не се наблюдава противоречие. Неоснователно се сочи, че вещото лице механично е пренесло вписването в колонка „вноски от съдружници“ в колонка „приходи от продажби“. Заключението е основано на данните от счетоводните документи на дружеството, като вещото лице е дало отговор на въпроса какви записвания са обосновани съобразно изискванията на Закона за счетоводството, респективно, какви записвания са направени в счетоводните документи на дружеството. Ирелевантно е дали в процесния период в обектите на дружеството са правени проверки, тъй като за правилното решаване на делото са от значение счетоводните данни, обявени пред данъчните органи, от управителя на дружеството, който е задължен да декларира вярно съответните стопански операции.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Правилно установените релевантни факти сочат на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно.

Не може да бъде уважено искането на подсъдимия за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които, в случая, не са налице.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 55 НК, и е индивидуализирал наказанието по посочения текст, като е отдал приоритетно значение на продължителния срок на воденото наказателно производство. Отчетени са съвкупно смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и са съобразени целите по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, определеното наказание две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, се явява справедливо, а твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 40 от 8.02.2024 г, по ВНОХД № 87/23.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: