Спиране на гражданско дело при данни за извършено престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

София, 10.05.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретар Стоименова и като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1065 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 4075/14.12.2023 г. по касационна жалба на Л. М. Й., чрез адв. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 3750/13.12.2022 г. по в.гр.д. № 13235/2021 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 14.07.2021 г. по гр.д. № 14555/2021 г. по описа на Районен съд София, са уважени предявените от Б. Д. С. против касатора искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 7 000 лв. - главница по договор за заем от 27.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.03.2021 г. до окончателното изплащане и мораторна лихва върху нея в размер на 1 007,22 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 01.03.2021 г.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост и неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че производството по делото е следвало да бъде спряно от въззивния съд на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, но последният не е сторил това, поради което постановеното от него решение е недопустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо и за хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, а не само до тази на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат: приемането на спорен между страните факт /за наличието на няколко правоотношения между страните по договор за заем/ за безспорен, без това да е посочено в доклада по делото; недопускането на доказателствени искания, които са допустими, относими и необходими; нарушения на нормите на чл.175 ГПК и на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК. Като нарушения на материалния закон касаторът поддържа нарушение на нормата на чл.240 ЗЗД, съгласно която заемодателят следва да установи както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на сумата; неправилния извод на съда, че процесния договор не е нищожен на основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД – поради противоречие със закона /чл.2, ал.5 ЗКИ/, както и неправилната преценка за неоснователност на заявеното от ответника възражение за прихващане.

Насрещната страна Б. Д. С., чрез адв. В., е депозирал отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на наведените в касационната жалба доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на въззивното решение. Претендира разноски за касационното производство. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Приел е, че в случая са налице елементите от фактическия състав на договора за заем – съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума срещу задължение за връщането й и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. До този извод съдът е достигнал при преценка на представеният по делото договор за заем с нотариална заверка на подписите от 27.07.2018 г., чиято автентичност не е оспорена от ответника и в който изрично в чл.2 е записано, че заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя при подписване на настоящия договор. В тази му част договорът за заем като частен свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила относно факта на предаване на сумата. Налице е и другият елемент от фактическия състав на договора за заем– съгласие за връщане на заетата сума. По отношение на възражението на въззивника, заявено своевременно с отговора на исковата молба, че договорът е нищожен поради противоречие с правни норми от граждански закон и по-конкретно на чл.2, ал.5 ЗКИ, чието нарушение осъществява състав на престъпление по чл. 252 НК - получаване на доходи от нерегламентирано извършване на банкова дейност, въззивният съд е приел, че такова нарушение по делото не се установява, доколкото срещу ищеца няма данни за образувани наказателни производства. Въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника, заявено в жалбата за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК – поради разкриването на престъпни обстоятелства по делото, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, като позовавайки се на служебно изискана от него справка от СГП, е приел, че след като срещу въззиваемия-ищец не се водят досъдебни производства, то не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Според представената справка от Унифицираната информационна система на Прокуратура на РБ към 08.07.2022 г., в регистъра не са намерени данни за лице по въведените данни: Б. Д. С. ЕГН [ЕГН], т.е. същата не съдържа данни какво е развитието на конкретно посочената от ответника прокурорска преписка № 31478/2020 г. по описа на СРП, образувана преди завеждане на настоящото гражданско дело /исковата молба е подадена на 12.03.2021 г./ Въпреки това, въззивният съд не е изискал допълнителна информация от СГП или от ответника за развитието на производството по тази преписка, която видно от приетото по делото постановление от 17.08.2020 г. на прокурор при СРС е образувана именно по сигнал за извършено престъпление от общ характер - по чл.252 НК във връзка с процесния договор за паричен заем от 27.07.2018 г. и материалите по която са изпратени на Софийска градска прокуратура, тъй като са налице данни за деяние, покриващо признаците на състава на престъпление по чл.252 ГПК, което е от компетентност именно на СГП.

Касационното обжалване е допуснато в хипозата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, за да се провери дали въззивният съд е действал в противоречие със съдебната практиката на ВКС, обективирана в решение № 20 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 1372/2020 г. на IV г.о.

В посоченото решение на ВКС е даден отговор на въпроса, допуснат на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд, като е прието, че когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от ищеца или от ответника релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд, следва да изиска от страната, навела твърденията, да уточни и съответно да представи доказателства за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство в досъдебната или съдебната фаза, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание. Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените хипотези на чл.124, ал.5 ГПК, той задължително спира производството по чл.229, ал.1 т.5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл.17, ал.1 ГПК. За да аргументира този отговор съставът на ВКС е изходил от правилото, че за факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от гражданския съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1/ наказателното преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено поради това че деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия, наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, деецът е починал или след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 2/ наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствие то на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; и 3/ извършителят на деянието е останал неоткрит. Това е изрично разпоредено в чл.124, ал.5 ГПК. Посочено е, че за разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези, като в чл.17, ал.1 ГПК е въздигнато правилото, гражданският съд взема становище по всички обуславящи въпроси, от значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Това правило е изрично разяснено и в мотивите към ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС – гражданският съд, извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално правоотношение. От изложеното следва, че в случаите, когато в хода на производството, по надлежен ред са въведени от ищеца или ответника релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва да изиска от страната да уточни, съответно да представи доказателства, за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание., т.е. във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените по-горе хипотези по чл.124, ал.5 ГПК, той задължително спира производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, като в този смисъл са и мотивите към т.2 на ТР № 5/5.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Гражданският съд постановява спиране на висящото пред него гражданско дело, без значение дали вече има образувано наказателно производство в досъдебната или съдебната фаза - сам сезира прокуратурата или следи движението на вече образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Ако бъде отказано образуване на наказателно производство или наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, или бъде спряно по чл.25, ал.1, т.2 или по чл.26 НПК, гражданското дело се възобновява, като съдът сам установява деянието. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, гражданското производство се възобновява след влизане в сила на съответния акт на наказателният съд, който е задължителен за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 ГПК. Без значение е дали насрещните страни по гражданския спор са страни и в наказателното производство, за да се приложи чл.229, ал.1, т.5 ГПК – същественото е дали по висящото гражданско дело следва да се установят обстоятелства, обуславящи решението по материалноправния спор, които са инкриминирани от НК.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на решението са основателни, тъй като произнасянето по съществото на спора от въззивния съд е в противоречие с чл.17, ал.1 и чл.124, ал.5 ГПК. Твърдените от ответника действия на ищеца във връзка с процесния договор за заем, очертават състав на престъпление по НК, поради което гражданският съд може сам да ги установява единствено ако са налице условията по чл.124, ал.5 ГПК. Въпреки че във въззивната жалба на ответника е направено искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК във връзка с представените от него доказателства, че е образувана прокурорска преписка именно във връзка с процесния договор за заем, по която са налице данни за деяние, покриващо признаците на състава на престъпление по чл.252 НК, въззивният съд, позовавайки се на изисканата служебно справка от Унифицираната информационна система на Прокуратура на РБ към 08.07.2022 г., която не съдържа данни какво е развитието на конкретно посочената от ответника прокурорска преписка № 31478/2020 г. по описа на СРП, е отказал да спре производството и се е произнесъл по съществото на спора в противоречие с чл.17, ал.1 и чл.124, ал.5 ГПК.

С оглед изложеното, налице е касационното основание по чл.281, т.2 ГПК – въззивното решение се явява недопустимо като постановено при наличие на процесуална пречка за упражняване правото на иск, а именно основание за спиране по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, поради което същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане от друг съдебен състав, който евентуално следва да предприеме действия по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, след като изиска от ответната страна или служебно от Софийска градска прокуратура пълна информация относно развитието на конкретно посочената от ответника прокурорска преписка № 31478/2020 г., образувана в СРП и впоследствие изпратена по компетентност на СГП – дали по нея е образувано досъдебно производство срещу ищеца или е отказано образуването на такова с постановление и обжалвано ли е същото. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/9.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и за хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, в касационното производство, развиващо се по реда на чл.290-чл.293 ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани в рамките на проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Поради това, зачитането на съдебния акт по преюдициалния спор, поначало не може да бъде сторено от ВКС в това производство, доколкото това изисква спиране на обусловеното дело /изключението е само за фазата по чл.295 ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд и може да съобразява нови фактически положения/. Ето защо, представената от процесуалния представител на насрещната страна по касационната жалба справка от информационния център на Прокуратурата на РБ, според която по преписка № 17320/2020 г. по описа на СГП е налице постановление от 21.12.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство, не може да бъде приета в това производство. Освен това от справката изобщо не става ясно, че тази преписка е образувана именно по повод постановлението от 17.08.2020 г. на прокурор при СРП за изпращане на материалите по пр.преписка №31478/2020 г. по описа на СРП на СГП.

На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 3750/13.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 13235/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: