Съпричиняване при ПТП при непоставен колан и изпадане на магистрала

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228

гр. София, 26.08.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 16/2026 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – [населено място] против решение № 182/29.10.2025г. по в.т.д. № 342/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 174/20.02.2025г. по т.д.№ 749/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му , с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на всяка от ищците - Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш., сума над размера от 25 800 лева и до претендирания от всяка от тях размер от 86 000 лева, в условията на частични искове при твърдяно вземане от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Ш. – баща на Я. Ш. и съпруг на Г. Ш., настъпила на 10.04.2020г., при ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС, ведно със законната лихва върху присъдимото обезщетение, считано от 12.09.2022г. по иска на Г. Ш. и от 17.10.2022г. - по иска на Я. Ш.. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид отреченото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и чл. 52 ЗЗД, с оглед неоправдано завишен размер на присъдените обезщетения, при допуснати съществени процесуални нарушения - превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се и необоснованост. Касаторът намира, че определеното за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 180 000 лева за всяка от ищците, е прекомерно и не съответства на реално претърпените от тях, установени по делото болки и страдания. Въззивният съд не е приложил правилно, съответно на обстоятелствата в конкретния случай, критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Липсват, според касатора, мотиви, които наред с изброяване на приложимите критерии за определяне на обезщетението, да обосновават приноса на всеки от тях, при формиране на извода на съда за адекватен размер. Твърди, че в обжалваното решение не са анализирани обективно, логично, последователно и с резервата на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелите на ищците. Неправилно съдът е определил и началния момент на дължими законни лихви, без да съобрази разликата във функциите на застрахователно дружество спрямо тези на Гаранционния фонд. Извън теоретичните постановки на пороците „съществени нарушения на съдопроизводствените правила“ и „необоснованост“, по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД касаторът твърди следното : 1/ съдът не е съобразил и обсъдил доказателствата, от които се установяват фактите, че : а/ пострадалият Ш. е бил без поставен предпазен колан; б/ поради непоставен предпазен колан е изпаднал от управлявания от него микробус на пътя и в/ последващо е прегазен от неизвестно МПС; 2/ противно на доказателствата е отрекъл смъртта да е настъпила в причинност с непоставения предпазен колан; 3/ ценил е избирателно заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза - в частта, в която се приема, че след изпадането на пътя Ш. е бил все още жив, въпреки че заключението съдържа и извод за невъзможност да се установи категорично това обстоятелство, предвид състоянието на тялото след последващото прегазване; съдът не е изложил мотиви защо кредитира заключението в една част, а в друга – не; 4/ поради същото твърди, че съдът е основал решението си на предположения за смъртта на Ш.. Безспорно, според касатора, пълно и главно е доказана причинност между непоставения предпазен колан и изпадането на пътното платно, съответно - с последващото прегазване . Насетне се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - поради неотчетен действителен принос на всеки от двамата - неизвестен делинквент и пострадал - за настъпване на вредоносния резултат. Порокът „необоснованост„, макар възприет теоретично правилно, е обоснован с доводи, относими към останалите два порока, водещи до неправилност – произнасяне в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответните страни - Г. Ш. и Я. Ш. - оспорват касационната жалба. Намират за безспорно установен по делото основния, поддържащ материалноправната легитимацията на ответното дружество , факт, че смъртта на Г. Ш. е настъпила на пътното платно и от прегазването, за което свидетелстват две решаващи констатации на КСАТМЕ, въз основа находки от аутопсията на загиналия: наличие на кръвонасядания покрай счупените големи кости и мастна емболия в белия дроб. За да настъпи такава, според поясненията на вещо лице Б., е бил необходим престой от не по-малко от 10 секунди на пътното платно / минимално необходимото време мастните капки да достигнат белия дроб /. От тези факти обективно следва, според ищците, че смъртта е настъпила в резултат на прегазването, а не в причинност с удара на автомобила в мантинелата, провокирал ротационно движение, обръщане на таван и окончателно странично. Ищците, обаче, акцентират на обстоятелството, че липсват категорични доказателства, дали в резултат на изпадане от автомобила, поради непоставен предпазен колан, или в резултат на придвижване на собствен ход до пътното платно, евентуално за да потърси помощ, пострадалият се е озовал на мястото, на което е прегазен . Считат, че в хипотезата на изпадане от автомобила, вещите лица от КСАТМЕ са обосновали невъзможност, според траекторията на изхвърлянето, тялото да се е озовало на активните ленти за движение - би се озовало в близост до мантинелата / визира се изявлението в протокол от о.з. на 20.01.2025 г. – стр. 8 от протокола, пар. първи от обяснения на вещо лице С., съответно обратна стр. на лист 920 по номерацията на първоинстанционното дело /. В подкрепа на възможността пострадалият да се е придвижил на собствен ход до пътното платно навеждат, според ищците, следните факти: 1/ включени аварийни светлини на буса - действие, което пострадалият не би могъл да извърши, в случай, че е изпаднал от превозното средство при удара и преобръщането му и 2/ открито под авариралия бус панорамно предно стъкло - отделило се на мястото на удара, без следи от пострадалия - кръв, тъкан от дрехи и пр.. Определеният размер на присъдените обезщетения, според ищците е справедлив и обоснован от събраните доказателства за съдържанието на съществувалата приживе между тях и пострадалия връзка и съдържанието на търпимите болки и страдания от загубата му.

С определение № 676/10.03.2026г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради принос на пострадалия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Допълнителният селективен критерий е обоснован с ППВС № 17/1963г. и решенията по т.д.№ 316/2011 г. , т.д.№ 2461/2014 г. и т.д.№ 1117/2009г. всички на ІІ т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищците са предявили искове, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, против Гаранционен фонд, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 86 000 лева на всяка от тях, при условията на частични искове от вземане в размер на 200 000 лева от всяка, търпими от загубата на Г. Ш. - съпруг на Г. Ш. и баща на Я. Ш., починал при ПТП от 10.04.2020г., настъпило по вина на неизвестен водач на МПС. Твърдят, че причина за настъпване на произшествието са противоправните действия на неизвестния водач на МПС, в причинна връзка с което е смъртта на наследодателя им. По случая било образувано досъдебно производство № 143/2020г. на РУ [населено място], пр.пр. № 1006/2020г. на ОП - Пазарджик, което е спряно. Ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди пред Гаранционен фонд, които не са уважени. Твърди се, че починалият бил деен и в много добро здравословно състояние човек. Бил отговорен и трудолюбив, издържал семейството си, полагайки изключителни грижи за съпругата и дъщеря си. Семейството било сплотено и задружно, живеели в разбирателство. Г. страда от загубата на партньора си, настъпила в момент, в който има най-голяма нужда от такъв. Дъщерята Я. Ш. е на 16г. към момента на смъртта на баща си. Понесла я е тежко - затворила се в себе си, не искала да излиза от дома си, да се среща с приятели и към настоящия момент това й състояние продължава. Среща трудности в усвояване на учебния материал. Скръб, депресивни състояния, чувство за безизходица съпътстват дните и на двете.

С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд е оспорил исковете по основание и размер. Оспорва изцяло механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че причина за процесното ПТП са изцяло действията на починалия Г. Ш., предприел неправилни маневри, довели до удар в прилежащата метална еластична ограда, последващото му изпадане на пътя от управлявания автомобил и прегазването от друг автомобил, спрямо който пострадалият се е явил внезапно и непреодолимо препятствие. В евентуалност е предявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан от пострадалия и с оглед местоположението му към момента на прегазването на пътното платно / „лежейки на пътното платно“ в отговора на исковата молба /. Гаранционният фонд счита претенциите за неимуществени вреди по начало прекомерно завишени, както и недължими лихви от посочените дати. Счита, че ако би се доказала отговорността му зя изплащане на обезщетение, то дължи лихви от завеждането на исковата молба.

За установяване механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на Г. Ш., са разпитани свидетели и е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Свидетелят А. Т. / полицейски инспектор / заявява, че при пристигане на място видял бус, намиращ се в канавката край пътя и обърнат по таван „доколкото си спомня „, а на платното за движение голяма локва кръв и човешки останки, разположени между активната лента за движение и аварийната. Страничното стъкло или е било спуснато, или е било счупено, тъй като обсъждали с колегата му дали при превъртането човекът не е изпаднал, понеже вратите на буса били затворени. Според спомените му, бусът бил с включени аварийни светлини или най - малкото с работещ мигач. Свидетелят П. / пръв пристигнал на местопроизшествието и подал сигнал на тел. 112 / потвърждава мигащи светлини, затворени врати на буса, преобърнат на лявата си страна и човешки останки, разпилени между аварийната и активната лента за движение .

Неоспорената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза установява, че Г. Ш. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ по лявата пътна лента от южното платно на автомагистрала Т., в посока от запад на изток, като по време на движение автомобилът рязко се е отклонил надясно и по направление на оставените следи е напуснал южното платно за движение, след което е настъпил удар в предпазна мантинела. Автомобилът е изгубил странична устойчивост, при което е настъпил към предпазната мантинела с предната си дясна част, породил се е въртящ момент, с ротация по часовниковата стрелка, преминал е през мантинелата, преобърнал се е поне един път през таван, след което се е установил на лявата си страна. От събраните материали експертизата приема, че Г. Ш. е изпаднал през предното обзорно стъкло на автомобила, при неговото преобръщане след удара в мантинелата. Приема, че починалият водач е бил без поставен предпазен колан, тъй като същият е намерен в закопчано състояние, през облегалката на седалката на водача, както и че с поставен колан е нямало как да изпадне от автомобила. В този момент или по - късно, по дясната пътна лента се е придвижвал неизвестен автомобил, с неустановима скорост, който е прегазил намиращия се на платното Ш.. Експертизата сочи, че при удара и ротацията под действието на инерционните и центробежните сили е възможно тялото на водача да е напуснало автомобила през счупеното предно стъкло. Рамката му е деформирана, което е възможно да се получи и от тялото на водача / стр. 894 – 895 на първоинстанционното дело /. Експертизата е дала отговор, че към момента на прегазването Ш. се е намирал в дясната лента за движение / ст.902 /, на около 11 м. от предната част на управлявания от него бус / стр. 896 /, „ в десния край на дясната активна лента за движение, малко преди петното от кръв „ / обяснения в о.з. на 20.01.2025 г./.

Ответникът не оспорва изцяло въззивното решение и същото е влязло в сила, за дължимо от него обезщетение в размер на 25 800 лева на всяка от ищците, което изключва от предмета на касационната жалба спор относно наличието на застрахователно събитие, респ. налице ли е случайно събитие.

От наличната медицинска документация по делото експертизата приема, че е невъзможно да се определят травмите, получени от изпадането на пострадалия от превозното средство на пътното платно или евентуално причинени още в купето на буса при преобръщането му, защото последващите по - тежки травми - от прегазването - са ги заличили. Прието е, обаче, че пострадалият Г. Ш. е бил жив след изпадането си от превозното средство, за което говорят наличието на мастна емболия в белия дроб - което предполага време от поне 10 сек. между първоначалните травми и прегазването, както и кръвонасяданията покрай счупените големи кости. В открито съдебно заседание от 20.01.2025г. е отречен категоричен летален изход при настъпила мастна емболия, но е коментирана от вещо лице Б. сериозността на травмите от първоначалния удар, в аспект на възражението на ищците, че липсват категорични данни за изпадането на наследодателя им директно на пътното платно, вместо придвижване до същото на собствен ход. С оглед позоваване на ищците на обясненията на вещо лице С. – стр. 8 от протокола от 20.01.2025 г.,то следва да се има предвид, че същите / пар.1 / имат предвид, съответно отричат с оглед възможната траектория на тялото, изпадане на пострадалия на пътното платно в момента на изгубен контрол върху ППС и отклонението му / извод, съобразен и с разположението на неизвестното МПС, спрямо което, управляваният от Ш. автомобил в този момент се е намирал извън опасната зона /, но не отричат последващо изпадане на пътното платно след удара в мантинелата, при действието на породилите се центробежни и инерционни сили.

За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са разпитани свидетели.

Свидетелката Р. Г. /майка на Г. Ш./ твърди, че починалият Ш. и дъщеря й никога не са имали проблеми и никога не са се разделяли. Заедно развивали семеен бизнес - търговия с плодове и зеленчуци, който ,след смъртта на Г., Г. не успяла да продължи. Приживе на съпруга били добре финансово - „над средно статистическо семейство за България“, според свидетелката - ходели по почивки / по три пъти в годината, а лятото дори по месец /, по екскурзии, празнували всички годишнини и други важни поводи. Били всеотдайни в грижата си за Я., нищо не й липсвало, Г. бдял „като сокол над детето си„. Я. по начало била домошар, но след инцидента с баща й се затворила още повече. Заговори ли се за случилото се „ще иде нещо да направи, само и само да не се говори на тази тема„, споделя свидетелката. Твърди също, че Я. Ш. била отличен ученик, но след инцидента пострадал и успеха й в училище. След часовете се прибирала в къщи, спряла да среща със съучениците си, усамотявала се. Наложили се посещения при психолог, след което имало видима промяна, но „общо взето“ си останала затворена. Споделяла на баба си, че се случва да ходи на гроба на баща си сама - да си поплаче и поприказва с него. Три години след смъртта му спи на неговото място, до майка си. Дъщеря й Г. посрещнала известието за смъртта на Г. с шок, на погребението буквално я мъкнели. Двамата „се взели с голяма любов“ и със загубата му „половината й сърце вече го няма„. Променила се много, „предпочита да работи, нещо да се занимава, само и само да не мисли за случилото се“. Семейният бизнес нямало как да поддържа сама, защото някой трябвало да се грижи за доставките, с което приживе се занимавал съпругът й, а тя с продажбите. Финансово семейството е притеснено, Г. работи на две места, за да издържа дъщеря си, която е студентка. Спазва всички ритуали - помени, раздавки, „повече отколкото трябва„, по преценка на свидетелката.

Свидетелката Д. Ш. /сестра на Г. Ш./ твърди, че семейството на Г. Ш. и брат й било много задружно, обичали се, подкрепяли се, от самото начало били много единни. Двамата работели заедно, развивали семеен бизнес - Г. доставял стоката и основно се грижел за организацията на бизнеса, а Г. продавала. Свободното си време прекарвали заедно с дъщеря си – вечер се събирали, гледали телевизия, говорели си, играели игри, редели пъзели, забавлявали се. През отпуските обикаляли България - всички забележителности в страната са посетили, ходили и в чужбина, много пъти. След инцидента свидетелката намерила Г. седнала на земята и плачеща, а Я. цял ден гледала в една точка, вцепенена, неадекватна, едва след разговор с психолог, още същата вечер, заплакала. Свидетелката споделя, че след инцидента Я. не можела да се концентрира, разговорите с нея станали трудни, а успехът й в училище се понижил, но временно, понастоящем е студентка. Гледала да се усамоти, спяла на мястото на баща си, понякога и през деня лягала там, посещава сама и гроба му. След смъртта на съпруга си Г. просто не знаела какво да прави, били свикнали постоянно да са заедно - и в къщи, и на работа, не успяла да продължи семейния бизнес, въпреки всички усилия, загубила способността си да се концентрира, постоянно е объркана и разтревожена. Справят се трудно финансово и е необходима допълнителна помощ от техни близки.

Приети са заключения на съдебно-психологични експертизи на ищците. Според заключенията, идентични в тези си изводи, смъртта на бащата/съпруга се отразила на психическото състояние на дъщерята и съпругата, със своята внезапност и неочаваност, нарушила обичайния им жизнен цикъл, провокирала тъга, скръб със силен интензитет,страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнота. Настъпилото събитие - загуба на родител - е свързано преди всичко с необратима емоционална травма, носеща траен отпечатък върху личностното и емоционално съзряване, имайки предвид непълнолетието на Я. към този момент. Психологическата роля на бащата в този период е свързана с изграждането на авторитети, чувство за цялост, сигурност, автономност. Липсата му създава предпоставки за трудности при изграждането на доверителни връзки в зряла възраст. Вещото лице потвърждава, че понастоящем психологичното състояние на Я. е стабилизирано, налице са епизодични ситуационни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение. Не са налице болестни симптоми. Не са настъпили промени в психичното здраве на съпругата Г., с поведенчески болестни изяви на такива промени в причинност със загубата. Понастоящем е психично здрава, успешно е преминала през етапите на траура.

Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението - 180 000 лева за всяка от ищците, като е уважил изцяло, предявените като частични, искове за по 86 000 лева. Отхвърлил е възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Законна лихва върху обезщетенията е присъдил от 17.04.2020г., без обосноваване на началната дата, която не съвпада и с тази на ПТП.

Първоинстанционното решение е обжалвано от Гаранционен фонд, в частта, в която са уважени предявените от ищците искове, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за размера над 25 800 лева и до присъдените 86 000 лева на всяка от тях. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Съдът е коментирал съдържанието на доказателствата относно механизма на ПТП и приел, че от същите се установява безспорно: първи удар на микробуса, управляван от пострадалия, в мантинелата на пътя, при който удар водачът е изпаднал от превозното средство през предното стъкло и „втори удар“ - последващо прегазване от неизвестен тежкотоварен автомобил. Приел е за безспорно установен факта на непоставен предпазен колан от пострадалия Ш., както и че вторият удар е този, в причинност с който е настъпила смъртта на Г. Ш.. Приел е, че от механизма на ПТП не се установява по ясен и категоричен начин пострадалият Ш. да е бил в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП / на която разпоредба се основава първото от възраженията за съпричиняване / - да не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство, както и да е предприел неправилни маневри. Тази формулировка на съда е неточна, но е изводимо от мотивите в цялост, че се има предвид недоказана категорично причината за отклонението на автомобила и удара в мантинелата, доколкото е могло да е резултат от действие на страничен фактор. Приел е, обаче, че непоставеният предпазен колан не е в причинност с последващото му прегазване, едва от което, а не с изпадането от микробуса на пътното платно, е настъпила смъртта му, тъй като при изпадането му от автобуса е бил все още жив, т.е. съпричиняването е отречено единствено и само по причина неустановен летален изход от травмите от първоначалния удар.

С оглед показанията на свидетелите и приетите заключения на съдебно-психологически експертизи, със съдържанието им възпроизведено по-горе, въззивния съд е приел, че е доказано дължимо обезщетение за неимуществени вреди от по 86 000 лева, за всяка от двете ищци, като не става ясно / предвид предявяването на исковете като частични / споделя ли посочения пълен размер от 200 000 лева за всяка от ищците, като обоснован, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Липсват, обаче, мотиви в обосноваване на различен от 180 000 лева пълен размер на справедливо обезщетение.

По отношение началната дата на законната лихва съдът е приел, че същата се дължи от 12.09.2022г. по иска на Г. Ш. и от 17.10.2022 г. - по иска на Я. Ш. . Посочил е, че видно от изпратените писма до ищците от Гаранционен фонд, щетата на Я. Ш. е заведена под № 22210161 на 17.10.2022г., а щетата на Г. Ш. - № 21210129 на 12.09.2022г.. Към тези дати в самата искова молба се твърди, че ищците са предали всички нужни на ГФ документи за произнасяне по щетите. Предвид това, първоинстанционното решение е частично отменено, с отхвърляне на акцесорните искове: на Г. Ш. - за периода 17.04.2020г. – 12.09.2022 г. и на Я. Ш. - за периода 17.04.2020 г. – 17.10.2022 г..

По правния въпрос:

В ППВС № 17/18.11.1963 г. /т. 7/, посочените от касатора и служебно известни на настоящия съдебен състав, постановени по реда на чл. 290 ГПК от ВКС множество решения /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 64/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други / е прието, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди . За да е налице съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване , независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия , без който не би се стигнало / наред с неправомерното поведение на деликвента / до увреждането, като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника - делинквент или застраховател, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС / така решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 60174/08.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1708/2020 г., I т. о., и др./ се приема, че определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на пострадалото лице с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването му.

По съществото на касационната жалба :

Въззивният съд е отрекъл причинност между непоставения предпазен колан, поради което пострадалият е изпаднал от превозното средство на пътя, и смъртта му от прегазването, бидейки на пътното платно. Ограничил се е до релевантна причинност между непоставянето на предпазен колан и настъпила смърт при самото изпадане на пътното платно, съответно отречена от КСАТМЕ . Ако такава бе налице, обаче, нямаше да е налице деликт и основание за ангажиране отговорносттга на ответника / макар в специфично качество, неидентично с това на функционално обусловената от отговорността на делинквента отговорност на застраховател /, доколкото би било осъществено прегазване на вече починал човек / труп /. Причинността не е разгледана от въззивния съд в съответствие с обстоятелствата, обосноваващи материалноправната легитимация на ответника, т.е. причинност съобразно поведението и на делинквента / неизвестния водач /, спрямо резултата от което и съобразно приноса на пострадалия към настъпването на този резултат, а не изолирано от същия, подлежи на преценка наличието на съпричиняване. Необосновано и в разрив с формалната логика е прието, че ненастъпила смърт на Ш., с изпадането от превозното средство, прекъсва причинно-следствената връзка между непоставения презпазен колан - причина за изпадането и смъртта от прегазване, независимо че досежно съпричиняването, при безспорно установена смърт от прегазването, е преценим именно факта на местонахождение на пострадалия на пътното платно, към момента на фаталния удар.

На първо място, съдилищата не са отчели, че възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, се основава както на непоставен предпазен колан / установено безспорно /, така и на обективния факт за местонахождението на пострадалия на пътното платно / „лежейки на него„ / към момента на смъртоносното прегазване, изрично посочен в отговора на исковата молба. От ответника не би могло да се иска по-голяма детайлизация на възражението, досежно причината за това местонахождение, доколкото самото то се явява в нарушение на ЗДвП. Поради това са по начало без значение хипотетични обстоятелства, като поддържаните от ищците: че до това местоположение пострадалият е могъл да достигне и на собствен ход, евентуално дирейки помощ, а не пряко при изпадането си от буса, поради непоставен предпазен колан. КСАТМЕ е обосновала извод, че към момента на прегазването Ш. се е намирал в дясната част на дясната активна лента за движение на южното платно на автомагистрала „Т.„, посока запад – изток / заключение и обяснения в о.з. на 20.01.2025г./. Конкретното местонахождение на тленните останки, съгласно снимките - на разделителната линия между дясна активна и аварийна ленти - не съставлява и място на удара, след който безспорно е последвало влачене на тялото и за което вещите лица съдят по предходно разположеното, спрямо останките, петно кръв на пътното платно. При така констатираното местоположение на пострадалия предходно на прегазването, от което безспорно е настъпил леталния изход, тъй като местонахождение в активната лента за движение не се явява оправдано дори в хипотеза на възможно потърсена помощ, съпричиняване на вредоносния резултат се явява обосновано и доказано само на това основание.

Независимо от това, настоящият състав споделя за обоснован и възприетият от двете инстанции факт на изпадане на пострадалия от буса директно на пътното платно, поради непоставен предпазен колан, с оглед събраните доказателства и преценката им в съвкупност . Експертизата е отхвърлила единствено възможността изпадането да е станало още при отклонението на буса, поради изгубен от водача контрол / причината за което е останала неустановена - не е доказано по категоричен начин, че причина за изгубеното управление, последвалия удар в мантинелата, напускането на платното за движение и преобръщането на автомобила е единствено и само несъобразеното с конкретните условия поведение на пострадалия или техническата неизправност на управляваното от него превозно средство /. В този именно смисъл е пояснението на вещо лице С., в открито заседание на 20.01.2025г. - стр. 8 от протокола, досежно траекторията на движение при началното отклонение, на което акцентира пълномощника на ищците. КСАТМЕ, обаче, обосновава възможност / за каквато винаги би ставало въпрос при липса на очевидци и други преки доказателства, оборването на която прехвърля тежестта за доказване на изключващи я обстоятелства на ищцовата страна /, при конкретно задействалите се центробежни и инерционни сили водачът да е изпаднал - през предното стъкло, открито счупено. В експертизата е посочено / стр. 866 по номерацията на първоинстанционното дело /, че при сблъсък водачът и пътниците му се движат към точката на сблъсъка, а не се отдалечават от нея. Допусната е и възможността за изпадане „от друго място, напр. предна лява врата„. При разпита му в о.з. на 20.01.2025г., доколкото счупеното предно стъкло в протокола за оглед е описано с местонахождение под буса, вещо лице С. е пояснило, че в идентична ситуация на непоставен предпазен колан, най-често напускането на купето е при отваряне на вратата. Затворената лява врата към водача би могло да е резултат от преобръщането - въпреки липсата на характерен отпечатък от предходно отваряне, върху предния ляв калник, вещото лице допуска преобръщането да го е замаскирало. От друга страна, липсва логично обяснение , освен като резултат от изпадането на водача, за местонахождението на обувките и мобилния му телефон: разположението им по направление на движението на автомобила, според вещите лица, дава основание да се изгради извод, че са изпаднали / между обърнатия бус и мантинелата / преди достигане на крайна позиция след предизвиканото от пострадалия ПТП . В подкрепа на извода, че не би могло да се приеме за възможно съзнателно придвижване на пострадалия на собствен ход, т.е. в подкрепа на извода, че мястото, в което е настъпил удара при прегазването, е и място на изпадането на пострадалия от буса, са и поясненията на вещо лице Б.: мастната емболия в белия дроб - налична преди прегазването, макар сама по себе си да не е обусловила, но и да не обуславя по принцип категоричен последващ летален изход, както и констатираните кръвонасядания край големите кости, предполагат сериозно травмиране именно на долните крайници и преди всичко шоково състояние, движение при което е невъзможно / обяснения на вещо лице Б. /. В тази връзка следва да се съобрази и значителното отстояние на тялото от предната част на буса - на цели 11м. за хипотетично самостоятелно придвижване, затворените врати - невъзможна за отваряне лява врата към водача, предвид окончателната позиция на буса, след обръщането - полегнал на лявата си страна, и нелогичност на всяко усилие, в това състояние на пострадалия, за затварянето на дясната, доколкото изобщо би могло да се допусне използването й за изход, също предвид състоянието му и позицията на буса. В потвърждение е и преждекоментираното разположение на обувки и мобилен телефон, както и факта, че липсата на отломки от прегазващия автомобил, според вещите лица, предполага пострадалият да е лежал или поне седял на платното за движение / обяснения в о.з. на 20.01.2025 г./. В потвърждение би била и липсата на кръв или други следи от пострадалия вътре в купето, ако би могло да се разграничат с категоричност увредите от самокатастрофирането и тези от последващото прегазване. Включените аварийни светлини не са достатъчно доказателство за предприето съзнателно поведение вътре в автомобила, след ПТП, тъй като е възможно включването им още към момента на изгубване на контрол върху същия, а и експертизата не е изключила хипотетична възможност за включване в резултат на удара.

Така, обоснованата от експертизата възможност се явява потвърдена от останалите доказателства в съвкупност, както и при прилагане правилата на формалната логика и опитните правила, като единствено възможен механизъм на увреждането , който не е бил успешно оспорен от ищците - с въвеждане и доказване на обстоятелства, прекъсващи причинно-следствената връзка между непоставения от Г. Ш. предпазен колан и изпадането от буса върху активна лента за движение на автомагистралата и леталния за него изход, от прегазване на мястото на изпадането.

Дори да не би бил установен този механизъм на увреждането на Ш., самото му, законово неоправдано, местонахождение на пътното платно към момента на смъртоносния удар - в активната лента за движение - е достатъчно да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат.

Досежно размера, като се съобрази, че пострадалият е престоял на пътното платно поне 10 секунди, преди прегазването, т.е. не е бил внезапно възникнало препятствие на пътя, за неизвестния водач на товарния автомобил, както и че последният е следвало да отчете явните знаци за пътна ситуация, която налага съобразяване на конкретната му скорост със същата - мигащи аварийни светлини вдясно, нарушената цялост на мантинелата, ведно с видимото - и с оглед тези съпътстващи обстоятелства - предвидимо препятствие на пътя, предвид което е прието, че се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост , направила предотвратяването на ПТП невъзможно / нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП /, а от друга страна възприетото в причинност с вредоносния резултат поведение на пострадалия, изразяващо се в пребиваване като пешеходец върху активна лента за движение на автомагистрала, независимо дали и в причинност с непоставен предпазен колан и изпадане от управляваното МПС, в нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗДвП , евентуално във връзка с чл.137а, ал.1 ЗДвП , достатъчно съществено за вредоносния резултат, настоящият състав намира за обоснован размер на съпричиняването от 30 % . За този размер, съдът съобразява наложената от законодателя на водачите на МПС много по-голяма отговорност за осигуряване безопасността на движението и сигурността на останалите участници в същото.

Ищците не са обжалвали определения за справедлив общ размер на дължимо обезщетение – по 180 000 лева за всяка от тях. Същият следва да се счете споделен и от въззивния съд, въпреки липсата на изричен извод в този смисъл, но и предвид липсата на мотиви, обосноваващи различен от преждепосочения размер.

Неоснователно е възражението на касатора, че този размер е неоправдано завишен, спрямо съдържанието на установените болки и страдания. От събраните доказателства се установява, че съпрузите приживе са изградили пълноценна и хармонична връзка, разчитайки един на друг и помагайки си ежедневно не само в личен план, но и с оглед предприетия съвместен бизнес, осигурявал икономическата стабилност и много добър стандарт на живот за семейството. Със загубата на съпруга си, Г. останала не само без обичан партньор, предоставящ емоционална подкрепа и споделени радости, но и без съпричастен съратник в общата грижа за осигуряване издръжката на семейството, доколкото без него й е било непосилно да се справи сама. Оттук и засиленото, вповече от обичайното при загуба на близък, усещане за безизходица и обреченост.За дъщерята Я., загубата е настъпила във възраст, в която децата са особено уязвими и тревожни и имат засилена нужда от присъствието на фигурата на бащата в семейството, както сочи вещото лице, проекция на което е поведението й – трудно се общувало с нея, занижила успеха си, изградила си свои начини за „общуване с покойния„ и пр. Съдържанието на изградената приживе връзка между тримата / пътувания, почивки, изцяло споделено помежду им свободно време / свидетелства за пълноценно общуване и силна привързаност, загубата на които предполага заявените от свидетелите, сериозни по интензитет и продължителност страдания, надхвърлящи обичайните, потвърдени и от констатациите на съдебно - психологическата експертиза. Както е посочено в решение по т.д. № 1466/2024 г. на ІІ т.о., споделено и в решение по т.д.№ 644/2025г. на І т.о. на ВКС, обичайно размерът на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт, настъпила през 2020г., варира от 130 000 лева до 170 000 лева, в зависимост от спецификите на всеки отделен случай. Завишението над горната граница не е драстично, спрямо установената специфика на случая. При това, касационните доводи на Гаранционен фонд досежно приложението на чл. 52 ЗЗД са фрагментарни, не сочат конкретно, неправилно отчетено в завишение на размера или неправилно неотчетено в занижаване на същия обстоятелство, а се основават на неправилен анализ на доказателствата в съвкупност, което не се установява от настоящата инстанция.

При справедлив размер на общото обезщетение от 180 000 лева, за всяка от ищците, и при приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - 30 %, предявените частични искове от по 86 000 лева се явяват основателни и доказани до размера на 60 200 лева за всяка от ищците / 86 000 – 25 800 /. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва за забава, за началния момент на която следва да се съобрази следното: Гаранционният фонд не е търговец, нито застраховател, не е и граждански отговорно лице. Фондът не отговаря за чуждо задължение, а се явява носител на законово задължение да покрива вреди, в изрично определените в КЗ случаи, в които реално липсва застрахователна закрила / така в решение по т.д.№ 1970/2019г. на І т.о. ВКС/. Затова и по отношение на отговорността му за забава не намира приложение чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а е нужно отправяне на покана. В подкрепа на този извод е и препращането в чл. 558, ал. 2 КЗ към съответно прилагане разпоредбите на глави 46 и 47 от КЗ, в които не попада разпоредбата на чл. 429 КЗ, въз основа която отговорността на застрахователите се разграничава на такава - функция от отговорността на делинквента и отговорност за собствената им забава в изплащане на застрахователно обезщетение. Гаранционен фонд не е носител на първата. Съгласно чл. 558, ал. 1, пр. второ КЗ, лихвите за забава на Гаранционен фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. В ал. 1 на разпоредбата е предвидено, че лихвата за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок / този по чл. 496, ал. 1 КЗ / се дължи от по-ранната от двете дати : изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / който не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяване на претенцията /, освен в случаите когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В отговора на исковата молба, а и в касационната си жалба Гаранционен фонд не сочи конкретно поискано доказателство, нужно му за произнасяне по претенциите и обективно съществуващо, и по същество твърди, че представените му доказателства да недостатъчни да обосноват основание за ангажиране на отговорността му, каквото е и защитната му позиция в първоинстанционното производство – че се касае за случайно събитие. Съгласно чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ, в тримесечния срок по ал. 1 се дължи и мотивирания отказ по предявена претенция, останала недоказана по основание и размер . По претенцията на Г. Ш., предявена на 12.09.2022г., е постановен отказ на 30.11.2022г., а по тази на Я. Ш., предявена на 17.10.2022г. - на 15.02.2023г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ за първата и след изтичането му - за втората . Тъй чл. 496, ал. 1 КЗ урежда тримесечния срок като максимално възможен, а не фиксира дължимо произнасяне след изтичането му, законната лихва за забава върху обезщетението на Г. Ш. следва да се присъди от деня следващ отказа – 01.12.2022г. / така и в решение по 347/2022 г. на І т.о. ВКС /, а върху обезщетението на Я. Ш. - от деня, следващ изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ - 18.01.2023 г.., съответно :

По разноските :

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 7 046,25 лева / 3 602,69 евро / и разноски от 400 лева / 204,52 евро/, както и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, определено от съда, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в общ размер на 14 035, 50 лева с ДДС / 7 176,24 евро /. Поисканото намаляване на последното от ответника, като прекомерно , по реда на чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, е оставено без уважение от първоинстанционния съд и това му определение е потвърдено от въззивна инстанция. Спор по размера му не е пренесен в настоящата. При предявени искове от по 86 000 лева / 43 971,10 евро / или в общ размер от 87 942,20 евро / 2 х 43 971,10 евро / и уважени по 60 200 лева / 30 779,77 евро / или в общ размер 61 559,54 евро / 2 х 30 779,77 евро / , припадащия се на уважената част от исковете размер от адвокатското възнаграждение на адв. К., за защита на ищците в първоинстанционното производство, възлиза на 5 023, 37 евро, с вкл. ДДС. Дължимата от ответника част от присъдената с първоинстанционното решение, изцяло в негова тежест, държавна такса, с оглед частичното отхвърляне на исковете е в размер на 2 521, 88 евро, а от дължимите разноски от 204,52 евро – 147,92 евро. Първоинстанционното решение следва да се измени в тази му част, с намаляване дължимите от ответника суми до размера на 2 5 21,88 евро държавна такса и 147,92 евро – разноски , и с присъждане разликите до пълните, дължими в полза на бюджета размери – от 1 080,81 евро държавна такса и 56,60 евро – разноски, в тежест на ищците.

В първоинстанционното производство ответникът е понесъл разноски от платени депозити за експертиза и свидетели , в общ размер на 3 506 лева / 1 562,51 евро /. Спрямо отхвърлената част от исковете – 2 х 25 800 лева или 51 600 лева / 26 382,66 евро /, припадащата му се за възмездяване от ищците част от понесените разноски възлиза на 468,75 евро.

Във въззивна инстанция обжалваемият интерес е бил 120 400 лева или 61 559,54 евро / 2 х 86 000 лева – 2 х 25 800 лева /. Защитеният от ищците интерес възлиза на 35 176,88 евро, а този от ответника – на 26 382,66 евро. Въззивният съд е присъдил в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение, за защитата на ищците по предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, в размер от общо 6559, 20 лева с вкл. ДДС / 7 070,78 – 511,58 / или 3 353,67 евро. Ответникът е противопоставил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не е поискал изменение на така определения размер по реда на чл. 248 ГПК. Спрямо окончателния правен резултат, припадащата се от така определеното възнаграждение на адв. К. сума възлиза на 1 916,38 евро, до който размер следва да бъде намалено осъждането на въззивника. Понесените от същия разноски, от платена държавна такса в размер на 2433 лева / 1 243,97 евро /, следва да бъдат възмездени до размера на 533, 13 евро. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение от 276 евро, което не надвишава размера по чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и следва да се присъди.

Обжалваемият интерес в касационна инстанция е идентичен с този във въззивна. Касаторът - Гаранционен фонд – е понесъл разноски от платени държавни такси в размер на 1 247, 25 евро. Припадаща се на уважената част от жалбата му сума възлиза на 534,54 евро. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение от 276 евро, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ищците са договорили и заплатили на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение от общо 13 200 лева / 2 х 6 600 лева / или 6 749, 05 евро или за защитата на всяка от тях - по 3 374,53 евро. Касаторът - ответник е възразил за прекомерност на възнаграждението / възражението инкорпорирано в списъка за разноски /, като е претендирал намаляването му до размера на присъдимото му юрисконсултско възнаграждение от 276 евро, също поискано. Защитеният в касационна инстанция общ материален интерес на ищците възлиза на 35 176, 88 евро. Спрямо същия и с оглед фактическата и правна сложност на спора, по същество идентичен с развилия се пред въззивна инстанция и при дублираща се съществена част от защитата на всяка от ищците, както и предвид съдържанието на защитата – отговор на касационната жалба на ответника и явяване в едно открито съдебно заседание, така договореното възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено до справедлив размер от 1200 евро с вкл. ДДС.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 182/29.10.2025г. по в.т.д. № 342/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 174/20.02.2025г. по т.д.№ 749/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта му , с която , на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, Гаранционен фонд е осъден да заплати на всяка от ищците - Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш., сума над размера от 30 779,77 евро / равняващи се на 60 200 лева / и до претендирания от всяка от тях размер от 43 971,10 евро / равностойни на 86 000 лева / - частични искове от общ размер на твърдяно вземане от 102 258,37 евро / равностойни на 200 000 лева /, както и в частта му, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията - от 12.09.2022 г. за Г. Ш. и от 17.10.2022 г. за Я. Ш., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за осъждане на Гаранционен фонд да плати по сметка на съда държавна такса над размера от 2 521,88 евро и разноски над размера от 147,92 евро, както и в полза на адв. П. К. - адвокатско възнаграждение за защита на ищците в първоинстанционното производство над размера от 5 023, 37 евро, както и в частта му , с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение, за осъществявано процесуално представителство във въззивна инстанция, над размера от 1 916,38 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш. срещу Гаранционен фонд искове, с правно основание чл. 557 КЗ, за осъждане Гаранционен фонд да плати на всяка от тях обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на съпруга на първата и баща на втората - Г. А. Ш., настъпила при ПТП от 10.04.2020г., причинено по вина на неизвестен водач на МПС, за разликата над размера от 30 779,77 евро за всяка и до претендирания от всяка от тях размер от 43 971, 10 евро, както и за законна лихва върху присъдените обезщетения, за периода до 30.11.2022 г. – по претенцията на Г. Ш. и до 17.01.2023 г. – по претенцията на Я. Ш..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/29.10.2025г. по в.т.д. № 342/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата му обжалвана част, вкл. за дължима законна лихва за забава върху присъдените обезщетения, съответно : за Г. Ш. от 01.12.2022г. и за Я. Ш. – от 18.01.2023г..

ОСЪЖДА Г. Ш. и Я. Ш., на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Гаранционен фонд разноски в общ размер от 1 536, 42 евро - за всички инстанции и юрисконсултско възнаграждение за въззивна и касационна инстанции, в общ размер от 552 евро.

ОСЪЖДА Г. Ш. и Я. Ш. да заплатят по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 1080, 81 евро и разноски от 56 ,60 евро или общо сумата от 1 137, 41 евро.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Г. Ш. и Я. Ш. понесените разноски от платено адвокатско възнаграждение за защитата им в касационна инстанция, в размер на 1 200 евро с вкл. ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: