Правен интерес от иск за недължимост при заличена ипотека

Текстът на акта

Ключови фрази

Отрицателен установителен иск за вземане * вероятна недопустимост * ипотекарен длъжник * заличаване на ипотека * правен интерес

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

[населено място], 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1251 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за публични предприятия и контрол срещу решение № 6/09.01.2024 г. по в. гр. д.

№ 223/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е отменено решение № 84/2023 г. по гр. д. № 907/2022 г. на Районен съд Дупница за уважаване на предявения от „Рилена“ ООД срещу касатора и „Риленатурс“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, че „Рилена“ ООД, в качеството си на ипотекарен длъжник, не дължи присъдените с влязло в сила решение № 142/2007 г. по гр. д. № 526/2007 г. на Апелативен съд София суми.
Касаторът оспорва въззивното решение с твърдения, че то е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД и в резултат на заличената в тежест на „Рилена“ ООД ипотека за ищеца е отпаднал правният интерес от водене на настоящото исково производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране правото на защита чрез установителен иск. Ето защо, според дружеството въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът не е съобразил настъпил в хода на делото факт в приложение на чл. 235, ал. 3 ГПК. Отделно, съдът е нарушил правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК и не е изложил мотиви, в които да е извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е постановил противоречиво решение. При заявените доводи Агенцията за публични предприятия и контрол формулира искане за постановяване на решение, с което въззивното да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено, евентуално решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
От ответника по касация „Рилена“ ООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна. Заявява се становище, че ипотеката е заличена без да се признава началната липса на задължение за „Рилена“ ООД като трето за приватизационния договор лице и без да се оттегли искането за събиране на дължимите суми от дружеството по изп. дело № 20227430400282 по описа на ЧСИ Х.. Навежда се довод, че обжалваното съдебно решение не е недопустимо, щом уваженият иск е бил допустим към датата на предявяването му. Претендира се постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде потвърдено като правилно. Моли се за присъждане на разноски.
От „Риленатурс“ АД не е постъпило становище по подадената касационна жалба.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба и моли да бъде обезсилено въззивното решение. Ответникът „Риленатурс“ АД депозира писмена молба и писмена защита, с които обосновава теза за законосъобразност на въззивното решение и искане то да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Производството по делото е образувано по иск на „Рилена“ ООД с правно основание чл. 439 ГПК, предявен срещу „Риленатурс“ АД и Агенция за публични предприятия и контрол /АППК/, за установяване в отношенията между страните, че ищецът като ипотекарен длъжник не отговаря за изпълнение на задължението, което „Риленатурс“ АД има към АППК по договор за приватизация, представляващо неустойка, мораторна лихва върху нея и разноски в общ размер на 10 839, 27 лв. – установено с влязло в сила решение № 142/2007 г. по гр. д. № 526/2007 г. на Апелативен съд София. За да обоснове своята претенция, ищецът се е позовал на нищожност на вписаната законна ипотека, с която са обезпечени вземанията на взискателя АППК срещу „Риленатурс“ АД, предвид това, че разпоредбата на §8 ПРЗИД на ЗПСК (отм.), на която държавата е основала правото си да впише законна ипотека, противоречи на общностното право - чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност, сегашен чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
За да отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, с обжалваното в настоящото производство въззивно решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че безспорно установен между страните е фактът на влязлото в сила съдебно решение № 142/2007 г. по гр. д. № 526/2007 г. на Апелативен съд София, с което „Риленатурс“АД е било осъдено да заплати на Агенция за следприватизационен контрол със сегашно наименование Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) сумата 10 306, 93 лв. - неустойка за неизвършени инвестиции за 2 000 г. съгласно договор за продажба на 1 270 бр. дялове, представляващи 80% от капитала на „Рилена“ ЕООД, сключен на 24.02.1999 г. между Министъра на търговията и туризма и „Риленатурс“АД, ведно със законната лихва, 115, 44 лв. – мораторна лихва върху дължимата неустойка, както и 433, 79 лв. - разноски по делото. Въз основа на съдебното решение е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство. Въззивният съд е приел за установено и обстоятелството, че в полза на АППК е била вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник „Рилена“ ООД, за обезпечаване вземанията на Агенцията срещу „Риленатурс“ АД. В хода на изпълнителното производство по отношение на тези имоти са били предприети изпълнителни действия. Съдът е констатирал, че с протоколно решение № 6932/26.07.2022 г. от заседание на изпълнителния съвет на АППК е била заявена воля от страна на взискателя за заличаване изцяло на законната ипотека, вписана върху имотите на „Рилена“ ООД, което е било реализирано в по-късен момент. При установените факти съставът на Окръжен съд Кюстендил е преценил, че предявеният иск е допустим, тъй като ищцовото дружество въззивник е собственик на имот, върху който е учредена законна ипотека за обезпечаване на чуждо задължение, и има правен интерес да отрече със силата на пресъдено нещо ипотечното право на обезпечения кредитор да насочи принудителното изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот. Посочил е в решението, че при успешно проведен иск с правно основание чл. 439 ГПК съдебният изпълнител ще следва да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да преустанови отпочнатите действия срещу ипотекирания имот. Като се е позовал на безспорно установения в хода на първоинстанционното производство факт, че законната ипотека върху имотите на въззивното дружество ищец е била заличена и ищцовото дружество вече няма качеството на ипотекарен длъжник, е уважил предявения иск.
С определение № 3405/16.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение.
Действително, съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес. За наличието на правен интерес съдът следи служебно, доколкото това се явява една от абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Наличието на правен интерес следва да съществува в хода на цялото производство по делото. Отпадане на правния интерес води до недопустимост на предявения иск.
Собственикът на вещ, която служи за обезпечение на чужд дълг /залог или ипотека/, макар да не е страна в производството по снабдяване с изпълнително основание, е обвързан от издадения въз основа на това изпълнително основание изпълнителен лист с оглед правилото на чл. 429, ал. 3 ГПК и чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Поради това ипотекарният длъжник разполага с всички защитни средства, които законът предоставя на главния длъжник, включително с иска по чл. 439 ГПК. Правният интерес от този иск отпада с погасяване на ипотеката /в този смисъл решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д. № 2766/2020 г. на ВКС, IV г.о./ Законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, когато то е настъпило по молба на кредитора – чл. 179, ал. 1 ЗЗД, разяснен и в мотивите на ТР № 3/17.03. 2021 год. по тълк. д. № 3/2018 г., ОСГТК, ВКС.
Отнесени към процесния случай горните разяснения мотивират настоящия състав да приеме, че с насочване на изпълнението срещу ипотекирания имот „Рилена“ ООД е станало страна по изпълнителното производство и допустимо е предявило иск. След предявяване на исковата молба обаче по искане на Агенцията за публични предприятия и контрол процесната ипотека е била заличена с вписан акт № 246, том I , вх. рег. № 3002/27.07.2022 г. на Служба по вписванията [населено място]. С осъществяване на сочените факти ипотечното право е било погасено. Ето защо е отпаднал интересът на „Рилена“ ООД да се брани с иска по чл. 439 ГПК, доколкото търсеният с него ефект е бил постигнат със заличаване на ипотеката. С погасяване на ипотечното право ищецът е изгубил качеството ипотекарен длъжник и страна по изпълнителното производство, което е рефлектирало върху неговата активна процесуална легитимация – тя е отпаднала, а с това и наличието на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Предходните инстанции не са изпълнили задължението си служебно да следят за наличие на правен интерес и процесуална легитимация в полза на ищеца, включително в хода на исковото производство, с което са се отклонили и от задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Като са разгледали недопустим иск те са постановили порочни съдебни актове.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение на Окръжен Кюстендил и потвърденото с него решените на Районен съд Дупница следва да бъдат обезсилени като постановени по недопустим иск, а производството по делото - прекратено.
С оглед изрично заявеното от процесуалния представител на касатора искане и изхода на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на същия се дължат сторените в производството по делото пред въззивна и касационна инстанция разноски, които възлизат на сумата 947, 80 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6/09.01.2024 г. по в. гр. д.

№ 223/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил и отменено с него решение № 84/2023 г. по гр. д. № 907/2022 г. на Районен съд Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Рилена“ ООД да заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол сумата 947, 80 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.