Отговорност на новия собственик за вреди, причинени от предишен собственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 616

гр. София, 23.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2305/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ю. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 95 от 28.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 590/2022 г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата М. Н. В. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност.

С обжалваното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 704 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 2586/2021 г. на Великотърновския районен съд, е уважен изцяло предявеният от М. Н. В. против В. Ю. В. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени щети в собствения на ищцата имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство М. Н. В. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 141 кв. м, заедно със самостоятелен обект /жилище/ с идентификатор *****, намиращ се на първия етаж в построената в имота сграда с идентификатор ****. Ответникът В. Ю. В. притежава съседен поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 511 кв. м, който по силата на нотариални актове, съответно от 19.08.2011 г. и 23.12.2011 г., е бил собственост на В. Р. С., починал на 18.01.2018 г. и оставил за свои наследници по закон И. В. Б. (дъщеря) и Ю. В. Р. (син), който се е отказал от наследството на своя баща. Ответникът е придобил правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 1608/11.09.2018 г., сключен с прехвърлителя И. В. Б.. През 2016 г. е премахната постройка в имота на ответника от тогавашния му собственик В. Р. С., в резултат на което е настъпило срутване на подпорната стена между двата имота и е образуван свлачищен процес, довел до описаните в исковата молба увреждания в имота на ищцата – съборени част от пода и стените на складово помещение, прекъснат мръсен канал, съборена външна тоалетна и барбекю, банята увиснала във въздуха, появили се пукнатини по плочата на хола и детската стая и течове, пропаднал метален парапет на двора. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа оценъчна експертиза разрушаването на подпорната стена е довело до повредите в имота на ищцата, като ориентировъчната стойност на строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на подпорната стена в частта, засягаща имотите на страните, възлиза на 20 213 лв. с ДДС.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в нарушение на изискванията по чл. 197 ЗУТ ответникът е бездействал, вместо да укрепи подпорната стена между имотите. Това бездействие е в директна връзка с установените увреждания и е виновно по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че в настоящия случай е налице неизпълнение на императив по чл. 195 ЗУТ, който законът свързва със собственика на имота, без да прави разлика между бивш, настоящ или бъдещ собственик. Както лицата, от които е придобил имота, са били длъжни на спазват техническите предписания по премахване на постройката, така ответникът е длъжен да отстрани вредоносните за съседните имоти фактори. Бездействието в тази насока е неправомерно по смисъла на закона и доколкото причинява вреди, влече отговорността на ответника. Прието е, че увреждането на подпорната стена е в основата на причинния процес на нанесените щети и от техническа гледна точка решаващо за имота на ищцата е нейното изграждане. Репарацията на щетите по необходимост изисква присъждане на исковата сума в пълен размер, с оглед заключението на приетата по делото експертиза.

Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 2026 от 24.04.2024 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса задължен ли е купувачът на недвижим имот да обезщети собственика на съседен имот за вреди, причинени от наследодателя на продавача.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице практика на ВКС /решение № 220 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 741/2011 г., IV г. о.; решение № 1118/20.10.2008 г. по гр. д. № 4717/2007 г., II г. о., решение № 233 от 07.01.2019 г. по гр.д. № 202/2018 г. и др./, според която за уважаването на иск по чл. 45, ал.1 ЗЗД е необходимо да е налице успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: вреди, виновно поведение /действие или бездействие/ на деликвента, както и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Когато едно лице със своето поведение причини вреди на друго лице и почине, в неговото наследство като пасив се включва и задължението му да обезщети последното за тях. Това задължение като имуществено се наследява от наследниците му по закон съгласно чл. 60 ЗН, но не и от частните правоприемници на последните.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно, тъй като в разглеждания случай твърденията в исковата молба и уточнението към нея са, че вредите в имота на ищцата в първоинстанционното производство са настъпили през 2016 г. в резултат на противоправно поведение на тогавашния собственик на съседен имот В. Р. С., както и поради възникнал свлачищен процес и станало през 2019 г. второ срутване на подпорната стена между двата имота поради непредприемането на необходимите действия за нейното укрепване от страна на ответника, който е закупил имота през 2018 г. Ето защо същият не следва да носи отговорност на основание чл. 45 ЗЗД за претендираните от ищцата вреди, настъпили в резултат на виновно поведение на предишния собственик на имота, като разпоредбите на чл. 195 и чл. 197 ЗУТ, на които се е позовал въззивният съд, не водят до друг извод. Ответникът обаче следва да отговаря за причинените в имота на ищцата вреди в резултат на собственото си виновно поведение /бездействие/. В тази насока в обжалваното решение не са изложени конкретни съображения, респ. липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и разграничение по вид и стойност на вредите, настъпили в резултат на действията на предишния собственик, от тези, настъпили в резултат на поведението на ответника, което е довело до неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1-3 ГПК въззивното решение следва да бъдат отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При този изход на делото и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 95 от 28.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 590/2022 г. на Великотърновския окръжен съд.

В р ъ щ а делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: