Уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60240

гр.София, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 893 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на В. Л. В. чрез назначения особен представител адвокат Б. Д. от АК-Плевен срещу решение № 260101 от 22.10.2020 г. по в.гр.д.№ 202/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което частично се отменя решение № 2552 от 23.12.2019 г. по гр.д.№ 1637/2019 г. на Районен съд Плевен и вместо това е уважен иск от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ EАД против В. Л. В., да се признае за установено, че съществува вземане на банката за 4722,65 евро по договор за кредит от 22.08.2006 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 9102/2018 г. на РС Плевен.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: Допустимо ли е банката-кредитор да се позове на предсрочна изискуемост на свое вземане по договор за кредит, ако не е обявила предсрочната му изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?.

Отговор на правния въпрос обусловил допускане на касационното обжалване се дава в задължителната за съдилищата съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, т.18, с която се приема, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Дадените разяснения в ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК се прилагат последователно в практиката на ВКС – напр. решение № 184 от 04.07.2017 г. по т.д.№ 60361/2016 г, ІV г.о.,.което приема, че в исковото производство по чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение, и по отношение на настъпилия след подаването на заявление за издаване на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция, факт на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението по банковия кредит – падежа на последната погасителна вноска, поради което всички анюитетни вноски, включващи главница и/или договорни лихви и др., т.е. цялото вземане на банката по договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение.

С оглед дадения отговор на правния въпрос и доводите на касатора, при проверка на правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: За да уважи предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, въззивният съд правилно е приел, че страните са валидно обвързани от договор за кредит от 22.08.2006 г., с който е била отпусната сумата 25 100 евро, със срок на погасяване до 15.08.2020 г. Правилно също така, съобразявайки заключенията на вещи лица по делото, въззивният съд е приел, че по договора за банков кредит са постъпили плащания в размер на общо 49 080,92 евро, но в нарушение на материалния закон е приел за доказано, че ищецът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, без да е направено изявление в исковата молба, тя да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжникът е уведомен с връчването на препис от исковата молба чрез назначения му особен представител. От данните по делото е видно, че писмото на банката изх.№ ИЗХ-001-88676/16.10.2018 г. е било върнато на 09.11.2018 г. от адреса на длъжника, като „непотърсена в срок“, поради което кредитополучателят не е бил уведомен, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В заповедното производство, уведомление е било залепено на посочения от длъжника в договора за кредит адрес, тъй като в съобщението е отразено, че адресатът е напуснал на 15.12.2018 г., т.е. банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, но не е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост нито на 09.11.2018 г., както твърди ищеца в заявлението по чл.410 ГПК, нито на 11.06.2019 г. с връчване на препис от исковата молба чрез назначения на ответника по делото особен представител, тъй като липсва изявление в исковата молба, тя да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Формираните в този смисъл изводи на въззивния съд за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като длъжникът бил уведомен за това най-късно с връчване на препис от исковата молба на особения представител, са в противоречие на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.18.

Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, няма пречка предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение, не съществува пречка банката-кредитор да получи по всяка от въведените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. В случая, ищецът претендира редовно падежираните и предсрочно изискуемите вноски, поради което следва да бъдат съобразени не само изцяло неизплатените или забавени вноски по кредита, които не са издължени на уговорените дати за целия срок на договора, но и изискуемите редовни лихви за забава, наказателни лихви /неустойки/ и такси при частичното изпълнение на погасителния план, тъй като липсва надлежно уведомяване на длъжника преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а в исковата молба не е въведено ново обстоятелство – самата искова молба да се счита за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Тези обстоятелства налагат касиране на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.. От събраните писмени доказателства и заключения на вещи лица по делото е видно, че банката е осчетоводила вземания неплатената редовно падежирана и предсрочно изискуема част от главницата по договора за кредит от 22.08.2006 г., поради настъпила предсрочна изискуемост към 09.11.2018 г., за което претендира общо 8078,87 евро, за целия срок на договора до 15.08.2020 г. С оглед изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че банката не е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост, както твърди ищеца, а по делото няма данни за размера на дължимите лихви за забава, наказателни лихви /неустойки/ и такси при забавено изпълнение в погасителния план, без да са настъпили последиците на предсрочна изискуемост на кредита.

Отделно от изложеното, въззивният съд е кредитирал заключенията на съдебно-счетоводните експертизи по делото за общото задължение на кредитополучателя, но само с оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, без да се произнесе по възраженията на ответника за неравноправност на договорените възнаградителни и наказателни лихви като неравноправни. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за произнасяне по направените с отговора на исковата молба възражения.

При новото разглеждане, съдът следва да изслуша и допълнително заключение на вещо лице, което да изчисли извършените плащания по договора за банков кредит от 22.08.2006 г., към крайния срок на договора – 15.08.2020 г., като определи размера на дължимите лихви за забава, наказателни лихви /неустойки/ и такси при забавено изпълнение съгласно първоначалния погасителния план, без да са настъпили последиците на предсрочна изискуемост на кредита, вкл. във варианти при нищожност на клаузите на 4.1.1 и 4.5 от договора за банков кредит,

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260101 от 22.10.2020 г. по в.гр.д.№ 202/2020 г. на Окръжен съд Плевен и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.