Доказване началото на придобивна давност с писмени и гласни доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. София, 15.09.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2211 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 60420 от 1.12.2021 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260645 от 19.10.2020 год. по гр. д. № 11025/2019 год. на Софийски градски съд по подадената срещу него касационна жалба от Л. П. П. и С. П. М., чрез адв. К. Л.. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение от 25.04.2019 год. по гр. д. № 58129/2016 год. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. Х. М., че Н. К. С. е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ по скица от 678 кв. м.

Касаторите Л. П. П. и С. П. М. поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК бъде отхвърлен.

Ответната в настоящето производство страна – Н. К. С., чрез адв. М., оспорва жалбата и иска въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Н. К. С. установителен иск за собственост на спорния имот, предявен срещу наследодателя на касаторите, като въззивният съд е приел за необосновани доводите на ответника, че по делото е налице привидно и прикрито съглашение, според което той се явява собственик на 1/2 от процесния имот. Проследявайки хронологията при неговото придобиване е достигнал до констатацията, че правата на наследодателката на ищцата произтичат от съдебно решение, постановено през 1976 год. в производство по съдебна делба, в което участва като страна и ответникът П. М. и според постановеното решение имотът е поставен в дял на Н. С. и Р. М.. Последвала е съдебна спогодба от 25.11.1980 год., при която е извършена делба на имота на два дяла, като Н. С. е станала изключителен собственик на спорния имот, а впоследствие собствеността е придобита от нейната внучка по силата на наследствено правоприемство, а именно ищцата Н. С..

Съдът е отказал да кредитира представеното от ответника споразумение от 29.01.1986 год., тъй като от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът под № 2 в споразумението вероятно не е положен от В. Н. С. в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната по това време Н. С.. В този смисъл е отхвърлил твърдението на ответника, че този договор се явява писмено начало, от което да се зачита придобивната давност. В мотивите на решението са обсъдени и събраните свидетелски показания, като е формиран извод, че въз основа на тях не може да бъде установено по категоричен начин, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота. Освен това е отбелязано, че същият сам е опровергал твърденията си за своене на имота, като е представил проект на договор от 20.01.2005 год., съгласно който ищцата като продавач му прехвърля 1/2 идеална част от собствения ѝ недвижим имот.

Така мотивиран, въззивният съд е приел за доказано правото на собственост върху процесния имот на ищцата, а направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за неоснователно, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на предявения установителен иск.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, формулиран в т. 4 от приложеното изложение: „С какви доказателства е допустимо доказването на началото на придобивна давност по чл. 79 ЗС и попада ли в обхвата на доказателствата писмен документ – договор от 1986 год., който не е оспорен по съдържание?, респ. останалите писмени доказателства относно твърдяното вътрешно споразумение между наследниците и значението им за поддържания от ответника придобивен способ, като е прието същите да са относими към изхода на спора и да не са намерили разрешение в сочената от касаторите съдебна практика. Доколкото в същата трайно и безпротиворечиво се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи фактите, които се установяват с тях, респ. не се установяват твърдените от страните такива, като изложи и съответните мотиви, то необсъждането на част от представените доказателства представлява съществено процесуално нарушение. Относно доказването на релевираното начало на придобивната давност по чл. 79 ЗС е допустимо събирането на писмени и гласни доказателства, в т. ч. и сочения договор от 1986 год., както и останалите писмени доказателства във връзка с твърдението за вътрешно споразумение между наследниците на общия наследодател. Следва да се приеме и относимостта на същите към релевирания от ответника придобивен способ, поради което и въззивният съд е бил длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи и съответните мотиви относно поддържаните от ответника по иска доводи за притежаваната от него 1/2 ид. ч. от спорния имот на основание придобивна давност по постигнатото между наследниците споразумение преди делбата.

Основното възражение на първоначалния ответник по предявения срещу него иск за собственост е за притежаваното от него право върху 1/2 от спорния имот, предмет на констативния нотариален акт № 25/2006 год., като същият се е позовал на постигнатата спогодба между наследниците на общия наследодател Х. М. А., извън привидната им делба по гр. д. № 1629/75 год. Видно от същата /с дата 17.06.1975 год./, поради реалната неподеляемост на наследствения имот пл. № 99, кв. 6 по плана на кв. Г., Б., с площ 1 400 кв. м., същите се съгласяват той да се подели на две равни части, всяка по 700 кв. м., като единият дял ще е за Н. С. и П. М., а другият – в общ дял за останалите трима наследници. Налице е и съгласие за уравнение на дяловете от страна на Н. и П., за което е представена и нарочна разписка за плащане от страна на П. на неговата припадаща му се част от задължението за уравнение на стойността на дяловете на другите трима съделители. Тези писмени доказателства не са оспорени от ищцата.

Ответникът не оспорва придобиването от страна на ищцата по наследство от нейната баба Н. С. на другата 1/2 ид. ч. след смъртта й през 1984 год. и след смъртта на дядо й А. С. през 2004 год. Същият е страна по договора от 29.01.1986 год., сключен между наследниците на Н. С. и П. М., с който първите му признават правото на собственост върху половината от получения при делбата от 1980 год. с Р. М. имот, представляващ пл. № * в кв. 6 по плана на кв. Г., [населено място], с площ от 700 кв. м., като спор относно идентичността с делбения имот не съществува между страните /а и същата се установява от удостоверение № 94-00-3002 от 25.10.2016 год. на ГИС София/.

Действително, от заключението на графологичната експертиза е установено, че подписът в т. 2 на договарящите по този договор вероятно не е на В. С., като майка и законен представител на малолетната тогава Н.С., но изрично последната, чрез пълномомощника й адв. М., е заявила, че не оспорва ръкописния текст на стр. 2 – протокол от открито с. з. на 18.09.2018 год. пред първоинстанционния съд. С него е признато правото върху 1/2 ид. ч. от имота на П. М., което кореспондира и с установения със спогодбата от 1975 год. факт за прикритото съглашение между наследниците.

Въззивният съд не е имал основание да не кредитира горните писмени доказателства, които кореспондират и с останалите събрани такива относно установеното от този момент /1975 год./ владение на спорния имот от страна на първоначалния ответник, предмет на обстоятелствената проверка по нотариално дело № 25 от 2006 год. Признаването в него на притежавано от П. М. право в размер на 1/2 ид. ч. е в подкрепа на твърденията му за наличие на прикрито съглашение между наследниците на общия наследодател Х. А., обосноваващо вследствие установеното въз основа на него владение в необходимия законов срок опровергаване на извършената делба като привидна по отношение на тази част. Затова и ищцата Н. С. се легитимира като собственик по наследствено правоприемство след смъртта на баба си и дядо си върху 1/2 ид. ч. от спорния имот, за която част ответникът не е спорял и която част е предмет на представения предварителен договор за покупко-продажба от 20.01.2005 год. В този смисъл е и изявлението на ищцата в с. з. на 26.06.2018 год. пред първоинстанционния съд. Както този предварителен договор, така и данните от прокурорската преписка от 2007 год., а и събраните гласни доказателства, неопровергани от други, установяват осъществяваното от първоначалния ответник владение върху имота в рамките на необходимия законов срок, поради което и събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, различен от направения от въззивния съд в обжалваното решение. Възражението на ответника относно притежаваната от него 1/2 ид. ч. от имота е основателно, поради което и в тази му част въззивното решение следва да се отмени като неправилно и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови друго, с което предявеният иск за тази част от правото на собственост следва да се отхвърли като неоснователен.

В останалата част – за другата 1/2 ид. ч. от имота, установителният иск е основателен и въззивното решение следва да се потвърди.

Въпреки този изход на делото на касаторите не се присъждат разноски, тъй като не са поискали такива, а на ответницата в настоящето производство се присъждат съразмерно с неуважената част на жалбата в размер на 300 лв. До този размер следва да се намалят и присъдените й с потвърденото първоинстанционно решение разноски с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 260645 от 19.10.2020 год. по гр. д. № 11025/2019 год. по описа на Софийски градски съд в потвърдителната му част, с която е признато за установено по отношение на П. Х. М., починал на 23.11.2019 год. и заместен в производството от наследниците си по закон – Л. П. П. и С. П. М., с разпореждане от 28.11.2019 год., че Н. К. С. е собственик на основание наследствено правоприемство на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] за разликата над 1/2 ид. ч. , както и в частта, с която са й присъдени разноски в размер над 300 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 5, ап. 30 срещу Л. П. П. и С. П. М., като наследници на починалия в хода на производството П. Х. М., установителен иск за собственост на основание наследствено правоприемство на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] за 1/2 ид. ч. от него.

ПОТВЪРЖДАВА горното въззивно решение в останалата му част – за другата 1/2 ид. ч. от посочения имот в [населено място].

Осъжда Л. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] С. П. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. „Г”,ет. 6, ап. 176 да заплатят общо на Н. К. С. направените по делото в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: