Осъждане за неверни данни при кандидатстване за европейски земеделски субсидии

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * доказателствен анализ * доказателствена основа * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
гр. София, 27 септември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и с участието на прокурора Кирил Иванов

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 558/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на подсъдимия Н. Е. Х., подадена чрез неговия защитник адвокат Е. Й., срещу решение № 12 от 18.01.2024 г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 922/2023 г. по описа на същия съд.

Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд в осъдителната му част: частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, както и в частта, с която е изменена присъдата относно размера на наложеното наказание (лишаване от свобода). В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 4 НПК, са заявени всички касационни основания по чл. 348 ал.1 НПК. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са изложени твърдения, че: по делото не е разкрита обективната истина в нарушение на чл. 13 НПК и че това води до постановяване на решението на основата на предположения в нарушение на чл. 303 от НПК; че доказателствата по делото не са обсъдени при спазване на чл. 305 ал.3 НПК; че мотивите на решението са изградени единствено на база показанията на свидетели, които са или служители на министерството на земеделието или са такива на различни структури на това министерство и без да се отчете, че те не установяват извършено нарушение от подсъдимия; че липсата на обсъждане на изброените обстоятелства и доводи води до липса на мотиви; и че вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано при съществено нарушение на процесуалните правила. Претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е аргументирана с доводи, че посочените като допуснати нарушения на процесуалните правила водят до неправилна правна квалификация на деянието, включително и относно субективната му страна. Относно последното се отправя упрек към въззивния съд, че не е ясно какво го е мотивирало до приеме наличието на пряк умисъл без съществуването на доказателства в тази насока. Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК е мотивирано със съображения, че в нарушение на чл. 54 НК не е отчетена липсата на отегчаващи вината обстоятелства; че като такива САС е отчел елементи от фактическия състав на престъплението; и че неоснователно е отказано приложението на чл. 55 НК. Оплакването срещу отказа за прилагане на чл. 55 НК е основано на претенцията, че неуредиците (пълният хаос и лошата организация в службите на министерството на земеделието) неправилно не са отчетени като изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК. Въз основа на изложената аргументация в условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и пълно оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане в тази му част.

В съдебното заседание пред ВКС адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия Х., поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения в подкрепа на оплакванията и направените искания. Моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице посочените касационни основания. Моли да бъде потвърден въззивния съдебен акт.

Подсъдимият Н. Х. не се явява в съдебното заседание пред ВКС и не изразява личното си становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 19/21.04.2023 г., постановена по нохд № 819/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, подсъдимият Н. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 17.06.2019 г. в [населено място], /област/ в качеството си на управляващ и представляващ /фирма/ пред Общинска служба „Земеделие“, в подадено Заявление за подпомагане за 2019 г., Форма за юридически лица с УИН № /номер/дата/ и таблици за изготвените парцели за 2019 г., неразделна част от него, е представил неверни сведения-декларирал, че ползва на правно основание заявените общо 31 парцела, изискващо се по чл.41,ал.3 и ал.4 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, въпреки липсата на такова и че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията за подпомагане, общо 31 парцела с обща площ от 663.74 хектара, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕФГЗ и ЕЗФРСР) и предоставени на българската държава по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП),мярка 12/Натура 2000 (компенсаторни плащания) и НР 1 (компенсаторни плащания в планински райони) за кампания 2019 г., поради което и на основание чл.54 от НК за извършено престъпление по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лв.

Със същата присъда на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият Х. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР-Благоевград сумата в размер на 300 лв. разноски на досъдебното производство; по сметка на Окръжен съд-Благоевград сумата в размер на 102.86 лв. разноски в съдебното производство, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба на подсъдимия Н. Е. Х. пред Апелативен съд-София е било образувано внохд № 922/2023 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 12 от 18.01.2024 г., с което първоинстанционната присъда е изменена като:

- е отменена в частта, с която подсъдимият Н. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 17.06.2019 г. в [населено място], обл.Благоевград, в качеството си на управляващ и представляващ /фирма/, пред Общинска служба „Земеделие“, в подадено Заявление за подпомагане за 2019 г., Форма за юридически лица с УИН №/номер/дата/и таблици за използваните парцели за 2019 г., неразделна част от него, е представил неверни сведения-декларирал, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията за подпомагане, общо 31 парцела с обща площ от 663.74 хектара и на основание чл.304 НПК е признат за невиновен и оправдан в тази част по обвинението да е извършил престъпление по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 НК.

- и е намален размера на наложеното на подсъдимия Н. Е. Х. наказание лишаване от свобода от две години на една година и шест месеца.

С въззивния съдебен акт първоинстанционната присъда е била потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 1 НПК на касационна проверка съдебен акт на апелативен съд и в законоустановения срок.

Преди всичко следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347 НПК. В случая извън обхвата на касационния контрол остава частта от въззивното решение, с която частично е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият Х. е оправдан по обвинението, че е представил неверни сведения - декларирал, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията за подпомагане, общо 31 парцела с обща площ от 663.74 хектара, тъй като оправдаването на подсъдимия по тази част от обвинението не е протестирано от прокурора пред касационния съд.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност и справедливост.

Следвайки тази поредност, ВКС ще разгледа първо оплакванията, съдържащи доводи за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

С част от доводите, отнесени към наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, на практика се изразява несъгласие с оценката на някои от доказателствата и с приетата фактическа обстановка поради нейното несъответствие с тези доказателства. Такова е оплакването за недоказаност на обвинението, основано на твърдения на касатора за съдържащи се в показанията на свидетелите К. С., В. С., Т. О., Х. Х., А. А., К. У. и Д. И. данни за конкретни обстоятелства, които не били обсъдени, както и на твърдения, че тези свидетели „не установяват извършено нарушение от страна на подсъдимия“. По този начин се аргументира оплакване за фактическа необоснованост на приетите за установени от въззивния съд фактически положения, която обаче не е касационно основание за отмяна на въззивното решение. В случая въз основа на цитираните показания на тези свидетели в касационната жалба се настоява за липса на доказателства, подкрепящи обвинението, което на практика означава претенция касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствените материали и да изведе нови фактически положения. Но с такова правомощие касационният съд не разполага извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, в която настоящото производство не попада. ВКС не може да се намесва в оценъчната дейност на въззивния съд и да прави (обосновава) собствени изводи относно недоказаността на престъплението. Затова, след като е недопустима подмяната на извършената оценка на достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал и в частност на визираните свидетелски показания, касационният съд не следва да взема отношение по тези възражения и да ги обсъжда. Освен това следва да се отбележи, че именно с претенция за необоснованост може да се обясни формулираното в жалбата искане за оправдаване на подсъдимия директно от касационната инстанция. Но оправдаването на подсъдимия (на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК) би било постижимо единствено, ако приетите във въззивното решение фактически положения не обуславят съставомерно негово поведение. В разглеждания случай такъв подход обаче е неприложим спрямо изложената от въззивния съд фактология досежно престъпната дейност на подсъдимия Х..

Останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила са допустими, но неоснователни.

Неоснователно е оплакването, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Правилата в посочената разпоредба, на нарушение на която се позовава защитата, са приложими единствено в случаите на нова присъда (чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 НПК) и затова касаят изискванията за съдържането на въззивната присъда. Затова само когато постановява нова присъда, второинстанционният съд следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза встъпва в правомощията на първоинстанционния съд. И доколкото приетата за установена фактическа обстановка във въззивното решение е такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд, АС-София не е бил длъжен подробно да обсъжда и да излага съображения по всички онези въпроси, по които е било задължително да се произнесе в мотивите на присъдата си Окръжен съд-Благоевград. В настоящия случай въззивният съд е постановил решение, поради което приложими за неговото съдържание се явяват правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, които не са нарушени.

Настоящият състав констатира, че атакуваният въззивен съдебен акт е съответен откъм съдържание на изискванията, визирани в посочените по-горе текстове. В случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите или пред липса на такива, която да ограничава възможността за проверка начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Противно на това обстоятелствената част на въззивното решение съдържа подробни, детайлни и задълбочени мотиви, изготвени с необходимата аналитичност и прецизност.

Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по фактите, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, въззивният съд ги е оценил при спазване на изискванията на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Оценката на доказателствата и доказателствените средства е с оглед на действителното им съдържание, без да е налице недооценяване, надценяване или подценяване на което и да било от тях. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. При установяване на фактическите обстоятелства АС-София не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, регламентиращи събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на направените фактически изводи.

Неоснователно е и оплакването, че вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено върху предположения в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Това възражение е формулирано декларативно (бланкетно), поради което като лишено от конкретика не позволява на касационния съд да вземе по-детайлно отношение към него. При тази лаконичност на оплакването следва само да се посочи, че в мотивите на въззивното решение въпросът относно доказаността на конкретното виновно поведение на подсъдимия Х. е получил дължимия отговор съгласно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 ал. 3 и ал. 5, чл. 303 ал. 1 НПК. В този смисъл залегналите в атакувания съдебен акт съображения ясно показват, че приетите от САС фактически положения по въпросите относно извършването на деянието, авторството му и вината не са аргументирани в нарушение на изискванията на чл. 303, ал. 1 НПК с недопустими предположения, като изводите по тези въпроси са обусловени от несъмнено доказани факти, и то в тяхната обективна логическа връзка.

В заключение касационният съд не установи да са допуснати претендираните с жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1 т. 2 НПК.

Неоснователно е и оплакването за неправилна правна квалификация на деянието, включително и относно субективната му страна. В рамките на установените фактически положения, изведени без да е допуснато съществено процесуално нарушение, АС-София правилно е приел, че извършеното от Н. Х. деяние осъществява обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 НК. Затова възприетата правна квалификация е законосъобразна и материалният закон е приложен правилно.

Неприемливи са твърденията на жалбоподателя за субективна несъставомерност на деянието поради липсата на пряк умисъл. Защитата е оспорвала наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на престъплението и пред въззивния съд, който на стр.25-27 в решението си подробно, аргументирано и убедително е отговорил на това възражение. В тази насока правилно и с основание са отчетени обстоятелствата, че именно по данни на подсъдимия са били очертани площите, отразени в заявлението; че той е присъствал през цялото време на процеса на очертаване на заявените площи и се е подписал след приключване на този процес и след като са му били предоставени картите на имотите, в ъгъла на всяка една от които е означено в коя община е декларираната за подпомагане площ, която е съвършено различна от тази, за която е имал договор за наем - със "С. Р. о."; че в процеса на очертаване на площите подсъдимият е видял на екран земите и границите на отделните поземлени имоти; че дори и по технически причини системата ИСАК да не е позволявала визуално на екран да се сравнят очертаните граници с регистрираното правно основание, то същите са излизали в таблична справка, в която са показани всички онези правни основания, които не се визуализират на екран графично и стоят като цифра; че в самите таблици за използваните парцели за 2019 г., неразделна част от заявлението и подписани и подпечатани от подсъдимия Х. в качеството му на управляващ и представляващ процесното дружество, са посочени землищата, в които се намират заявените от него парцели и те са в селата /населено място/ , /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/ и /населено място/, които са съвършено различни от землището на имота, за който единствено е имал сключен договор за наем (с Р. С. о.). Всички тези факти установяват, че Х. е съзнавал представянето на неверни сведения относно обстоятелството, че представляваното от него дружество ползва на правно основание заявените общо 31 парцела, изискващо се по чл.41,ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, въпреки липсата на такова, както и че тези сведения са представени именно със специалната цел - дружеството му да участва в схемите и мерките за подпомагане и да получи субсидии по тези програми, като е искал настъпването на общественоопасните последици, поради което правилно са преценени като обективиращи прекия умисъл на подсъдимия, респ. субективните признаци на престъплението.

В случая не се касае за представяне на сведения за т.нар. оценъчни факти, респ. за факти, за които се изискват специални знания, а за факти, относно които подсъдимият е могъл да формира и е имал формирано знание.

Не се установява и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложените наказания.

Според настоящия състав не е налице очевидно несъответствие между наказанията, наложени на подсъдимия Х., и обществената опасност на деянието и дееца, от една страна, и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда. Той е съобразил като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му, данните за трудовата му ангажираност и доброто му процесуално поведение. Към отегчаващите отговорността обстоятелства правилно са отнесени големият брой на недопустимите за подпомагане парцели (31) и значителният размер на общата площ на заявените за подпомагане земи (663,74 хектара), както и високият размер (278 331.29 лв.) на субсидията, която е щяло да получи представляваното от подсъдимия /фирма/. Относно така приетите отегчаващи обстоятелства неоснователно е възражението на защитника, че същите се явяват елементи от фактическия състав на престъплението. Престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр., ал. 2 НК е формално и е довършено с факта на подаване на неверните сведения. Изпълнителното деяние в инкриминираната форма се изразява в представяне на неверни сведения пред съответните длъжностни лица от службата, чрез която се осъществява кандидатстването, като тези сведения са свързани с условията, при които се отпускат финансовите средства от европейските фондове по програмата, за която се кандидатства. Броят на недопустимите за подпомагане парцели, размерът на общата площ на заявените за подпомагане парцели, както и размерът на субсидията, за която се кандидатства, са ирелевантни за съставомерността на деянието, но пък са от значение за определяне степента на засягане на охраняваните обществени отношения. В случая големият брой на заявените парцели и завишеният размер на общата заявена площ на парцелите и на субсидията са величини, определящи една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което адекватно е било съобразено от въззивния съд при определяне размера на наказанията. При това положение неоснователно се явява и оплакването, че в нарушение на чл. 54 от НК не е била отчетена липсата на отегчаващи обстоятелства.

Неоснователно е и възражението, че твърдените неуредици - пълният хаос и лошата организация в службите на министерството на земеделието - неправилно не са отчетени като изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК. Престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр., ал. 2 НК е на просто извършване и за съставомерността му е без значение организацията на работа в министерството на земеделието и съответните териториални служби, поради което последното обстоятелство, вкл. и в твърдяния негативен аспект, няма и не би могло да има никакво отношение към ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за представяне на неверни сведения. Отделен е въпросът, че това обстоятелство не може да е смекчаващо вината, защото не е от естество да улесни формирането на вината - не е от естество да благоприятства протичането на психическите процеси, довели до вземане на решение за извършване на деянието.

В касационната жалба не са изложени други обстоятелства, които да обуславят извод за несъразмерност и несъответствие между извършеното деяние и наложените за него наказания и които същевременно да са пренебрегнати от въззивния съд.

ВКС счита също, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. Освен това, по делото не се констатира по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко.

Наложените санкции отговарят на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на дееца, на останалите значими обстоятелства, както и на необходимостта наказанията в своята съвкупност да постигат ефективно целите по чл. 36 НК, поради което наказанията не следва да бъдат коригирани чрез намаляването им.

По изложените дотук съображения настоящата инстанция намира, че след като не са налице сочените в жалбата касационни основания атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12 от 18.01.2024 г., постановено внохд № 922/2023 г. по описа на Апелативен съд-София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: