Действителност на завещание и продажба във вреда на представлявания

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50172

гр.София, 10.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4145 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. Л. и И. Л. Л. срещу решение № 11701 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 301 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 въззивен състав, с което е отменено решение № 6450 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № , рег. № от г. на нотариус Р. Д. и е постановено друго решение за прогласяване нищожността на този договор.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят настоящата инстанция да отмени това решение и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Б. В. Ч. застъпва становището, че решението на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 33 159,60 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 471 от 30.5.2022 г. по настоящото дело по въпроса длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност. Отговорът на този въпрос се съдържа в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

С решение № 6450 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, I-4 състав, са отхвърлени предявените от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № , рег. № от г. на нотариус Р. Д., поради накърняване на добрите нрави, поради липса на представителна власт и поради договаряне във вреда на представлявания. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт с решение № 2252 от 24.08.2018 г. по гр. д. № 807 по описа за 2018 г., като основният довод е, че завещанието, с което ищецът се легитимира като наследник и собственик на продадения имот, е нищожно поради противоречие с императивната материалноправна норма на чл.42, буква „в.“ от Закона за наследството, тъй като волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава. Това въззивно решение е отменено с решение № 245 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4908 по описа за 2018 г. на III ГО на ВКС със съображението, че Софийският апелативен съд е приел за нищожно завещанието в противоречие с практиката на ВКС, според която без да е направен довод, съдът не може да се произнася по нищожността на сделката, от която произтича спорното правоотношение. Съобразявайки се с указанието на ВКС, при повторното разглеждане на делото съставът на Софийския апелативен съд не се е произнесъл по възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42, буква „в“ от ЗН, поради което е приел, че ищецът е легитимиран да предяви исковете за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Счел е, че искът за нищожност поради договаряне във вреда на представлявания е основателен и затова е отменил първоинстанционното решение относно този иск, като е постановил друго решение, с което го е уважил.

Твърдяната от касаторите нищожност на основание чл.42, буква „в“ от ЗН. обаче произтича според тях от съдържанието на завещанието, поради което съгласно дадения по-горе отговор на въпроса съдът е длъжен и служебно да се произнесе. След като съдът дължи такава служебна проверка, той е длъжен да разгледа възражението за нищожност, макар то да е заявено едва пред въззивната инстанция. Тъй като на страните е дадена възможност да вземат становище относно нищожността на завещанието и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

В саморъчното завещание на И. М. от 29 юни 2011 г. е записано, че е направено в полза на Б. Ч., тъй като родителите му се грижат за него и предпочита да се грижат и за в бъдеще. Според касаторите това съдържание води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42, буква „в“ от ЗН, тъй като мотивът не е да се надари лицето, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка. В практиката на ВКС действително се приема, че завещателното разпореждане е нищожно, когато единственият мотив на завещателя е да се вмени задължение на лицето, на което се завещава имущество, да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност/решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр. д. № 110/99 г. на I ГО, № 745 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 79/2010 г. III ГО, № 434/11 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 1112/20110 г. на I ГО, № 122 от 3.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на I ГО, № 88 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 826/2012 г. на III ГО, решение от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2010 г. на III ГО, решение № 25 от 26.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г. и др./. Не е нищожно обаче завещанието, направено в знак на благодарност, което има възнаградителен характер за положените вече грижи. Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта и мотивите му имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. Мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост и др. Безвъзмездността не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42, б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН/решения № 188 от 6.04.2004 г. по гр. д. № 627/2003 г. на I ГО на ВКС и по-подробно-решение № 117 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 710/2015 г. на II ГО на ВКС/.

В настоящия случай единият от мотивите на завещателното разпореждане са вече положените за завещателя грижи от родителите на лицето, на което завещава. Използваното сегашно време „се грижат“ означава, че родителите на Б. Ч. са полагали грижи за известен период от време преди завещателното разпореждане, тъй като полагането на грижи не е еднократен акт, а относително продължителен процес. Този благодарствен мотив е достатъчен, за да се приеме, че завещанието не противоречи на закона. Изразеното предпочитание родителите да се грижат и за в бъдеще не вменява задължение за издръжка и гледане и не е единствен мотив на завещанието, поради което не води до нищожност на завещателното разпореждане. Следователно завещателното разпореждане е действително и ищецът е наследил както субективното право на представлявания И. М. да се позове на недействителността на покупко-продажбата по чл.40 от ЗЗД, така и процесуалното му право да предяви такъв иск. От събраните по делото доказателства се установява фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, който включва обективен и субективен елемент-увреждане на представлявания и „споразумяване“ между представлявания и насрещната страна по сделката/ ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/. Конкретните обстоятелства при сключване на сделката са, че представляваният И. М. е бил на 83 годишна възраст и със заболявания, обуславящи нуждата му от ежедневни грижи и съответно от необходимите за целта парични средства. Вместо да ги осигури, неговият представител е продал единствения му имот на цена от 26 400 лв., при действителна пазарна стойност от 328 044 лв. според съдебната експертиза/206 кв. м. по 1539 лв. на кв.м. плюс 11035 лв. за сградите/, тоест-над 12 пъти по-евтино. По този начин представителят причинил увреждане на представлявания, вместо да се грижи за неговите интереси. Обстоятелството, че представляваният е бил упълномощен да сключва сделки при условия каквито намери за добре и на когото прецени, не означава, че може да злоупотреби с доверието на представлявания. Субективният елемент се доказва от роднинската връзка между пълномощника и купувача на недвижимия имот, които са братя според удостоверенията за раждане/ стр.70 по описа на СГС/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд като краен резултат съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски на Б. Ч. не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за извършването им.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11701 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 301 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 въззивен състав, с което е отменено решение № 6450 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № , рег. № от г. на нотариус Р. Д. и е постановено друго решение за прогласяване нищожността на този договор.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: