Личен характер на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

гр. София, 25.04. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр.д. № 3149 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието , чрез юрк. Ю. Б., против решение от 16 януари 2023 г., постановено по дисц.д. № 17/2022 г. по описа на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни т. 3, 4 и 5 от искането на министъра за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител Н. К., рег. № 789, с район на действие Софийски градски съд, за нарушения на чл. 47, ал. 1 ГПК, чл. 492, ал. 1 ГПК , и чл. 496, ал. 1 ГПК.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че изводите в обжалваното решение относно т. 3, 4 и 5 от искането на министъра на правосъдието, са неоснователни и немотивирани , и не кореспондират със събраните писмени доказателства и установените факти в хода на дисциплинарното производство. Посочено е, че хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК , описва предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление и те съдържат едно общо основание, което трябва да е налице кумулативно с едно от предвидените специални основания. Общото основание е търговецът да разполага с канцелария на последно регистрирания си адрес на управление. За да залепи уведомление, връчителят трябва да констатира и едно от специалните основания, разписани алтернативно в чл. 50, ал. 4 ГПК: липса на достъп до канцеларията или липса на служител, съгласен да приеме съобщението. Твърди се, че в мотивите на решението са посочени аргументи за липса на нарушения на визираните разпоредби, тъй като протоколът и постановлението са били изготвени в сроковете и по реда, предвиден в ГПК, и сами по себе си не представляват нарушения, но следвало да се отчетат като отегчаващи вината обстоятелства. Тези аргументи според жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие с извършеното нарушение по т. 2 от искането, за което дисциплинарният състав е наложил дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ. Опорочената процедура по провеждане на публичната продан не може да доведе до изготвяне на законосъобразни последващи актове поради липса на законно основание за издаването им.

Ответният частен съдебен изпълнител Н. К., рег. № 789, представлявана от адв. К. М., в отговор на жалбата излага доводите си за нейната неоснователност.

Срещу решението на Дисциплинарната комисия в частта му, в която на частен съдебен изпълнител Н. К., рег. № 799, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за допуснати нарушения на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК , и дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за допуснати нарушения на чл. 488, ал. 1, изр. 2 ГПК, е подадена жалба от частния съдебен изпълнител Н. К., чрез адв. К. М.. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при нарушения на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Сочи се, че всички изпълнителни действия, предприети по изп.д. № 218/20202 г. от образуването до прекратяването му, са осъществени от помощник-частен съдебен изпълнител, а не от частен съдебен изпълнител Н. К.; затова не е налице най-важното изискване на чл. 67 ЗЧСИ – авторството на деянието, което води и до липса на другото важно изискване на закона – виновното неизпълнение на задължения по посочените текстове на ГПК. При констатиране на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност само когато от субективна страна същото е извършено виновно – тоест трябва да се съобрази субективното отношение на частния съдебен изпълнител към противоправното поведение. От друга страна, при установено нарушение на служител на частен съдебен изпълнител и недостатъчно добре упражнен контрол върху дейността на съответния служител, може да се търси дисциплинарна отговорност на частен съдебен изпълнител за действията на негов помощник или служител, но само за нарушение на чл. 6, ал. 4 от Устава на КЧСИ. Такова нарушение обаче не е предмет на дисциплинарното производство, не е визирано в искането на министъра на правосъдието или на Съвета на КЧСИ и за него не е наложено и наказание. Такова наказание би било доста различно като тежест в сравнение с постановеното наказание. Жалбоподателят твърди още, че действията на помощник-частния съдебен изпълнител по възлагане на чл. 18 ЗЧСИ могат да заместят волеизявленията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, включително по спиране и възобновяване на производството. Целта на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е извършването на действия, които водят до събиране на вземането и удовлетворяване на взискателя, като това не е свързано с освобождаването на съдебния изпълнител от отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. По отношение предприетите действия от помощник-частния съдебен изпълнител във връзка с чл. 486, ал. 2 ГПК , се твърди, че публичната продан е спряна съвсем законосъобразно: имотът няма административен адрес, до него няма реализиран път , и за евентуалните участници в публичната продан е съвсем логично да бъдат затруднени и възпрепятствани за извършване на оглед , освен ако не бъдат заведени на място от назначения пазач на имота. Излагат се съображения и за липса на нарушение на чл. 488, ал. 1 ГПК. Приложим в изпълнителното производство е чл. 230, ал. 3 ГПК, който предвижда, че при възобновяване на производството то започва от онова действие, при което е било спряно. Правилно помощник-частният съдебен изпълнител е продължил публичната продан, която е била спряна преди обявяване купувач на имота, а не е насрочил нова. В случая е имало налице внесени задатъци, а освен това не са съществували предпоставките по чл. 494 ГПК, при наличието на които се обявява нова публична продан. Наддавачът Й. е бил обявен за купувач по посочената продажба, като цената е била внесена от него в законоустановения двуседмичен срок. Според жалбоподателя тежестта на наложените наказания не съответства на тежестта на нарушенията, а принципът на обективност и безпристрастност при вземане на решенията е бил нарушен от Дисциплинарната комисия. Изводите, че частният съдебен изпълнител съзнателно е нарушила императивни норми на закона, кодекса и устава, както и за наличието на отегчаващи вината обстоятелства, не отговарят на обективната действителност. Комисията се произнесла в противоречие със закона, практиката на ВКС и своята собствена практика. Дисциплинарната проверка била инициирана по жалба от лице, което нито е страна в изпълнителното производство, нито е трето лице с правен интерес, а е участник в публичната продан, оттеглил наддавателното си предложение. По делото не са постъпвали жалби от взискателя и длъжника, което показвало, че те не се чувстват увредени от действията на съдебния изпълнител. Не се установява и съдебният изпълнител К. да е била наказвана за подобни нарушения и да е налице системност на нарушенията и липса на критичност по отношение на конкретните действия, предмет на дисциплинарното производство.

Ответникът министър на правосъдието, чрез юрк. В. Д. и Ю. Б., в отговор на жалбата излага доводите за нейната неоснователност.

Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрк. А. Д., поддържа становище за неоснователност и на двете жалби.

Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими. Жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна, а жалбата на частния съдебен изпълнител К. е основателна .

По делото е установено следното:

Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и по искане на министъра на правосъдието за започване на дисциплинарно производство срещу частния съдебен изпълнител Н. К., рег. № 789, район на действие Софийски градски съд, за извършени по изп.д. № 218/2020 г. по описа на съдебния изпълнител нарушения, изразяващи се в: 1) незаконосъобразно спиране на изпълнителното производство - нарушение на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК; 2) насрочване на публична продан за един ден от 18.02.20222 г. до 18.02.2022 г. - нарушение на чл. 488, ал. 1, изр. второ ГПК; 3) залепване на уведомление на адреса на длъжника на 02.02.2022 г., без да е спазена предвидената в закона процедура – нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК; 4) изготвяне на протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач, без да е спазена предвидената в закона процедура за провеждане на публична продан – нарушение на чл. 496, ал. 1 ГПК; 5) издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 23.02.2022 г., без да е спазена предвидената в закона процедура за провеждане на публична продан – нарушение на чл. 496, ал. 1 ГПК; 6) обявяване на начална цена на процесния имот, от която да започне наддаването му, под 80 на сто от пазарната цена и продажбата му за цена под 80 на сто от пазарната цена – нарушение на чл. 485, ал. 4 ГПК.

В хода на дисциплинарното производството е установено, че пред частния съдебен изпълнител Н. К., рег. № 789, район на действие Софийски градски съд, по молба на Столична община е образувано изп.д. № 218/2020 г., въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК против „Джентрейд“ ООД. По възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, е наложена възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], която е вписана на 22 февруари 2021 г. С разпореждане от 13 април 2021 г. е насрочен опис и оценка на имота, назначено е вещо лице, което да изготви оценителна експертиза за стойността на имота. Взискателят и длъжникът са уведомени за датата и часа на насрочения опис, който е извършен на 25.05.2021 г. Изготвена е оценка от вещо лице, която е предявена на страните на 04.06.2021 г. Насрочена е публична продан, която да протече за времето от 03.08.2021 г. до 03.09.2021 г., при начална цена от 96000 лева, представляваща 80 на сто от определената пазарна стойност на имота без ДДС. Поради констатация, че публичната продан е нередовно разгласена, с постановление от 03.09.2021 г. тя е спряна. С разпореждане от 12.11.2021 г. е насрочена отново публична продан, която да протече от 07.12.2021 г. до 07.01.2022 г., при същата начална цена. На 07.01.2022 г. на основание чл. 486, ал. 2 ГПК , вр. чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК , изпълнителното производство и публичната продан са спрени. На 31.01.2022 г. с разпореждане са възобновени производството и публичната продан, като е постановено същата да продължи за срок от един ден. Длъжникът е уведомен за тези обстоятелства чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 02.02.2022 г. на адреса на управление на дружеството. На 21.02.2022 г., след проведена публична продан от един ден – 18.02.2022 г., е изготвен протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач. На 23.02.2022 г. е изготвено постановление за възлагане на недвижим имот.

При тези факти, съставът на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е приел, че част от твърдените нарушения са осъществени. На първо място е прието, че в нарушение на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК К. с разпореждане от 07.01.2022 г. е спряла изпълнителното производство, без да има законово основание за това. Позовала се е на чл. 486, ал. 2 ГПК, която не е сред основанията за спиране на изпълнителното производство, изброени изчерпателно в чл. 432 ГПК, който не подлежи на разширително тълкуване. Нито в ЗЧСИ, нито в ГПК е предвидена възможност съдебният изпълнител по субективна преценка да постановява спиране, възобновяване и/или прекратяване на изпълнителното производство. Възлагането на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ не включва подобно правомощие. Последващото волеизявление на взискателя Столична община, че потвърждава всички предприети и извършени от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия по делото, вкл. по спиране и възобновяване на производството, не валидира извършеното нарушение на правната норма.

Относно срока на проведената публична продан в обжалваното решение се сочи, че съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК при възобновяване производството започва от онова действие, при което е било спряно. При спиране на изпълнителното производство по време на течаща публична продан, след възобновяването му следва да бъде насрочена публична продан при спазване параметрите на чл. 488, ал. 1 ГПК, тоест за един месец, при същата начална цена. Така е процедирал съдебният изпълнител при първото спиране на публичната продан, но не и при второто. Промените в процесуалното поведение на съдебния изпълнител относно един и същ въпрос според дисциплинарния състав сочат на виновно нарушение на гражданскоправната норма, което е съществено, тъй като води до редица негативни последици – несигурност в страните и трети лица, желаещи да участват в проданта; ограничаване на възможността да бъде постигната максимално висока цена чрез допускане на възможно повече наддавачи. Изготвеният протокол за обявяване на наддавателни предложения и купувач , и последвалото го постановление за възлагане сами по себе си не са самостоятелни нарушения на разпоредбите на чл. 489 ГПК и чл. 496 ГПК, но тъй като са последици на незаконосъобразно действие, следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства.

По искането за констатиране на нарушение на чл. 485, ал. 4 ГПК дисциплинарният състав е приел, че такова нарушение не е извършено. Не се констатира нарушение и на чл. 50, ал. 4 ГПК, според който, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва. В случая се установява, че адресът, на който е регистрирано дружеството длъжник, е посетен от помощник-частен съдебен изпълнител, но той не намерил достъп до канцелариите, поради което съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК е поставил уведомление по чл. 47 ГПК.

Възражението, че частният съдебен изпълнител не носи отговорност за действията на помощник-частния съдебен изпълнител, е прието за неоснователно. Посочва се, че частният съдебен изпълнител е длъжен да упражнява контрол върху дейността и работата на всеки свой служител. Овластявайки конкретно лице за помощник-частен съдебен изпълнител, съдебният изпълнител определя кръга на правата и задълженията му, респ. поема риска от евентуално виновно нарушение на законовите норми от него. Дисциплинарната отговорност за неупражнен контрол, в резултат на което е допуснато нарушение на правна норма от който и да е служител в кантората, е за съдебния изпълнител. Д. състав е взел предвид и че от представената справка за образувани дисциплинарни производства срещу частен съдебен изпълнител К. се установява немалък брой такива, повечето от които са завършили с налагане на дисциплинарни наказания за извършени нарушения. Като елемент от характеристичните данни за К. е взето предвид и субективното отношение към процесните нарушения – липсата на критичност към извършеното, както и липсата на доказателства за предприет контрол и санкциониране на помощник-частния съдебен изпълнител .

Касационният съд, след проверка на материалите по дисциплинарно дело, като съобрази представените в производството пред съда становищата на страните, намира, че жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна.

Решението на дисциплинарната комисия по т. 1 и т. 2 от предложението за налагане на дисциплинарно наказание за извършено от частния съдебен изпълнител незаконосъобразно спиране на изпълнителното производство и насрочване на публична продан е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ , частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Налице е трайна практика на ВКС (решение № 256 по гр.д . № 2613/2017 г., ІV г.о., решение № 50028 по гр.д. № 2823/2022 г., III г.о. и решение № 49 по гр.д. № 1697/2023 г., IV г.о.), в която е изразено разбирането, че дисциплинарната отговорност на частен съдебен изпълнител, както и всяка друга дисциплинарна отговорност, е за виновно неизпълнение на задължения и е лична - не може да се прехвърля, нито да се възлага на друго лице . От субективна страна деянието се характеризира с признака „вина на дееца“, като без вина няма дисциплинарна отговорност. Последната нито може да се прехвърля, нито може да се възлага на друго лице. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ , според която за вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него, не променя този извод, тъй като тази отговорност е имуществена, а не дисциплинарна. Помощник-частните съдебни изпълнители са овластени от частния съдебен изпълнител и извършват действия по принудително изпълнение по негово указание - чл. 36, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 37, ал. 1 ЗЧСИ. По настоящото дело се установява, че изброените в искането на КЧСИ и на министъра на правосъдието действия по изпълнителното производство са предприети от помощник-частен съдебен изпълнител, а не от съдебния изпълнител К.. Следователно за тях отговорност следва да носи именно помощник-частния съдебен изпълнител . Действително , съгласно чл. 32 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, съставляващ неразделна част от Устава на КЧСИ, частният съдебен изпълнител упражнява постоянен контрол върху работата на своите помощници и отговаря за извършените от тях нарушения на професионалната етика. Неизпълнението на това задължение от частен съдебен изпълнител е основание за дисциплинарната му отговорност - § 2 ПЗР на Етичния кодекс , и се носи за неправилния избор и/или лошия надзор върху помощник-частния съдебен изпълнител. В случая обаче нито в искането на министъра на правосъдието, нито в искането на КЧСИ се съдържат доводи за лош надзор от страна на Н. К. върху действията на помощник-частния съдебен изпълнител. Затова не може да се приеме, че частен съдебен изпълнител К. е извършила твърдените нарушения и дисциплинарната й отговорност следва да бъде ангажирана.

Предвид изложеното, жалбата на частния съдебен изпълнител К. е основателна и решението на дисциплинарната комисия следва да бъде отменено в частите, с които е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение по т. 1 от искането и наказание „лишаване от права“ за срок от една година за извършено нарушение по т. 2 от искането, като вместо него следва да се постанови друго, с което искането да се остави без уважение. В останалата си част, като правилно, решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора на адв. К. М. следва да бъдат присъдени разноски за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на частния съдебен изпълнител К. за производството пред касационния съд в размер на 1500,00 лева .

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 16 януари 2023 г., постановено по дисц.д. № 17/2022 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта му, с която на частен съдебен изпълнител Н. К., рег. № 799, с район на действие Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за допуснати нарушения на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК – „глоба“ в размер на 2000 лева, и дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за допуснати нарушения на чл. 488, ал. 1, изр. 2 ГПК – „лишаване от права“ за срок от една година, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на министъра на правосъдието за налагане на наказание на частен съдебен изпълнител Н. К., рег. № 799, с район на действие Софийски градски съд, за налагане на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК и на чл. 488, ал. 1, изр. 2 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16 януари 2023 г., постановено по дисц.д. № 17/2022 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в останалата му част .

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на адв. К. Й. М., САК, с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на частния съдебен изпълнител Н. К. за производството пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: