Поставяне в забава на длъжник при платена ипотека от купувач

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 42
гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева
Членове: Борис Илиев
Ерик Василев

при участието на секретаря Ани Ил. Давидова

като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20228002104123 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 491/ 23.03.2023 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 140 от 01.08.2022 г. по гр.д.№ 247/ 2022 г., с което Р. П. В. и В. Б. Василев са осъдени да заплатят солидарно на Т. Б. К. сумата 35 970,33 лв, съставляваща незаплатен остатък от сумата от 67 277,77 лв, която Т. К. е заплатила на 03.04.2018 г. за пълно погасяване на дълга на В. В. към „Банка ДСК" ЕАД по договор за кредит от 25.03.2005 г., законната лихва върху тази сума от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 5 385,56 лв съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2019 г. - 19.02.2021 г.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса определен ли е срокът за изпълнение на задължението на длъжник по чл.155 ал.1 ЗЗД или за поставянето му в забава е необходимо той да узнае за извършено от приобретателя на ипотекирана вещ плащане на ипотекарния кредитор или да му бъде отправена покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД.
По този въпрос съдебната практика приема, че при извършено от трето лице, придобило ипотекирана вещ, плащане на обезпечения дълг на заложния или ипотекарния кредитор, то встъпва в правата на този кредитор срещу длъжника, но по отношение на него изпълнението на задължението не се счита за забавено само поради факта на встъпването. Третото лице може да се ползва от сроковете за изпълнение така, както са уговорени със удовлетворения заложен или ипотекарен кредитор, но когато претендира настъпила по отношение на него забава, е необходимо то да е поискало изпълнение в своя полза от длъжника. Затова последният дължи обезщетение за забавено изпълнение на платилото трето лице от датата на поканата. В този смисъл са мотивите в решения на Върховния касационен съд № 24/ 23.04.2013 г. по гр.д.№ 308/ 2012 г., IV г.о., ВКС и № 187/ 10.05.2022 г. по т.д.№ 607/ 2009 г., II т.о. Настоящият състав споделя тези мотиви и не намира основание да се отклони от даденото разрешение.
Обжалваното решение не съответства на така установената практика, защото въззивният съд е постановил, че ответниците - длъжници по смисъла на чл.155 ал.1 ЗЗД са поставени в забава по отношение на ищцата - трето лице, платило тяхно задължение на ипотекарния кредитор - от датата, на която са узнали за плащането. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като третото лице встъпва в правата на удовлетворения кредитор, но за да постави длъжниците в забава по отношение на себе си, то трябва да поиска от тях изпълнение при условията на чл.84 ал.2 ЗЗД. Поради това по отношение на обжалваното решение е налице касационното основания по чл.281 т.3 пр.1 ГПК, а спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.
Делото е образувано по искова молба на Т. Б. К. против Р. П. В. и В. Б. В., предявени са искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата 36 717,46 лв - незаплатен остатък от сумата от 67 277,77 лв, която Т. К. е заплатила на 03.04.2018 г. за пълно погасяване на дълга на В. В. към „Банка ДСК" ЕАД по договор за кредит от 25.03.2005 г. и за сумата 5 497,86 лв, съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2019 г. -19.02.2021 г. На всеки от ответниците е връчен редовно препис от исковата молба на 08.03.2021 г. с указания за възможността да подадат писмен отговор и с предупреждение за последиците от неподаването му. На 08.04.2021 г. ответниците са представили отговор, в който се заявява бланкетно оспорване на предявения иск по основание и размер, но не са направени никакви конкретни възражения и не са сочени доказателства. С определение от 09.04.2021 г. първоинстанционният съд съставил проект за доклад по делото и насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание на 01.06.2021 г. За това съдебно заседание ответниците са редовно призовани на 16.04.2021 г., но не са се явили, нито са изпратили процесуален представител. В това заседание съдът е приел окончателен доклад по делото и е отложил разглеждането му за 19.10.2021 г. за събиране на доказателства. И на това заседание ответниците не са се явили и не са изпратили представител. Техен представител се е явил едва в последното по делото заседание пред първоинстанционния съд, когато е направил възражения и доказателствени искания, счетени от съда за преклудирани. И в това заседание не са изложени никакви твърдения за факти, обосноваващи извинителен пропуск на ответниците да изложат възраженията си срещу иска и да посочат доказателства в съответните процесуални срокове.
Предвид изложеното изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба, за извършени от въззивния съд процесуални нарушения, състоящи се в отказ за събиране на доказателства при условията на чл.266 ал.3 ГПК. Съдебната практика по прилагането на посочената разпоредба е безпротиворечива и е в смисъл, че когато на ответника редовно са връчени преписи от исковата молба и приложенията й и той е бил редовно призован от първоинстанционния съд, но не е подал в едномесечния срок по чл.131 ГПК отговор на исковата молба и не се е явил и не е изпратил представител в откритите съдебни заседания на първоинстанционния съд, като по този начин не е оспорил и не е направил възражения срещу иска, срещу обстоятелствата, на които той се основава, и срещу доказателствата на ищеца, не е навел насрещни твърдения за факти и правни възражения, не е посочил и представил доказателства за тях и не е оспорил приетите експертни заключения по делото, тези негови процесуални права се преклудират. След като ответникът е бездействал в течение на първоинстанционно производство, той няма основание да иска за първи път във въззивното производство събиране на доказателства, включително в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК /виж решение № 63/ 28.02.2014 г. по гр.д. № 839/ 2012 г., IV г.о./. В конкретния случай в срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска бланкетно, не са направили възражения срещу обстоятелствата, на които той се основава и срещу доказателствата на ищеца, не са навели насрещни твърдения за факти и правни възражения, не са посочили и представили доказателства за тях, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че правото им да сторят това едва във въззивното производство е вече преклудирано. Още по-малко е допустимо фактически възражения срещу иска да се правят за първи път в касационното производство, поради което съдът не обсъжда твърденията в касационната жалба относно това какви са действителните отношения между страните в процеса.
По делото е установено, че на 25.03.2005 г., между „Банка ДСК" ЕАД и ответника В. В. бил сключен договор за кредит в размер на 256 000 лв, за покупка на недвижими имоти в [населено място] - празни дворни места - имоти пл.№*** и пл.№*** на [улица]; апартамент „А" на трети жилищен етаж на [улица], подземни гаражи /паркоместа/ - три, на [улица]. Кредитополучателят В. се съгласил да гарантира отпуснатия му кредит с ипотеки върху тези недвижими имоти, а съпругата му /ответницата Р. В., която без да е страна по договора, е подписала обективиращия го документ/ била уведомена за кредита и за това, че носи солидарна отговорност за издължаването му по силата на чл.25 ал.2 СК, както и за учредената законна ипотека. На 28.03.2005 г. в полза на банката по нейно искане в Служба по вписванията - Пловдив била вписана законна ипотека върху посочените имоти.На 12.04.2005 г. с нотариален акт № 164, т.11, рег.№ 2206, н.д.№ 364/ 2005 г. на нотариус рег.№ ***, двамата ответници продали на ищцата двете ипотекирани празни дворни места. На същата дата с нотариален акт № 165, т.11, рег.№ 2207, н.д.№ 365/ 2005 г. на нотариус рег.№ *** ответниците продали на ищцата ипотекираните паркоместа. По молба на „Банка ДСК" ЕАД от 26.02.2018 г. в Служба по вписванията - Пловдив било вписано подновяване на ипотеката, а на 03.04.2018 г. ищцата заплатила за окончателното погасяване на кредита на В. В. общо 67 277,77 лв. На 17.04.2018 г. ипотекарният кредитор дал съгласие за заличаване на ипотеката. В периода 05.05.2018 г. - 30.08.2019 г. ответниците извършили по банков път преводи на суми по сметка на ищцата с посочени основания „вноска по кредит" в общ размер 37 909,68 лв.
При така установените факти главният иск е основателен по отношение и на двамата ответници. Ищцата е трето лице, на което ответниците са прехвърлили притежаваните от тях в съпружеска имуществена общност права върху ипотекирани вещи - пет недвижими имота, за които в полза на „Банка ДСК" ЕАД е била вписана законна ипотека. Като приобретател на обременени с ипотека имоти ищцата е заплатила на ипотекарния кредитор за пълно погасяване на дълга сумата от 67 277,77 лв. По силата на извършеното плащане тя е встъпила в правата на удовлетворения кредитор срещу ответниците на основание чл.155 ал.1 ЗЗД и има право да претендира от тях изпълнение на задълженията, които е погасила чрез плащането си.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката Р. В., че по отношение на нея предпоставките по чл.155 ал.1 ЗЗД не са налице, тъй като тя не е длъжник по договора за кредит. Вярно е, че кредитополучател по договора от 25.03.2005 г. е само ответникът В., но задължено лице за изпълнение на задълженията, възникнали от този договор, е и ответницата В. по силата на закона - чл.25 ал.2 СК 1985 г. /отм./. Цитираната разпоредба предвижда, че по поети за нужди на семейството задължения двамата съпрузи отговарят солидарно, независимо кой от тях е поел задълженията. Макар да не е страна по договора, ответницата Р. В. го е подписала именно с оглед съдържащата се в него клауза, че като съпруг на кредитополучателя отговаря солидарно с него за изпълнение на задълженията по договора съгласно чл.25 ал.2 СК от 1985 г. /тогава действащ/. Това е изявление, с което ответницата признава, че кредитът за покупка на недвижими имоти цели задоволяване на семейни нужди. Тя не може да оспорва собственото си признание с твърдения, че няма доказателства имотите да са закупени за нуждите на семейството.
Главният иск срещу двамата ответници е основателен до размер 29 368,09 лв -разликата между сумата, която ищцата е платила за окончателно погасяване на задълженията по договора за кредит от 25.03.2005 г. /62 277,77 лв/ и възстановените от двамата ответници суми по банков път в периода 05.05.2018 г. - 30.08.2019 г. /37 909,68 лв/. Въззивният съд е присъдил по-голяма сума, прилагайки разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД, като е приел, че задължението е лихвоносно и извършените от ответниците преводи погасяват първо задължението за лихви. Изводът е неправилен, тъй като задължението на ответниците е изискуемо, но те не са поставени в забава за изпълнението му. В исковата си молба ищцата не се позовава на забава на ответниците по изпълнение на задълженията към ипотекарния кредитор, в чиито права е встъпила. Напротив, ищцата изрично заявява, че „Длъжниците изпадат в забава от деня на пълното заплащане на остатъка на дълга към банката от Т. Б.". Доколкото твърди забавено спрямо нея изпълнение, ищцата е трябвало да покани изрично длъжниците да платят. Разбирането, че забавата на длъжниците спрямо платилото трето лице настъпва по силата на самото плащане, не намира законова опора, както бе изяснено в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Затова главният иск е основателен до размер 29 368,09 лв, а за разликата следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения изцяло неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забава. Забавено е това изпълнение, при което длъжникът не е изпълнил в уговорения срок, а ако задължението е безсрочно - след като е бил поканен да изпълни /чл.84 ал.2 ЗЗД/. Узнаването на факта на встъпването няма отношение към забавата на длъжника, тъй като кредиторът може, но не е длъжен да иска изпълнението веднага. Ищцата не твърди да е канила преди подаване на исковата молба длъжниците, поради което преди постъпването на тази молба в съда те не са изпаднали в забава.
Предвид изложеното искът за главницата следва да се уважи до размер 29 368,09 лв, а искът за лихви - да се отхвърли. С оглед изхода от спора следва да бъде разпределена и отговорността за разноските по делото, като ищцата има право на 70 % от направените разходи в производството, а ответниците - на 30 %. Доказаните разходи на ищцата са в общ размер 8 444,90 лв, има право на 5 911,43 лв от тях. Доказаните разходи на ответниците са в общ размер 3 924,48 лв, имат право на 1 177,34 лв от тях. При компенсиране на ищцата следва да се присъдят 4 734,09 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 140 от 01.08.2022 г. по гр.д.№ 247/ 2022 г., в частта му, в която Р. П. В., ЕГН [ЕГН] и В. Б. В., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], са осъдени да заплатят солидарно на Т. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 29 368,09 лв /двадесет и девет хиляди триста шестдесет и осем лева, девет стотинки/, съставляваща незаплатен остатък от сумата от 67 277,77 лв, която Т. К. е заплатила на 03.04.2018 г. за пълно погасяване на дълга на В. В. към „Банка ДСК" ЕАД по договор за кредит от 25.03.2005 г. със законната лихва върху тази сума от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ въззивно решение Пловдивски апелативен съд № 140 от 01.08.2022 г. по гр.д.№ 247/ 2022 г. в останалата обжалвана част, включително в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Б. К. против Р. П. В. и В. Б. В. искове за солидарно заплащане на сумата 6 602,24 лв /разлика над присъдените 29 368,09 до 35 970,33 лв/ - незаплатен остатък от сумата от 67 277,77 лв, която Т. К. е заплатила на 03.04.2018 г. за пълно погасяване на дълга на В. В. към „Банка ДСК" ЕАД по договор за кредит от 25.03.2005 г. и за сумата 5 385,56 лв, съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2019 г. -

19.02.2021 г.
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН [ЕГН] и В. Б. В., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], да заплатят на Т. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 4 734,09 лв /четири хиляди седемстотин тридесет и четири лева, девет стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.