Отмяна на осъдителна присъда за ПТП поради неясни фактически изводи

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * липса на анализ и съпоставка на доказателства * опасна зона на спиране

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 417

гр. София, 15 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №483 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимата Е. Г. Б. и защитника й срещу присъда №1 от 08.01.2024 г., постановена по ВНОХД №20224000600317/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

С въззивната присъда е отменена изцяло присъда №23, постановена на 07.09.2022 г. по НОХД №213/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен и подсъдимата Б. е призната за виновна в това, че на 08.08.2019 г. на кръстовището на път ІІІ-306 [населено място]- [населено място] бряг и път ІІІ-1304 [населено място]- [населено място], при управление на МПС л.а. „Опел А.“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на И. Б. Й., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК и е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.343г НК подсъдимата Б. е лишена от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимата Б. е оправдана по обвинението да е нарушила чл.8, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП.

С присъдата подсъдимата Б. е осъдена да заплати разноски по водене на делото общо в размер на 13 848,26 лева.

В касационната жалба на защитника и допълнението към нея се сочат всички касационни основания.

Поддържа се, че постановения въззивен осъдителен съдебен акт почива на погрешен анализ на доказателствата, на невярна петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и в него се разглеждат отделни непринадлежащи към едно и също заключение хипотези, което е довело до постановяване на незаконосъобразно решение.

Отправят се и оплаквания за това, че подсъдимата е осъдена по непредявено обвинение, като въззивният съд я е признал за виновна в това, че е извършила нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като са и били повдигнати обвинения за извършване на нарушение на чл.8, ал.1 и чл.21 ЗДвП. Поддържа се, че подсъдимата не се е бранила по обвинението, за което е призната за виновна и това грубо е нарушило правото й на защита. В подкрепа на тази теза се твърди и това, че в обвинителния акт липсват факти и обстоятелства, съответни на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че подсъдимата е осъдена от въззивната инстанция, която е била сезирана единствено с въззивна жалба от частните обвинители, а в нея няма изрично искане за осъждане на Б. по обвинение, различно от повдигнатото й.

В касационната жалба се поддържа, че подсъдимата Б. не е извършила никакво нарушение на правилата за движение, като се е движила по път с предимство с разрешена за пътния участък скорост. Моли се да бъде отчетено това, че причина за настъпилото пътно произшествие е единствено поведението на пострадалата Й., която не е спряла на знак „Стоп“ и е отнела е предимството на подсъдимата. На тези основания се твърди, че с постановяването на осъдителна присъда въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и незаконосъобразно е приел, че съществува обективна отговорност на преживелия произшествието водач.

По отношение на касационното основание по чл.343, ал.1, т.3 НПК в касационната жалба и допълнението към нея не са отразени никакви оплаквания.

Предлага се атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а подсъдимата Б. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В касационната жалба на подсъдимата се сочат всички касационни основания.

Оспорва се направения от въззивния съд доказателствен анализ, като се твърди, че той е от една страна погрешен, а от друга непълен, като съдът не е дал отговор на особено съществени въпроси, свързани с отстоянието на автомобила на пострадалата от автомобила на подсъдимата към момента, когато Й. е навлязла в кръстовището.

Поддържа се, че в мотивите на атакувания въззивен съдебен акт са възпроизведени изводите на всички приети по делото автотехнически експертизи, на не става ясно кои се възприемат от съда и защо.

В касационната жалба се правят оплаквания и за това, че въззивният съд не е установил механизма на настъпване на произшествието, не е отговорил на въпроса дали удара е бил предотвратим за подсъдимата и не на последно място се оспорват и изводите му, че е извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и това, че то е в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи признаването на подсъдимата за виновна в извършване на нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като се твърди, че в нарушение на ТР №2/2016 г. тя е осъдена по непредявено обвинение, за нарушение, за което липсват факти в обвинителния акт. Поддържа се, че е допуснато нарушение на процесуални правила защото грубо е нарушено правото на подсъдимата да научи в какво е обвинена и да организира защитата си по „новото“ обвинение.

За касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК не се сочат конкретни оплаквания, като се изразява съжаление за случилото се, но и увереност, че жалбоподателката е невинна.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага въззивната присъда да бъде отменена, а подсъдимата оправдана, или след отмяната на присъдата делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или атакуваната въззивна присъда да бъде изменена, като бъде намалено наказанието на подсъдимата.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимата Б. поддържа изцяло касационната й жалба и частично касационната жалба на защитника й от въззивното производство.

Възпроизвежда отново оплакванията за незаконосъобразно постановяване на осъдителна присъда по непредявено обвинение, като твърди, че по този начин е нарушено правото на защита на Б..

Оспорва изводите на въззивния съд по отношение на релевантните факти, свързани с разстоянието, на което е отстоял автомобила на подсъдимата към момента на възникване на опасността, като твърди, че от мотивите на атакуваната присъда не става ясно какво е приел съда.

На тези основания поддържа, че въззивният съд е допуснал както съществени нарушения на процесуални правила, които са засегнали правото на защита на Б., така и е приложил неправилно материалния закон.

Моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат преценени като неоснователни, защото въззивният съд е приложил правилно закона и не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила.

Поддържа, че въззивният съд е имал право да отмени атакувания първоинстанционен съдебен акт и да признае за виновна подсъдимата защото е бил сезиран със съответна въззивна жалба от частното обвинение.

Моли да бъде преценено като правилно и осъждането на подсъдимата за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като твърди, че от заключенията на приетите автотехнически експертизи се установява, че Б. не е изпълнила законовото си задължение да намали скоростта и да спре към момента на възникване на опасността, а ако е била предприела предписаното в закона поведение произшествието не би настъпило.

На тези основания предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.

Повереникът на частните обвинители моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение.

Поддържа, че не са нарушени процесуалните правила защото през цялото въззивно производство Б. се е бранила по обвинението, че удара е бил предотвратим ако тя е била изпълнила задължението си и е предприела спиране към момента на възникване на опасността.

Частните обвинители М. К. и Б. Г. поддържат тезата на повереника си.

Подсъдимата Б. поддържа тезата на защитника си и моли да бъде потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са основателни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Въззивният съдебен състав е бил сезиран с въззивна жалба срещу постановената изцяло оправдателна присъда с конкретни оплаквания, свързани с направения от първостепенния съд доказателствен анализ и възприетите от решаващия съд факти. Оспорвани са изводите на съда за това каква е била скоростта на движение на двата автомобила непосредствено преди пътното произшествие, дали всеки един от водачите е предприел аварийно спиране преди инициалния удар, какво е била опасната зона за подсъдимата и дали тя е имала обективна възможност да спре и предотврати произшествието. Именно тези оплаквания са били причина да се поиска да бъдат проверени и установени тези факти като бъде допусната нова петорна комплексна медицинска и автотехническа експертиза. Това искане е било преценено като основателно и е било уважено и в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие експертизата е била допусната и приета.

С въззивната присъда атакувания първоинстанционен съдебен акт е бил отменен, като въззивният съд е постановил нова присъда, с която е признал за виновна подсъдимата за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.

В мотивите на постановения въззивен съдебен акт съдът е следвало да даде отговор на съществените за това наказателно производство въпроси (поставени още с въззивната жалба и съставляващи основните оплаквания в нея) за това: каква е била скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване на произшествието; дали автомобила, управляван от пострадалата Й. е спрял на стоп линията при знак „Стоп“ или по- късно- преди да навлезе в кръстовището и отнеме предимството на подсъдимата; спирал ли е изобщо автомобила на пострадалата; в кой момент автомобила на Й. е бил видим за подсъдимата; в кой момент Б. е извършила маневра и е завила на ляво като е напуснала лентата си за движение; какво е значението на предприетата маневра, както и да бъдат посочени изрично опасните зони за двата автомобила участвали в произшествието.

В атакувания съдебен акт въззивния съд е отразил фактическите си изводи на л.4 и л.5 (началото), като е отбелязал, че те почиват на доказателствените материали, събрани в първата и въззивната инстанция без да ги посочи конкретно. При запознаване с решението се установява, че въззивният съд е възпроизвел частично заключенията на всички приети по делото автотехнически експертизи, като е посочил съответно различни стойности на скоростта на движение на пострадалата (17, 79 км/ч и 6,8 км/ч) различно отстояние на автомобила на подсъдимата към момента на навлизане на Й. в кръстовището (54, 11 м, 61, 8 м и 86, 8 м) и не е посочил каква е скоростта на движение на подсъдимата преди произшествието, каква е опасната зона, дали удара е бил предотвратим от техническа гледна точка за нея, кога е предприета маневрата, при която Б. е отклонила автомобила наляво, къде е настъпило произшествието и в кой момент пострадалата Й. е била видима за подсъдимата.

В следващата част на мотивите съдът е направил частичен доказателствен анализ като очевидно е допълнил фактите по делото, като отново е посочил различни скорости на движение на автомобила на подсъдимата (99, 4 км/ч, 87, 8 км/ч, 84 км/ч и 52, 3 км/ч) и е посочил нова скорост на движение на пострадалата Й. (50, 9 км/ч). В тази част на мотивите са отразени и различни стойности на опасната зона за подсъдимата (съответно 85, 49 м и 72, 92 м- при движение съответно с 99 км/ч и с 90 км/ч).

При пространния анализ на приетите по делото автотехнически и комплексни експертизи не е отразено какво приема съда по отношение на момента когато автомобила на пострадалата е следвало да се прецени като опасност за подсъдимата (дали това е момента на навлизането му в кръстовището или предходен момент), както и не е посочил дали към този момент ударът е бил предотвратим. По тези въпроси съдът единствено е уточнил, че кредитира заключението на приетата пред него петорна комплексна експертиза, съгласно което при всички варианти на движение ударът за подсъдимата е бил предотвратим.

Касационният съд многократно в свои решения е приемал, че въззивната инстанция, като последна инстанция по фактите, има задължение да отрази ясно в своя съдебен акт какво точно приема и въз основа на кои доказателствени източници. Съдът дължи да даде категоричен отговор на важните за изхода на делото въпроси, като това задължение на въззивната инстанция кореспондира със задължението на касационния съд в рамките на проверка на атакувания акт във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК да провери дали приетите от въззивния съд факти възпроизвеждат коректно съдържанието на доказателствените източници. Тази проверка очевидно не може да бъде извършена, когато приетото от въззивния съд не може да бъде установено.

В това производство съдът е следвало да даде отговор на важните за изхода на делото въпроси свързани със скоростта на движение на двата автомобила, момента, в който подсъдимата е могла да възприема автомобила на пострадалата, момента, в който автомобила на Й. е следвало да бъде преценен като опасност (ако този момент е следвал момента на възприемането му), както и да посочи дължината на опасната зона и възможността произшествието да бъде предотвратено със или без извършване на маневра от подсъдимата, довела до отклоняване на автомобила в ляво и навлизане в насрещната лента за движение. Я. и категоричен отговор на тези въпроси във въззивното решение няма, което прави невъзможно осъществяването на касационната проверка на атакувания въззивен съдебен акт. Изброяването на различни вероятни отговори на тези въпроси и отразяване в атакуваното съдебно решение, че една от приетите експертизи се кредитира не представлява изпълнение на задължението на въззивния съд да посочи в акта си какво приема по фактите и правото и защо.

В тази връзка следва да бъде посочено и това, че с въззивната жалба е отправено оплакване за неправилно изясняване именно на тези въпроси и това допълнително е налагало въззивният съд в изпълнение на задължението да разгледа тези оплаквания да се ангажира с ясен отговор по тях.

Невъзможността да бъде установено какво конкретно е приел съда в атакувания въззивен съдебен акт по отношение на съставомерните факти следва да бъдат преценено като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Констатираното съществено процесуално нарушения налагащо отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд е основание да се прецени, че касационната инстанция не следва отговаря на другите оплаквания, отразени в касационната жалба и свързани с приложението на материалния закон и справедливостта на наложеното на подсъдимата наказание.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.5 НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда №1 от 08.01.2024 г., постановена по ВНОХД №20224000600317/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд -Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.