Дължимост на суми за ток при неправомерно софтуерно въздействие върху електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60186

гр. София, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4185 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Г., против въззивно решение № 990 от 29 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1470/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 935 от 25 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 12065/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Е. Е. Т., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 6575,59 лева, представляваща корекция на консумирана електрическа енергия за периода 25.07.2017 г.-24.07.2018 г. по партида с клиентски №..... и абонатен № ....., за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ап. 41.

С определение № 367 от 11 май 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о

В посоченото решение, както и в константната практика на ВКС (решение № 9 по гр. д. № 3700/2013 г., I г.о.; решение № 27 по гр. д. № 4265/2014 г., IV г.о.; решение № 470 по гр. д. № 1318/2010 г., IV г.о., решение № 220 по гр. д. № 2314/2015 г., ІІІ г.о., и други) се приема, че съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът е длъжен служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая, като определи правната квалификация на предявения иск, независимо дали тя е посочена от ищеца в исковата молба или съображенията за това са били наведени като довод във въззивната жалба. Цитираната практика се споделя от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се посочи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него електрическа енергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствието между реално потребената и платената електрическа енергия, съдът, вземайки предвид установените факти и обстоятелства, следва да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, след което да се произнесе дали е налице или не основание да бъде уважен предявеният иск.

Касационната жалба е основателна.

В противоречие с цитираната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните за релевантните към спора факти, въз основа на което е приел, че липсва основание да се присъди цената на реално доставеното количество електрическа енергия на абоната, а и от данните по делото не могъл да се направи категоричен извод, че констатираната разлика от 35201 кВт/ч между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите през електромера количества са действително доставени от ответника и потребени от обекта на ищеца. И в отговора на исковата молба, и във въззивната жалба на касатора са наведени доводи, че дори и да се приеме, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ не е приложима, то начислената сума по фактурата, представляваща стойността на реално доставената електрическа енергия, се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, но този довод не е разгледан от въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че при липсата към момента на проверката на процедурни правила, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ, не могло да бъде осъществено по специалния ред, който предвижда разпоредба на ЗЕ.

От приетите по делото доказателства, се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството касатор захранва процесния обект на ищеца с електрическа енергия; че при извършена на 24.07.2018 г. техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано в обекта, служители на касатора са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрити регистри; че при извършена проверка в Българския институт по метрология е установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но при софтуерно „прочитане” на паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия от общо 35201 кВт/ч в невизуализирани на дисплея регистри - Т3 (1.8.3) – 12237 кВт/ч, и Т4 (1.8.4) – 22964 кВт/ч.

Според приетата по делото електротехническа експертиза, към датата на проверката електромерът е бил в срок на метрологична годност, но не съответства на техническите характеристики; констатирано е неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера, тъй като същият е параметризиран да отчита по две тарифи - нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2), а са налични данни, записани в трети (1.8.3) и четвърти (1.8.4), невизуализирани на дисплея на измервателния уред регистри; натрупаното количество електрическа енергия в скритите регистри е възможно да бъде отразено само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера през инфрачервения му порт; процесното количество електрическа енергия от 35201 кВт/ч е преминало през измервателната система на електромера, същото е доставено до обекта и е потребено. Освен това съдебно заседание вещото лице е пояснило, че електромерът е монтиран нов, поради което няма как в паметта му да има натрупани количества електрическа енергия, тоест показанията и на останалите невизуализирани тарифи са били нулеви.

Правилно е приетото от въззивния съд, че разпоредбите на чл. 48- 51 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, предвид датата на съответната проверка на електромера, но неправилно е прието, че доставчикът не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване, тъй като правно основание за доставчика да търси в подобни случаи заплащане на цена за количество потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време.

Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г.о., и решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г.о. ), и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.), и преди приемането на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. „а“ ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респективно юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респективно на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати.

Касационният съд счита, че от значение за изхода на спора е дали процесното количество електрическа енергия в неактивираните за търговски отчет регистри е действително доставено и потребено и от кой момент средството за търговско измерване е започнало да отчита потребената енергия в тези регистри – обстоятелства, които не се установяват от изслушаната от първата инстанция експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период.

Предвид извода за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистри 1.8.3 и 1.8.4 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 1693/15.07.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2014 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността ѝ, т.е. за период от една година.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. ,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 990 от 29 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1470/2020 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр.Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: