Осъждане за причинена по непредпазливост смърт след нанесена телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода * многобройни смекчаващи вината обстоятелства * неоснователност на касационна жалба * Тежка телесна повреда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 89
гр. София, 12 февруари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Б. Д., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 8 по описа за 2026 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Р. А., в качеството й на защитник на подсъдимия Д. М. Г., против въззивно решение № 296/19.08.2025 г., постановено по внохд № 363/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата са наведени пестеливи доводи в подкрепа на трите заявени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Защитникът счита, че приетата за установена фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че аналитичната дейност на въззивния съд, макар да е направен подробен анализ, се отклонява от заложените в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК процесуални стандарти, включително и предвид отказа да бъде преразпитана св.С. К., което е довело до приемането за доказани на факти, за които липсват доказателства, пропуснати са други значими обстоятелства или тяхното значение е сериозно съответно подценено или надценено, поради което направеният извод относно авторството на деянието е неправилен. Действително съдът е анализирал доводите на защитата, но е направил това, без да ги съотнесе към конкретната фактическа обстановка, което е довело до нарушение на материалния закон, изразяващо се в неговото неправилно приложение, тъй като подсъдимият не бил осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, а и е наложен изключително висок размер на наказанието лишаване от свобода. При условията на алтернативност претендира да се отмени обжалваното решение, да се оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение или да се намали размера на наложеното наказание на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Д. Г. и защитникът адв. Р. А. поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена, съобразно изложеното в нея доводи. В последната си дума подсъдимият съжалява за случилото се, но не се чувства виновен.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна. Съдът е изпълнил указанията на ВКС от предходното отменително решение, правилно е приложил закона, а наложеното наказание е справедливо.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 260001/09.02.2022 по нохд № 644/2020 г., постановена от Окръжен съд - Кюстендил подсъдимият Д. М. Г. е признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Т. с ЕГН [ЕГН], настъпила на 22.08.2019 г. в УМБАЛ „Св.Анна“, гр. София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 17.08.2019 г. в гр. Дупница, пред хранителен магазин, находящ на ул.„Венелин“ № 155, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.1 вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане, считано от 18 до 21.08.2019 г. Подсъдимият е осъден да заплати на бащата на пострадалия - Д. Т. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по приложените по делото веществени доказателства.

По протест на прокурор от ОП - Кюстендил единствено относно размера на наказанието и жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 424/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение № 305/02.08.2023 г. на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

По касационна жалба на защитника адв.Р. А. е образувано к.н.д. № 8/2024 г. по описа на ВКС, II н.о. С постановеното Решение № 165/14.03.2024 г., на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 от НПК, е отменено атакуваното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По образуваното внохд № 363/2024 г., в което представителят на АП - София не поддържа протеста, с решение № 296/19.08.2025 г., предмет на настоящата касационна проверка, поради настъпилата на 26.08.2024 г. смърт на гражданския ищец Д. Т., който не е оставил наследници, е отменена присъдата в гражданско правната й част и е прекратено производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

При извършената касационна проверка настоящият състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да опорочават приетите за установени от предходния инстанции фактически положения, още повече, че конкретни такива не се сочат в самата жалба, а изразеното несъгласие с тях по естеството си съставлява оплакване за необоснованост, което не е самостоятелно касационно основание. Тъй като в жалбата е изложено по-скоро собственото виждане на защитника за фактическото развитие на случая, следва да се посочи, че при извеждането му доказателствените източници са ценени, съобразно изискванията на чл.13 , чл.14 и чл.107, ал.5 НПК , поради което не са налице пороци в доказателствената дейност на съда, които да дадат основания за съмнения във верността на възприетата за установена по делото фактология. Действително в основаната на възприетите фактически положения са поставени показанията на св. И. М. и на нейния приятел св. Г. К., като процесът на тяхната оценка е законосъобразно осъществен - не е изопачено съдържанието им или то да е превратно обсъдено, като те са възприети за достоверни не само защото са ясни и последователни в различните фази на процеса относно взаимното разположение спрямо пострадалия, неговото състояние и позицията, от която са нанесени ударите от всеки един от тримата, което в максимална степен съответства на заявеното не само от останалите свидетели, но и на заключенията на назначените по делото СМЕ. С необходимото внимание са обсъдени и показанията на св. С. К., съобразно които и подсъдимият, и св.К. са нанесли удари на Г. Т.. След съпоставка с останалите доказателствени материали законосъобразно са отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия относно поддържаната от него версия, че не е успял да нанесе процесния инкриминиран удар с бос крак в дясното слепоочие на пострадалия. От залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения е видно, че въззивният съд внимателно е анализирал всички възражения на защитата, включително не само относно фаталния удар, довел до смъртта на Т. само 5 дни по-късно, както и че подсъдимият изобщо не е съпричастен към така установеното нараняване на пострадалия в областта на главата, без счупване на черепа. В този смисъл с необходимата пълнота са изпълнени и дадените указания в отменителното решение на ВКС, като изхождайки от единствено възможния механизъм на извършване на причиненото телесно увреждане на пострадалия е установено и авторството на самото деяние, осъществено от подсъдимия Г.. Този извод се явява напълно доказателствено обезпечен, с необходимата степен на категоричност, тъй като по делото е налице съвкупност от достатъчно преки и косвени убедителни доказателства, които позволяват да се приеме, че престъплението е извършено именно от подсъдимия. Предвид изложеното, касационният състав счита, че въззивното решение е постановено в съгласие със заложения в разпоредбата на чл.339, ал.2 вр. с ал.1 от НПК стандарт по отношение на изложените като аналитичност съображения, т.е. вътрешното убеждение на съдебния състав е убедително мотивирано с ясни, пълни и логични аргументи, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Доколкото доводите в жалбата за нарушение на закона се основават на неизрядна процесуална дейност, следва само да се посочи, че при отсъствието на процесуални нарушения от категорията на съществените, въззивният съд правилно е приложил материалният закон с потвърждаването на първоинстанционната осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление по чл.124, ал.1 вр. с чл.128, ал.1 от НК. За разлика от първия въззивен състав, изложените от настоящия съображения по отношение на обективната и субективна състовомерност на извършеното деяние е вярно и напълно се споделя от касационния състав, като не следва да се преповтаря.

В жалбата не са изложени каквито и да било доводи в подкрепа на искането за приложение на чл.55 от НК по отношение размера на наложената санкция. При това положение следва само да се отбележи, че при индивидуализацията на наказанието са отчетени всички определящи отговорността обстоятелства и правилно същото е отмерено при условията на чл.54 от НК на четири години, т.е. в предвидените в закона границите от три до дванадесет години лишаване от свобода. Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, навършил двадесет години към инкриминирания момент, чистото съдебно минало и данните за личността му, които го характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, както и инцидентният характер на извършеното не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. Същевременно те не могат да мотивират приложението на чл.55 от НК най-вече доколкото предвидено в закона най-ниско наказание от три години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко с оглед извършеното деяние. В този смисъл и касационният състав счита, че наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на деянието, на дееца, съответно е на извършеното престъпление и в максимална степен ще съдейства за постигане на целите по чл.36 от НК. Така определената продължителност на наказанието лишаване от свобода обуславя и невъзможността неговото изпълнение да се отложи при условията на чл.66 от НК, тъй като не е налице обективно регламентираното в нормата изискване за това, същото да е до три години.

По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 296/19.08.2025 г., постановено по внохд № 363/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: