Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при действия по прекратено изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50250

гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2938/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

Образувано е по жалба на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. К. – Д. с рег. № 718 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна чрез пълномощник адв. М. срещу решение от 14.03.2022 г. по дисциплинарно дело № 10/2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) при Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) на Република България (РБ), с което на жалбоподателя са наложени дисциплинарни наказания по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – „ГЛОБА“ в размер на 2 500 лв. за извършено дисциплинарно нарушение по образуване и движение на изпълнително дело № 760/2013 г. по описа на същия ЧСИ, предмет на т. 1 от искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-Р-140/20 от 10.02.2021 г., както и същото по вид наказание в размер на 3 500 лв. за дисциплинарно нарушение по цитираното изпълнително дело, предмет на т. 2 от горното искане.

В жалбата се релевират оплаквания, че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и практиката на ВКС по въпроса за настъпилата перемпция на изпълнителното производство и последиците от това, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. Твърди се, че няма извършени нарушения, които да ангажират дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за работата му по конкретното изпълнително производство – липсва изрична правна норма, която да е нарушена в случая. Сочи се, че съдебният изпълнител е подчинен на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, издаден от съда и че необразуването на ново изпълнително дело не е нарушение на закона, тъй като с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Затова при искане за нов изпълнителен способ, след като перемпцията е настъпила съдебният изпълнител е обвързан и дължи неговото прилагане, вкл. и не следва да вдига наложените запори на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, поискани от взискателя по делото на 04.05.2018 г. Счита се, че след молбата от тази дата за прилагане на нов способ висящността на производството е възстановена и не е било налице последващо основание за прекратяване на производството, респ. за вдигане на наложените в това (ново) производство запори. По отношение на вдигнатия запор върху сметка на длъжника единствено в „Уникредит Булбанк“ АД е изтъкнато, че това е сторено по искане на последния и след представяне на доказателства, че там постъпват социални плащания, които са несеквестируеми. Изложени са доводи за отсъствие на решаващи съображения по определяне и индивидуализация на наложените наказания по вид и размер, които се явяват и несъразмерно тежки. Според жалбоподателя поведението му по конкретното принудително изпълнение осъществява признаците на маловажен случай, поради липсата на констатирани неблагоприятни последици за длъжника и се касае за формални пропуски в работата му по делото.

Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители на Република България не ангажира становище по жалбата.

Ответникът министър на правосъдието счита, че не е надлежна страна в настоящото производство и моли по отношение на него то да бъде прекратено. По същество намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение – за правилно и обосновано.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС), от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Относно участието на министъра на правосъдието като страна в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗКЧСИ министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата. Разглежданият случай е друг, тъй като дисциплинарното производство е образувано по искане на министъра на правосъдието, а жалбата срещу решението на дисциплинарния състав е подадена от частния съдебен изпълнител. Ето защо следва да се приеме, че в тази хипотеза министърът на правосъдието е надлежна страна в производството по чл. 73 ЗКЧСИ, макар и да не е подал жалба срещу решението на ДК.

По същество на подадената жалба ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 10/2021 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по искане на министъра на правосъдието, въз основа на доклад от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, обобщаващ резултатите от извършена проверка по образуването и движението на изпълнително дело № 760/2013 г. по описа на ЧСИ С. К. – Д. с рег. № 718 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна. Искането е основано на констатации за установени нарушения в работата на ЧСИ К. по описаното изпълнение. Посочено е, че по делото не са извършвани изпълнителни действия за времето от 25.03.2014 г. до 04.05.2018 г., поради което е настъпила „перемпция“ на изпълнителното производство, но вместо това съдебният изпълнител е продължил да осъществява действия по принудително удовлетворяване на вземането. Установено е също, че макар да е настъпило прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ К. не е вдигнала служебно наложените запори върху банковите сметки на длъжника. Това поведение е счетено да съставлява виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ по закон, по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Визираните нарушения на съдебния изпълнител, са изведи в два пункта, а именно : 1/ в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – при настъпила „перемпция“ е извършвал незаконосъобразно принудително изпълнение по делото (№ 760/2013 г. ) и 2/ в нарушение на правилото по чл. 433, ал. 3 ГПК не е вдигнала служебно наложените запори върху банковите сметки на длъжника.

За да постанови обжалваното решение ДК при КЧСИ е установила, че изпълнително дело № 760/2013 г. по описа на ЧСИ К. е образувано през 2013 г., а по молба на взискателя от 04.05.2018 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в няколко търговски банки („Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Те – Дже Зираат Банкасъ – клон София“, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД). Прието е при тези данни, че поради бездействието на взискателя - повече от две години да не поиска извършването на изпълнителни действия, е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на 23.10.2015 г. (последното действие по изпълнението е посочено да е предприето на 23.10.2013 г.). Изтъкнато е, че липсата на нарочен акт на ЧСИ за прекратяването е без правно значение и той не следва да извършва каквито и да било действия по производството. Развити са съображения, че провеждането на принудително изпълнение в този случай е незаконосъобразно. Не са споделени доводите на привлечения към дисциплинарна отговорност съдебен изпълнител, че той не може да откаже прилагане на поискан от взискателя способ, дори и при прекратено поради „перемпция“ изпълнително дело, с позоваване на разрешенията, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. Изразено е разбиране, че молбата за нов изпълнителен способ според приетото от състава на касационния съд в това решение следва да се третира като молба за образуване на ново изпълнително дело – било в кориците на съществуващото дело или на отделно такова, каквото ново изпълнително дело в конкретния случай не е налице. Всички изпълнителни действия, предприети през 2018 г. с изпращане на запорни съобщения до посочените по – горе търговски банки са извършвани по изп. д. № 760/2013 г. по описа на ЧСИ К. и липсват данни за образуване на ново дело – с присвоен номер по описа за 2018 г. – нито в отделно дело, нито в кориците на перемираното производство. Изтъкнато е, че гарантирането на правата на страните и участниците в изпълнителния процес изисква спазването на законовите разпоредби досежно образуването, воденето и прекратяването му. Липсата на конкретика относно датата на твърдяната от министъра на правосъдието като настъпила „перемпция“ на изпълнителното производство е счетено да не се отразява на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице – в случая ЧСИ К.. Този извод е обоснован с установения по делото факт, че сам съдебният изпълнител в постановлението, с което констатира настъпилата перемпция сочи датата на последното изпълнително действие – 23.10.2013 г. и по силата на закона производството по изп. д. № 760/2013 г. е прекратено на 23.10.2015 г. Затова и като е била сезирана с молба от взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ по вече прекратено изпълнително производство ЧСИ К. е следвало да констатира този факт, респ. да откаже да приложи способите по това изпълнително дело, а да образува ново такова (ако взискателя желае това и заплати дължимите такси) и да приложи способите по новообразуваното. Посочено е, че съдебният изпълнител е бил наясно с несъмнено настъпилата перемпция на изпълнителното производство и вместо да констатира този факт с нарочно постановление за прекратяване е пристъпил – на 18.05.2018 г. към изпълнение по него като е разпоредил да бъдат наложени запори върху сметките на длъжника. Така поведението му е прието да съставлява виновно неизпълнение на негови задължения по закон и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност за нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – по т. 1 от искането на министъра на правосъдието.

По отношение на второто твърдяно нарушение – по т. 2 от искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е обсъдена фактологията относно движението на процесното принудително изпълнение и е прието, че постановлението на ЧСИ К., с което е констатирана настъпилата перемпция е издадено на 09.11.2019 г. и същото е влязло в сила на 15.12.2020 г. От този момент в задължение на съдебния изпълнител е да вдигне служебно наложените по делото запори. Установено е, че с разпореждане от 16.12.2020 г. той е вдигнал запора на сметките на длъжника само в „Уникредит Булбанк“ АД и липсват данни това да е сторено по отношение запорите върху сметките на длъжника, наложени в останалите търговски банки. Така е обоснован извод за неизпълнение на задължение на ЧСИ по закон, съставляващо основание за носене на дисциплинарна отговорност. В обжалваното решение са обсъдени и възраженията на ЧСИ за покрито с давност дисциплинарно преследване за така вменените две нарушения и същите са намерени за неоснователни. Установени са датите на тези нарушения – съответно на 16.05.2018 г. за първото и 15.12.2020 г. за второто, съобразена е датата на депозирания пред министъра на правосъдието доклад от проверката – 08.02.2021 г., при което е направен извод, че сезирането на председателя на дисциплинарната комисия на 15.02.2021 г. с искане по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ от страна на министъра на правосъдието е в давностния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. Направено е съждение, че поведението на съдебния изпълнител и в двата случая – по всяко от двете твърдяни нарушения, не разкрива признаци на малозначителност.

При налагане на наказанията за всяко от извършените дисциплинарни нарушения е отчетено тяхното естество - че в случая са били наложени запори на сметки на длъжника в 6 търговски банки и запор на трудово възнаграждение почти две години и половина след настъпила перемпция на изпълнителното производство и е разпределена постъпила сума в резултат на наложения по прекратеното дело запор. Изложени са мотиви, че действително към датата на разпределяне на сумата изпълняемото право вероятно е съществувало, но категорично не е трябвало да бъде удовлетворявано чрез принудителен способ, защото не е имало валидно съществуващо изпълнително производство. Според дисциплинарния състав от решаващо значение при определяне вида и размера на наказанието е и обстоятелството, че ЧСИ е предприел действия по стабилизиране на постановлението му от 09.11.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК почти една година след неговото издаване, а фактът на влизане в сила на това постановление е релевантен към изпълнение на задължението на съдебния изпълнител за служебно вдигане на наложените запори – чл. 433, ал.3 ГПК. Това нарушение с оглед на обстоятелствата, при които е извършено и неговия характер – довело до необосновано дълго засягане на правната сфера на длъжника, доколкото са били налице всички предпоставки за прекратяване действието на наложения запор, е прието да е по – тежкото по своята същност от вменените две с искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ и да изисква по – висока санкция. Съобразени са също и данните за личността на нарушителя и е прието, че те налагат завишаване на наказанието за всяко от нарушенията. Установено е обременено дисциплинарно минало на провинилото се лице и е отчетена липса на критичност към извършеното като предпоставка за извършване на други, същите по вид нарушения. По отношение на решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о. и на дадените с него разрешения по въпроса за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, за провеждане на определен изпълнителен способ и за прекратяване на изпълнителното дело поради т. н. „перемпция“, в съответствие с които ЧСИ К. намира да е съобразено поведението й по процесното изпълнение, в обжалваното решение е прието това да съставлява смегчаващо вината обстоятелство, доколкото постановеният съдебен акт внасял неяснота и водел до объркване по поставените релевантни въпроси от изпълнителния процес.

При горните факти жалбата е неоснователна.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона без да е необходимо съдебния изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт. Ето защо, неиздаването на постановление за прекратяване поради перемпция, респ. отказът за издаване на такова постановление, който подлежи на съдебен контрол, не съставляват нарушение на разпоредбите на ГПК и не могат да бъдат основание за носене на дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ. Съдебният изпълнител обаче носи такава отговорност ако след настъпила по силата на закона перемпция на изпълнителното дело извърши принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора. В настоящия случай именно това е сторено – при перемирано още през 2015 г. изпълнително производство ЧСИ е пристъпил към принудително удовлетворяване на паричното притезание (вземането) по него като е разпоредил да бъдат наложени запори върху сметките на длъжника съобразно молбата на взискателя от 04.05.2018 г. без обаче да е било образувано ново (отделно) изпълнително дело. Това обстоятелство лишава от законово основание провежданото изпълнение и сочи на виновно неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител по закон. Последното пък е основание за носене на дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ. Направените в тази насока изводи по обжалваното решение са обосновани и законосъобразни. Оплакванията в жалбата, че ЧСИ не е нарушил законовите си задължения, доколкото дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист и е обвързан да изпълни искания нов способ са изцяло неоснователни. При направено искане за нов способ за принудително удовлетворяване на вземането правната последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново дело – било в кориците на прекратеното по силата на закона такова (перемираното), било в ново (отделно) дело, а такова ново изпълнително дело в конкретния случай не е било образувано, както е приел и дисциплинарния състав. Правното разрешение, дадено с решение № 133 от 10.08.2022 г. по гр. д. № 562/2022 г. на ВКС, III г. о. (на което се позовава защитата на жалбоподателката в хода по същество) не може да намери приложение в случая, защото се отнася до различна хипотеза - при която на ЧСИ е вменено нарушение за това, че не е прекратил частично изпълнително дело по отношение на солидарен длъжник поради настъпила перемпция, а е продължил с изпълнителните действия само спрямо един от посочените в изпълнителния лист длъжници.

Несъмнено от данните по делото е установено извършването и на второто от вменените нарушения – в задължение на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 3 ГПК е да вдигне служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. В отклонение от тези си задължения по закон ЧСИ К. е предприела незабавно - след стабилизиране на постановлението за прекратяване - действия за вдигане на наложения запор върху сметки на длъжницата само в една от търговските банки („Уникредит Булбанк“ АД) без обаче да разпореди вдигане на запорите, наложени върху сметки на длъжницата в останалите и подробно посочени банки. Доводите, че това поведение е резултат на нарочно сезиране с молба от длъжника и представени доказателства, че в сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД постъпвали социални плащания, които са несеквестируеми, са изцяло неоснователни. Налице е императивно правило – чл. 433, ал. 3 ГПК, което безусловно задължава при това незабавно - при там посочените предпоставки - съдебният изпълнител да вдигне служебно (т. е. без нарочно сезиране от страна по изпълнението) наложените възбрани и запори. Поведението на жалбоподателя по конкретното изпълнение е в нарушение на горецитираната разпоредба и реализира основание за носене на дисциплинарна отговорност. Във връзка с второто нарушение се констатира и чувствителна забава по извършване на действия по стабилизиране на постановлението за прекратяване – почти една година след неговото издаване, както е посочено в решението на дисциплинарния състав. В тази насока и в отговор на оплакванията по жалбата обосновано е прието в обжалваното решение, че визираните пропуски в работата на ЧСИ не са малозначителни. Нито последните са формални, нито въпросният признак на деянията се обуславя само и единствено от липсата на настъпили от тях вредни последици, каквито са доводите на жалбоподателя.

Наличието на виновно неизпълнение на посочените по-горе задължения, са основания за дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител. В съответствие с принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е определен видът на наложеното наказание за всяко от описаните две дисциплинарни нарушения. Съобразени са критериите по чл. 53 от Устава на КЧСИ - взети са предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, съществуващите данни за други провинения на наказаното лице (обременено дисциплинарно минало) и е отчетена липсата на критично отношение към вече извършените нарушения като предпоставка за допускане на нови пропуски в работата. Така е наложено наказание „глоба“ в размери съответно от 2 500 лв. за първото и 3 500 лв. за второто нарушение, описани в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ на министъра на правосъдието.

Предвид на горните съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото жалбоподателя дължи на Министерство на правосъдието заплащане на поисканите разноски за настоящото производство под формата на юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя в размер на 100 лв. съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.03.2022 г. по дисциплинарно дело № 10/2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на С. К. – Д. с рег. № 718 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна са наложени дисциплинарни наказания по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – „ГЛОБА“ в размер на 2 500 лв. за извършено дисциплинарно нарушение по образуване и движение на изпълнително дело № 760/2013 г. по описа на същия ЧСИ, предмет на т. 1 от искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-Р-140/20 от 10.02.2021 г., както и същото по вид наказание в размер на 3 500 лв. за дисциплинарно нарушение по цитираното изпълнително дело, предмет на т. 2 от горното искане.

ОСЪЖДА С. Д. К. – Д. с ЕГН [ЕГН], действаща като частен съдебен изпълнител с рег. № 718 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, с адрес на кантората в [населено място], [улица], ет. 1, ателие 1 и 2 да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 (сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.