Потвърждаване на присъда за тежка катастрофа с две жертви след употреба на алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * Причиняване на смърт и телесна повреда в транспорта * необоснованост * отказ да се назначи експертиза * анализ на доказателствена съвкупност * приложение на чл. 55 НК

Р Е Ш Е Н И Е

№ 548

Гр. София, 5 ноември 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Даниела Машева, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 796/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея, депозирани от адв. Г. Г. – упълномощен защитник на подсъдимия Б. Н. Д., против решение от 18.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 641/2023г. на Апелативен съд – София.

В сезиращите касационната инстанция процесуални документи се излагат доводи за необоснованост на съдебния акт и за недоказано авторство в лицето на подсъдимия Д.. Твърди се още, че въззивният съд не е изложил мотиви за причините, поради които е счел, че подсъдимият Д. е управлявал автомобила на процесната дата. Изразява се и несъгласие с определеното от въззивния съд наказание, което предвид множеството смекчаващи обстоятелства се определя като завишено. Исканията на защитата са алтернативни - за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за определяне на наказание при условията на чл. 55 НК и на чл. 66 НК.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Извън това твърди, че с отказа на съда да допусне изслушване на нова комплексна медико-автотехническа експертиза обективната истина по делото е останала неизяснена.

Представителят на прокуратурата пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Смята, че обжалваният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК и направеният в него доказателствен анализ опровергава твърденията на защитата за недоказано авторство на деянието. Счита, че при индивидуализация на наказанието са съобразени всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия.

Частните обвинители Ю. Б. В., О. Л. В., В. В. П. и П. Е. П., както и техният повереник адв. В. М., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не заявяват становище по основателността на касационната жалба.

Подсъдимият Б. Д. в правото си на последната реплика и в последната си дума моли за справедливо решение.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 23.01.2023 г. по н.о.х.д. №55/2022 г. Окръжен съд-Видин е признал подс. Б. Н. Д. за виновен в това, че на 17.08.2020 г. при управление на МПС – л.а.“ ***“, модел „***“ с рег. [рег.номер на МПС] , на път III-1221, км.11+700, с посока на движение от с. Капитановци, обл. Видин към с. Кошава, обл. Видин, в пияно състояние (с концентрация на алкохол 1.02 ‰) в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, причинил смъртта на Д. О. Л. и на В. П. П., както и средна телесна повреда на Л. Л. Й., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 НК го е осъдил на пет години и шест месеца лишаване от свобода, търпими при общ режим, както и на лишаване от правоуправление за срок от пет години.

По жалба на защитата с решението, предмет на обжалване в касационното производство, първоинстанционната присъда е била изменена в наказателно-осъдителната част, като лишаването от свобода е било намалено на пет години.

Недоволството на защитата срещу въззивното решение е станало основание за образуване на настоящото касационно производство – първо по своя ред.

Касационната жалба, ведно с допълнението й, е процесуално допустима - тя е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

По същество на тази жалба бе прието следното:

1. Първоначалната касационна жалба е съдържала оплакване за несъответствие между приетата от съда фактическа обстановка и събраните доказателства. Естеството на твърдението (което единствено е било въведено) и нормата на чл. 348, ал. 1 НПК са станали основание да бъде отказано образуване на касационно производство . В допълнението към касационната жалба, депозирано след указание на съдия от въззивния съд за отстраняване на нередовност, наред с твърденията за съществено нарушение на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието, защитникът е продължил да поддържа възражението си за необоснованост. Произнасяне по него обаче е невъзможно, тъй като необосноваността на съдебния акт не е посочена сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, а върховната съдебна инстанция (освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е съд само по правото и не може да приема нови фактически положения.

2. Аргументите на защитата касационният съд обсъди през призмата на евентуално допуснато от въззивния съд нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК). То обаче не бе прието за налично. Въззивният съд е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, всички релевантни за главния факт обстоятелства. Надлежно мотивирано е приетото от него, че в основата на съдебните изводи могат да залегнат показанията на свидетеля Л. Й.. Този свидетел е бил очевидец на пътното произшествие и лично пострадал при него, поради което показанията му за това, че подсъдимият е управлявал превозното средство в процесната вечер, са приети за пряк източник на сведения за правно релевантните факти. Обстоятелството, че непосредствено след произшествието Л. Й. не е могъл да възпроизведе обстоятелствата по инцидента е обяснено от апелативната инстанция с получените от свидетеля увреждания, част от които представляват черепно-мозъчна травма, придружена със загуба на съзнание и посткомоционна симптоматика. Наред с това, въззивният съд е констатирал, че показанията на св. Л. Й. не са били изолирани в системата на доказателствения материал, а са намирали подкрепа в други доказателства. Такива са били показанията на свидетеля Е. В., който в процесната вечер е видял подсъдимият да управлява колата; обективираната в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него информация, според която спортните обувки на подсъдимия (черно-сиви маратонки Adidas с оранжеви кантове) са били на пода под мястото на водача (сн. № №15, 17 и 19 – т. 1, л. 12-22 от д.п.); както и показанията на св. Н. А., който като служебно лице е установил, че личните документи на подсъдимия са били в жабката, вляво от шофьорското място. В мотивите си въззивният съд е отделил внимание и на заключението на съдебно медицинската експертиза № 57, вещото лице по която при разпита пред окръжния съд в съдебното заседание на 19.12.2022 г. изрично е посочило, че установените по подсъдимия увреждания по местоположение и характер отговарят да са били получени по време на пътното произшествие от лице, стоящо на мястото на шофьора в превозното средство. Съответни на тези са били и констатациите в комплексната медико-автотехническа експертиза, според която механизмът на произшествието е включвал два удара на автомобила в близкото дърво – удар с предната лява челна част, в резултат на който е възникнала ротация по посока на часовниковата стрелка (когато са получени уврежданията на водача след съприкосновение с предната лява колона и облицовката над предната лява врата) и втори удар със страничната лява част в същото дърво, при който се е отворила предната дясна врата и водачът е изпаднал от автомобила.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, обосновано от защитата с твърдение за липса на мотиви. Във въззивното решение, отговарящо на изискванията на чл. 339 НПК, въззивният съд подробно е отговорил на оплакванията против правилността на първоинстанционната присъда и на л. 8-11 е посочил убедителни съображения, чрез които е отхвърлил като неоснователно твърдението на защитата, че не подсъдимият, а свидетелят Л. Й., е управлявал превозното средство в момента на настъпване на пътния инцидент. В тази връзка въззивният съд не е игнорирал нито едно доказателство, не е надценил значението на обвинителните такива и е дал отговор на всяко защитно възражение.

С отказа на апелативния съд да допусне изслушване на повторна комплексна медико-автотехническа експертиза обективната истина в процеса не е останала неизяснена. За установяване на механизма на възникване на пътното произшествие по делото са били назначени, изслушани и приети няколко експертни становища – единични автотехническа и медицински експертизи и комплексна тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Категоричността и обективността на заключението на вещите лица, включени в състава на тези експертизи, неоспорени от други процесуално допустими източници на информация, касаещи въпросите предмет на експертизите, логично е рефлектирало и в отказа на инстанцията по същество да назначи допълнителна или повторна експертиза поради непокриване на критериите, заложени в нормата на чл. 153 НПК. Този отказ нито е поставил съда в невъзможност правилно да реши спора, нито е нарушил правата на подсъдимия и неговия защитник. Коректността на изготвените и приети експертни заключения и професионалния прочит от вещите лица на доказателствените данни, които ги обуславят, правилно са били разчетени от съдилищата по фактите при отклоняване на искането на защитата за назначаване на нови експертизи. Това не е ограничило възможността на подсъдимия и неговия защитник да реализират в пълен обем правата си и адекватно да следват линията на защита, последователно отстоявана пред съдилищата по фактите. Не е допуснато следователно нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧ, какъвто довод имплицитно се съдържа в твърдението на защитата пред ВКС, нито съществено нарушение на разпоредбите на чл. 14, чл. 107 и чл. 144, ал. 1, вр. с чл. 153 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Видин.

3. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи в ущърб на подсъдимия очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. По конкретното дело такъв извод не би могъл да бъде направен. Сочените от защитата смекчаващи обстоятелства – ниска степен на обществена опасност на дееца, млада възраст и влошено вследствие на инцидента здравословно състояние, са взети предвид от въззивния съд при определяне на санкцията, наред с необременото съдебно минало на подсъдимия. Едновременно с това въззивният съд вярно е преценил, че тези обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради което правилно е отказал да приложи чл. 55, ал. 1 НК и да слезе под най-ниския възможен предел на лишаването от свобода, предвидено в чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“ НК, който към момента на извършване на процесното деяние е бил три години.

За да прецени, че наказание от пет години лишаване от свобода ще изпълни цели на генералната и индивидуална превенция, въззивният съд е отчел натрупването на квалифициращи обстоятелства, тежкия престъпен резултат (довел до смъртта на две лица и причиняване на средна телесна повреда на трето) и допуснатите от подсъдимия сериозни нарушения на правилата за движение, в причинна връзка с които този резултат е бил постигнат. Към тях следва да се прибави и упоритостта в поведението на подсъдимия, който цялата вечер, включително докато е бил зад волана на автомобила, е употребявал алкохол; броя на средните телесни повреди при пострадалия Л. Й. (две), както и установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.02 ‰, която надвишава двукратно границата, над която се приема, че е налице пияно състояние.

Съвкупната преценка на всички тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства убеждава, че наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а претендираното от защитата намаляване на санкцията би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия, която би създала чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото.

Изложеното недвусмислено показва, че не е налице явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца, от една страна и отмерения обем държавна принуда от пет години лишаване от свобода (значително под средния размер за съответното наказание)– от друга, поради което не се налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК.

Предвид отсъствието на визираните в жалбата касационни основания съставът на първо наказателно отделение прие, че въззивният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 641/2023г. на Апелативен съд – София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.