Недействителност на неустойка в трудов договор за нарушена конфиденциалност

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 632

София, 28.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 3041 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Т., [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Г., против въззивно решение № 1288 от 05.03.2024 г. по в.гр.д. № 9697/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 63759 от 10.03.2020 год. по гр.д. № 32550/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от ищеца „Ири Трейд“ АД иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати на дружеството 20 400 лв. - неустойка по чл. 21 от сключен между страните трудов договор № 73/24.02.2009 г. във връзка с установено неизпълнение на задължение за конфиденциалност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Оспорва се изводът на съда относно действителността на клаузата за неустойка, съдържаща се в трудовия договор. Касаторът поддържа, че не е установен по безспорен начин достъпът му до счетоводната и търговска информация на дружеството, както и че е използвал същата. Неправилна е преценката на съда на свидетелските показания по делото.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от „Ири Трейд“ АД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат П. Т., в който се поддържа, че по същество подадената жалба е неоснователна, тъй като уговорената неустойка е допустима, валидна и обвързваща страните. Установено е неизпълнение от ответника, изразяващо се в разкриване и използване на поверителна търговска информация. Направено е и искане за присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел, че правилната квалификация на предявения главен иск е по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност е предявен и иск за обезщетение за вреди по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Между страните не е спорно, че по силата на сключен между тях трудов договор № 73/24.02.2009 г. ответникът е заемал длъжността „сервизен специалист“ в дружеството, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 1354/11.11.2016 г., считано от 14.11.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Според чл.16 от трудовия договор на служителя се забранява при действието на трудовия договор и три години след неговото прекратяване да разкрива и използва информация, която е придобита по време и/или по повод на работата му при работодателя. В чл.17 от договора е очертан широк обхват на информацията, която е с най-различен характер. Страните в чл. 19 от договора са постигнали съгласие, че неизпълнението на задълженията на работника или служителя по чл.17 и чл.18 от договора да не разкрива поверителна за работодателя информация и да не я използва за лични цели и облаги или за облагодетелстване на трети лица, представлява дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“ и е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това в чл.21 от договора е уговорена и неустойка за неизпълнение на същите задължения от служителя в размер на брутното трудово възнаграждение през последните 12 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззивният съд е направил извод, че няма противоречие между уговорената в чл. 21 от договора неустойка и разпоредбите на КТ. Изложил е мотиви, че по силата на свободата на договаряне, страните не са ограничени в уговарянето на такава клауза в договора. Обстоятелството, че се касае за индивидуален трудов договор не влияе на действителността на клаузата, тъй като самата уговорка не визира конкретно нелоялна конкуренция, а е общо договорена като санкционираща неизпълнението на задълженията по чл. 18, вр. чл. 17 от договора относно използването на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лица. Неоснователни са доводите за нищожност на уговорката поради противоречие със закона и добрите нрави или поради прекомерността на размера ѝ. Според съда уговорката отговаря на характера на съществувалите правоотношения между страните, моралните параметри, на които законът е придал правно значение, при подобни практики с търговска дейност и изпълнява присъщите ѝ функции. Приел е, че уговореният размер на неустойката - брутните работни заплати за 12 месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, е съобразен с чувствителността на информацията, предмет на задължението, което се обезпечава, и значението на опазването на тази информация за търговското занятие на ищеца.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено твърдяното от дружеството използване и разпространение на информация в негова вреда, което е неизпълнение на конкретни задължения на ответника по трудовия му договор, скрепено с неустойка, поради което е направил извод за основателност на предявения иск за заплащане на неустойка в уговорения в трудовия договор размер, възлизащ на 20 400 лв.

С определение № 2095 от 28.04.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1288 от 05.03.2024 г. по в.гр.д. № 9697/2020 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за валидността на клауза за неустойка в трудов договор в полза на работодателя за обезщетение за вреди при неправомерно поведение на работника или служителя, включително и три години след прекратяване на трудовото правоотношение, изразяващо се в използване на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лица.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Трудовият договор между страните по делото е сключен през 2009 г., поради което не попада в приложното поле на Закона за защита на търговската тайна, приет през 2019 г. в изпълнение на задължението на България за транспониране на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2016 г.).

Клаузата за неустойка в трудов договор в полза на работодателя за обезщетение за вреди при неправомерно поведение на работника или служителя, включително и три години след прекратяване на трудовото правоотношение, изразяващо се в използване на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лица, е недействителна, ако нейните правни последици противоречат на императивни законови разпоредби и е уговорена извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Трудовият договор е договор между работника или служителя от една страна и работодателя от друга страна, по силата на който работникът се задължава да изпълнява определени трудови функции в рамките на определено работно време и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигурява на работника или служителя безопасни условия за изпълнение на работата и да му заплаща възнаграждение за извършената работа. Според разпоредбата на чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарната отговорност за виновно неизпълнение на трудови задължения може да се осъществи само при наличие на трудово правоотношение и нарушение на трудовата дисциплина. Имуществената отговорност на работника или служителя е за виновно причинени вреди на работодателя при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Основание за нея е виновното неизпълнение на задължението по чл.126, т.8 КТ на работника или служителя да пази имуществото на работодателя. Имуществената отговорност на работника или служителя започва с възникване на трудовото правоотношение и продължава до прекратяването му. Дисциплинарната отговорност се различава от имуществената отговорност по основанието на отговорността. Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина, докато имуществената отговорност е отговорност за причиняване вреди на работодателя. Уредбата на двата вида отговорност в КТ е с повелителни разпоредби. Съобразно разпоредбата на чл.66, ал.2, пр.1 КТ с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.

Автономията на волята и свободата на договарянето в гражданското право не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави – чл.9 ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 74, ал.1 КТ във вр. с чл.74, ал. 4 КТ отделна клауза от трудовия договор, която противоречи на закона е недействителна. Договорната клауза за неустойка в трудов договор противоречи на императивни законови разпоредби, когато нейните правни последици противоречат на закона. Когато правните последици на договорено предварително определяне на отговорността на работника или служителя за неизпълнение на трудови задължения да не разпространява поверителни за работодателя сведения и да не ги използва за лични цели и облаги или за облагодетелстване на трети лица, излизат извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, тя е недействителна. Неустойката поначало е средство за обезщетение за вреди. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. В случая страните са уговорили неустойка и за дисциплинарни нарушения – като сами са ги квалифицирали като злоупотреба с доверието на работодателя, а не само за причиняване вреда на работодателя. Дисциплинарната отговорност по КТ е уредена с императивни законови разпоредби относно видовете дисциплинарни наказания. Дисциплинарните наказания по своята същност представляват мерки на принуда спрямо работника или служителя в случай на нарушение на трудовата дисциплина. Изброяването им в разпоредбата на чл.188 КТ е изчерпателно /numerus clausus/ и те могат да бъдат само забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Работодателят не може да налага други видове наказания за дисциплинарни нарушения, дори и страните да са постигнали съгласие за тях в трудовия договор – в случая финансови санкции под формата на неустойка. Правните последици на така уговорената клауза за неустойка противоречат и на императивните разпоредби от Кодекса на труда, които уреждат имуществената отговорност на работниците или служителите за вреди. Имуществена отговорност има и за двете страни по трудовото правоотношение, но само при наличие на такова между тях, а не и след прекратяването му. Имуществената отговорност на работника или служителя е два вида - ограничена и пълна. Ограничената имуществена отговорност се прилага за случаите, които не са престъпления и са причинени вреди по небрежност при и по повод изпълнението на работата по трудовото правоотношение/чл.203, ал.1 и ал.2 КТ/. Пълната имуществена отговорност се прилага в случаите, които са престъпления, причиняването е умишлено или не е при или по повод изпълнението на трудовите задължения, както и за липса при отчетническа дейност /чл.203, ал.2 КТ и чл.207, ал.1, т.2 КТ/. Отделни видове отговорност в гражданското право може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но само в изрично уредените случаи. Дисциплинарните нарушения злоупотребата с доверието на работодателя (по правната квалификация на страните по договора) и разпространяването на поверителни за него сведения не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Когато с уговорената неустойка се премахва нормативно определената граница в КТ между ограничената и пълната имуществена отговорност на работника или служителя, а освен това се предвижда и имуществена отговорност за неизпълнение на трудови задължения и след прекратяването на трудовото правоотношение, то това противоречи на посочените императивни разпоредби на КТ. Поначало неизпълнение на задължения по трудов договор и съответно договорна отговорност за това, включително и под формата на неустойка, не може да възникне след прекратяване на трудовото правоотношение. Възможно е законодателят изрично да предвиди такава отговорност за определени правоотношения. Така например според чл. 78 от Закона за противодействие на корупцията лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго. Подобни хипотези са уредени и в разпоредбите на чл.86, чл.87 и чл.89 от същия закон, както и в предходното законодателство за предотвратяване конфликт на интереси.

С оглед изложеното по-горе и след проверка на обжалваното решение по чл. 290, ал. 2 ГПК, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Неправилно въззивният съд е приел, че уговорената неустойка е действителна. С оглед дадения по-горе отговор на въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че уговорката за неустойка, съдържаща се в трудовия договор, е недействителна на основание чл. 74, ал.1 КТ във вр. с чл.74, ал. 4 КТ. Неустойката е уредена от диспозитивни законови разпоредби, поради което уговорката между страните не би могла да бъде заместена с повелителни законови разпоредби по реда на чл.26, ал.4 ЗЗД. Предвид посоченото, уговорените задължения не обвързват валидно страните и съответно не са налице предпоставките за дължимост на неустойката.

Гореизложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени, а предявеният иск за заплащане на договорна неустойка – да бъде отхвърлен като неоснователен.

С отмяната на въззивното решение и постановяването от ВКС на ново решение по съществото за отхвърляне на главния иск, се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединения с него евентуален иск за обезщетение за вреди, по който въззивният съд не се е произнесъл с оглед разпоредбата на чл.271, ал.2 ГПК. Възстановена е висящността на спора по евентуално съединения иск и делото следва да се върне на въззивния съд, който да се произнесе в друг състав по този иск, както и по исканията за разноски за всички инстанции. В този смисъл са разясненията, дадени в т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т.15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и трайно установената практика на ВКС / решение № 56 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 5143/2014 г. на І г.о.; решение № 91 от 09.05.2012 г. по гр.д. № 613/2011 г. на ІІ г.о., решение № 51 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 2232/2015 г. на ІV г.о., решение № 103 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 2700/2018 г. на ІІІ г.о. и др./. Касационната инстанция не може да разгледа за първи път иск, по който въззивната инстанция не е постановила решение по материалноправния спор.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1288 от 05.03.2024 г. по в.гр.д. № 9697/2020 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ири Трейд“ АД, [населено място], срещу В. В. Т., [населено място], иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 400 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 21 от трудов договор № 73/24.02.2009 г.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на същия съд на предявения като евентуален иск за обезщетение за вреди.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.