Определяне на изпитателен срок при намаляване на наказанието за данъчно престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване и неплащане на данъчни задължения * неправилно приложение на материалния закон * продължителност на изпитателен срок

8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
гр. София, 02.10.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 560/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при апелативна прокуратура – Пловдив срещу решение № 74 от 18.05.2023 г. на апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 107/2023 г., с въведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и по жалба на подс. М. В. Т. чрез упълномощения й защитник, с посочени цифрово касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

На първо място в протеста се твърди явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимата, защото от апелативния съд при определяне на наказанието е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК без да са налице предпоставките за това. Неправилно според прокурора е било индивидуализирано наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице, доколкото не са били съобразени липсата на действия от нейна страна по възстановяване на нанесените вреди на фиска, защото според държавното обвинение подсъдимата разполага с материалната възможност за това. Сочи се и допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно определяне на размера на изпитателния срок по отношение на подсъдимата след редукцията на наказанието, направена от апелативната инстанция. Иска се отмяна на атакуваното решение на апелативен съд – Пловдив в частта, в която на подсъдимата е намалено наложеното й наказание лишаване от свобода в размер на три години на една година и шест месеца и връщане на делото за разглеждане от друг състав на апелативния съд или изменение на протестираното решение в частта, в която е потвърдена присъдата на окръжен съд – Пловдив относно определения на подсъдимата изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като се определи максимално допустимият срок от четири години и шест месеца.

В жалбата на адв. Т. словесно се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението на апелативен съд – Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. По отношение довода за нарушение на материалния закон се твърди неправилно осъждане на подзащитната му. Твърдението за нарушение на процесуалния закон се обосновава с искането на защитата за разпит от първоинстанционния съд на издателите на инкриминираните фактури, на действителните физически лица, осъществявали търговската дейност от името на „А. В-Г 2011“ ЕООД; „В.“ ЕООД и „А.“ ЕООД; поискана очна ставка между М. С. и К. К.; както и разпит на лица с имена И. И., К. и Н., сочени от свид. Я. С., повторено и пред въззивната инстанция.

Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание не е мотивиран и не е посочено какво не е било съобразено от съда, което да обосновава претенцията наличието и на това касационно основание.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен и пледира да бъде уважен протестът. Като основателно счита искането на обвинителя от апелативната прокуратура за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за налагане на по-тежко наказание на подсъдимата. Алтернативно настоява за изменение решението на въззивния съд, поради допуснато нарушение на закона, свързано с несъобразяване от съда на размера на изпитателния срок, определен на подсъдимата, с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НПК. По отношение касационната жалба на подсъдимата смята, че следва да бъде оставена без уважение.

По делото е депозирано становище от министъра на финансите чрез юрисконсулт при ТД на НАП – Пловдив, като пълномощник на министъра на финансите, в което изразява задолволство от уважаване на гражданския иск в пълен размер и намира за неоснователни доводите в жалбата на подсъдимата. Заявява, че се придържа към позицията на прокурора за наличие на нарушение на материалния закон. Затова моли за потвърждаване на обжалваното решение в частта, в която подс. М. Т. е осъдена да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди от извършеното престъпление ведно със законната лихва от датата на увреждането. По отношение решението относно потвърдената част от присъдата на окръжен съд – Пловдив намира, че следва да бъде изменено като се определи максимално допустимия срок от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3139,35 лв. съгласно чл. 13, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски размери, дължими за процесуално представителство пред ВКС.

Адв. Т. в съдебно заседание поддържа жалбата с релевираните в нея доводи. Настоява за отмяна на решението на апелативния съд и връщане делото на първоинстанционния такъв за провеждане на разпит на лицата И. И., К. и Н.. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Подс. Т. в последната си дума моли да бъде оправдана.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 24 от 05.04.2022 г. на окръжен съд – Пловдив по НОХД № 1880/2021 г. подсъдимата М. В. Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъдена на три години лишаване от свобода отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с пет години изпитателен срок.

Подс. М. Т. е осъдена да заплати на държавата чрез Министерство на финансите обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 32991,82 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане.

На подсъдимата са възложени деловодните разноски.

Пловдивският апелативен съд с решение № 74 от 18.05.2023 г. изменил атакуваната пред него по жалба на подсъдимата присъда на Пловдивския окръжен съд, като наложеното на жалбоподателката наказание било намалено от три години лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата на окръжния съд била потвърдена. Подс. Т. била осъдена да заплати на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Протестът на прокурор от апелативна прокуратура – Пловдив е допустим и частично основателен, а касационната жалба на подс. Т. срещу акта на апелативния съд е допустима, но неоснователна.

По жалбата на подсъдимата.

Прочитът на делото не води до извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на постановеното съдебно решение и връщане на делото на въззивната или първата инстанции.

По отношение искането на защитата за разпит от първоинстанционния съд на издателите на инкриминираните фактури, на действителните физически лица, осъществявали търговската дейност от името на „А. В-Г 2011“ ЕООД; „В.“ ЕООД и „А.“ ЕООД следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство е извършвано именно това – били са разпитани възможните свидетели, които са били идентифицирани в хода на процеса и чиито показания са били относими с предмета на доказване.

Досежно поисканата очна ставка между свидетелите М. С. и К. К. следва да се припомни, че въпросното искане на защитата е било отхвърлено от първостепенния съд с мотиви, че същата е с предмет, неотносим към предмета на делото. Съдът е длъжен да проявява процесуална активност и да попълва делото с доказателства, но само с относими към предмета на доказване такива. Той не е длъжен да уважава неотносими искания на страните.

Във връзка с твърденията в касационната жалба за поискан разпит от окръжния съд в качеството на свидетели на лица с имена И. И., К. и Н., сочени в разпита на свид. Я. С., такова искане на защитата не е отразено в съдебния протокол /л. 78 от НОХД № 1880/2021 г. ПОС/ нито по-късно, което означава, че не е направено и следователно няма как да е допуснато процесуално нарушение, свързано с неразпитване на лицата И. И., К. и Н..

От друга страна, уважено е искането на защитата за разпит на свид. К. К.. Вярно е, че по делото не е ясно дали лицето с малко име К., сочено от свид. С. и разпитания свидетел К. К. е едно и също, защото свид. С. в показанията си не е посочил други установъчни данни за него нито името на фирмата, в която той е работил, но при липсата на конкретика, която да е достатъчна за изясняване самоличността на претендирания свидетел няма как да се твърди допускане на процесуално нарушение. Освен това, непълнотата на доказателствата не е касационно основание.

За неоснователно настоящата инстанция намира и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказ от страна на въззивния съд да бъдат събрани поискани от защитата доказателства. Те освен друго не са и конкретизирани. Наред с това, апелативният съд в нарочно определение е отказал събирането на общо поисканите от страната доказателства, като е счел, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, че същото е попълнено с доказателства и не се налага събирането на нови такива. Съобразно константната практика на Върховния касационен съд не във всички случаи оставянето без уважение на доказателствените искания на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице, ако в резултат на отказа, са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При проверката на материалите по делото не се констатират твърдените от защитата процесуални нарушения, свързани с неизвършване на разпит на важни според нейната преценка свидетели, защото всички установени такива са били разпитани. Отхвърлени са исканията за разпит на неконкретизирани такива. В този смисъл аргументите за допуснати от съда процесуални нарушения са неоснователни.

Изводите на въззивната инстанция относно виновното поведение на подсъдимата кореспондират с доказателствения материал по делото. Той е взел предвид изготвената съдебно счетоводна експертиза в хода на досъдебното производство и показанията на разпитаните свидетели.

За да приеме съставомерност на деянията, част от единното продължавано престъпление, апелативният съд е изследвал поведението на подсъдимата, както и връзката между него и настъпилия вредоносен резултат за държавния бюджет, установен по делото. На това основание е счел, че в инкриминирания период – м. април 2012 г. – 28.03.2013 г. подс. Т. е потвърдила неистина в справки декларации по ЗДДС и ЗКПО, изискуеми по закон, като вписала несъществуващи сделки, по които представляваното от нея дружество „И. и.“ ЕООД било получател. По този начин бил укрит от деклариране и заплащане ДДС и корпоративен данък в размер на 32991,82 лв.

Затова, при така установените факти, които несъмнено са съставомерни, чрез осъждането на подс. Т. по повдигнатото й обвинение по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, материалният закон е бил приложен правилно и наказателната й отговорност е била правомерно ангажирана.

Съобразно нормата на чл. 348, ал. 5 НПК наложеното наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. В коментирания случай подобно несъответствие, което да дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице. Това е така, доколкото при определяне на наказанието са спазени законовите норми и санкцията не съдържа белезите на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

По протеста.

Правилни са изводите на проверявания съд, че смекчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства са чистото й съдебно минало, трудова ангажираност, положителни характеристични данни, невисокият размер на нанесената щета на бюджета. Към тях основателно е прибавено и изминалото време от довършване на престъплението до момента. Тъкмо това обстоятелство е обусловило значителното облекчаване на размера на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца и подкрепя извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК спрямо подс. Т. в коментирания случай, въпреки че протестът на прокурора в тази насока не е съвсем лишен от основание. От друга страна, следва да се съобрази и факта, че при отмяна на постановеното решение на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция неминуемо ще се удължи и времето на наказателния процес, воден срещу подс. Т.. От довършване на деянието до момента, както вече бе споменато, са изминали над десет години, макар същинската съдебна фаза на процеса да е приключила бързо – в рамките на две години, като подсъдимата не е демонстрирала поведение, насочено към забавяне на процеса в никоя от двете му фази. Евентуалното връщане на делото отново на апелативния съд ще удържи още повече този срок, което е неприемливо от гледна точка на своевременност на разглеждането на делото. Това обстоятелство няма как да бъде игнорирано при индивидуализацията на размера на наказанието. Затова, чрез редуциране на санкцията, която несъмнено следва да бъде приложена спрямо подс. Т., в размера определен от апелативния съд, ще се постигане целения баланс между необходимото санкциониране и забавеното правосъдие от страна на държавата.

При това съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността фактори, правилно в крайна сметка, предвид рамките на санкцията, предвидена за престъплението по чл. 255, ал. 3 НК и след приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, дължимата принуда, която следва да бъде упражнена спрямо подсъдимата, е била индивидуализирана на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Правилна е била преценката на съдилищата да приложат разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК спрямо подс. Т.. И двете съдилища са установили наличието всички законови предпоставки, а именно – наложеното наказание лишаване от свобода да е в размер до три години, деецът да е неосъждан и целите на наказанието по чл. 36 НК да могат да бъдат постигнати чрез отлагане ефективното изтърпяване на санкцията. С така направената и двете долустепенни инстанции преценка, че превъзпитанието на подс. Т. може да бъде постигнато и без изолирането й в пенетенциарно заведение, се съгласява и настоящият съдебен състав.

Основателен е протестът в частта за допуснато нарушение на материалния закон.

Видно от решението Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата на Пловдивския окръжен съд, като е намалил наложеното на подс. Т. наказание от три години лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода, прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е потвърдил обжалвания пред него съдебен акт в останалата част без да съобрази разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК, която изрично предвижда, че изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. Като не е редуцирал размера на изпитателния срок до максимално възможния в случая - четири години и шест месеца, както е изисквало правилното приложение на закона, апелативен съд – Пловдив е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е определил размера на изпитателния срок по отношение на подсъдимата.

В този случай е допуснато посоченото в протеста нарушение на материалния закон и решението на апелативния съд следва да бъде коригирано без връщане на делото на въззивния съд.

По гражданския иск.

По делото не са спорни въпросите за престъплението, механизма на осъществяването му и авторството. В този смисъл установени са наличието на деликт, неговите размери и автор, както и причинноследствената връзка между тях. Правилно гражданският иск на държавата чрез министъра на финансите за непозволено увреждане срещу подс. Т. е бил уважен, защото е доказан по основание и размер.

По отношение претендираното от юрисконсулта на ТД на НАП – Пловдив заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, следва да се посочи, че присъждане на такова се дължи на основание чл. 189, ал. 3 НПК, ако са направени такива разноски. По делото юрк. Р. не се е явил пред настоящата инстанция, а единствено е изразил становище във връзка с подадените протест на прокурор при апелативна прокуратура - Пловдив и жалба от подсъдимата срещу решението на апелативен съд – Пловдив. Наред с това, липсват доказателства за реално платени от гражданския ищец на юрк. Р. разноски за участие пред касационната инстанция, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 74 от 18.05.2023 г. на апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 107/2023 г., като НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на наказанието на подс. М. В. Т., от пет години на четири години и шест месеца.

OСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт В. Х. Р. в качеството му на процесуален представител на гражданския ищец – министъра на финансите като представител на държавата подс. М. В. Т. да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 3 139,35 лв. /три хиляди сто тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховен касационен съд като НЕОСНОВАТЕЛНО .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.