Отчитане на получени суми от несъстоятелност при иск за вземане

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * синдик * принудително изпълнение * вземане на кредитор в производство по несъстоятелност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

гр. София, 01.08.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 475 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 3449 от 18.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново решение № 177 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 216/2023 г. в частта , с която е потвърдено решение № 72 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 495/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) срещу Н. П. Х. установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, за разликата над сумата 60 010.90 лв. до сумата 293 844.20 лв. - непогасена главница по договор за ипотечен кредит от 17.12.2007 г. и допълнително споразумение към него от 29.11.2013 г. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила - чл.296, т.3 ГПК, в останалата обжалвана част , с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК по отношение на обективираните в заповедта за изпълнение вземания за договорна лихва - за разликата над сумата 28 825.51 лв. до сумата 58 270.72 лв. и за периодите от 07.06.2014 г. до 20.11.2014 г. и от 29.12.2015 г. до 27.04.2016 г., за наказателна лихва - за разликата над сумата 2 405.59 лв. до сумата 8 437.39 лв. и за периода от 18.01.2016 г. до 27.04.2016 г., и за такса за управление на кредита - за разликата над сумата 600 лв. до сумата 4 066.35 лв.

В касационната жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуален представител юрисконсулт, се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част и за уважаване на предявения иск относно вземането за непогасена главница по кредита с произтичащите от това последици. Касаторът намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд за неоснователност на иска за съществуване на вземането за главница за разликата над сумата 60 010.90 лв. поради погасяване на задължението на ответницата чрез плащане на сума в размер на 221 400 лв., получена от продажбата на недвижим имот, върху който е учредена ипотека за обезпечаване на кредитните задължения от „Хранителни стоки - Плевен“ АД, извършена от синдика в производството по несъстоятелност на дружеството и преведена на „Банка ДСК“ АД. Излага доводи, че отричането на вземането за главница до размер на погасената с получената от продажбата на ипотекирания имот сума противоречи на задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че плащането на сумата не е доброволно, а е резултат от упражнен принудителен способ в рамките на принудително изпълнение, проведено от синдика въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист срещу длъжника, поради което е приложимо разрешението в т.9 от тълкувателното решение и доколкото към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК вземането за главница е съществувало в отразения в заповедта за изпълнение размер, извършеното плащане не е следвало да бъде съобразявано съгласно чл.235, ал.3 ГПК при установяване на непогасения остатък от дълга.

Ответницата по касация Н. П. Х. от [населено място] не е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК и не е изразила становище по жалбата чрез надлежно упълномощен процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да се произнесе по въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД срещу отхвърлителната част на решението по т. д. № 495/2022 г. на Окръжен съд - Плевен, Апелативен съд - Велико Търново е съобразил безспорните между страните факти, че : На 17.12.2007 г. е сключен договор за ипотечен кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Н. П. Х., по силата на който банката - ищец е предоставила на ответницата кредитополучател кредит в размер на 300 000 лв., усвоен еднократно на 18.12.2007 г., с уговорка за заплащане на възнаградителна лихва за ползване на кредита. С допълнително споразумение от 29.11.2013 г. страните са постигнали съгласие част от начислената до 22.11.2013 г. редовна лихва в размер на 8 103.27 лв. - 5 925.26 лв., да се капитализира към главницата (чл.2) и е уговорен нов лихвен процент по кредита в размер на 9.99 % (чл.4) при първоначално предвиден в договора лихвен процент 8.99 %, формиран като сбор от БЛП 4.19 % към датата на сключване на договора и стандартна надбавка 4.8 процентни пункта. Плащането на суми за погасяване на кредита е преустановено на 22.12.2014 г. и банката е упражнила правото си, съгласно уговореното в договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 29.12.2015 г. Въз основа на подадено заявление по чл.417 ГПК банката се е снабдила със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист, издадени в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, и е образувала изпълнително дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ В. С. за принудително събиране от ответницата на сумите по заповедта. На 26.03.2021 г. заповедта е връчена на ответницата, която е подала възражение в срока по чл.414 ГПК и по повод на възражението банката е предявила иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на оспореното вземане. В хода на производството за разглеждане на иска по чл.422 ГПК синдикът на „Хранителни стоки - Плевен“ АД е превел по сметка на „Банка ДСК“ АД сумата 221 400 лв., получена от извършена в производството по несъстоятелност на дружеството по т. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд - Плевен продажба на недвижими имоти, върху които е учредена ипотека за обезпечаване на задълженията на ответницата по договора за кредит от 17.12.2007 г. Получената сума е отнесена счетоводно от банката за частично погасяване на главницата по кредита.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че ответницата е сключила договора за кредит в качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и на това основание се ползва от уредената в ЗЗП потребителска защита. След самостоятелна преценка на фактите по делото въззивният съд е възприел и изводите на първоинстанционния съд, че клаузите на чл.2 и чл.4 от допълнителното споразумение, предвиждащи капитализиране на редовна лихва към главницата и увеличение на лихвения процент на 9.99 %, са съответно нищожна поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП; че поради нищожността/неравноправния характер на посочените клаузи те не са породили действие и не обвързват страните, поради което размерът на задълженията по кредита към датата на предсрочната изискуемост - 29.12.2015 г., следва да се изчисли без капитализиране на лихва към главницата и съобразно първоначално уговорения в договора лихвен процент от 8.99 %; че изчислен съобразно първоначалните условия по договора, непогасеният остатък от главницата към датата на настъпване на предсрочната изискуемост и към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е в размер на 281 410.90 лв.; че вземането за главница е погасено частично със сумата 221 400 лв., получена от реализацията на предоставеното обезпечение по кредита в производството по несъстоятелност на „Хранителни стоки - Плевен“ АД (н.), и към датата на приключване на устните състезания в исковото производство съществува само до размер на непогасения остатък от 60 010.90 лв.

Във въззивната жалба банката - ищец е навела оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че плащането, получено от извършената в производството по несъстоятелност на „Хранителни стоки - Плевен“ АД продажба на ипотекирания имот, има погасителен ефект по отношение на дължимата главница по кредита. Във връзка с оплакванията са развити доводи, че реализацията на обезпечението е извършена в резултат на проведено принудително изпълнение, поради което осъщественото от синдика плащане няма характер на доброволно и за получената от продажбата сума следва да намери приложение разрешението в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Без да обсъжда оплакванията и доводите, въззивният съд се е произнесъл, че фактът на плащането е настъпил в хода на производството за разглеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК, след подаване на заявлението по чл.417 ГПК и преди приключване на съдебното дирене в исковия процес, от значение е за спорното право и следва да бъде взет предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК, както е разяснено в цитираното тълкувателно решение.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценения като значим за изхода на делото правен въпрос, поставен от касатора - ищец и прецизиран от състава на ВКС в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, дали удовлетворяването на кредитора чрез извършен от синдика превод на парична сума, получена от осребряване на имущество в производство по несъстоятелност, представлява доброволно плащане или има характер на плащане, осъществено в резултат на проведено принудително изпълнение по смисъла на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Допускането на касационно обжалване е предпоставено от необходимостта да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на формираната с Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.9, задължителна съдебна практика относно момента, към който се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и приложението на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК в това производство.

Според т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в искови процес, като в това производството нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В т. 9 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че : „С разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК. Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение настъпва (а в хипотезата на чл.417 ГПК се стабилизира) след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - от деня на неговото възникване. По общо правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило/погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен лист.“

Разясненията в т.9 са пряко свързани с разясненията в т.11в и т.13 от същото тълкувателно решение, а именно : „Приетото в т.9 разрешение относно момента, към който се установява съществуването на вземането в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, и приложението на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК спрямо настъпилите след подаване на заявлението факти предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда да разгледа правопогасяващи възражения за доброволно плащане на задължението, за прихващане и др., като съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК по съображенията в т.9. Под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“ следва да се има предвид : а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител; и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволно погасяване на вземането на длъжника извън изпълнителното производство, като под „доброволно погасяване на вземането“ се имат предвид плащания от длъжника на кредитора (без сумите първоначално да са постъпвали по сметката на съдебния изпълнител), както и осъщественото чрез други погасителни способи изпълнение - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.“ В т.13 от тълкувателното решение, в която е даден отговор на въпроса подлежат ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, както и при прекратяване на производството по иска, и са разгледани различните възможни хипотези на издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК за връщане на сумите, получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, е разяснено, че за издаване на обратен изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск; В хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането обратен изпълнителен лист се издава, ако сборът от получената от кредитора сума в изпълнителното производство и доброволно погасената от длъжника сума - въз основа на фактите, взети предвид в исковото производство, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта, като в този случай обратният изпълнителен лист се издава за разликата - за връщане на надплатената сума на задължението до размера, до който същото представлява двойно плащане.

Разрешенията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.9 вр. т.11в и т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., са относими и към значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос, чиято специфика произтича от връзката между исковото производство по чл.422 ГПК и производството по несъстоятелност, в което са извършени действия за удовлетворяване на банката - ищец като кредитор на установяваното с иска по чл.422 ГПК парично вземане.

Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите (с приети вземания) и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника - чл.607 ТЗ. Когато не може да бъде постигнато оздравяване, се преминава към осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник по реда на Глава четиридесет и шеста от Търговския закон на основание решението на съда по несъстоятелност по чл.710 ТЗ. Осребряването се извършва от синдика, в изпълнение на предоставените му с чл.658, ал.1, т.16 ТЗ правомощия, с разрешение на съда по несъстоятелност. Посредством уредените в закона способи за осребряване вещите и имуществените права на длъжника, включени в масата на несъстоятелността, се превръщат в пари и получените от осребряването суми се разпределят между кредиторите за погасяване на задълженията на длъжника по реда на чл.720 и сл. ТЗ. Във фазата по осребряване производството по несъстоятелност има характер на производство за универсално принудително изпълнение, насочено към постигане на една от целите по чл.607 ТЗ - справедливо удовлетворяване на кредиторите. В това производство синдикът действа като орган на несъстоятелността и има правомощия, сходни с правомощията на съдебния изпълнител в производството за индивидуално принудително изпълнение.

В разпоредбата на чл.717н ТЗ са уредени специални правила за осребряване чрез продажба на имущество от масата на несъстоятелността, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито с обезпечения. Съгласно чл.717н ТЗ, при пристъпване към продажба на такова имущество синдикът изпраща съобщение на обезпечения кредитор за насрочване на продажбата (ал.1); За получените суми от продажбата синдикът изготвя отделна сметка, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор, който има правата по чл.728 и чл.729 ТЗ по отношение на сметката за разпределение (ал.2); Припадащата се на обезпечения кредитор сума се задържа от синдика и се предава на кредитора, след като той представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане вече е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество (ал.3). Изискването за представяне на изпълнителен лист кореспондира с общото правило на чл.429, ал.3 ГПК, прилагано в производството за индивидуално принудително изпълнение, че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато съдебният изпълнител насрочва изпълнение върху вещта. Поради това в случаите, когато изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство, в изпълнение на разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, получената сума от продажбата на имущество, върху което несъстоятелният длъжник е учредил ипотека/залог за обезпечение на задължения на трето лице - длъжник по заповедта, следва да се приравни на принудително събрана в индивидуалното изпълнение сума по издадения срещу задълженото лице изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение. Предвид способа, чрез който е събрана сумата, нейното предаване (плащане) от синдика на обезпечения кредитор в съответствие с чл.717н, ал.2 ТЗ не може да се квалифицира като „доброволно погасяване на вземането“ по изпълнителния лист в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.13 от съобразителната част на тълкувателното решение по тълк. д. № 4/2013 г., а следва да се разглежда като „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“ по смисъла на тълкувателното решение. Когато удовлетворяването на кредитора е извършено в хода на производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск срещу длъжника, в чиято полза несъстоятелният длъжник е учредил обезпечение чрез залог/ипотека върху продаденото имущество от масата на несъстоятелността, погасяването/плащането не следва да се съобразява като факт с правно значение по чл.235, ал.3 ГПК, настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в исковото производство, в съответствие с постановките в т.9 от Тълкувателно решение 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна практика на ВКС и е частично неправилно в допуснатата до касационно обжалване част поради необоснованост и нарушение на закона - чл.235, ал.3 ГПК вр. с чл.422, ал.1 ГПК.

В хода на процеса е установено, че сумата 221 400 лв., за която е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК, е събрана чрез осребряване (продажба) на имущество от масата на несъстоятелността на „Хранителни стоки - Плевен“ АД (н.) в производство по несъстоятелност на дружеството. Осребреното имущество представлява недвижим имот, върху който „Хранителни стоки - Плевен“ АД е учредило ипотека за обезпечаване задълженията на ответницата Н. П. Х. по сключения с ищеца „Банка ДСК“ АД договор за кредит от 17.12.2007 г. От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че получената от продажбата на имота сума е включена от синдика в изготвена съгласно чл.717н вр. чл.721 ТЗ частична сметка за разпределение и след стабилизиране на сметката е предадена/преведена на „Банка ДСК“ АД с платежно нареждане от 05.01.2022 г. въз основа на представено пред синдика заверено копие от изпълнителния лист, издаден в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен въз основа на заповедта за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение срещу Н. Х.. Безспорно е по делото, че след получаване на превода банката - кредитор е отразила счетоводно получената сума като погашение на част от остатъчния дълг за главница по кредита и не е уведомила за това частния съдебен изпълнител, провеждащ индивидуално принудително изпълнение срещу ответницата въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, но тези факти са ирелевантни за настъпване на погасителния ефект на плащането. Предвид обстоятелството, че сумата е събрана в резултат на реализация на учредено в полза на ответницата обезпечение в производство по несъстоятелност, плащането не е доброволно, а представлява удовлетворяване на вземането на кредитора чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения срещу ответницата - длъжник изпълнителен лист, и с оглед постановките в Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за него разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК не намира приложение.

Според неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза размерът на непогасения остатък от главницата по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.417 ГПК, изчислен след преодоляване на последиците от прилагане на неравноправни клаузи в договора за кредит (съобразно мотивите към влязлата в сила част на въззивното решение), е 281 410.90 лв. Няма нито твърдения, нито доказателства по делото за погасяване на задължението след подаване на заявлението и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция чрез доброволно плащане - от длъжника или от трето лице, или чрез друг възможен погасителен способ, който има значението на факт с правно значение по чл.235, ал.3 ГПК съгласно разясненията в посоченото по-горе тълкувателно решение. Изводът на въззивния съд за частично погасяване на задължението с получената от продажбата на ипотекирания имот сума в размер на 221 400 лв. е неправилен и е довел до неправилно отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК за разликата над сумата 60 010.90 лв. до установения в исковото производство действителен размер на вземането - 281 410.90 лв. Неблагоприятните за ответницата последици от евентуално „двойно плащане“ в резултат на провежданото индивидуално принудително изпълнение, с които тя е обосновала пред първата инстанция тезата си за неоснователност на иска до размер на получената от продажбата на ипотекирания имот сума, следва да се уредят съобразно разясненията в т.13 от тълкувателното решение по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за разликата над сумата 60 010.90 лв. до сумата 281 410.90 лв. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяната спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като се признае за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Банка ДСК“ АД към Н. П. Х., предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, за сумата 221 400 лв. (разлика над признатата с първоинстанционното решение част от вземането - 60 010.90 лв., до установения действителен размер на вземането - 281 410.90 лв.), представляваща непогасена главница по договора за ипотечен кредит от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 28.04.2016 г., до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за съществуване на вземането за главница за разликата на над сумата 281 410.90 лв. до сумата 293 844.90 лв., решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на касатора - ищец разноски за касационното производство, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 2 857.93 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С въззивното решение е разпределена отговорността за разноски в заповедното производство и в исковото производство пред инстанциите по същество, като на ищеца са присъдени разноски в размер, изчислен без съобразяване на извършеното в хода на делото плащане на сумата 221 400 лв. Поради това допълнителни разноски за заповедното и за исковото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 177 от 10.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 216/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта , с която е потвърдено решение № 72 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 495/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК“ АД срещу Н. П. Х. установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, за разликата над сумата 60 010.90 лв. до сумата 281 410.90 лв. - непогасена главница по договор за ипотечен кредит от 17.12.2007 г. и допълнително споразумение към него от 29.11.2013 г., и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че съществува вземане на „Банка ДСК“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], към Н. П. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.10, за сумата 221 400 лв. (разлика над сумата 60 010.90 лв. до сумата 281 410.90 лв.), представляваща непогасен остатък от главница по договор за ипотечен кредит от 17.12.2007 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство - 28.04.2016 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н. П. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.10, да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 857.93 лв. - разноски по делото, и на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 10.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 216/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта , с която е потвърдено решение № 72 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 495/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК“ АД срещу Н. П. Х. установителен иск за съществуване на отразеното в заповедта за изпълнение по гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен вземане за главница по договора за кредит от 17.12.2007 г. за разликата над сумата 281 410.90 лв. до сумата 293 844.90 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :