Доказване на персонална симулация при покупка на недвижим имот

Текстът на акта

Ключови фрази

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 294

София,16.05.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2774 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3058/24.04.2023г., подадена от Д. К. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.К. М. от АК-В., срещу решение № 36 от 07.03.2023г., постановено по в. гр. д. № 519/2022г. на Апелативен съд-В., ІІ състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Д. К. Д. против Д. М. Я., М. К. Д. и К. М. Д. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на 6665 кв.м. идеални части от ПИ [№] по КК на [населено място], [община] с площ 9989 кв.м.; 170/300 идеални части от сграда, представляваща заведение за обществено хранене, с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община] с идентификатор [№] и [№]; 170/300 идеални части от сграда, представляваща стоманобетонов склад, изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община], представляваща сграда 04 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и сграда 05 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото-депо/склад за инертни материали с площ от 532 кв.м., придобити на основание договори за покупко-продажба, извършени с н.а. №197, том ІІ, рег.№9226, дело №358 от 23.12.2010г. и н.а. №196, том ІІ, рег.№9224, дело №357 от 23.12.2010г., доколкото горепосочените договори за покупко-продажба са сключени при персонална симулация по отношение на купувача, съгласно който привидният купувач е вписаният в договорите К. Д. Я., а прикритият и действителен купувач е синът му Д. К. Д..

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. За неправилни счита изводите на въззивния съд, че между скритата страна и подставеното лице е бил необходим мандат за извършване на симулативната сделка, както и че за доказване на процесната симулация е необходимо установяване както на действителната воля на страните по привидната сделка, така и мандатните правоотношения между скритата страна и подставеното лице. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че в конкретния случай, при който за доказване на двустранната персонална симулация е необходимо наличието на две обратни писма, следва да са налице и два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“, за да се приеме допустимо доказването на симулацията със свидетелски показания. Поддържа, че съдът е допуснал смесване на фигурата на скрития пълномощник и тази на подставеното лице („сламения човек“), като твърди че в настоящия случай няма нито твърдения, нито очакване за отчетна сделка, характерна за мандатните отношения.

За неправилен счита и извода на въззивния съд, че е доказано единствено съществуването на прикритата, но не и на привидната сделка, като поддържа, че въззивният съд изцяло е игнорирал представените по делото разписки от всички продавачи, които именно имат характера на „начало на писмено доказателство“, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които са и продавачи по сделките.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от него искове бъдат уважени, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена писмена защита.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба К. М. Д., Д. М. Я. и М. К. Д. чрез процесуалния си представител адв. А. П. от АК-В. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговорите съображения, като адв.П. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в посочения в отговора размер.

С определение №413/31.01.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Апелативен съд-В. е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса необходими ли са два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, за да бъде допустимо разкриването на персонална симулация със свидетелски показания – един за отношенията между явната и скритата страна и друг – за отношенията между скритата страна и подставеното лице.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното:

За да бъде допустимо разкриването на персонална симулация със свидетелски показания, не са необходими два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК - един за отношенията между явната и скритата страна и друг - за отношенията между скритата страна и подставеното лице.

Съображенията за това са следните:

Когато по делото е представено писмено доказателство, съдържащо изявленията на всички страни по сделката за действителната им воля, това доказателство представлява „обратно писмо“ и служи за пълно разкриване на симулативността и на действителните отношения между страните. Ако представеното писмено доказателство съдържа изявлението за привидността и за действителната воля само на една от страните по сделката, същото представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и в този случай разкриването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания. Това становище, изразено в решение №544/2010г. от 06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ІІ г.о., се споделя от настоящия състав.

При персоналната симулация привидността се отнася не до настъпването на правните последици на явната сделка, а до това, кой е действителния носител на правата и задълженията, произтичащи от сключването й, т.е. във всички случаи е необходимо знание и намерение досежно привидността в отношенията между действителната (прикритата ) страна по правоотношението и явната страна за волята им да скрият от третите лица кой е действителният приобретател на правата, както и че участието на привидната страна е симулирано. Но както е прието в решение №247/2018г. от 04.02.2019г. по гр.д.№4288/2016г. на ІV г.о. на ВКС, привидната страна може и да не знае, че фигурира като страна по договора или да знае, да е съгласна и да съдейства за осъществяване на привидността. Персоналната симулация обаче е различна от косвеното представителство, при което съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД довереникът действа от свое име и правата и задълженията от сделката възникват за него. При косвеното представителство, за да се установи, че правата и задълженията по сделката са възникнали за представлявания, последният следва да установи валидно упълномощаване, извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както е предвидено в чл. 292, ал. 3 ЗЗД, докато разкриването на персоналната симулация е възможно и допустимо и със свидетелски показания при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство“, съдържащо изявление на една от страните по сделката, което прави вероятна нейната симулативност.

Само по себе си това писмено доказателство не доказва пряко симулацията. Единствената правна последица, която процесуалният закон придава на това писмено доказателство е, че наличието му прави свидетелските показания допустими като доказателство за разкриване на симулацията и то по начин, обвързващ всички страни по сделката, които участват в производството по делото по отношение на допустимостта на доказването на симулацията с гласни доказателства, доколкото при необходимото другарство изводът за действителните й правни последици следва да е еднакъв, а този документ прави вероятно основателен довода за наличие на привидност. Изводът на съда дали твърдяното наличие на персонална симулация е доказано или не обаче в подобна хипотеза, при която липсва обратно писмо, следва да се основава на цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства. Изискването за наличие на начало на писмено доказателство следователно касае само възможността за доказване на персоналната симулация с гласни доказателства, но не и крайния извод за нейното наличие. Поради това следва да се приеме, че при твърдения за персонална симулация при сключване на договор, за който законът изисква писмен документ, е достатъчно представянето само на един писмен документ, който прави вероятна симулативността (т.нар. „начало на писмено доказателство“), за да се приеме, че свидетелските показания са допустими.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Д. К. Д. е предявил срещу Д. М. Я., М. К. Д. и К. М. Д. искове за признаване правото му на собственост върху процесните недвижими имоти с твърдението, че договорите за покупко-продажба през 2010г. са сключени при наличие на персонална симулация по отношение на купувача, като в договорите като привиден купувач е вписан К. Д. Я., а действителният купувач е ищецът Д. К. Д.. В подкрепа на твърденията си е представил разписки, подписани от продавачите по договорите, удостоверяващи факта, че същите са получили продажната цена от Д. К. Д., като счита, че тези разписки представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК.

Ответниците са оспорили така предявените искове с твърдението, че представените разписки са изготвени изцяло за нуждите на настоящето исково производство. Оспорват твърдението, че ищецът е предоставил средствата за закупуване на процесните недвижими имоти. Навеждат също и довод, че между посоченото като купувач лице и ищеца не е съставено обратно писмо.

От фактическа страна при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно между страните, че общият наследодател К. Д. К. е придобил чрез покупко-продажба (н.а.№197, том ІІ, рег.№9226, дело №358/23.12.2010г. и н.а.№196, том ІІ, рег.№9224, дело №357/23.12.2010г.) 6665 кв.м. идеални части от ПИ [№] по КК на [населено място], [община] с площ от 9989 кв.м.; 170/300 идеални части от сграда с идентификатор [№] и [№], представляваща заведение за обществено хранене с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община]; 170/300 идеални части от сграда-стоманобетонов склад, изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община], представляваща ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и ограда/склад за инертни материали с площ от 535 кв.м. За безспорно е прието също така, че купувачът К. Д. К. е починал на 22.10.2018г. и е оставил за наследници преживяла съпруга Д. М. Я. и синове Д. К. Д. и М. К. Д..

Съобразено е обстоятелството, че по делото като доказателства са представени разписки от 23.12.2010г., подписани от част от продавачите по посочените договори за получени конкретни суми от Д. К. Д..

Изложени са съображения, че предвид липсата на изрична законова уредба нормите относно класическата симулация са приложими по аналогия към персоналната симулация, доколкото тя има за цел прикриването на истинската страна по сделката. Прието е, че в случая е налице двустранна персонална симулация, за която е необходимо и съдействието на явната страна по сделката - персоналната симулация е предназначена за заблуждение само на третите лица, но не и на явната страна. Посочено е при това, че при двустранното подставяне трите страни по сделката (скритата страна, явната страна и подставеното лице) знаят за симулацията, съгласни са с нея и съдействат са осъществяването й.

Съобразено е, че в конкретния случай купувачът-подставено лице и баща на ищеца участва лично в сключването на привидната сделка-пряко, със собствени действия и изявления, с оглед на което е прието, че между скритата страна и подставеното лице е необходим мандат за извършване на симулативната сделка. Изложени са съображения, че за да се гарантира скритата страна, подставеното лице и явната страна трябва да й издадат обратни писма за симулацията, като истинската воля на явната и на скритата страна се разкрива по силата на този мандат и на двете обратни писма, доколкото тази истинска воля образува и съдържанието на прикритата сделка.

С оглед на това е прието, че за доказване на процесната персонална симулация е необходимо установяване както на действителната воля на страните по привидната сделка, така и мандатните правоотношения между скритата страна и подставеното лице, а тежестта на доказване носи ищецът по делото. Посочено е, че за да се докаже двустранна персонална симулация в случая е необходимо да са били издадени две обратни писма, посредством които да се докаже привидността на явната сделка и да се разкрие съдържанието на прикритата - едното между скритата и явната страна по прикритата сделка (между продавачите по договорите за покупко-продажба и ищеца) и едно - между скритата страна и подставеното лице (между ищеца и баща му), каквито в случая липсват.

Съобразено е, че нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК предвижда, че когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Посочено е, че начало на писмен документ представлява документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен довода за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията, но от текста му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно.

В конкретния случай, при който за доказване на двустранната персонална симулация е необходимо наличието на две обратни писма, въззивният съд е приел, че следва да са налице и два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“. И тъй като представените по делото разписки съдържат изявление на част от продавачите е прието, че от текста им може да се допусне, че е възможна симулация, т.е. че те покриват съдържанието на термина „начало на писмено доказателство“ и в частта за доказване на прикритата сделка е налице основание за допускане на гласни доказателства за разкриване на симулацията.

Прието е обаче, че липсва „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за извършване на симулативната сделка, издаден от бащата на ищеца или удостоверяващ негови изявления пред държавен орган, който да прави вероятно съществуването на отношения по възлагане на действията по сключване на симулативната сделка от ищеца и приемането на мандата от баща му. С оглед на това е прието, че в частта, с която се излагат факти, че ищецът е възложил на баща си функцията на подставено лице и баща му се е съгласил да действа като подставено лице за сина си, свидетелски показания за недопустими.

Изложени са съображения, че за разкриване на двустранната персонална симулация е необходимо доказването на две групи правоотношения - между скритата и явната страна и между скритата страна и подставеното лице, като е прието, че недоказването на едно от правоотношенията изключва нейното наличие. И предвид липсата на „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за извършване на симулативната сделка и недопустимостта на свидетелските показания в тази част е прието, че доказването на правоотношението по мандата за сключване на симулативната сделка е невъзможно и е основание да бъде отхвърлен предявеният иск като недоказан.

Така постановеното от въззивния съд е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон (чл. 165, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК), които са довели и до неправилно приложение на материалния закон (чл. 17, ал. 1 ЗЗД).

Неправилен е изводът на въззивния съд, че в конкретния случай свидетелски показания за разкриване на твърдяната персонална симулация са допустими като доказателствено средство само при наличието на два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“, от текста на които да може да се допусне, че е възможна симулация както за прикритата сделка, така и за наличието на мандат за извършването на симулативната сделка, т.е. документ, издаден от бащата на ищеца или удостоверяващ негови изявления пред държавен орган, който да прави вероятно съществуването на отношения по възлагане на действията по сключване на симулативната сделка от ищеца и приемането на мандата от баща му.

Както вече беше посочено, при твърдения за персонална симулация при сключване на договор, за който законът изисква писмен документ, е достатъчно представянето само на един писмен документ, който прави вероятна симулативността (т.нар. „начало на писмено доказателство“), за да се приеме, че свидетелските показания са допустими.

Представените по делото четири броя разписки, подписани от част от продавачите по процесните сделки, а именно от П. Н. М., Д. В. К., З. П. К., И. Й. Ч. и А. Г. Е., и съдържащи изявленията им, че са получили от Д. К. Д. сумите, представляващи цената на продавания от тях имот, представляват „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, тъй като обстоятелството, че са получили цената при сключването на договорите за покупко-продажба именно от Д. К. Д., а не от сочения в договорите като купувач К. Д. Я., прави вероятно основателен довода за наличие на привидност.

Неоснователен е доводът на ответниците по касационна жалба, че представените разписки са изготвени с оглед настоящия правен спор. Според заключението на вещото лице В. В., което е изготвило допуснатите от първоинстанционния съд съдебно-почеркови експертизи, по отношение на подписа на И. Ч. не се установяват съществени изменения за периода от 2010г. до 2020г. За подписа на П. Л. е установено, че подписът е близък с вариантите на образците, представени за 2010г., като този подпис се среща като варианти през периода 2010-2021г. За З. К. и Д. К. експертът е посочил, че подписите са близки с вариантите на образците, представени за 2020г. (СПЕ от 31.01.2022г.). Според заключението по изслушаната допълнителна графическа експертиза с дата 14.03.2022г. подписът и ръкописният текст на разписката за получени суми от Д. К. и З. К. са устойчиви във всичките им варианти и не се установяват съществени изменения за периода 2010-2020г. Не се установяват промени в транскрипцията за този период. Същата констатация е направена и за подписа на З. К., както и за И. К.. За А. Е. заключението на експерта е, че подписът е по-близък до подписите, положени през 2010г. Същият извод е направен и за подписа на П. Л..

При това следва да бъде съобразено и изявлението на страните по делото, че от дълги години А. Е. не живее в България, което се установява и от показанията на св.К. Д., съпруга на ответника М. Д. и майка на ответника К. М. Д.. Действително свидетелката е заявила, че знае от техния съдружник Ж. Г., че Д. К. Д. потърсил А. Е., за да състави разписката, че са й предлагали пари, за да се съгласи да каже, че разписката е съставена и подписана от нея в деня на сключването на сделката пред нотариуса. Свидетелката обаче е заявила, че не е разговаряла с А. и за тези обстоятелства им разказал Ж. Г.. Следователно така получените сведения за обстоятелствата около съставянето на подписаната от А. Е. разписка не могат да се приемат за достоверни - същите не се основават на показанията на лицето, което е съставило разписката, нито на показания на лицето, което е присъствало лично при това съставяне, респ. лично като очевидец свидетелства за проведени разговори, свързани със съставянето на разписката.

Следва да се съобрази също така, че по отношение на обстоятелствата около съставянето на останалите разписки, които са представени по делото, данни се съдържат в показанията на разпитаните като свидетели лица, които са ги съставили, а именно Д. К. и П. Л., които са заявили, че разписките са били съставени в деня на сключване на сделките пред нотариуса, което наред със заключенията на изслушаните съдебно-почеркови експертизи по категоричен начин установява момента на съставянето.

Съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелските показания за доказване на твърдението, че изразеното в документа съгласие по отношение личността на купувача, е привидно, са допустими. В нарушение на разпоредбата на чл. 235 ГПК въззивният съд при постановяването на обжалваното решение не е съобразил и обсъдил показанията на разпитаните по делото в производството пред първоинстанционния съд свидетели, не е взел предвид установеното от тези показания осъществяване на релевантни за спора факти и обстоятелства и не е подвел така установените факти под приложимата материално-правна норма.

Доколкото гласните доказателства са събрани от първоинстанционния съд по предвидения в ГПК ред, настоящият състав приема, че не е необходимо делото да бъде връщано на въззивния съд за извършването на съответните съдопроизводствени действия, и показанията на свидетелите следва да бъдат обсъдени в настоящето производство.

Като свидетели по делото са разпитани двама от продавачите по посочените в исковата молба договори, а именно Д. К. и П. Л.. И двамата са заявили пред съда, че са продали през 2010г. своите идеални части на Д. Д., като преди това направили и предварителен договор за продажбата, но не съхраняват тези договори, тъй като сделката била изповядана. Били написали предварително всичко на един лист и съответно това се случило на сделката (св.Л.). Според показанията и на двамата свидетели Д. Д. им дал парите при сключването на сделката пред нотариуса и тогава подписали разписките. Разписките били съставени в деня на сключването на сделката пред нотариуса. В деня на сделката се явили Д. Д. и неговия баща К. Д. Я., като бащата разписал сделката като купувач. Свидетелят К. е заявил пред съда, че Д. в деня на продажбата му казал, че ще пише имота на името на баща си, защото имал запори и за да бъде сигурен, че имотът няма да бъде запориран, като след сделката през 2012г. свидетелят се видял с бащата на Д. и го запитал дали са оправили всичко със земята, но той му казал, че Д. има още запори и не може да ги оправи, че постоянно бил зает и не му оставало време, а той искал всичко да се разреши със земята, за да може той да прехвърли имота. Този свидетел е заявил също така, че всички продавачи подписали разписки, както и че в деня на сключване на сделката Д. знаел, че ще има проблеми и бил омърлушен, че баща му трябвало да се подписва под сделката. Бащата знаел, че подписва всичко заради Д..

В същия смисъл е и казаното пред съда от св.Л., който е заявил, че когато попитал Д. защо баща му се разписва на сделката, той отговорил, че има проблеми с Комисията К. и няма как да напише на негово име имота, защото има много възбрани и това действително било така. Сделката обаче договаряли с Д. и парите за имотите му ги дал Д.. Д. се обадил на свидетеля един ден преди сключването на сделката и казал, че пред нотариуса ще се яви с баща си и той ще подпише документите от негово име, като свидетелят отговорил, че това за него не е проблем, стига другите условия на сделката да бъдат изпълнени. И според този свидетел разписки били съставени от всички продавачи и Д. дал на всички продавачи парите при нотариуса. И от М. бил чувал, че имотът е на Д. и в годините не е имал съмнения кой купува този имот.

От показанията на тези свидетели, които не са заинтересовани от изхода на спора, преки участници са в сключването на договорите за покупко-продажба, възприели са пряко и непосредствено всички факти и обстоятелства, за които дават показания пред съда, се установява по несъмнен начин, че действителният купувач по процесните договори е именно Д. К. Д., който е договарял с продавачите и е изпълнил лично поетите към тях задължения по договорите, вкл. за заплащане на цената, докато К. Д. Я. е участвал при сключването на договорите единствено като подставено лице на действителния купувач, знаел е, че действителният купувач е синът му Д. К. Д., знаел е причината, поради която неговото име ще бъде използвано, за да бъде прикрита личността на действителния купувач, приел е да предостави името си и е подписал договорите осъзнавайки тези обстоятелства без да има намерение да придобие собствеността за себе си.

Казаното от свидетелите К. и Л. не се опровергава от показанията на свидетелката К. Д., съпруга на ответника М. Д. и майка на ответника К. М. Д. и на свидетелката М. Х..

По отношение на показанията на св.М. Х. следва да бъде взето предвид следното:

Свидетелката е заявила пред съда, че през 2015г. след празника на шестнадесети август със съпруга й минали през [населено място], за да се видят с К. и М., като дядо К. сам им разказал, че е купил имот в Западно-промишлената зона, че направил каквото могъл за децата си. Свидетелката е заявила също така, че много пъти е ходила на бетоновия възел и мислела, че е на К. и М., които работили на бетоновия възел и преди 2010г. като бизнесът бил семеен. К. и Д. (съпруга на Д. К.) се редували да работят и никога не се е съмнявала, че дядо К. е купил този имот, тъй като е арендатор и разполага със средства.

На първо място следва да се отбележи, че казаното от св.Х. не би могло да опровергае показанията на св.К. и Л., тъй като би противоречало и на формалната житейска логика пред чужди на семейството лица да бъде разкривана персонална симулация, особено като се има предвид причината, поради която като купувач в договорите е бил посочен К. Д. Я.. Освен това показанията на свидетелката съдържат и вътрешно противоречие - същата от една страна е заявила, че считала имота за собствен на К. и М., при все че дядо К. купил този имот, а от друга е заявила, че бизнесът бил семен и К. и Д. се редували да работят на бетоновия възел.

По отношение на показанията на св.К. Д.:

Свидетелката е заявила, че е присъствала на сделката и парите били платени на място от нейния свекър (К. Д. Я.), а Д. не е давал пари и разписки не били подписвани. Никога не била чувала, че свекър й купува имота за Д. и свекър й никога не е казвал, че този имот е на Д.. Предварителни договори според тази свидетелка не е имало, като имотът бил купен с идеята двамата братя да работят заедно.

Тъй като свидетелката е съпруга на един от ответниците по делото и майка на другия ответник, показанията й следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК. Казаното от свидетелката е в противоречие с показанията на незаинтересованите от изхода на спора свидетели К. и Л., чиито показания са ясни, категорични и изясняват в детайли отношенията, предхождащи сключването на договорите, както и действителната воля на страните при сключването им. Поради това следва да се приеме, че на казаното от тази свидетелка не следва да се дава вяра. При това следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че по делото не са представени други доказателства, които да опровергават казаното от свидетелите К. и Л. и да удостоверяват осъществяването на фактите и обстоятелствата около сключването на договорите по начина, описан от св.Д..

Обстоятелството, че с присъда №152 от 15.03.2012г. по НОХД №2680/2011г. на Варненския районен съд, Д. К. Д. е признат за виновен за това, че на 31.08.2007г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Ж. Д. Г., пред Варненския районен съд, ХІХ състав по гр.д.№7066/2007г. съзнателно се ползвал от неистински частен документ-предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „В.“ ООД и „Шок-202“ от 16.05.2005г., сключен от техни представители, относно 1500/5000 идеални части от недвижим имот (земя), съставляващ УПИ [№] , находящ се в Западна промишлена зона [населено място], за да докаже, че е встъпил във владение на недвижимия имот, предмет на договора, е ирелевантно за настоящия правен спор, доколкото по делото не се твърди посочения в присъдата предварителен договор да касае процесните недвижими имоти. Ирелевантно само по себе си за основателността на иска е и обстоятелството, че предявилото го лице е осъждано.

Не установяват релевантни за спора обстоятелства и представените от ответниците писмени доказателства, удостоверяващи, че К. Д. Я. е осъществявал търговска дейност, че е бил съдружник в „Бг Бетон Груп“ ООД, че в учреденото през 2013г. „Бг груп Бетон 13“ ООД съдружници са били Д. М. Я. и Д. С. Д., че Д. К. Д., М. К. Д., К. И. Д. (съпруга на М. Д.) и Д. С. Д. (съпруга на Д. Д.) са работили по трудови договори при „Бг груп бетон 13“ ООД. Доказателства, че процесните имоти са били закупени от К. Д. Я., за да осъществява самостоятелна търговска дейност, по делото не са представени. А обстоятелството, че и Д. К. Д. е работил по трудово правоотношение с място на работа в процесните недвижими имоти, само по себе си не е в състояние да опровергае наличието на персонална симулация при придобиването на собствеността. Още повече, това обстоятелство е в пълно съответствие с причината, поради която като купувач в договорите е вписан К. Д. Я., установена и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Следва да бъда съобразено и обстоятелството, че от представената с исковата молба справка №350485/23.10.2020г., издадена от Агенция по вписванията, се установява фактът на наложени през 2009г. възбрани върху имуществото на Д. К. Д. с посочен кредитор КУИППД, което удостоверява посочената и от свидетелите К. и Л. причина за персоналната симулация.

По така изложените съображения следва да се приеме за доказано наличието на персонална симулация при сключването на договорите за покупко-продажба, извършени с н.а. №197, том ІІ, рег.№9226, дело №358 от 23.12.2010г. и н.а. №196, том ІІ, рег.№9224, дело №357 от 23.12.2010г., както и че действителният купувач и собственик на процесните недвижими имоти към настоящия момент е Д. К. Д..

По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявените от Д. К. Д. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове бъдат уважени.

С оглед изхода на спора в полза на Д. К. Д. следва да бъде присъдена сумата от 2790 лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №36, постановено на 07.03.2023г. от Апелативен съд-В., ІІ състав по в.гр.д.№519/2022г., както и потвърденото с него решение №623 от 17.05.2922г., постановено от Окръжен съд-Варна по гр.д.№91/2021г. и определение №2893 от 03.08.2022г. по гр.д.№91/2022г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Д. М. Я., М. К. Д. и К. М. Д., че Д. К. Д. е собственик на 6665 кв.м. идеални части от ПИ 72709.516.999 по КК на [населено място], [община] с площ 9989 кв.м.; 170/300 идеални части от сграда, представляваща заведение за обществено хранене, с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община] с идентификатор [№] и [№] ; 170/300 идеални части от сграда, представляваща стоманобетонов склад, изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община], представляваща сграда 04 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и сграда 05 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото-депо/склад за инертни материали с площ от 532 кв.м., придобити на основание договори за покупко-продажба, извършени с н.а. №197, том ІІ, рег.№9226, дело №358 от 23.12.2010г. и н.а. №196, том ІІ, рег.№9224, дело №357 от 23.12.2010г., които договори за покупко-продажба са сключени при персонална симулация по отношение на купувача, съгласно която привидният купувач е вписаният в договорите К. Д. Я., а прикритият и действителен купувач е синът му Д. К. Д..

ОСЪЖДА Д. М. Я., М. К. Д. и К. М. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Д. К. Д. сумата от 2790 лв. (две хиляди седемстотин и деветдесет лева), представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния съд, въззивния съд и ВКС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: