Момент на установяване на собствеността при иск за кадастрална грешка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. София, 22.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4695/2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. И. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 252 от 01.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 177/2022 г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата Б. И. Б. счита същата за неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 169/25.10.2021 г. по гр. д. № 542/2020 г. на Елинпелинския районен съд, с което по предявения от Б. И. Б. против касатора иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР е признато за установено, че към момента на одобряване със заповед № 0719/1971 г. на регулационния план на [населено място], Софийска област, ищецът, като наследник на И. Б. М., е съсобственик на отразената графично и оцветена в зелен цвят в комбинирана скица от м. 11.2020 г., изготвена от кадастрална кантора, неразделна част от решението, реална част с площ от 47 кв.м от УПИ * в кв. 22, заснета погрешно като част от УПИ * в кв. 22, вместо в пределите на УПИ * в кв. 22.

По делото е установено, че с нот. акт № 101/1971 г. И. Б. М. е признат въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на дворно място, образуващо парцел * в кв. 43 по плана на [населено място], с площ 932 кв. м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите се към парцела 214 кв. м, заедно с находящите се в него къща и плевня. И. Б. М. е починал на 11.01.2002 г. и е оставил за свои наследници по закон С. П. М. – преживяла съпруга /починала през 2007 г./, Б. И. Б. – син и Д. И. В. – дъщеря. Съгласно скица от 1943 г. имотът е записан на името на Б. М. М. и е с площ 775 кв. м, като от него се отчуждават и придават към парцел * 54 кв. м; към парцел * се придават 175 кв. м от двор пл. № *, а от двор пл. № *– 35 кв. м, като урегулираният парцел * е с площ 932 кв. м, а според скица № 866/14.07.2011 г., издадена от Община Елин Пелин, УПИ * в кв. 22 по плана на [населено място] е записан на наследници на И. Б. М. и е с площ от 852 кв. м, като са придадени 47 кв. м и урегулираната площ е 900 кв. м. Със заповед № 744/04.09.2019 г. на зам. кмет на Община Елин Пелин е наредено да бъде премахнат неподходящ по местонахождение и разположение строеж „Паянтов навес“, находящ се в УПИ * в кв. 23 по плана на [населено място], собственост на З. И., изпълнен от собственика на съседния УПИ * в кв. 22 Б. И. Б., която последният е обжалвал. С нот. акт № 54/1975 г. И. И. У. е дарил на сина си З. И. И. собственото си празно дворно място, представляващо парцел * в кв. 22 по плана на селото, с площ от 628 кв. м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите се 180 кв. м. С нот. акт № 127/2010 г. З. И. И. е признат за собственик по давност на 300/740 ид. части от УПИ* в кв. 22, с площ от 740 кв. м, заедно построената в имота двуетажна вилна сграда на степен груб строеж със застроена площ от 50,40 кв. м. Съгласно скица № 1030/15.09.2020 г., издадена от Община Елин Пелин, УПИ * в кв. 22 е записан на наследници на И. Б. М. и е образуван от парцел *, кв. 43 по отменения план на селото, като е с графически изчислена площ от 853 кв. м, придаваеми 47 кв. м и всичко урегулирана площ от 900 кв. м. В скица № 751/18.07.2014 г., издадена от Община Елин Пелин, е отбелязано, че УПИ * в кв. 22 е записан на З. И. И. и е с площ от 740 кв. м, като към момента на издаване на скицата промяна на регулацията няма. С декларация рег. № 5478/23.09.2009 г. Д. С. А. и И. Ц. А. са декларирали, че нямат неуредени регулационни сметки и същите са уредени за отчуждаемите се 143 кв. м през 1977 г. със З. И. И. като собственик на УПИ * в кв. 22, като границата между двата имота е по регулационната линия съгласно утвърдения със заповед № 0719/12.09.1971 г. регулационен план. Съгласно удостоверение изх. № УТ2-10-1922-2/20.09.2021 г., издадено от Община Елин Пелин, за УПИ * в кв. 22 има приложена регулация.

От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е установено, че при изготвяне на кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1971 г. 47 кв. м площ от парцел * в кв. 43 /по плана на същото село от 1936 г./ не е включена в УПИ * в кв. 22, а е включена в УПИ * в същия квартал. От имот пл. № */от който е образуван парцел * в кв. 43 по плана на селото от 1936 г./, са включени 12 кв. м в УПИ * в кв. 22 по плана на същото село от 1971 г. Южната граница на имот УПИ * на ответника по плана от 1971 г., граничеща с парцел УПИ *, не е променяна до изготвяне на експертизата. Същата на място е материализирана като ограда от телена мрежа и дървени колове. По плана на селото от 1971 г. към имота на ответника УПИ * са придавани части от съседни имоти – от имот пл. № */откъм [улица]- о.т. 98/ и имот пл. № * /от изток/. Частта от имот пл. № * е завзета, а от имот пл. № * – не. Регулационната линия е по имотната граница. В заключението е посочено, че представената по делото комбинирана скица правилно отразява кадастралните и регулационни планове на [населено място] от 1936 г. и 1971 г. за имоти пл. № * /парцел */ и пл. № * /парцел */ по плана от 1936 г. и имоти пл. № * /УПИ */ и пл. № * /УПИ */ по плана от 1971 г.

В заключението на приета от въззивния съд съдебно-техническа експертиза на в. л. Д. Х. е посочено, че след извършено геодезическо заснемане на сградата, нейното местоположение е съгласно строителен протокол от 30.04.1954 г., с изключение на югоизточния й ъгъл, където разстоянието до дворищнорегулационната граница с УПИ *, кв. 43 по РП от 1936 г. е 1,39 м, което е в съответствие с нормите за точност, съгласно действащата нормативна уредба. Вещото лице е констатирало, че за УПИ * кв. 22 регулационният план е приложен съгласно действащата нормативна уредба по смисъла на § 22 ДР ЗУТ, както и на място за северната, западната и източната имотна граница, но не и за южната граница с УПИ *. За УПИ *, кв. 22 регулационният план е приложен на място само за западната и източната граница. Материализираната ограда от юг е с конфигурацията на дворищнорегулационната линия, но е извън критериите за точност. Според представения нотариален акт регулацията документално не е приложена. Кадастралната и регулационната линия по плана от 1971 г. съвпадат с участъка между УПИ * и УПИ *, кв. 22. Вещото лице не е дало категорично становище относно наличието или липсата на грешка в регулационния план, поради липсата на данни по времето на неговото изготвяне дали са представени и взети предвид всички налични документи за собственост, както и дали не е имало материализирана имотна граница, идентична с отразената в плана. След извършено геодезическо заснемане на сградата, вещото лице е посочило, че местоположението на сградата е съгласно строителен протокол от 30.04.1954 г. /1957 г./, с изключение на югоизточния й ъгъл, където разстоянието до дворищнорегулационната граница с УПИ *, кв. 43 по първия регулационен план от 1936 г. е 1,39 м, което е в съответствие с нормите за точност. Съгласно изготвената комбинирана скица отстоянието на сградата до регулационната линия от 1936 г. е съответно 3,05 м. и 3,08 метра, което съответства и на приетия строителен протокол, предвиждащ отстояние 3 м.

От показанията на свидетелката Д. В. /сестра на ищеца/ е установено, че оградата навремето била от плет и разделяла имота на ответника и на брата на свидетелката. Разстоянието от къщата до оградата винаги е било около 3 м, където се намирала границата между двата имота. Свидетелят И. Б. /син на ищеца/ е посочил, че още през 1979 – 1980 г. между двата имота имало ограда, изградена от мрежа, която стои и към момента. Оградата била поставена от бащата на З. И. и никога не е местена. Споровете между страните възникнали през 2005-2006 г., когато ищецът изкопал спорното място от 3 м, за да предотврати влага в къщата. Свидетелят Г. Я. също е посочил, че между имотите има бряг – около 2,5 м, което представлява границата между двата имота, а свидетелката М. И. /съпруга на ответника/ е заявила, че оградната мрежа била на разстояние 2-3 м от къщата на ищеца, поставена на дървени колове, която вече не съществува /последното твърдение съдът е приел за опровергано от заключенията на вещите лица, констатирали наличието на такава/.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че за установяване обстоятелството дали кадастралният план, одобрен след първоначална регулация от 1936 г., отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако регулацията предвижда придаваеми части, същата ще се счита приложена, ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. Изложени са съображения, че в настоящия случай не са налице данни за заплащане на обезщетение за придаваеми части, но от свидетелските показания е установено, че между имотите е съществувала ограда, която е била разположена на разстояние около 3 м от къщата на ищеца. Със завземането на придадените места по съответния ред, процесът по прилагане на регулацията е приключил и тя е стабилизирана. В този случай планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3, вр. с ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. При изработването на следващия план от 1971 г., тъй като първата регулация е приложена, е следвало парцелните граници да се приемат за имотни, съобразно които да се изработи новият план. Приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа на последващия, а регулационните линии по предходния план - имотни граници за действащия план на населеното място. Доколкото материализираната на място граница /ограда/ между двата имота не е променяна и представлява телена мрежа на дървени колове, съдът е приел, че действителната имотна граница между тях е старата имотна граница по плана от 1936 г., отразена по зелените линии на изготвената от кадастрална кантора комбинираната скица. Реалната част с площ от 47 кв. м, защрихована в зелен цвят на скицата, неправилно е заснета към имота на ответника. Съгласно скица № 866/14.07.2011 г. *, в кв. 22 е с площ от 853 кв. м и придаваеми 47 кв. м, всичко урегулирани 900 кв. м, но тъй като при изготвяне на плана е допусната кадастрална грешка, съдът е приел, че приложението на тази регулация не подлежи на изследване. В заключение е направен решаващ извод, че е налице грешка в кадастралния план от 1971 г. и ищецът е съсобственик на отразената графично и оцветена в зелен цвят в комбинираната скица реална част с площ от 47 кв. м от УПИ * в кв. 22, заснета погрешно като част от УПИ * в кв. 22, вместо в пределите на УПИ * в кв. 22. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, която е приела, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 54, ал.2 ЗКИР е специален установителен иск, при който доколкото са въведени доводи за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралния регистър, свързана със спора за собственост, правото на собственост се установява към минал момент – този на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение е потвърдено.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно момента, към който следва да се установи правото на собственост при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице задължителна практика на ВКС - ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, както и незадължителна такава, обективирана в решение № 178 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 2438/2018 г., I г. о., решение № 132 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 4121/2019 г., I г. о. и решение № 79 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2087/2018 г., I г. о. и др., която настоящият състав споделя, в които е прието, че ищецът по иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение за него е налице правен интерес да установи това си право към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. Например, в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ, когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на приет първи подробен устройствен план на населеното място, в който случай грешката в кадастралната карта има значение за размера на имотното обезщетение на бившия собственик, част от чийто имот се отчуждава по силата на този първи подробен устройствен план за обособяване на необходими площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура или на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение се явяват процесуално недопустими. В настоящия случай съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба сочи на предприета от ищеца защита при условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото поддържа наличие на грешка в кадастралната карта, състояща се в заснемане на имотната граница между неговия и имота на ответника не според приложената регулация от 1936 г., която регулационна граница е следвало да се заснеме като имотна, като в петитума на исковата молба е направено искане същият да бъде признат за собственик на реална част от неговия имот с площ от 47 кв. м, погрешно заснета като част от имота на ответника. Предвид това, като са признали за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на посочената площ към момента на одобряване със заповед № 0719/1971 г. на регулационния план на селото, както въззивният, така и първоинстанционният съд са се произнесли по непредявен иск, което налага обезсилване на двете решения и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. Приетото от двете инстанции, че по предявения иск правото на собственост се установява към минал момент - този на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, се отнася за иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, какъвто в случая не е предявен.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 252 от 01.07.2022 г. по в. гр. д. № 177/2022 г. на Софийския окръжен съд и потвърденото с него решение № 169 от 25.10.2021 г. по гр. д. 542/2020 г. на Елинпелинския районен съд.

В р ъ щ а делото на Районен съд - Елин Пелин за ново разглеждане от друг състав.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: