Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради неавтентичност на представена разписка

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства * разписка * оспорване автентичността на документ

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
[населено място], 25.03.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 137/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК .

Подадена е молба от И. И. А., гражданин на Руската Федерация, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на решение № 123/25.08.2017г., поправено с решение № 182/13.12.2017г. по гр.д.№ 235/2016г. на Районен съд – Поморие, потвърдено с решение на Бургаски окръжен съд от 06.03.2018г. по гр.д.№ 57/2018 г.. С потвърденото решение, по предявен от А. П. иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е признато за установено вземане на същия от молителката, в размер на 25 000 лева / искът предявен като частичен, от общо дължима сума от 253 000 лева / - дължима продажна цена по договор за продажба на притежаваните от А. П. дружествени дялове от капитала на „Минъч„ ООД, сключен на 19.04.2012г.. Молбата се основава на новооткрито доказателство, сочено с решаващо за спора значение - издадена от А. П. разписка от 14.03.2012 г., за получаване на продажната цена. Представено е копие от сочената разписка на руски език и със заверен превод на български. Разписката съдържа ръкописно положени име на издател и дата - 14.03.2012 г..

Ответната страна - А. И. П., починал в хода на производството, предвид което е конституирана като страна в същото И. Ф. П., негова съпруга и единствен наследник, приела наследството му - оспорва допустимостта на молбата за отмяна, поради неспазен преклузивен срок, считано от откриването на разписката, сочено от молителката на дата 15.09.2022г., за което няма представени доказателства. В евентуалност опорва основателността на молбата за отмяна, поради неавтентичност на разписката от 14.03.2012 г. – положеният в нея подпис и ръкописен текст не са изпълнени от А. П.. Посочва, предвид твърдението за мястото на откриване на разписката, че съдружник в „Юторест“ООД е дружество „Юторус“АД, с представител И. А., която е и член на СД на акционерното дружество, от което следва, че молителката е имала достъп до този обект. Твърди, че при отсъствие на други доказателства и твърдения, не би могло да се приеме, че съществуването на разписката не е било известно на молителката и тя не се е намирала у нея по време на гледане на делото пред окръжния съд. Твърди, че житейската логика предполага, че лицето, платило сумата, е получило доказателство за плащането и знае за съществуването му. С оглед на това счита, че следва да се приеме за установено знанието на молителката за съществуването на разписката към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция и при полагане на нормално дължимата грижа А. е могла да се снабди с това доказателство.

По предварителната проверка за допустимост на молбата, И. А. е посочила, че разписката е открита на 15.09.2022 г., случайно, от В. Е. - управител на дружество „Юторест“ООД, съдружници в което са И. А., А. П. и дружество „Меркурий сън“ ЕООД – собственост на С. Е., дъщеря на А. П.. Именно чрез лицето С. Е. молителката допуска разписката да е била с местонахождението на което е открита - при разчистване на заведение на дружеството в [населено място], с цел същото да придобие по-търговски вид, за отдаване под наем, за която цел е бил сключен и договор с посредническа агенция. С молба - уточнение вх. № 2647/14.03.2023г. молителката е отрекла да е знаела за съществуването на разписката, тъй като цялата документация по сделката по покупко-продажбата на дружествените дялове на А. П. в „Минъч„ООД се изготвяла от пълномощник, представлявал и купувачите, на който те имали доверие. Предполага, че разписката е изготвена, за да удостовери изпълнението на купувачите, с цел да им бъде предадена, но поради влошаване отношенията между съдружниците това не е сторено.

За установяване на датата и обстоятелствата, при които се твърди открита процесната разписка, са разпитани свидетели на двете страни.

Св. В. Е. – управител на заведение в Бургас, на ул. „Генерал Гурко„, собственост на дружество „Юторест„ ООД, в което съдружници са и И. А. и А. П. - твърди, че лично е открил разписката, при разчистване, с цел привеждане на заведението в по-опрятен за продажбата му вид, за което бил подписан и договор с посредническа агенция – на 12.09.2022г., представен по делото. Свидетелят потвърждава, че веднага уведомил молителката, като счел, че би могла да има интерес от документа, като изходящ от А. П. и доколкото свидетелят бил в известност за споровете помежду им. Потвърждава за дата на откриване разписката 15.09.2022 г., която свързва с откриването на учебната година на детето си. Потвърждава изненадата на А., при узнаване за съществуването на разписката, като твърди, че между нея и дъщерята на П. – С. Е. – съществували доверителни отношения и именно С. Е. движела делата на баща си и го представлявала пред молителката.

Св. С. Е. потвърждава притежание на дялове във фирма „Меркурий сън„ ЕООД, което дружество е съдружник в дружество „Юторест“ ООД. Свидетелката отрича да е имала какъвто и да било повод да притежава ключове от заведението на „Юторест„ в Бургас или да има нужда от достъп до помещенията, складовете и документацията му. Отрича да е съхранявала свои документи в помещенията му, както и каквито и да било търговски отношения между „Юторест„ ООД и „Меркурий сън„ ЕООД. Отрича да е имала делови отношения с И. А. и А. П., които само формално фигурират по сделките, за сметка на такива със съпрузите им, които реално се занимавали с бизнеса и то конкретно и само по повод желанието им за изкупуване на дружествените дялове на баща й - А. П. в „Минъч„ООД. Твърди, че в процесната покупко-продажба И. А. и А. П. били представлявани от адв. Анна П..

Доколкото документът, с който се обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изхожда единствено от А. П., а купувачите – в частност молителката – са били представлявани в отношенията си със същия от трето лице / в която част показанията на св. Е. съвпадат с твърдението на молителката /, обективно е възможно И. А. да не е била в известност за издадената разписка, макар да би следвало, в съответствие с дължимата грижата за собствените си работи. Последното, обаче, би било от значение по съществото на спора. От показанията на св. Е., които, в релевантната си част – факта на откриване разписката на 15.09.2022г., с незабавно уведомяване на молителката - не са оспорени с показанията на св. Е. или други доказателства по делото, следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 , т. 1 ГПК – на 13.12.2022 г., считано от 15.09.2022 г.и е процесуално допустима.

По същество на молбата по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Атакуваното с молбата решение е влязло в сила на 13.12.2018г., с недопускане на потвърдилото го въззивно решение до касационен контрол – с определение № 726/13.12.2018г. по т.д.№ 1926/2018г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд.

По оспорване автентичността на разписката е открито производство по чл. 193 ГПК. Приетите по делото единична и тройна съдебно-графологични експертизи са категорични в отговора си, че ръкописният текст „14.03.2012 АИ П.„ в края на текстовото съдържание на разписката, не е изписан от същия, нито положеният в разписката подпис е на А. П.. Тройната графологична експертиза потвърждава и нарочна имитация в изписването, от различно от посочения автор на разписката лице.

Наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които или не са могли да бъдат известни страната при решаването му или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно. Това са такива обстоятелства и доказателства, които страната не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество по обективни и независещи от нея причини, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса.

Предвид съдържанието си, оспорената разписка безспорно се явява доказателство от значение за изхода на спора по гр.д.№ 235/2016г. на Районен съд - Поморие, в който И. А. се е защитавала и с възражението, че продажната цена по договора за покупко-продажба на притежаваните от А. П. дружествени дялове в „Минъч“ ООД е била заплатена авансово от купувачите А. и П..

При така установената неавтентичност на разписката от 14.03.2012г.,обаче, респ. изключването й от доказателствения материал, като лишен от формална доказателствена сила частен свидетелстващ документ, молбата за отмяна следва да се остави без уважение , тъй като липсва годно писмено доказателство по смисъла на чл. 180 ГПК, което да би могло да бъде разглеждано като надлежно основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Впрочем, по идентични съображения е оставена без уважение молбата за отмяна, подадена от И. А. против влязлото в сила съдебно решение, с което е установено задължението й към А. П. за остатъка от продажната цена / доколкото предявеният в производството по гр.д.№ 235/2016г. на Районен съд - Поморие иск е бил частичен / - с решение по т.д.№ 302/2023г. на І т.о. на Върховен касационен съд.

Предвид изхода на спора ищцата следва да възмезди ответника за понесените в производството разноски в размер на 2 800 лева, от които 2 400 лева – платено адвокатско възнаграждение и 400 лева – платен депозит за графологическа експертиза. Молителят не е противопоставил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. А., гражданин на Руската Федерация, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 123/25.08.2017г., поправено с решение № 182/13.12.2017г. по гр.д.№ 235/2016г. на Районен съд – Поморие, потвърдено с решение от 06.03.2018г. по гр.д.№ 57/2018 г. на Окръжен съд Бургас.

ОСЪЖДА И. И. А. да заплати на И. Ф. П. разноски за производството, в размер на 2 800 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: