Конституиране на правоприемник при смърт на ищеца: завещание или законно наследство

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50258
гр. София 11.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 16.11.2022 (шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3800 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 267 522/13.07.2021 година, подадена от В. С. А., срещу решение № 260 163/02.06.2021 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1006/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е отменил изцяло първоинстанционното решение № 808/13.07.2020 година на Районен съд Стара Загора, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 5665/2019 година като е отхвърлил предявения от В. А. И., починал на 25.01.2021 година и заместен в производството от Е. А. П., против В. С. А. и Н. С. А., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 240/2012 година на И. В. Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Ст. З., вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която В. А. И. е прехвърлил на В. С. А. и Н. С. А., / идеални части от собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор , находящ се в [населено място], представляващ апартамент № по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 година на изпълнителния директор на АГКК [населено място], намиращ се в сграда № , построена в поземлен имот с идентификатор , съгласно схема на Агенцията по кадастъра, заедно с избено помещение № 13, заедно с 2,68 % идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в което е построена сградата срещу задължението приобретателите да гледат и издържат, лично или чрез трето лице, прехвърлителя В. А. И., докато е жив, при запазване вещното право на ползване върху прехвърляните идеални части от имота пожизнено и безвъзмездно, поради виновно неизпълнение на това задължение от страна на Н. С. А. и В. С. А.. като неоснователен, като е прекратил производството по делото по отношение на останалите 2/6 идеални части от описания недвижим имот поради сливането на качеството на ищци и ответници, след смъртта на В. А. И. и наследствено правоприемство на В. С. А. и Н. С. А. върху тези идеални части.

В подадената от В. С. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде прието, че той е универсален наследник на И., на основание направено от последния общо завещание, като предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД бъде уважен за / идеални части от имота, предмет на договора, прехвърлени на Н. С. А., а за останалите / идеални части производството по делото да бъде прекратено поради сливане на качествата ищец (В. А. И.) и ответник (В. С. А.).

Ответницата по подадената касационна жалба Н. С. Атанасова е подала отговор с вх. № 268 680/20.09.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Ответницата по подадената касационна жалба Е. А. П. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

В. С. А. е бил уведомена за обжалваното решение на 21.06.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 267 522/13.07.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 565/06.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това кой следва да бъде конституиран по реда на чл. 227 от ГПК, като правоприемник в процеса при починал ищец-универсалният правоприемник в полза на когото е оставено общо саморъчно завещание или наследниците по закон.

По така поставения въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК производството по делото се спира в случаите на смърт на някоя от сраните, като в този случай, по силата на чл. 227 от ГПК, като страни по делото в същото процесуално качество трябва да бъдат конституирани право правоприемниците на починалата страна. Доколкото ответникът се посочват от ищеца, то при смърт на ответника именно ищецът е този който трябва да посочи правоприемниците на ответника и да представи доказателства за установяване на това правоприемство-чл. 230, ал. 2 от ГПК. Неизпълнението на това задължение от страна на ищеца е свързано със санкцията на прекратяване на производството по делото. При смърт на ищеца обаче ответниците могат, но не са длъжни да посочат правоприемниците на починалата страна. Тъй като съдът е органът, който трябва да се грижи за законосъобразното протичане на производството, с чл. 230, ал. 1 от ГПК законът му е възложил да установи кои са правоприемниците на починалия ищец и да конституира същите като страна по делото. В този случай съдът действа служебно и без да има искания от страни в производството във връзка с това. Същевременно съдът е длъжен да следи и за допустимостта на производството, което включва и това то да се развива между надлежни страни. Разглеждани заедно тези две задължения водят до извода, че съдът е задължен да установи и конституира по делото действителните, а не предполагаемите правоприемници на ищеца. Тези правоприемници могат да бъда както общи, така и частни, в случаите когато в обема на частното правоприемство се включва и спорното право. При изпълнение на това си задължение съдът е длъжен да се ръководи както от разпоредбите на закона, така и от формалните доказателства установяващи правоприемството. В случаите когато установеното от тези доказателства правоприемство се оспорва съдът е длъжен да конституира установените правоприемници, а не оспорващите лица. Последните могат да защитят правата си като оспорят факта на правоприемството по установения за това ред. В този случай съдът ще трябва да спре производството пред него на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, което следва от обстоятелството, че това кой е действителният правоприемник на починалото лице предопределя кой е надлежна страна в спряното производство, поради което е налице обусловеност на второто производство от първото. Последният спор не може да бъде разгледан в първото производство, доколкото правоприемникът и оспорващите лице се конституират в едно и също процесуално качество, поради което е невъзможно предявяването на инцидентен установителен или насрещен иск, както и нямат качеството на главна страна и нейн помагач, което прави недопустимо и предявяването на обратен иск. Изключение от това е възможно само ако правоприемника и всички оспорващи лица вече са страни в производството и то в различни процесуални качества, а не на една и съща страна. С определението за конституиране съдът не разрешава спор относно това кой е действителния правоприемник на починалата страна, а само констатира факта на настъпилото правоприемство следващо се от установените по делото факти и доказателства. Поради това действителния правоприемник не губи правата си на такъв, ако съдът погрешно е конституирал друго лице, вместо него.

Съгласно чл. 13 от ЗН всяко лице, което отговаря на установените с разпоредбата изисквания може да се разпорежда с имуществото си за след смъртта чрез завещание, а съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание цялото си имущество. В този случай наследяването по закон се изключва, тъй като видно от правната уредна на наследяването това по закон намира приложение, в случаите когато наследодателят не се е разпоредил с имуществото си чрез завещание. Наследниците по закон могат да оспорват завещанието на установените в чл. 42-чл. 44 от ЗН основания и по посочения в тези норми ред, като при неоспорването или при неуспешното оспорване то поражда действие за тях. Освен това в случаите когато е налице хипотезата на чл. 14, ал. 2 от ЗН-със завещанието е нарушено правото на запазена част, наследниците с право на такава, трябва да искат възстановяването й по исков ред-чл. 30 от ЗН. От това следва, че правоприемника по завещание има предимство пред правоприемника по наследство по закон и имено първия трябва да бъде конституиран по делото, като правоприемник на починалия ищец по силата на чл. 227 от ГПК. Това важи както в случаите когато е налице общо завещание, така и в случаите на частно завещание-завет, ако в обема на последното се включва и спорното право. В този случай съдът може само да проверява дали завещанието е валидно от външна страна, като не може да разрешава спорове относно неговата действителност.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Стара Загора е неправилно по следните съображения:

По делото е установено, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е бил предявен от В. А. И. през 2019 година, като първоинстанционното решение е постановено на 13.07.2020 година. Впоследствие на 25.01.2021 година ищецът е починал, а ответникът В. С. А. е подал молба, с която е представил протокол за обявяване на общо саморъчно завещание, с което И. му бил завещал цялото си имущество (самото завещание не е приложено към молбата нито като оригинал, нито като заверен препис), като е поискал да бъде конституиран по делото като ищец, вместо починалия такъв. Въззивният съд не се е произнесъл по тази молба, а е спрял производството по делото като е изискал служебна справка за законните наследници на починалия В. А. И.. Установено е, че такива са двамата ответници В. С. А. и Н. С. А., а също така и Е. А. П.. Преценявайки тези данни съставът на Окръжен съд Стара Загора е конституирал като страна по делото и Е. А. П., като впоследствие е постановил и обжалваното решение. Последното е съобразено с частите, които законните наследници имат от наследството на В. А. И., като с оглед на това е преценявано за каква част от имота производството по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е висящо и за каква част следва да бъде прекратено поради сливане на качествата на ищец и ответник. Резултатът от това произнасяне би бил различен ако се приеме, че като ищец по делото, вместо починалия такъв, е трябвало да бъде конституиран В. С. А. въз основа на извършено в негова полза общо саморъчно завещание. В случая е налице конкуренция между наследник по завещание и наследници по закон, която трябва да бъде разрешена от въззивния съд за да се определи кои са надлежните страни по делото.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът спира производството по делото в случай на смърт на някоя от страните по делото, като съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК производството се възобновява след отпадане на пречките за спирането. В случаите на смърт на страна по делото отпадането на пречката за спиране означава, заместването на починалата страна от нейните правоприемници, които встъпват в делото в същото процесуално качество каквото е имал техния праводател. Доколкото ответникът по делото се посочва от ищеца, то при смъртта на първия именно ищецът е този, който следва да посочи правоприемниците на ответника-чл. 230, ал. 2 от ГПК, като неизпълнението на това задължение има за последица прекратяването на производството, поради липса на надлежна страна. В случаите на смърт на ищеца обаче ответникът може, но не е длъжен да посочи неговите правоприемници. В тези случаи, доколкото съдът е длъжен да се грижи за законосъобразното развитие на производството, по силата на чл. 230, ал. 1 от ГПК той е задължен да предприеме служебно действия по установяването на правоприемниците на ищеца и за конституирането им като страни по делото. При това съдът е длъжен да следи служебно и за допустимостта на производството, което включва и това дали то се развива между надлежни страни. Разглеждани заедно посочените две задължения на съда водят до извода, че съдът трябва да издири и конституира като страни по делото действителните правоприемници на ищеца-било неговите общи правоприемници или частните му такова, ако в обхвата на частното правоприемство е включено и спорното право. В случаите на спор относно това кои са действителните правоприемници на ищеца съдът следва да конституира като такива по делото онези, чието правоприемство произтича от закона с оглед установените по делото факти, като самото оспорване е без значение и не предполага конституирането на оспорващите като страна в производството. Последните могат да предявят правата си срещу правоприемниците по установения за това ред, като в този случай съдът следва да спре производството пред него на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, което следва от обстоятелството, че това кой е действителният правоприемник на починалото лице предопределя кой е надлежна страна в спряното производство, поради което е налице обусловеност на второто производство от първото. В случая ищец по делото е бил В. А. И., който е починал на 25.01.2021 година, след постановяване на първоинстанционното решение. Въззивният съд е предприел действия по чл. 230, ал. 1 от ГПК като е изискал данни за наследниците по закон на починалия ищец. Установено е, че такива са двамата ответници В. С. А. и Н. С. А., а също така и Е. А. П., като въззивният съд е конституирал последната като страна по делото вместо починалия В. А. И.. Същевременно обаче В. С. А. е представил протокол за обявяване на общо саморъчно завещание, с което И. му бил завещал цялото си имущество (самото завещание не е приложено към молбата нито като оригинал, нито като заверен препис), като е поискал да бъде конституиран по делото и като единствен правоприемник на ищеца по силата на завещателното разпореждане. Съставът на Окръжен съд Стара Загора обаче не се е произнесъл по така направеното искане с нарочно определение. Затова по делото е останало неизяснено кои са действителните правоприемници на В. А. И., а оттам дали участващите в производството страни са надлежни такива по спора и дали решението отговаря на действителното положение по спора. При наличието на данни за изготвено от В. А. И. саморъчно завещание , което обаче не е било представено от позоваващия се на него В. С. А. нито в оригинал, нито в препис, въззивният съд с оглед служебното си задължение да установи действителните правоприемници на починалия ищец е следвало да укаже на А. да представи завещанието или препис от същото, като му определи и срок за това. В случай, че завещанието или препис от него са били представени въззивният съд е щял да установи дали същото е редовно от външна страна и дали установява твърдяното от В. С. А. общо правоприемство, това не е направено поради което по делото е останал неизяснен въпросът за това кои са действителните правоприемници на починалия в хода на производството В. А. И. и какви са притежаваните от тях права от наследството. Този въпрос е от значение да правилното установяване на надлежните страни по предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за правилното разрешаване на спора. Изясняването му обаче налага извършване на допълнителни процесуални действия като даване на указания за представяне на твърдяното общо завещание на В. А. И., установяването на действителността му от външна страна и на обема на прехвърлените с него права и съответно определяне кои са надлежните страни по спора с оглед на това. Тези процесуални действия не могат да бъдат извършени от касационната инстанция, поради което е налице хипотезата на чл. 283, ал. 3 от ГПК.

С оглед на горното решението на Окръжен съд Стара Загора следва да бъде отменено като делото бъзе върнато на ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид изхода на спора в настоящата инстанция и тъй като липсва произнасяне по съществото на спора съдът не следва да се произнася по въпроса за разпределението на разноските, като по тях следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 260 163/02.06.2021 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1006/2021 година като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.