Идентичност на имоти и придобиване по давност на сънаследствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
гр.София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
Членове: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 2362 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. Б. и Х. М. Р., починал и заместен от наследниците си Б. Р., А. Й. и Ю. Р., против решение № 177 от 01.12.2023 г. по гр.д.№ 251/2023 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 221 от 04.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд Кърджали. С последното са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 108 ЗС против М.-Р. М. М. за признаване за установено, че ищците притежават право на собственост върху 2/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] от 372 кв.м., и за предаване владението върху посочените имоти.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно приел, че липсата на пълна идентичност на претендираните имоти с имота, за който ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, е основание за отхвърляне на ревандикационния иск. В нарушение на материалния закон е прието, че в полза на ответника е осъществен фактическият състав на придобивната давност за имот с наследствен характер. В нарушение на процесуалния закон съдът допуснал поискани от ответника доказателства, въпреки липсата на подаден в срок отговор на исковата молба.

Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че ищците не са доказали наследодателите им да са били собственици на процесните имоти; не са оборили констатациите на нотариуса в нотариален акт № 101, т.І, рег.№ 3054, н.дело 399/2003 г.

С определение от № 999 от 04.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: 1/ Как се индивидуализира недвижим имот – кои са индивидуализиращите признаци и как се установява идентичност между два имота? - поради противоречие с разрешението, дадено в решение № 672 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о.; решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006/2009 г.; решение № 196 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 2495/2015 г. на І г.о. на ВКС;

2/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора? - поради несъответствието на мотивите на въззивния съд с разрешението, дадено в решение по гр.д.№ 5994/2015 г. на ВКС, І г.о.; по гр.д. № 823/2016 г. на І г.о.; по гр.д. № 705/2010 г. на ІІ г.о.; по гр.д. № 359/2009 г. на ІІ г.о.

По първия поставен въпрос е налице практика на ВКС, според която индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на тези обстоятелства. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. В този смисъл са решение № 672 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о.; решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006/2009 г.; решение № 196 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 2495/2015 г. на І г.о. на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя.

За установяване идентичност на имот по предходен регулационен план с имот по актуалния кадастрален или регулационен план е необходимо да се преценят последиците на прякото отчуждително действие на улично­регулационните или дворищно-регулационни планове, които са били одобрени при действието на някой от предходните благоустройствени закони (преди ЗУТ). При действието на благоустройствените закони до 01.01.2001 г. дворищната регулация е имала непосредствено отчуждително действие, за разлика от регулационните планове, одобрени след тази дата, които нямат непосредствен вещен ефект, а действието на последните се запазва при условията на §6 от ПР ЗУТ.

Следва да се прецени дали при действието на ЗПИНМ /отм./ или ЗТСУ /отм./ регулацията е била приложена, за да се направи извод дали е запазила действието си към момента на влизане в сила на ЗУТ. Само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си - §8, ал.1 ПР ЗУТ. В този случай се счита, че дворищнорегулационният план представлява безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното му действие се стабилизират.

Ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен, с изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично - ТР № 3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 3/2010 г.

Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ; идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е налице, ако те съвпадат по местонахождение и граници. При установяване границите на имота се отчита прилагането на регулацията и трансформацията на регулационните граници в имотни.

По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора, е налице обилна практика на касационната инстанция, съгласно която въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други. Настоящият състав споделя напълно посочената практика.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Предявените от касаторите субективно съединени ревандикационни искове за признаване правото на собственост върху 1/2идеална част от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] от 372 кв.м., и за предаване владението върху посочените имоти, са обосновани със следното: Ищците твърдят, че тяхната майка К. М. К. е придобила по време на брака си с баща им М. Р. М. правото на собственост върху УПИ *-* в кв.10 по плана на [населено място] с площ 540 кв.м., и построената в него жилищна сграда от 55 кв.м., в обезщетение срещу отчужден имот за държавни нужди. По кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. имотът представлява поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] от 372 кв.м. Ответникът М.-Р. М. М. и неучастващата в производството Х. М. М. са също деца на К. К. и М. М., след смъртта на които всяко от децата е придобило по наследство правото на собственост върху 1/4идеална част. През 2003 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност и понастоящем е завладял целия имот, с което оспорвал правата на ищците.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК; оспорва исковете в писмено становище, представено в първото съдебно заседание, в което сочи, че имотът, придобит от майка му, съответства на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Заявил е, че ищците никога не са живели в имота, не са имали претенции, както и че родителите на страните са определили имотът да е за ответника, затова се снабдил с документ за собственост за него. Другият процесен имот с идентификатор *** никога не е бил собственост на родителите, придобит е от ответника по давност.

Исковете са отхвърлени от РС Кърджали, който приел, че не е налице пълна идентичност на имота, придобит от наследодателката на страните, с претендираните имоти по кадастралната карта на [населено място]; ищците не оборили констатациите на нотариуса относно придобитото от ответника право на собственост върху процесните имоти по давност и наследство.

Във въззивната си жалба ищците са възразили срещу извода на районния съд за неоснователност на ревандикационния иск поради липса на пълна идентичност на притежавания от общата наследодателка имот с процесните имоти по кадастралната карта на [населено място]. Посочили са, че самият ответник не е оспорил идентичността на наследствения имот с имот с идентификатор ***, както и че заключенията по съдебно-техническите експертизи установяват частична идентичност както за поземления имот, така и за сградата. Оспорени са изводите на районния съд, че констативният нотариален акт, издаден в полза на ответника, установява правото му на собственост върху процесните имоти. Подчертано е, че имотът е наследствен и след като не се установява ответникът да е отблъснал владението на сънаследниците си и да е завладял и техните части, той е останал държател за тези части. Посочено е, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е заявил възражение за придобиване на имота по давност.

Въззивният съд приел изводите за липса на пълна идентичност като достатъчно основание за отхвърляне на исковете. Посочил, че заключенията по приетите съдебно-технически експертизи установили имотът, притежаван от наследодателите на страните, попадал частично в поземлен имот с идентификатор *** със 149,73 кв.м. и в поземлен имот с идентификатор *** със 142,77 кв.м., а 24 кв.м. от сградата попадат в сграда с идентификатор ****. Добавил, че гласните доказателства установяват манифестирано от ответника намерение за своене на наследствените имоти, за които е налице идентичност, както и упражнявано от него явно и непрекъснато владение за период повече от десет години, за което се снабдил с нотариален акт.

С оглед отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, изводите на въззивния съд са неправилни.

По делото не е спорно, че страните са наследници по закон на К. М. К., починала през 1972 г., и М. Р. М., починал през 1992 г. Не се спори по обстоятелството, че през 1962 г. К. М. е била обезщетена с 285 кв.м. от имот пл.№ *, участващи в парцел *, кв.7 по плана на [населено място] от 1956 г., срещу отчужден имот за обществени нужди. В разписния лист към кадастралния план на [населено място] от 1956 г. имот * е записан на К. Р., а имот * е записан на Х. С. Г.. Видно от заключението на вещото лице Я., парцелът е образуван от част от имот * и част от имот *, които по кадастралните планове от 1980 г. и 1993 г. са преномерирани съответно на имоти * и *, а парцел * от кв.7 е преномериран на парцел * от кв.10. За съсобствения парцел е била приложима разпоредбата на § 52 вр.§ 50 ППЗПИНМ - частите на съсобствениците в отредения общ парцел са равни. Следователно К. К. е била собственик на 1/2идеална част от парцел * в кв.7, респ.парцел * в кв.10. В това заключение е цитиран нотариален акт № 140 от 22.12.1986 г., с който М.-Р. М. Р. купува от В. Х. С. и Г. Х. С. дворно място с пл.№ *, представляващо 220/440 идеални части от парцел *, кв.10 по плана на [населено място], целият от 440 кв.м., отреден за имоти с планоснимачни номера * и *, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда. Въз основа на посочения нотариален акт М. - Р. М. Р. е записан като собственик на имот * в разписния лист към плана от 1980 г. По плана от 1993 г. парцел * в кв.10 запазва номерацията си. С нотариален акт № 101 от 04.07.2003 г. М. - Р. М. Р. е признат за собственик по наследство и давностно владение на УПИ *-* в кв.10 с площ 540 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда от 55 кв.м. В плана от 1993 г. УПИ *-* в кв.10 е съседен от север на УПИ * и не е застроен. През 2013 г. е одобрено изменение на ПУП ПР, по силата на което границата между УПИ *-* и УПИ *-* в кв.10 минава по съществуващата имотна граница и УПИ *-* се преобразува в УПИ *-* в кв.10 с площ 372 кв.м. По кадастралния регистър УПИ *-* в кв.10 е записан на М. М. Р., за който не се спори, че е ответникът М. - Р. М. Р.. По кадастралната карта на [населено място] УПИ *-* е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***.

По делото няма данни регулационните планове от 1956 г., 1980 г. и 1993 г. да са били приложени по отношение на парцел *І, кв.7, респ.парцел *, кв.10 по посочените планове на [населено място]. В съдебно заседание от 05.12.2022 г. вещото лице Я. посочва, че границата на имот с идентификатор *** и на североизточната част от парцел * е една и съща. Налице е констатирана от вещото лице разлика само в площта на имотите по различните планове, но не и в границите. Обяснението е в чертането на плановете на ръка, а впоследствие в цифровизирането на кадастралната основа, поради което се получава разминаване в площите.

Свидетелите също не установяват промяна в границите на притежавания от родителите на страните имот – частта от имот пл.№ *, участваща в парцел *, кв.7 по регулационния план на [населено място] от 1956 г. (северната част от парцела). При следващите регулационни планове от 1980 г. и 1993 г. границите на имота остават непроменени, променя се само номерацията и тя е парцел * - *,* в кв.10. Тъй като няма данни за прилагане на регулационния план от 1993 г., действащ към влизане в сила на ЗУТ, за посочения парцел, включително по реда на §6 ПР на ЗУТ, по силата на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на плана за изравняване на частите в образувания съсобствен парцел е отпаднало, създадената по силата на дворищната регулация съсобственост в парцел * е прекратена и правото на собственост върху наследената от страните 1/2идеална част от парцел * се е трансформирало в право на собственост върху частта от имот *, която е участвала в парцела. По действащата кадастрална карта на [населено място] частта от имот *, участваща в парцел *, е идентична с урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, видно от скица № 15-23739-12.01.2022 г. на АГКК. Този имот и построената в него сграда са принадлежали на общите наследодатели. Това обстоятелство се признава от ответника в становището му по предявените искове. Като наследници на К. М. К. и М. Р. М., всеки от ищците притежава право на собственост върху 1/4идеална част от имота и сградите в него – чл.92 ЗС. Липсват доказателства жилищната сграда с идентификатор **** да е изградена по реда на чл.63 ЗС, затова съдът приема, че собствеността върху нея следва собствеността върху земята.

Ответникът владее поземлен имот с идентификатор *** и сградата в него и оспорва правото на съсобствениците си, затова следва да бъде осъден да им предаде владението върху притежаваните от тях по наследство идеални части от имота и сградата – по 1/4на всеки от тях.

Основателно е оплакването на касаторите, че въззивният съд е игнорирал доводите във въззивната жалба за липса на подаден отговор на исковата молба от страна на ответника и за липса на възражение за придобиване на процесните имоти по давност; както и за нарушение на материалния закон касателно придобиването по давност на наследствен имот.

Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.69 ЗС и практиката на ВКС по прилагането му. В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство. Според разясненията, дадени в посочения тълкувателен акт, в хипотеза на съсобственост, възникнала по наследяване, съсобственикът, установил фактическата власт върху имота, е държател на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. При спор за собственост той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Наследник може да придобие собствеността върху сънаследствен имот по давност, ако е демонстрирал пред останалите сънаследници намерението си да владее идеалните им части за себе си и от момента на установяване на владението върху чуждите идеални части е изтекъл срокът по чл. 79, ал.1 ЗС.

Такива обстоятелства не са установени по делото. Поземлен имот с идент ификатор *** и сградата в него са наследствени и ответникът е държател на идеалните части, наследени от ищците. Нито един от разпитаните свидетели на сочи факти, от които може да се направи извод, че ответникът е превърнал държането на частите на ищците във владение. Освен това с пропускането на срока за отговор ответникът е загубил правото да направи възражение за придобиване на имота по давност. Липсва основание за ответника да владее частите на ищците и затова той следва да бъде осъден да им предаде владението на общо 1/2идеална част от имота и сградата.

По отношение на поземлен имот с идентификатор ***, който по предходния кадастрален план е имот № * и е идентичен с югозападната част на парцел УПИ *-*, преобразуван в УПИ *-* в кв.10: няма данни този имот да е бил собственост на К. К. и М. Р. М.. Предявените ревандикационни искове за този имот са неоснователни.

Обжалваното решение е частично неправилно. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК след частична отмяна на решението настоящият състав ВКС следва да се произнесе по съществото на спора като признае за установено по отношение на ответника, че Р. М. Б., Б. Р., А. Й. и Ю. Р. общо притежават право на собственост върху 1/2идеална част от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м. и осъди ответника да предаде на ищците владението върху 1/2от посочените имоти.

В частта, с която е отхвърлен ревандикационният иск за поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], както и искът за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] за разликата над 1/2идеални части, решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора, в полза на касаторите се дължат разноски за трите инстанции в размер 650,07 лева за Ю. Х. Р. и 1074,25 лева за Р. М. Б.; в полза на ответника М.-Р. М. М. се дължат разноски в размер 2000 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 177 от 01.12.2023 г. по гр.д.№ 251/2023 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 221 от 04.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд Кърджали за отхвърляне на предявените от Р. М. Б. и Х.М. Р. искове за признаване за установено по отношение на М.-Р. М. М., че ищците са собственици на 1/2идеална част от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м. и за осъждане на ответника да им предаде владението на 1/2идеална част от посочените имоти, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.-Р. М. М., че Р. М. Б., Б. Я. Р., А. Х. Р. Й. и Ю. Х. Р. са собственици на 1/2идеална част от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и на основание чл. 108 ЗС ОСЪЖДА М.-Р. М. М. с ЕГН [ЕГН] да предаде владението на тази част на Р. М. Б. с ЕГН [ЕГН], Б. Я. Р. с ЕГН [ЕГН], А. Х. Р. Й. с ЕГН [ЕГН] и Ю. Х. Р. с ЕГН [ЕГН].

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения от Р. М. Б. и Х. М. Р. иск за установяване правото на собственост и предаване владението на имот с идентификатор *** по КК на [населено място], както и за предаване владението на имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] за разликата над 1/2идеална част от имотите.

ОСЪЖДА М.-Р. М. М. да заплати на Р. М. Б. сумата 1074,25 (хиляда седемдесет и четири 0,25) лева и на Ю. Х. Р. сумата 650,07 лева (шестстотин и петдесет 0,07 лева) - разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА Р. М. Б., Б. Я. Р., А. Х. Р. Й. и Ю. Х. Р. да заплатят на М.-Р. М. М. 2000 лева (две хиляди лева) за адвокатско възнаграждение пред всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.