Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при будна кома след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. дело № 81 по описа за 2023 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2491 от 30.08.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 90 от 27.06.2022 г. по в.т.д.№ 107/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 260003 от 14.01.2022 г. по т.д.№ 96/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на К. А. Д., като наследник на починалия в хода на делото ищец А. Д. А., застрахователно обезщетение за претърпени от А. Д. А. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.01.2020 г. - за разликата над 100 000 лева до присъдените 700 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 19.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Касаторът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К., чрез юрисконсулт К. И., поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетение от 700 000 лв. се явява прекомерно завишено и не съответства на практиката по аналогични случаи към процесния период. Моли след отменяване на въззивния акт, ВКС да се произнесе по същество, като претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлена за разликата над 100 000 лв. до присъдените 700 000 лв., евентуално – да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за трите инстанции.

Ответникът по касация К. А. Д., представляван от адвокат Л. Г. от АК – П. и адвокат Р. П. от САК, възразява, че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба, в постъпилите молби, докладвани в съдебното заседание, както и при разглеждането на делото.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Пред ОС - Ловеч е предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - от увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен за имуществени и неимуществени вреди. Такива са претърпени от А. Д. А., който по време на подаване на исковата молба е бил в кома (ИМ е подадена чрез временния му попечител К. А. Д.), в резултат от настъпило на 17.01.2020 г. ПТП между л.а. марка Тойота, модел Рав 4, с peг.№ ****, управляван от М. И. Т. и л.а. марка Волво, модел 850, с peг.№ ****, управляван от пострадалия А. Д. А.. При движение със скорост, несъобразена с пътните условия (на заледена пътна настилка, на десен завой), автомобилът, управляван от М. Т. навлиза в лентата за насрещно движение и блъска управлявания от А. Д. А. лек автомобил. Поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца А. Д. А. (на 05.11.2021 г.), на основание чл. 227 ГПК първоинстанционният съд е конституирал като ищец по делото единствения му наследник по закон - К. А. Д. (син). Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а.„Тойота“, който, със споразумение по н.о.х.д.№ 25/2021 г. на PC – Луковит, се е признал за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП - вследствие на движение с несъобразена скорост загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещия се автомобил „Волво”, модел 850, с peг.№ ****, собственост и управляван от А. Д. А. от [населено място]), в резултат на което и по непредпазливост причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда - продължително разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома, а на Р. К. Г. от [населено място] средна телесна повреда - трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява бедрена кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 1 и чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 2, алт. 2-ра от НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са допуснати и изслушани: съдебна автотехническа експертиза, комплексна съдебно-медицинска експертиза, гласни доказателства (показанията на свид. В. Х. и свид. А. Р.). От заключението на съдебно-медицинската експертиза са установени по категоричен начин причинените на починалия А. Д. А. травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП. Прието е за доказано настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП. При условията на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд е определил като справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 700 000 лева. Оплакванията във въззивните жалби на двете страни в производството досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение са намерени за неоснователни. Въззивният съд е приел, че А. Д. А. е претърпял множество по вид и характер тежки телесни увреждания: политравма, фрактура на ребра ляво IV и VII с дислокация на костните фрагменти, контузия на бял дроб с малък хемопневмоторакс вляво, травматичен пулмонит, обширен подкожен емфизем вляво шийно и аксиларно, закрита черепно-мозъчна травма, дифузно аксонално увреждане и фрактура на сакрума вляво. В резултат от уврежданията на четвъртия ден след ПТП е изпаднал в коматозно състояние и е останал в будна кома до края на живота си на 05.11.2021 г. Дифузното увреждане на главния мозък освен изключване на коровите функции засяга и подкорови и стволови структури, свързани с хранене, погледни движения и емоции, невъзможност за мислене и словесен контакт, липса на спонтанна и предизвикана двигателна активност, липса на реакции на външни дразнители, невъзможност да се извършват каквито и да било волеви действия, да се контролират тазовите резервоари. А. не е можел да приема храна и течности - хранен е чрез гастростома, бил е неконтактен, не е издавал звуци, не е можел с поглед или мимика да изрази желания и да общува с околните. Продължителното състояние на кома е довело до промяна и на костния метаболизъм, получаване на ставни и околоставни калцификати, блокирали функцията на засегнатите стави. Вследствие на претърпените физиологични увреждания А. Д. А. е изживял болки и страдания, свързани и с нарушения на дихателната и сърдечно съдова дейност. Установено е, че след ПТП А. Д. А. е бил настанен в болница за период от 5 месеца, където е претърпял две операции - на 17.01.2020 г. и на 20.01.2020 г. Сериозното увреждане на лявата гръдна половина със засягане на белия дроб е наложило оперативно лечение, дренаж на пневмохеморагичната колекция, за да може белият дроб да функционира, като последиците от тази травма водят до нарушена обмяна на кислорода и до структурни промени в белия дроб. След операцията остава на изкуствена белодробна вентилация, защото гръдната травма е много тежка, белият дроб е колабирал, той е разкъсан, травмиран, има излив на голямо количество кръв. При престой в болница „Реяп“ – Истанбул, на 22.03.2021 г., са установени дифузна глобална атрофия на мозъка и контрактури. По отношение продължителността на състоянието на пострадалия е прието, че А. А. е бил в това тежко здравословно състояние 1 година и 10 месеца. Прогнозата за възстановяване е била песимистична - такова не е очаквано, нито по отношение на съзнанието, при полученото трайно увреждане на централната нервна система, така и по отношение на двигателният дефицит при наличие на многобройните ставни и околоставни калцификати. Неблагоприятната прогноза се е сбъднала, като пострадалият е починал по време на производството по делото пред първата инстанция - на 05.11.2021 г., т.е. останал е в будна кома до края на живота си.

По отношение на интензитета на претърпените от пострадалия болки и страдания е прието, че по делото не са налице доказателства за реакции след изпадането му в будна кома, от които да се установи изпитва ли физическа болка, а предвид липсата на данни за съзнателна дейност не може да се формира извод за психично страдание. Съгласно заключението на СМЕ в случая при състоянието на будна кома при пострадалия не са налице признаци на осъзнатост и на мозъчна функция, а същият е бил във вегетативно състояние. Спонтанното дишане е било възстановено, но приемането на храна и течности е било през гастростома; бил е неподвижен, без защитни реакции, без възможност за осъществяване на контакт.

Към датата на ПТП А. А. е бил на 47 години; здрав и работоспособен човек; грижел се е за семейството си; бил е в активна възраст от живота си; работел е в строителството. Предвид получените множество тежки телесни повреди, довели до едно изключително трудно и болезнено съществуване за период от 1 г. и 10 месеца, приключило с летален изход, А. е бил лишен от нормален живот. Той е бил безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ и грижи дори за най-елементарните човешки потребности, без да е в състояние да осъзнае или изрази нуждите си - хранене, почистване, раздвижване, обръщане и промяна на позицията му в леглото. На този етап от живота си, в една активна възраст е бил лишен от личен живот, от контакти с хората около него, от възможността да се грижи за съществуването си и за семейството си. Поради това е прието за ирелевантно налице ли са били нормални усещания за болка и дискомфорт през преживения период на будна кома. А. А. е преживял пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични увреди, който срив е довел до коренно преобръщане на живота му във всяко едно отношение. Поради загубата на нормално и достойно човешко съществуване за период от почти две години, приключило със загубата на човешки живот и при съобразяване обществения критерий за справедливост и константната съдебна практика, като се отчита и конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на ПТП – м. януари 2020 г., въззивният съд е приел, че сумата 700 000 лв. представлява справедливо обезщетение, като се запазва напълно обезщетителният характер на сумата, без да се допуска тя да се превръща в своеобразна пазарна цена.

Обсъдени са оплакванията и на двете страни: на ищцовата – че обезщетението е занижено, а на застрахователя – че обезщетението е завишено. Възраженията на застрахователя са намерени за неоснователни по съображения, че в случая е претърпяна една от най-тежките последици при получените множество и тежки увреждания от А. А. - той е бил във вегетативно състояние почти 2 години, без каквато и да било надежда за подобрение или възстановяване - в будна кома, като това е продължило до края на живота му. Налице е пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, достойно и нормално съществуване на работоспособен и в активна възраст човек, който не е допринесъл по никакъв начин за настъпилото произшествие, от което е пострадал.

Касационното обжалване е допуснато по обобщен въпрос за критериите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По поставения въпрос е формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, съобразно която понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии, като например: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на извършването му, получените осакатявания и загрозявания, претърпените морални страдания - при телесните увреждания, а в хипотезата на причинена смърт - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В практиката на ВКС се подчертава, че доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано и от икономическата конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за минимална и средна работна заплата, нивото на инфлация и др., са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Изследването на общите критерии и специфичните за конкретния спор факти е гаранция, че чрез определеното от съда обезщетение ще се постигне целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.

С касационната жалба са заявени оплаквания, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено, защото не са отчетени и съобразени правилно всички релевантни критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно: продължителността на състоянието „будна кома“ на увредения и фактът, че реално не е изпитвал болки и страдания, не е имал никакви осъзнати и волеви реакции, усещания и чувствителност; обезщетението не съответства на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи към процесния период; не са отчетени социално-икономическите условия на живот в страната и в населеното място на ищеца към датата на ПТП.

Оплакванията са неоснователни.

Въззивният съд е извършил цялостен анализ на доказателствата и е преценил в съвкупност установените от тях факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост”. Произнесъл се е по размера на обезщетението след съобразяване на указаните в ППВС № 4/68 г. и в практиката на ВКС общи критерии и едновременно с това на всички специфични за конкретното дело обстоятелства. Съобразени са начинът и ситуацията на извършването на деликта, за чието настъпване пострадалият няма никакъв принос, както и характерът на нанесените увреждания и развитието на здравословното му състояние във времето с тяхното отражение върху моралните страдания. В съдебната практика е утвърден подход, съобразно който при преценката за тежестта на моралните страдания се извършва съпоставка между характеристиките и начина на живот на пострадалия преди деликта и след увреждането. Този подход е приложен и в случая, като обосновано е прието, че в резултат от процесното ПТП животът на здрав, работоспособен, трудещ се, в социално активна възраст, отговорен баща и партньор, достоен член на обществото ни, е напълно разрушен и сведен до вегетативно състояние, продължило година и десет месеца. В тази връзка релевантна е не само субективната самооценка на пострадалия и способността или липсата на възможност такава да бъде формирана, но и (както е подчертано в задължителната практика) обективният характер на конкретното състояние, разбиран като възприеманото в обществената представа за нормално или отклоняващо се от нормалното преживяване. Съобразявайки общоизвестните факти за обществената реакция, последвала увреждането на Мануела Горсова през 2007 г., съдът приема, че в обществената представа състояние, при което физиологично жив човек, който поради внезапно травматично събитие е приведен в неспособност да формира и изявява каквато и да е естествена човешка реакция, се приравнява на засягащо в най-тежка степен правото на живот на претърпяващия го субект. В случая продължителността на това състояние е значителна, като съществено е и обстоятелството, че то не е преодоляно и подобрение не е настъпило в нито един момент до самата физическа смърт на ищеца. Няма никакви данни, въз основа на които да се заключи, че липсата на осъзнати и волеви реакции е признак за лишено от страдания съществуване, поради което при определяне на обезщетението за вредите, търпени от ищеца в състоянието на „будна кома“, водещо значение има обективният подход, а не преценката за предполагаемите субективни изживявания на пострадалия.

Оплакването, че обезщетението не съответства на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи към процесния период, е изведено от произнасянията по Решение № 151 от 12.11.2013 г. по търг.д.№ 486/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по търг.д.№ 669/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 123 от 10.01.2020 г. по търг.д.№ 3104/2018 г., ВКС, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009 г. по търг.д.№ 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 179 от 29.01.2016 г. по търг.д.№ 2143/2014 г. на ВКС, І т.о. С Решение № 151 от 12.11.2013 г. по търг.д.№ 486/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. е присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв. за средна телесна повреда, причинена при ПТП от 13.06.2008 г., довела до временна опасност за живота на пострадалата, на възраст 25 години, с ползван постелен режим и физическа невъзможност за самостоятелно обслужване в продължение на 45 дена; последвало придвижване на лицето с две патерици и обучението да ходи с тях; отлагането на вече определената дата за сключване на граждански брак; наложилото се раждане с цезарово сечение именно поради увреждането; останал на лицето на младата жена видим козметичен дефект и възможност за прояви на неприятни усещания до явна болка за период от няколко години и след оздравяването при промяна на времето и по-висока влажност. Видно е, че нито моментът на деликта, нито характерът на уврежданията са съпоставими със съответните обстоятелства по настоящия случай. С Решение № 130 от 09.07.2013 г. по търг.д.№ 669/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв. за вредите на 35 г. пострадало лице, причинени при ПТП от 18.03.2007 г., изразили се в множествена фрактура на дясната главоулечна ямка (довело до дегенеративни процеси на ставата, характеризиращи се с промяна на хрущяла, зашипявания по предния ръб и ограничение на абдукцията с около 15 градуса, заради които пострадалият се движи бавно с накуцваща надясно походка), изкълчване на дясната тазобедрена става, порезна рана на дясното коляно, трайни белези след разкъсно-контузни рани на долната устна и на челото, фрактури на предните зъби и контузия на белия дроб; извършени хирургически интервенции; продължил около една година лечебно-възстановителен период, съпътстван с интензивни болки и страдания, с обездвижване на десния долен крайник за около 5 месеца, със затруднено дишане и носене на шина за стабилизиране на разклатените зъби. И за този случай важи приетото по-горе, че не може да бъде съпоставен с настоящия. База за съпоставка не предоставя произнасянето по търг.д.№ 669/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и в частите относно исковете за обезщетение на родителите на загинало при същото ПТП лице, доколкото в настоящия случай се търси обезщетяване вредите на самия пострадал, а не на роднините му след настъпила смърт. Последното важи и за казусите, разрешени с Решение № 83 от 06.07.2009 г. по търг.д.№ 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 179 от 29.01.2016 г. по търг.д.№ 2143/2014 г. на ВКС, І т.о., поради което и те не могат да бъдат съпоставени с настоящия случай.

С цитираното от касатора Решение № 123 от 10.01.2020 г. по търг.д.№ 3104/2018 г., ВКС, ІІ т.о. е определено обезщетение за неимуществените вреди на пострадала на 16 г. възраст, която (от нормално активно дете със спортни постижения се е превърнала в инвалид, нуждаещ се от постоянна помощ в ежедневието си) след претърпяна тежка черепно-мозъчна травма (наред с други увреждания) е преживяла състояние на кома в продължение на 40 дни, последвано от будна кома до края на 4-я месец след ПТП, за чието настъпване на 22.06.2015 г. пострадалата няма принос; присъдена е главница в размер на 420 000 лв. при лимит в размер на 2 000 000 лв. при 1 пострадал (чл. 266, т. 1, б. „а“ КЗ, отм.).

От своя страна ответникът по касация се е позовал на разрешенията, постановени с Решение № 1398 от 31.07.2012 г. по в.гр.д.№ 1393/2012 г. на Апелативен съд – София (влязло в сила след постановяването на Определение № 759 от 14.10.2013 г. по търг.д.№ 1028/2012 г. на ВКС, І т.о.), Решение № 2159 от 09.11.2015 г. по в.гр.д.№ 3118/2015 г. на Апелативен съд – София (влязло в сила след постановяването на Определение № 555 от 20.06.2016 г. по търг.д.№ 737/2016 г. на ВКС, І т.о.), Решение № 136 от 15.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2772/2017 г. на Апелативен съд – София (влязло в сила след постановяването на Определение № 671 от 28.11.2018 г. по търг.д.№ 1282/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.), Решение № 214 от 10.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2821/2020 г. на Апелативен съд – София (влязло в сила след постановяването на Определение № 326 от 25.05.2022 г. по търг.д.№ 1649/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.), Решение № 166 от 19.06.2020 г. по в.т.д.№ 52/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново (влязло в сила след постановяването на Определение № 60501 от 20.10.2021 г. по търг.д.№ 130/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.).

С влязлото в сила Решение № 1398 от 31.07.2012 г. по в.гр.д.№ 1393/2012 г. на Апелативен съд – София е определено обезщетение за неимуществените вреди на пострадала на 19 г. възраст, която след претърпяна тежка мозъчна травма се намира в постоянно коматозно състояние след ПТП, за чието настъпване на 04.05.2010 г. няма принос; минималната застрахователна сума възлиза на 1 000 000 лв. (§ 27, ал. 1, т. 1 КЗ, отм.); определено е обезщетение в размер на 900 000 лв.

С влязлото в сила Решение № 2159 от 09.11.2015 г. по в.гр.д.№ 3118/2015 г. на Апелативен съд – София е определено обезщетение за неимуществените вреди на пострадала на 13 г. възраст, чиято множествена травма (тежка черепно-мозъчна травма, наред с други увреждания) първоначално е предизвикала „будна кома“, впоследствие прерастнала в хронично вегетативно състояние; проведени са 5 оперативни интервенции, множество хирургични манипулации и инвазивни процедури; обратно развитие на хроничното вегетативно състояние е изключено да се наблюдава, поради необратима увреда на висшите психични функции; за настъпването на ПТП на 07.01.2014 г. пострадалата няма принос; към датата на ПТП минималната застрахователна сума възлиза на 2 000 000 лв.; определено е обезщетение в размер на 800 000 лв.

С влязлото в сила Решение № 136 от 15.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2772/2017 г. на Апелативен съд – София е определено обезщетение за неимуществените вреди на пострадала на 23 г. възраст, която след претърпяна тежка черепно-мозъчна травма е изпаднала в състояние на будна кома, продължило 2 години и 4 месеца - от 06.12.2014 г. до смъртта й на 09.04.2017 г. (настъпила в хода на съдебния процес, продължен при условията на чл. 227 ГПК от родителите й) след ПТП, за чието настъпване на 06.12.2014 г. пострадалата няма принос; към датата на ПТП минималната застрахователна сума възлиза на 2 000 000 лв. при 1 пострадал (чл. 266, т. 1, б. „а“ КЗ, отм.); присъдена е главница в размер на 800 000 лв. (при аргументацията си въззивният съд е съобразил и произнасянето по случая, разрешен с Решение № 12 от 25.03.2016 г. по т.д.№ 1018/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., както и това по търг.д.№ 737/2016 г. на ВКС, І т.о.).

С влязлото в сила Решение № 214 от 10.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2821/2020 г. на Апелативен съд – София е определено обезщетение за неимуществените вреди на пострадал на 18 г. възраст, който (от изявен ученик, приет за обучение в УАСГ) след претърпяна тежка черепно-мозъчна травма (наред с други увреждания) е бил в състояние на будна кома в продължение на 6-7 месеца, а към момента на произнасянето му е определена 100% трайна нетрудоспособност с чужда помощ след ПТП, за чието настъпване на 02.08.2016 г. няма принос; към датата на ПТП минималната застрахователна сума (лимит на отговорност) възлиза на 10 000 000 лв. (чл. 492, т. 1 КЗ); присъдена е главница в размер на 700 000 лв.

С влязлото в сила Решение № 166 от 19.06.2020 г. по в.т.д.№ 52/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново е определено обезщетение за неимуществените вреди на трудоспособен пострадал на 49 г., който е преживял състояние на кома в продължение на 3-4 месеца, след което е преминал във вегетативно състояние, продължило почти 3 г. към датата на произнасянето; за настъпването на ПТП на 20.06.2017 г. пострадалият няма принос; присъдена е главница в размер на 700 000 лв. при лимит от 10 000 000 лв.

Съобразно редакцията на чл. 492, т. 1 КЗ, считано от 07.12.2018 г. размерът на минималната застрахователна сума (лимит на отговорност) възлиза на 10 420 000 лв. и е приложим към настоящия случай.

Прегледът на цитираната съдебна практика мотивира настоящия състав да приеме, че уврежданията, чието обезщетяване е било предмет на посочените дела, сравнени с настоящия случай, показват съпоставимост относно време на деликта и последици за пострадалите, като се констатират принципно аналогични резултати при произнасянето по приложението на чл. 52 ЗЗД. Решението по разглеждания казус не обективира отклонение от съдебната практика по тези сходни случаи, най-близък от които с оглед последиците за пострадалия е разгледаният с Решение № 136 от 15.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2772/2017 г. на Апелативен съд – София. Постановяването на сходни резултати в посочените близки по общи признаци случаи удовлетворява изискването за справедливост, разбирано като равно третиране при равни обстоятелства. И в двата сходни случаи пострадалото лице приживе е лишено от правото на нормален, спокоен, самостоятелен и пълноценен човешки живот, с което е завършен фактическият състав на увреждането с произтичащото от това отражение върху размера на обезщетението. Обстоятелството, че след период от близо две години е настъпила и физическата смърт на пострадалия, не покрива критерий, който да има за последица определянето на по-нисък размер на обезщетението.

В обобщение - съвкупната преценка на доказателствата и на приетите за установени въз основа на тях факти, включително съобразяването на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, белег за която е действащият размер на застрахователния лимит, подкрепят формирания от въззивния съд извод, че справедливият размер на обезщетението за понесените от А. Д. А. болки и страдания възлиза на сумата 700 000 лв. Следва да се подчертае, че значимо в тази връзка е общото състояние на жизнения стандарт в страната като цяло, независимо от конкретния регион, в който живее или работи пострадалият. Този си извод съдът основава на подхода на законодателя, който не въвежда диференциране по териториален признак нито на застрахователния лимит, нито във връзка с друг обективно приложим измерител на икономическия стандарт.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 90 от 27.06.2022 г. по в.т.д.№ 107/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново в обжалваната част, с която е потвърдено Решение № 260003 от 14.01.2022 г. по т.д.№ 96/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на К. А. Д., като наследник на починалия в хода на делото ищец А. Д. А., застрахователно обезщетение за претърпените от А. Д. А. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.01.2020 г. - за разликата над 100 000 лева до присъдените 700 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: