Отказ за застрахователно обезщетение при отказ от тест за алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 29.01. 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 730 /2023 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение 2437/10.08.2023 г. по касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 667 /26.10.2022 г. по в.т.д. № 541 /2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260020 /31.03.2022 г. по т.д. № 139 /2019 г. на Софийския окръжен съд, в частта му, с която на основание чл.405, ал.1 КЗ застрахователното дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Инг Банк Н.Б.“, Клон София, сумата 30 138.75 лева, на основание чл.409 К3 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 9 260 лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 г. до 07.06.2019 г. и разноски по делото.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: Когато в Общите условия (по застрахователен договор) страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, има ли застрахователят задължение за заплащане на застрахователно обезщетение? В този случай чл.211 КЗ (отм.) (чл.408 КЗ) следва ли да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключване на застрахователно покритие по волята на страните?
Касационно обжалване е допуснато за проверка на съответствието на приетото от въззивния съд с посоченото решение № 224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г., на ВКС, I т.о., с което в отговор на правния въпрос е прието следното:
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо… С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия . Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия . Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове ; …
… когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение . В този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните .
Настоящият съдебен състав споделя разрешението в посоченото решение по изложените в него съображения.
Ответникът по касационната жалба „Инг Банк Н.Б.“, Клон София не е подал писмен отговор на касационната жалба и не е изразил становище по нейната основателност.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Съгласно чл.408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
За да бъде основателен отказът следва да се установи, че неизпълнението на уговореното в договора правно задължение трябва да е съществено съобразно интереса на застрахователя, като то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Въззивният съд се е позовал на съдебна практика по приложение на правната норма чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, която е с аналогично съдържание на правната норма на чл.211, т.2 КЗ (отм.), според която: за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
След това въззивният съд е разгледал направеното от застрахователното дружество възражение за „изключен риск“ по смисъла на т.8.10 „Общи изключения“ от Общите условия по застраховката: след самокатастрофата водачът на застрахования автомобил В. И. М. е отказал да му бъде извършена проверка проба с техническо средство за установяване на употреба за алкохол. Издаден е талон (с посочен номер) за медицинско изследване, но лицето не е дал кръв и за медицинско изследване съгласно указанията, с което е възпрепятствало извършването на проверката. Горното е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно договореното в общите условия. Това основание за отказа е различно от неизпълнение на договорни задължения, при наличие на причинна връзка между неизпълнението и настъпилото събитие, което е различно основание за отказ.
Въззивният съд е приел това възражение за неоснователно, защото, както е посочил по-горе, следва да бъде установена и причинна връзка между бездействието на застрахования и конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане,каквато в случая не е налице , а и не се подържа от страна на жалбоподателя.
Въззивният съд е приел за основателно твърдението на застрахователя, че приложеното решение № 56 от 03/01/2019 г., на PC Сливница, VI състав, постановено по н.а.х.д. № 25/ 2017 г., няма обвързваща сила и не се ползва със задължителната сила на влязла в сила присъда (чл. 300 от ГПК). С отмяната на наказателното постановление не се променя обстоятелството, че водачът на МПС В. И. М. е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и не е изпълнил указанията за даване на кръвна проба с цел проверка наличието на алкохол .
Въззивният съд е споделил това съображение на жалбоподателя, но отново е отбелязал, че уважаването на предявения иск е породено от други съображения (липсата на причинна връзка), а не от наличието на отменящото наказателно постановление решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
В касационната жалба се съдържат следните доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и противоречие с установената съдебна практика, които се свеждат до твърденията във въззивната жалба, че застрахователно обезщетение не е дължимо поради липсата на застрахователно покритие по отношение на настъпилото събитие.
Настъпилото вредоносно събитие представлява изключен от застрахователното покритие риск , а не неизпълнение на договорно задължение, което е основен довод и във въззивната жалба, за което са изложени ясни и подробни съображения , които подчертават разликата между двете хипотези – изключен риск и неизпълнение на договорно задължение.
Застрахователят не е поемал задължение да носи риска от настъпването на вреда в изброените в т.8.10. от Общите условия (нататък и ОУ) хипотези , между които (когато) „водачът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог“ и (когато) „водачът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог“.
В тези изрично изброени в ОУ по полицата хипотези застрахователят изрично е отказал да носи риска от настъпването на вреди по застрахованото имущество.
Това (приетата клауза в т.8.10. от ОУ) е направено от застрахователя ограничение на предоставеното от него застрахователно покритие, от обхвата на което са изключени посочените в ОУ хипотези.
При сключването на договора застрахованото лице е приело условията на договора, неразделна част от който са ОУ.
Изключените в т.8.10 от ОУ хипотези нямат качеството на застрахователно събитие, поради това застрахователно обезщетение не се дължи , т.к. щетите поначало не са били обект на застраховане.
Въззивният съд е допуснал смесване на две различни основания за отказ - изключен от застрахователното покритие риск и неизпълнение на договорно задължение.
Въззивният съд е формирал неправилни изводи, въпреки, че жалбоподателят е навел доводи, с които ясно е разграничил двете хипотези.
Неправилно е изследвано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилите повреди по автомобила, тя е ирелевантна.
В случая дори не е от значение дали водачът е бил алкохолно повлиян, от значение е дали се е отклонил от проверка.
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира, че се налага тълкуване на уговорката на т.8.10. от приложените по делото Общите условия за автомобилна застраховка „каско +“ на застрахователя „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД (л.34 по първоинстанционното дело), които са действали към момента на сключването на договора за застраховка между застрахователя и ответника. Те са част от т.8 „Общи изключения“ и предвиждат, че Застрахователят не покрива щети, които са в резултат на управление на МПС … или водачът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог“ или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
При тълкуването на тази уговорка съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че тя е ясна и че (след като ответникът е приел прилагането на Общите условия към сключения застрахователен договор с ищеца) действителната обща воля на страните е точно в твърдения от застрахователя смисъл – че застрахователят („ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД) не е поемал задължение да носи риска от настъпването на вреда в случаите, които попадат в описаните хипотези, това е ограничение на предоставеното от него застрахователно покритие, от обхвата на което са изключени посочените в т.8.10 от ОУ хипотези; че застрахователят предварително и ясно е изключил от застрахователно събитие настъпилите в описаните хипотези рискове.
При такова тълкуване и при обоснования извод, че водачът на МПС В. И. М. е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и не е изпълнил указанията за даване на кръвна проба с цел проверка наличието на алкохол, следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението на застрахователя за „изключен риск“ по смисъла на т.8.10 „Общи изключения“ от Общите условия по застраховката, е необоснован и неправилен.
Този извод по правния въпрос противоречи на приетото с посоченото съдебно решение № 224 /20.07.2015 г. по т.д. № 4554 /2013 г., на ВКС, I т.о разрешение. Неправилният извод се е отразил на правилността на въззивното решение.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че доводите на касационния жалбоподател са основателни (че касационната жалба е основателна) и че въззивното решение е неправилно.
От изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.26а НЗПП е основателно за сумата 4 305.98 лева, от които 1 605.98 лева за държавни такси за въззивната и касационната инстанция и 2 700 лева юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. С оглед изхода от спора ответникът в касационното производство „Инг Банк Н.Б.“, Клон София няма право на разноски.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 667 /26.10.2022 г. по в.т.д. № 541 /2022 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 260020 /31.03.2022 г. по т.д. № 139 /2019 г. на Софийския окръжен съд, в частта му, с която на основание чл.405, ал.1 КЗ застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Инг Банк Н.Б.“, Клон София, сумата 30 138.75 лева, на основание чл.409 К3 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 9 260 лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 г. до 07.06.2019 г. и разноски по делото за първата и въззивната съдебни инстанции.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявените от „Инг Банк Н.Б.“, Клон София, срещу застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск за заплащане на сумата 30 138.75 лева (тридесет хиляди сто тридесет и осем лева и 75 ст.) на основание чл.405, ал.1 КЗ, иск с правно основание чл.409 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 260 лева (девет хиляди двеста и шестдесет лева) - законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 г. до 07.06.2019 г. и искането за заплащане на разноските по делото.
Осъжда „Инг Банк Н.Б.“, Клон София, да заплати на застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата 4 305.98 лева (четири хиляди триста и пет лева и 98 ст.) съдебни разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.